Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 31.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на двадесет и девети април две хиляди двадесет и
първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 244 по описа за 2016 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.32, ал.2
от ЗС, предявен от И.П.П., ЕГН: **********
***, чрез адв. П.К. против П.П.П., ЕГН:********** и Д.Г.П.А, ЕГН **********
***, представлявани от адв. П. – К..
ИЩЕЦЪТ твърди, че той и съпругата му били съсобственици
по силата на НА № 1, том III, рег. №4507, дело № 372/2015г издаден от н. С. Р.
при Р. с. К., на следния недвижим имот, а именно: САМО ½ идеална част от
дворно място с построените в него жилищна сграда, навес и други подобрения и
трайни насаждения, находящо се в землището на гр. Б., община К., област П., местност
„Т. к.“, цялото със застроена и незастроена площ от 850 кв. м, при съседи: П. М.,
път и кантон, който имот по плана на града, одобрен със Заповед №6361/1957 г.,
е съставлявал имот №942, извън регулацията, описан в НА № 122, том II, нот.
дело № 618/1957 г. на Л. народен с., а по сега действащия план за земеразделяне
и КВС на землището на гр. Б., ЕКАТТЕ: 02720, община К., област П., представлява
имот пл. № 179021, находящ се в местността „Н. г.“, с площ от 850 кв. м, начин
на трайно ползване: НМ извън регулация, вид собственост: частна, категория на
земята при неполивни условия - пета, при граници и съседи: имот № 179022 - НМ
извън регулация на собственик – неизвестен, имот №179028 - НМ извън регулация
на община К., имот №179015 - НМ извън регулация на н-ци на Н. Ф. Н., имот №
179023 - НМ извън регулация на държавата, който имот е образуван от имот пл. №
179014, ведно с построената в него сграда №1 - къща с площ от 86 кв. м, както и
други подобрения и трайни насаждения. Останалата ½ идеална част от
гореописания имот била съсобствена между ответниците по делото, като съпрузи по
силата на НА №41, том II, рег. № 3086 дело №217/2013 г. на Н. С. Р. при PC К..
Твърди, че помолили ответниците доброволно да си разпределят ползването на
процесния имот, но те отказали да сторят това, въпреки че имало изготвено
споразумение от Н. С. Р. при PC К.. Ето защо за ищеца се пораждал правен
интерес да заведе настоящия иск срещу ответниците по чл.32 ЗС.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да разпредели
правото на ползване на съсобствен недвижим имот, а именно: дворно място с
построените в него жилищна сграда, навес и други подобрения и трайни
насаждения, находящо се в землището на гр. Б., община К., област П., местност
„Т. к.“, цялото със застроена и незастроена площ от 850 кв. м при съседи: П. М.,
път и кантон,който имот по плана на града, одобрен със Заповед №6361/1957 г. е
съставлявал имот №942, извън регулацията, описан в НА№ 122 том II, нот. дело №
618/1957 г. на Л. народен с., а по сега действащия план за земеразделяне и КВС
на землището на гр. Б., ЕКАТТЕ: 02720, община К., област П., представлява имот
пл. № 179021, находящ се в местността „Н. г.“ с площ от 850 кв. м, начин на
трайно ползване: НМ извън регулация, вид собственост: частна, категория на
земята при неполивни условия - пета, при граници и съседи: имот № 179022 - НМ
извън регулация на собственик – неизвестен, имот №179028 - НМ извън регулация
на Община К., имот №179015 - НМ извън регулация на н-ци на Н. Ф. Н., имот №
179023 - НМ извън регулация на държавата, който имот е образуван от имот пл. №
179014, ведно с построената в него сграда №1 - къща с площ от 86 кв. м, както и
други подобрения и трайни насаждения, при квоти: ½ ид. част за ищеца и
½ ид. част общо за двамата ответници. Претендират се разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ с отговора на исковата молба заявяват, че
искът бил допустим и частично основателен.
Не оспорват обстоятелството, че процесният имот е съсобствен
при равни квоти – по ½ ид. част.
Оспорват следните обстоятелства: че двамата ищци са
собственици на ½ ид. част и че ответниците са собственици на другата
½ ид. част; че ищците са закупили ½ ид. част от него; че П.П.П. е
придобил половината от имота чрез покупко-продажба с нот. акт № 1, том III,
рег. №4507, дело № 372/2015 г. издаден от н. С. Р. /отразено в допълнителна
молба от 21.03.2016 г./; че имотът е придобит от ищците и от ответниците в
режим на СИО, тъй като това е станало по време на брака им; че съпругите на П.П.
и И.П. следва да бъдат страни в процеса като задължителни /необходими/ другари.
Оспорват и претенцията за заплащане на разноски на ищците. Производството по
чл. 32 от ЗС не било спорно исково производство, а на съдебна администрация,
което ползва и двете страни, при което не се дължали разноски.
