№ 834
гр. Варна, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Сияна К. Г.а
в присъствието на прокурора М. В. С.
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20253100100303 по описа за 2025 година
Предявен е иск от В. Д. Ж., ЕГН ********** от *** срещу Прокуратура
на Република България, административен адрес гр. София, бул. Витоша №2 за
осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 50 000 лева за
причинени му неимуществени вреди под формата болки и страдания
вследствие от повдигнато му обвинение за престъпления по чл. 129, ал.2, вр.
ал.1 НК, впоследствие преквалифицирано по чл. 133 вр. чл. 129, ал.1, вр. ал.1
НК, за което е оправдан с присъда № 47/24.08.2023г, постановена по ВАНД №
472/2023г. на Варненски окръжен съд, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 08.12.2021г. – датата на повдигане на обвинение на
ищеца за престъпление от общ характер до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл. 2, ал.1, т.4 ЗОДОВ.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 08.12.2021г. на ищеца е
било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК, за
това че на 13.05.2020г. е причинил средна телесна повреда. Било образувано
досъдебно производство № 537/2020г. по описа на Първо РПУ при ОД на МВР
– Варна, като в последствие било осъществено преквалифициране на
повдигнатото престъпление като такова по чл. 133 вр. чл. 129, ал.1, вр. ал.1
НК. От страна на прокуратурата с постановление от 10.08.2022г. било
направено предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност
и налагане на административно наказание по реда на чл. 28 НПК. Във ВРС
било образувано АНД №3227/2022г. по описа на ВРС, по което било
постановено решение № 131/24.01.2023г., с което ищецът бил признат за
виновен, за това че по непредпазливост е нанесъл средна телесна повреда на
трето на спора лице. Ищецът е депозирал въззивна жалба срещу така
постановеното решение, за което било образувано ВАНД № 472/2023г. на
ВОС, по което с присъда № 47/24.08.2023г. е бил признат за невинен. Посочва,
че постановената от ВОС присъда била окончателна.
1
Излага твърдения, че за периода от време с продължителност от около 3
години е имал негативни преживявания във връзка с повдигнатото му
обвинение, които се изразявали в чувство на напрежение, проява на
изнервеното състояние, както и неяснота досежно бъдещото си. При тези
съображения претендира присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва
считано от момента на повдигнатото му обвинение – 08.12.2021г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с
който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Излага възражения,
като посочва, че не е налице пряка и непосредствена последица от вредите,
които са настъпили за ищеца и повдигнатото му обвинение. Посочва, че не се
установява, че на посочената от него дата – 08.12.2021г. е бил привлечен в
качеството му на обвиняем по така посоченото в исковата молба
престъпление. Поддържа, че дори да бъде прието, че за ищеца са настъпили
вреди, то доколкото със съдебен акт постановен при първоинстанционното
разглеждане на спора той е признат за виновен, което решение е било
отменено, то вреди за ищеца не са настъпили само и единствено от действия
на ответника.
Излага конкретни възражения, като посочва, че присъдата постановена
от въззивна инстанция не подлежи на обжалване, при което същата влиза в
сила на датата на нейното постановяване – 24.08.2023г., при което от този
момент в случай на основателност на иска се дължи и законната последица за
присъждане на лихва за забава, а не считано от посочения в исковата молба от
ищеца по-ранен момент.
Излага възражения, че на ищеца не са били нанесени неимуществени
вреди вследствие повдигнатото му обвинение, като в защита на тази си
възражения излага, че ищецът е имал и предходно осъждане за престъпление
срещу личността – по реда на чл. 122 НК, при което изживяванията за във
връзка с воденото административно – наказателно дело не са били нещо ново
за него.
Релевират се възражения за дължимото възнаграждение за процесуално
представителство.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
С постановление за привличане на обвиняем от 08.12.2021г. по ДП
№537/2020г. по описа на Първо РУ – Варна при ОД на МВР – Варна, ищецът
В. Ж. е привлечен в качеството му обвиняем за престъпление по чл. 129, ал.2
вр. ал.1 НК. С постановлението за привличане на ищеца в качеството на
обвиняем е взета по отношение на него мярка за неотклонение „Подписка“.
С постановление за привличане на обвиняем от 31.05.2022г. по ДП
№537/2020г. по описа на Първо РУ – Варна при ОД на МВР – Варна, ищецът
В. Ж. е привлечен в качеството му обвиняем за престъпление по чл.133, вр. чл.
