Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. Перник, 11.05.2023 г.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен съд-Перник, в публичното съдебно заседание проведено на
двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Слава Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Христова
Кирил Чакъров
при секретаря Е.В.** и с участието на прокурор Б. К.** като разгледа
докладваното от съдия Георгиева КАНД № 54 по описа за 2023 година, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН,
във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Р.Е.Т.,*** против Решение № 3 от 23.01.2023
г., постановено по АНД № 178/2022 г. по описа на Районен съд - Б.**, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-0249-000133 от 11.07.2022 г. на
Началник РУ-Б.** при ОД на МВР - Перник, с което на на основание чл. 177, ал.
1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
В касационната жалба без конкретика се сочи, че решението е неправилно и необосновано. Иска същото да се
отмени и делото да се реши по същество като се отмени наказателното
постановление или делото да се върне за ново разглеждане.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по касация – началник на РУ-Б.** при ОД на МВР - Перник, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – П.** дава заключение, че решението
на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено
в сила.
Настоящият
касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение,
след съвещание намери следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред
първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Пред касационната
инстанция не се представят доказателства.
Разгледана по същество
касационната жалба е неоснователна.
След извършена проверка в
пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от
компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Същото е
постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон, а
основанията за това са следните:
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд-Б.** е наказателно постановление № 22-0249-000133 от 11.07.2022 г. на Началник РУ-Б.** при ОД
на МВР – П.**, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 300 лева, за това, че на
13.06.2022 г. в гр. Б.** Р.Т. управлява лек автомобил, собственост на друго
лице без да притежава СУ на МПС, тъй като
е лишен това право по съдебен или административен ред, нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Първоинстанционният
съд след установяване на фактическата обстановка и извършена служебна цялостна
проверка за законосъобразност е потвърдил
наказателното постановление. Приел е за установено описаното в АУАН и НП
административно нарушение, както и е констатирал, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Приел, че доводите на жалбоподателя са
неоснователни, а от събраните по делото писмени, гласни доказателства,
безспорно се установява, че същият е извършил описаното нарушение. От своя
страна е приел, че нарушението е описано
точно в АУАН и е пресъздадено в НП, както и че АУАН и НП не страдат от пороци и
са процесуално и материално законосъобразни. Съдът формирал изводи, че АНО
правилно е установил състава на конкретното нарушение, подвел го е под
конкретна правна норма, спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.
5 и 6 от ЗАНН,
като е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при
които е извършено и нарушените законови разпоредби. Приел е,
че правилно е било и определено административното наказание, което е наложено
на жалбоподателя, тъй като същият е лишен по административен ред от правото да
управлява МПС по чл. 171, ал. 4 от ЗДвП със ЗППАМ № 10023/22005 от 27.05.2006
година.
Решението е правилно.
При
извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал.1 от
АПК, въз основа на доводите в жалбата и по реда на чл. 218, ал. 2, пр.
последно от АПК – служебно за правилното прилагане на материалния закон, не се
установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите на
касатора.
Сочената в касационната жалба неправилност на решението на районния съд не
се констатира от настоящият състав. Решението на РС-Б.** е постановено при
напълно изяснена и правилно установена фактическа обстановка. Обсъдени са
всички събрани по делото доказателства и е направен коректен анализ на тях. Изложени са подробни мотиви за законосъобразността на
процедурата по съставянето на АУАН и по издаване на НП, които се споделят
напълно от настоящия състав. Първоинстанционният съд е провел пълно и обективно
разследване, като е събрал всички необходими доказателства, които са установили
извършеното от Т. нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Тази правна норма създава задължение за водачите да управляват
моторно превозно средство, само ако притежават свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от тях моторно превозно
средство, да не са лишени от право да управляват моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството им за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или
по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено. По делото пред РС-Б.** са налични
категорични и безспорни доказателства за извършеното от Т. нарушение. Показанията
на свидетелите Папазов и Григоров са ясни и конкретни, и същите с основание са
кредитирани като обективни, логични,
непротиворечиви и последователни. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районния съд е направил
обоснован извод и относно точната правна
квалификация на нарушението като е приел, че правилно е ангажирана
отговорността на касатора по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Касационната инстанция намира, че наказателното постановление е издадено за
нарушение, което е доказано по безспорен и несъмнен начин, при липса на
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, което обуславя неговата
законосъобразност. При индивидуализация на наказанието, при съобразяване на
разпоредбата на чл.
177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е видно, че същата предвижда
административно наказание в размер от 100 до 300 лева., поради което така
наложената глоба попада в рамките, предвидени в чл. 177, ал. 1 от ЗДвП, а освен това е определена правилно в съответствие с
изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Предвид
горното, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка на
съдебния акт не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и
допустимост. Решението е постановено в процесуално законосъобразно съдебно
производство и при правилно приложение на материалния закон. Не са налице касационни
основания за отмяната му, поради което и съдебният акт ще се остави в сила.
Относно разноските:
Ответната
страна не претендира присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се
присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр.
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Перник, касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3 от 23.01.2023
година, постановено по АНД № 178 по описа за 2022 година на Районен съд-Б.**.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/