Ответниците твърдят, че съсобствеността върху
процесния имот е възникнала, както следва:
- с нот. акт № 122, том II, нот. дело № 618/1957 г. на
Л. народен съдия първият от тях е станал собственик на процесния имот чрез
покупко-продажба;
- с акт № 20, том I, нот. дело № 31/1981 г. на К. р. с.,
ищецът И.П. е придобил чрез дарение ½ ид. част от същия имот, поради
което и не била налице СИО върху тази част. Това било отразено и в представения
от ищеца нот. акт № 1, том III, рег. №4507, дело № 372/2015 г., издаден от н. С.
Р. – като основание за придобиване на правото на собственост били посочени
гореописаните два нотариални акта.
Твърдят, че П.П.П. е сключил граждански брак на
04.04.1982 г., видно от приложеното към отговора удостоверение за граждански
брак от същата дата на кметство Б., община К.. С оглед на това, за ответниците
не била възникнала СИО върху процесния имот. Тези обстоятелства били отразени в
нот. акт № 41, том II, peг. № 3086, нот. дело № 217/2013 г. на н. С. Р..
С оглед горното, не били налице основанията на чл.
215, т. 1 и чл. 216, ал. 2 от ГПК за конституиране на съпругите като другари
/необходими другари/ в процеса, поради което същите следвало да бъдат заличени
като страни – ищец и ответник. Ответниците уточняват, че жилищната сграда,
която в удостоверението за данъчна оценка била дадена с площ от 86 кв. метра, в
действителност била с площ от 62 кв. метра. Към нея имало навес с площ от 24
кв. метра, от който 12 кв. метра бил пригоден като стая в източната част, а
останалите 12 кв. метра били отворена площ /навес/.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.32, ал.2 от
ЗС. Съгласно тази разпоредба, разпределение на ползването може да се иска само
при наличие на обща вещ, за която мнозинството не може да вземе решение за
начина на това ползване или пък решението на мнозинството е вредно за общата
вещ. При осъществяването на съдебната
администрация относно разпределението на ползването на общ имот съдът следва да
съобрази няколко основни принципа – разпределението следва да съответства на
дяловете от собствеността, да отговаря на нуждите на съсобствениците, да съответства на
направените от страните подобрения ако са налице такива, разпределението трябва
да е съобразено и с наличното застрояване в имота.
В настоящото производство правото на собственост по
отношение на процесния имот се доказва с представените нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 122, том II, нот. дело № 618/1957 г. на Л.
народен с. и нот. акт за дарение на недвижим имот № 20, том I, нот. дело № 31/1981
г. на К. р. с.. Установява се, че през 1957 г. ответникът П.П.П. е станал
собственик на целия имот по силата на покупко-продажба, като през 1981 г. е
дарил ½ от имота на брат си И.П.П. – ищец по делото. Издадените
впоследствие на основание чл.587, ал.1 ГПК констативни нотариални актове – нот.
акт №41, том II, рег. № 3086 дело №217/2013 г. на н. С. Р. и нот. акт № 1, том III, рег. №4507, дело №
372/2015 г. на н. С. Р., не пораждат право на собственост, тъй като правото
съществува в партримониума на лицата, преди искането им до нотариуса за
констатирането на това. Ето защо и с оглед приложеното удостоверение за сключен
граждански брак, следва да се приеме, че ответникът П.П. е придобил имота преди
да сключи през 1982 г. брак с втория ответник Д.Г.П.. От изложеното следва
извод, че Д.П. не е собственик на имота в режим на СИО, същата не се явява
необходим другар на съпруга си П.П. (Решение № 3392/25.11.1996 г. по гр. д. №
1102/1995г. на ІV г. о. и Решение № 1804 от 30.11.1999г. по гр. д. № 649/1999
г. на ІV г. о. на ВКС) и искът срещу нея следва да бъде отхвърлен като
недопустим, поради липса на правен интерес, а производството в тази му част – прекратено.
От писмените доказателства по делото и от приложеното
гр. д. №388/2016 г. по описа на РС К., образувано по иск с правно основание
чл.54, ал.2 ЗКИР, се установява, че процесният имот понастоящем представлява: Поземлен имот с идентификатор 02720.179.45
по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед РД-18-604/03.09.2019 г. на И. д. на
АГКК, последно изменение в КККР: няма, с адрес на поземления имот: местност „Н.