129, ал., вр. ал.1 НК.
С протокол за предявяване на разследването от 28.07.2022г. са предявени
на ищеца материалите по образуваното досъдебно производство, като е
посочено, че воденото срещу него ДП №537/2020г. е за престъпление по чл.
133 вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК.
С постановление от 09.08.2022г. на ВРП е направено предложение
2
ищецът да бъде освободен от наказателна отговорност, като да му бъде
наложено административно наказание във връзка с воденето срещу него ДП
№537/2020г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Варна, за престъпление
по чл. 133, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК.
От приетото за послужване АНД № 3227/2022г. на ВРС се установява, че
по същото са проведени четири открити съдебни заседания, от които на три от
тях лично е взел участие ищецът – на 11.10.2022г, 08.11.2022г. и 24.01.2023г.
По делото е постановено решение № 131/24.01.2023г. по АНД №
3227/2022г. на ВРС, с което ищецът е признат за виновен за осъществено
престъпление по чл.133 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК, като същия е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание –
глоба.
По повод депозирана от ищеца въззивна жалба срещу решение на ВРС е
образувано ВАНД № 472/2023г. на ВОС, по което на проведеното на
29.08.2023г. открито съдебно заседание, ищецът се е явил лично.
По делото е постановена присъда № 47/24.08.2023г., с която
постановеното решение на ВРС е отменено и ищецът е признат за невинен за
това да е извършил престъпление по чл. 133 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК.
Решението на въззивния съд е окончателно.
Приета по делото е справка за съдимост на ищеца, от която се установява,
че същият е реабилитиран считано от 19.02.2017г. по силата на разпоредбата
на чл. 86, ал.1, т.1 НК.
Прието по делото е заключение по съдебно – психологична експертиза на
вещото лице А. Ц.. В заключението си вещото лице посочва, че при
осъществяване на психологическото изследване се констатира наличието на
психична травма. Личността на ищеца е функционирала в ежедневието си без
да са налични данни за сериозна дезорганизация и невъзможност да се справи
с ежедневните изисквания на социалната среда. Личността при ищеца се
характеризира с емоционална стабилност, при която се разкрива натрупани
във времето негативни емоции свързани с воденото срещу ищеца наказателно
производство. Установява се при изготвяне на заключението, че при ищеца се
наблюдава леко социално отдръпване, като липсват данни за наличие на
причини обосноваващи клинична намеса.
Разпитана по искане на ищеца е свидетелката К.Х.П. – фактически
съжителстваща на съпружески начала с ищеца. Във връзка с воденето
наказателно производство й е известно, че ищецът е бил призоваван на
няколко пъти в МВР, като с оглед образуваното производство, свидетелят е
наблюдавала, че поведението му се е променило, като ищецът започнал да
изпитва безпокойство, вдигнал и високо кръвно. В разпитът си посочва, че
ищецът е отказвал да комуникира със свидетелката, като е изпитвал
притеснение във връзка с образуваното производство. Посочва, че
здравословното му състояние се било влошило, като това влошаване се
изразявало в изпитвани от него болки в краката. Ищецът отказал да излиза,
като това му състояние продължило няколко месеца.
Разпитана по искане на ищеца е и свидетелката М.Х.М. – служител в
търговското дружество, чийто управител е ищеца. В разпитът си посочва, че
след образуване на наказателното производство ищецът е бил изнервен, което
му състояние не било типично за него предвид това, че той бил спокоен човек.
Наблюдавало изменени в емоционалното му състояние, като същият бил
3
видимо притеснен.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в
посочените в закона хипотези, като в т.3 от цитираната разпоредба е
предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е и конкретният случай.
С ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО се дадоха задължителни указания по
приложение на закона, като се прие, че Прокуратурата на Република България
участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е
ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ),
упражнявайки признато от закона право на иск, въпреки че не е длъжник по
спорното вземане. По тези дела тя е държавен орган, който отговаря пред съда
в изпълнение на компетентност, възложена от върховния закон и предвидена в
законите. Отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при
наличие на изчерпателно посочените в закона основания. Предпоставка за
ангажиране на отговорността по чл. 2, ал.1 т. 3 ЗОДОВ е обективният факт, че
ищецът е уличен в извършване на престъплениe, повдигнато му е обвинение,
а впоследствие е оправдан. При наличие на тази хипотеза законодателят
квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на разследващия орган.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Изложеното сочи на извод, както вече съдът посочи, че
отговорността по ЗОДОВ е обективна, като обективността на отговорността се
заключава в обстоятелството, че ищецът не трябва да доказва вина при
вредоносните актове на правозащитния орган, схващана като определено
субективно отношение към техния резултат. С други думи казано, държавата
ще отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от
наличието на вина у правозащитния си орган, като тази липса или наличие на
вина ще има значение само за регресната отговорност на виновните
длъжностни лица спрямо държавата. Обективната отговорност се дефинира в
доктрината като просто носене на риска от действия и бездействия, но никъде
тази нейна особеност не се свързва със законова презумпция, че с
осъществяването на деянието настъпват вреди и този факт не трябва да се
доказва. Общият принцип на отговорност за реално предизвикани вредоносни
последици не се дерогира от ЗОДОВ, нито се създава по някакъв начин
законова презумпция за настъпването на такива вредоносни последици и така
чрез нея да се размести тежестта на доказване от ищеца върху ответника.
В случая предмет на претенцията на ищеца са настъпили за последния
неимуществени вреди вследствие привличането му в качеството му на
обвиняем за престъпление от общ характер, което той не е извършил, което
обстоятелство е признато с оправдателна присъда от съда. Не се спори между
страните, а и се установява от събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства, че въз основа на постановление за привличане на
обвиняем от 08.12.2021г. по ДП №537/2020г. по описа на Първо РУ – Варна
при ОД на МВР – Варна, ищецът Ж. е привлечен в качеството му обвиняем за
4
престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК, с което постановление на същия е
наложена и мярка за неотклонение „Подписка“. От приобщеното за
послужване наказателно производство, част от което са и материалите по
воденото досъдебно производство се установява, че първоначалната
квалификация на престъплението, за което ищецът е привлечен в качество на
обвиняем е променена с ново постановление за привличане в качество на
обвиняем от 31.05.2022г., като воденото срещу него наказателно производство
е продължило за престъпление по чл.133 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК. По така
преквалифицираното престъпление на ищеца са предявени материалите по
досъдебното производство, като досежно това деяние с постановление на ВРП
от 09.08.2022г. е внесено предложение за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Внесеното
предложение от прокуратурата е обосновало образуване на АНД №
3227/2022г. по описа на ВРС, по което на три от проведените по делото
открити съдебни заседание лично е взел участие Ж.. Установява се от
доказателствата по делото, че производството пред първата съдебна инстанция
е приключило с решение, с което ищецът е признат за виновен за това да е
извършил престъпление по чл.133 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК, с което
решение той е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1000 лева. Това решение е
обжалвано от ищеца, за което обстоятелство е образувано ВАНД № 472/2023г.
на ВОС, по което на проведено на 24.08.2023г. открито съдебно заседание
ищецът Ж. лично е взел участие, по което производство с окончателна
присъда от 24.08.2023г., ищецът е признат за невинен и оправдан за това да е
извършил престъпление по чл.133 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК.
От така приетата от съда фактическа обстановка следва да бъде направен
извода, че периодът от време, за което ищецът е привлечен в качеството му на
обвиняем за престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК, преквалифицирано на
31.05.2022г., като такова по чл.133 вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК, който период
обхваща времето от привличането му – 08.12.2021г. до постановяване на
окончателна присъда – 24.08.2023г., срещу ищеца е водено наказателно
производство. Същото е продължило приблизително една година и осем
месеца, като на Ж. е била взета и най-леката мярка за неотклонение
„Подписка“.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че воденото
наказателно производство срещу Ж. се е отразило на емоционално –
психическото му състояние. За установяване на неимуществените вреди,
които са причинени на ищеца в хода на съдебното производство съдът допусна
изслушване на гласни показания на двама свидетели, прие се също така и
заключение на съдебно – психологична експертиза на вещото лице Ц..
Свидетелката П., чиито показания съдът кредитира при приложение на
ограничителната разпоредба на чл. 172 ГПК, като взима в предвид
възможната й заинтересованост от изхода на спора, посочи, че след
образуване на наказателното производство емоционалното състояние на
ищеца се е променило, като той е започнал да проявява чувство на
безпокойство и напрежение. В такава насока са и показанията на свидетелката
М., която изложи, че е наблюдавала притеснение и напрегнато емоционално
състояние при ищеца след образуване на наказателното производство водено
срещу него. Съдебно – психологичната експертиза също дава данни за
наличие на обстоятелства свързани с насаждане на негативни емоции при
ищеца, които са свързани с воденето наказателно производство.