г.“, с площ по скица – 960 кв. м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За друг
вид застрояване, категория на земята:5, предходен идентификатор: няма, номер по
предходен план:179045, съседи: 02720.179.23, 02720.179.44, 02720.179.28,
02720.179.22, СГРАДИ, които попадат върху имота: Сграда 02720.179.45.1: застроена площ 86 кв. м., брой надземни
етажи 1, брой подземни етажи няма данни, предназначение: Жилищна сграда,
еднофамилна; Сграда 02720.179.45.2:
застроена площ 11 кв. м., брой надземни етажи 1, брой подземни етажи няма
данни, предназначение: Сграда за водоснабдяване и/или канализация; Сграда 02720.179.45.3: застроена площ
4 кв. м., брой надземни етажи 1, брой подземни етажи няма данни,
предназначение: Сграда за водоснабдяване и/или канализация.
Доколкото ищецът И. П.П. и ответникът П.П. П. не могат
да постигнат съгласие относно начина на ползването му, съдът намира иска по
чл.32, ал.2 от ЗС за основателен.
По делото са изготвени и приети съдебно-техническа
експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, при които вещите лица
– съответно М.К. и С.С., са предложили два варианта за разпределение на правото
на ползване на дворното място и един на построените в него сгради. Съдът следва
да извърши разпределението съобразно заключението и приложените скици по
допълнителната СТЕ, тъй като това е желанието и на ищеца, и на ответника.
В експертното заключение е посочено, че въз основа на
извършеното геодезическо заснемане и извадката от кадастралната карта, вещото лице
е изработило Комбинирана скица, от която става ясно че границите на имота по
кадастралната карта почти съвпадат със съществуващите огради. Частично
несъвпадение има при североизточната граница към съседния общински имот,
представляващ селскостопански път и при югозападната граница към съседния
държавен имот - този на ж.п. гарата, като и в двата случая оградата на
процесния имот е изградена по-навътре в него, без да се ощетяват съседните
имоти. Така получаващата се разлика от 18 кв. м. между площта на имота по
кадастралната карта и получената от геодезическото заснемане, е в допустимите
граници по Наредба № РД- 02-20-5/ 15.12.2016 г. за ССПКККР.
Проектът за разпределение на реалното ползване на
имота е изработен в два варианта, въз основа на кадастралната карта, съгласно
която същият е с площ 960 кв. м. Вещото лице посочва, че има само един вариант
за еднакво по площ разпределение на ползването на помещенията в жилищната
сграда, без да е необходимо извършване на преустройство, свързано със събаряне
на стени. Той е представен на приложената скица. На нея, с букви А и Б е
означена линията, по която може да се изгради лека преградна стена за разделяне
на двете части за ползване на сградата.
И двете страни за заявили желание да ползват
югоизточната част от имота по вариант втори от заключението на вещото лице,
както и помещения 1, 2, 3 и 5 от скицата за разпределение на ползването на
жилищната сграда.
За да извърши справедливо разпределение на правото на
ползване, настоящият съдебен състав счита, че следва да вземе предвид фактическото
положение до предявяване на иска и начина, по който имотът е бил ползван до
този момент. Ответникът твърди, че от 1957 г. ползва и стопанисва югоизточната
част от дворното място, а ищецът не само не оспорва този факт, но и заявява, че
брат му през цялото време е ползвал целия имот. Твърденията и на двамата се
подкрепят от материалите по делото, както и от тези по гр. д. №388/2016 г. по
описа на РС К.. В производството по чл.32, ал.2 ЗС съдът не следва да разглежда
и обсъжда взаимоотношенията между страните и причините за тяхното влошаване.
Безспорно е, че въпросната югоизточна половина от дворното място трайно се
ползва от ответника, а ищецът не сочи логична и основателна причина, поради
която тя да бъде предоставена за ползване на него. Ето защо ползването на
дворното място следва да бъде разпределено съобразно вариант втори от
заключението на вещото лице С.С., като дял първи, с площ от 437 кв. м., се
предостави за ползване на ищеца, а дял втори, също с площ от 437 кв. м. – на
ответника.
По същите съображения съдът намира за справедливо да
предостави на ищеца за ползването на помещенията, обозначени на приложената към
заключението скица с номера 4, 6 и 7, с обща полезна площ 32,5 кв. м., а на
ответника – тези с номера 1, 2, 3 и 5, с обща полезна площ 32,5 кв. м.
По отношение на въпроса за разпределяне на разноските
(такива се претендират само от ищеца) в производството по чл. 32, ал.2 от ЗС е постановено Решение №
275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на В. к. с., според което страните
трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на
размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните
възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в
обема, в който са направени. Това разрешение следва от характера на
производството по чл. 32, ал.2 ЗС,
представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците
не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото
решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в
първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. Ето защо и
поради това, че ищецът е заплатил държавна такса в размер на 93.55 лева и
депозит за вещо лице по допуснатата първоначална СТЕ от 200 лева, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 146.77 лева, съответстваща на
неговите права от съсобствеността. Ответникът от своя страна е заплатил депозит
за вещо лице по изготвената допълнителна СТЕ, но същият не претендира разноски
и такива не следва да му се присъждат.