5
При анализ на събраните по искане на ищеца гласни и писмени
доказателства следва да бъде даден положителен отговор на въпроса, че на
ищеца са причинени болки и страдания, които обосновават и претърпените от
него неимуществени вреди, които вреди са в пряка и непосредствена
последица от образуваното и водено срещу него наказателно производство.
В обобщение съдът приема, че предвид привличането на ищеца в
качеството му на обвиняем и повдигнатото му обвинение за наказуемо деяние,
по което той е оправдан с влязла в сила присъда, са нанесени неимуществени
вреди изразяващи се в болки и страдания. По изложените съображения
претенцията на ищеца се явява основателна, доколкото е налице фактическия
състав на разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.4 ЗОДОВ, доколкото ищецът е
привлечен в качество на обвиняем за престъпление, по отношение на него е
внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание, за което деяние ищецът е оправдан с
влязла в сила присъда.
Спорен е и въпроса относно размера на дължимото обезщетение, която от
Прокуратурата се посочва, че е завишен.
Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не
е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Според трайната практика на ВКС
- решение по гр.д. №582/18 г. на четвърто г.о., решение по гр.д. №85/12 г. на
четвърто г.о. и др., при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди
по искове с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ от значение са тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан
по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на
взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се
е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в
каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и
изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като база за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата
на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също
има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от
съдебната практика ориентир.
От съвкупния анализ на представените по делото доказателства, съдът
приема, че първоначално ищецът Ж. е привлечен в качеството му на обвиняем
за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 НК, за което наказуемо деяние
законът предвижда наказание лишаване от свобода за период до 6 години.
6
Посоченият период обхваща времето от 08.12.2021г. до 31.05.2022г. или от
около шест месеца. С оглед провеждане на разследването във фазата на
досъдебното производство, по отношение на Ж. е осъществено
преквалифициране на деянието, като такова по чл. 133 вр. чл. 129, ал.2, вр.
ал.1 НК, за което законодателят е предвидил отново наказание лишаване от
свобода, но за период до една година или пробация. От изложеното следва и
извода, че единствено за първоначалния период от привличането си до
преквалифициране на деянието, или за период с продължителност от около
шест месеца, Ж. е бил привлечен за обвиняем за престъпление, което по
смисъла на чл. 93, т.7 НК има характер на тежко престъпление. За период от
около два месеца след преквалифициране на деянието в по-леко такова и с акт
на ответника от 09.08.2022г., по отношение на ищеца е направено
предложение за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание. Предвид постановлението на прокуратурата е
образувано административно по характер дело пред първоинстанционния
районен съд, в което производство ищецът е бил признат за виновен, което
решение е отменено с окончателна присъда на въззивния съд, с която Ж. е
оправдан.
Като бъде взето в предвид, че единствено за период от около шест месеца
спрямо Ж. е била ангажирана наказателна отговорност за престъпление, за
което законът предвижда наказание лишаване от свобода за период от 6
години, при което то се определя и като тежко такова, съдът приема, че именно
в рамките на този период на ищеца са нанесени най – интензивните
неимуществени вреди под форма на причинени му болки и страдания. В тази
насока разпитаната свидетелка П. посочи, че след образуване на
наказателното производство общото емоционално поведение на ищеца се
променило, като същия изпитвал безпокойство, притеснения, съответно
отказвал да осъществява комуникация със свидетеля, с която живеели на
съпружески начала по въпроса досежно повдигнатото му обвинение. В същата
насока се и данните, които се разкриват от показаният на свидетелят М., която
посочи също така, че след образуване на производството Ж. е бил видимо
притеснен и изнервен. Като бъдат взети в предвид тези доказателства за
общото емоционално поведение на ищеца, което се характеризира с
преживени при него негативни емоции вследствие воденото срещу него
наказателно производство, което обстоятелство се установява и от
заключението на вещото лице Ц., което му поведение се подведе под вида на
престъплението към което той първоначално е бил привлечен като обвиняем и
визирания в закона срок на предвиденото по вид наказание лишаване от
свобода за това деяние, следва и извода, че именно това първоначално
процесуално действие по привличане в качество на обвиняем е обусловило
причинените му вреди в най – висока степен.