С протоколно определение от 01.04.2021 г. на вещото
лице С.М.С. е наложена глоба в размер на
50 лева на основание чл.91, ал.1, вр. чл.86 от ГПК – за неявяване без
уважителни причини, която следва да бъде присъдена по сметка на РС К..
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 от ЗС ползването
на Поземлен имот с идентификатор
02720.179.45 по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед РД-18-604/03.09.2019 г. на
И. д. на АГКК, последно изменение в КККР няма, с адрес на поземления имот:
местност „Н. г.“, с площ по скица – 960 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: За друг вид застрояване, категория на земята:5, предходен
идентификатор: няма, номер по предходен план:179045, съседи: 02720.179.23,
02720.179.44, 02720.179.28, 02720.179.22, СГРАДИ, които попадат върху имота: Сграда 02720.179.45.1: застроена площ
86 кв. м., брой надземни етажи 1, брой подземни етажи няма данни,
предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна; Сграда 02720.179.45.2: застроена площ 11 кв. м., брой надземни
етажи 1, брой подземни етажи няма данни, предназначение: Сграда за
водоснабдяване и/или канализация; Сграда
02720.179.45.3: застроена площ 4 кв. м., брой надземни етажи 1, брой
подземни етажи няма данни, предназначение: Сграда за водоснабдяване и/или
канализация, в границите, отразени в скица на л.261 и л.263 от
делото, представляващи неразделна
част от настоящото решение, а именно:
1. предоставя
се за ползване на И. П. П., ЕГН: **********:
- северозападната част от дворното място, с площ от 437
кв. м., съставляваща дял първи на вариант втори от заключението на вещото лице С.С.
по назначената и приета по делото съдебно-техническа
експертиза и приложената към нея скица на л.263 от делото;
- помещения
с номера 4, 6 и 7, с обща полезна площ 32,5 кв. м., съставляващи дял втори,
съобразно скицата за разпределение ползването на жилищната сграда с
идентификатор 02720.179.45.1 по КККР на гр. Б., обл. П., приложена към заключението на вещото лице С.С.
по назначената и приета по делото
съдебно-техническа експертиза.
1. предоставя
се за ползване на П.П.П., ЕГН: **********:
- югоизточната част от дворното място, с площ от 437 кв.
м., съставляваща дял втори на вариант втори от заключението на вещото лице С.С.
по назначената и приета по делото
съдебно-техническа експертиза и приложената към нея скица на л.263 от делото;
- помещения
с номера 1, 2, 3 и 5, с обща полезна площ 32,5 кв. м., съставляващи дял първи,
съобразно скицата за разпределение ползването на жилищната сграда с
идентификатор 02720.179.45.1 по КККР на гр. Б., обл. П., приложена към заключението на вещото лице С.С.
по назначената и приета по делото
съдебно-техническа експертиза.
ОБЯВЯВА скиците към заключението на вещото лице С.С. по назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза – на
л.261 и л.263 от делото, за неразделна
част от решението.
ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО производството по иска с
правно основание чл.32, ал.,2 от ЗС, предявен
от И.П.П., ЕГН: ********** ***, чрез адв. П. К. против Д. Г. П., ЕГН **********
***, за разпределение правото на ползване на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 02720.179.45 по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед
РД-18-604/03.09.2019 г. на И. д. на АГКК, последно изменение в КККР няма, с
адрес на поземления имот: местност „Н. г.“, с площ по скица – 960 кв. м.,
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За
друг вид застрояване, категория на земята:5, предходен идентификатор: няма,
номер по предходен план:179045, съседи: 02720.179.23, 02720.179.44,
02720.179.28, 02720.179.22, СГРАДИ, които попадат върху имота: Сграда
02720.179.45.1: застроена площ 86 кв. м., брой надземни етажи 1, брой подземни
етажи няма данни, предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна; Сграда
02720.179.45.2: застроена площ 11 кв. м., брой надземни етажи 1, брой подземни
етажи няма данни, предназначение: Сграда за водоснабдяване и/или канализация;
Сграда 02720.179.45.3: застроена площ 4 кв. м., брой надземни етажи 1, брой
подземни етажи няма данни, предназначение: Сграда за водоснабдяване и/или
канализация.
ОСЪЖДА П. П. П.,
ЕГН:********** да заплати на И.П. П., ЕГН: ********** сумата от 46.77
лв. (четиридесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки)), представляваща разноски
по делото за платена държавна такса, съобразно квотите в съсобствеността.
ОСЪЖДА С. М. С. *** да
заплати по сметка на РС К. в полза на бюджета на съдебната власт сумата от
50.00 лв. (петдесет лева), представляваща наложена глоба на основание
чл.91, ал.1 вр. чл.86 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред О. с. П.
в двуседмичен срок от връчването му, а в прекратителната му част – с частна
жалба, в едноседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ц.Ч.