След преквалифициране на деянието, за което Ж. е привлечен в качество
на обвиняем, съответно след постановлението на ответника, с което той бива
освободен от наказателна отговорност с предложение да му бъде наложено
административно наказание, за ищеца следва да бъде прието, че е отпаднала
възможността той да бъде наказан ефективно във връзка с повдигнатото му
обвинение, от където съдът прави и извода, че за този следващ период
причинените му болки и страдания не са били в такъв интензивен характер.
Производството по делото в съдебната му фаза пред първа инстанция е
приключило с негативно за Ж. решение, с което следва да бъде отчетено, че на
същия е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева.
7
Няма данни по делото воденето административно – наказателно производство
в неговата съдебна фаза, като и постановеният първоинстанционен съдебен
акт да са допринесли до настъпването на негативни емоционални
преживявания при Ж. в степен по-голяма спрямо причинените му болки и
страдания вследствие привличането му по първоначалното обвинение, същото
с по-тежка правна квалификация.
Общата продължителност на воденето срещу Ж. наказателно
производство обхваща период от около една година и осем месеца, или следва
да бъде прието от съда, че същото е приключило в разумен срок. По
отношение на ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“. В
съдебната фаза на административно – наказателното производство, ищецът е
взел лично участие в четири открити съдебни заседания, три от които пред
първа инстанция и едно пред въззивна такава. Няма данни по делото тези му
участия в съдебни заседания да са предизвиквали при него негативни чувства
или притеснения с повишен интензитет. Доказателства в тази насока не могат
да бъдат извлечени, като от показанията на свидетелите разпитани по почин
на ищеца, така и от заключението на вещото лице Ц.. Основните притеснения
на ищеца Ж., които той е изложил пред експерта са свързани с момента, към
който същият е бил привлечен като обвиняем за процесното престъпление.
Именно в този първоначален момент свързан с образуване на производството
ищецът е изложил, че се е чувствал притеснен, както и че трудно е заспивал.
За образуваните впоследствие съдебни дела и насрочените заседания е
сподели, че същите са му оказали влияние, без да конкретизира какво е то.
Към момента на повдигане на обвинение ищецът е бил на 67 години,
работещ – управител на търговско дружество. Повдигнатото обвинение е
станало достояние сред колегите на Ж., което се потвърждава от показанията
на свидетеля М.. Данни за това, че воденото срещу Ж. наказателно
производство да са били масово оповестени в средствата за масова
информация или социалните медии по делото не са налични, от което съдът
приема, че същото е станало достояние единствено до най – близкият кръг
лица до ищеца, така и досежно неговите колеги. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката П. в частта, в която същата посочва, че
здравословното състояние на Ж. се е влошило с оглед воденото наказателно
производство и конкретно в частта, че същия е вдигнал кръвно, съответно е
изпитвал болки в краката. Тези показания се явяват изолирани от останалите
по делото доказателства. Липсва по делото медицинска документация, която
да бъде в подкрепа на посоченото от свидетелката във връзка с влошаване на
здравното състояние на Ж. вследствие водено срещу него наказателно
производство.
Не следва да бъдат споделени възраженията на ответника, че вреди на
ищеца не са причинени от воденето производство срещу него, предвид това, че
същият е имал и предходно осъждане. По делото са налични доказателства –
свидетелство за съдимост на ищеца, видно от които Ж. е реабилитиран по
право считано от 2017г., което като период от време стои достатъчно
отдалечено сравнение моментът, към който му е повдигнато процесното
обвинение. Отделно от това реабилитацията на осъждано лице заличава
последиците от това му осъждането, поради което обстоятелствата във връзка
с престъплението, за което то е било осъждано и реабилитирано не следва да
бъдат взимани в предвид при разглеждане на въпроси във връзка с
последващо негово привличане в качеството му на обвиняем.
8
Не се споделя и възражението на прокуратурата, че не само от действията
ответника на ищеца са настъпили вреди предвид постановеното осъдително
решение на първоинстанционния съд разгледал наказателното производство в
съдебната фаза на процеса. Отговорността на прокуратурата обхваща времето
от привличане на лицето в качеството му на обвиняем до постановяване на
окончателния съдебен акт в съдебната фаза на наказателното производство.
Отговорността на ответника се разпростира, както досежно действия на
разследващите органи в досъдебната фаза на процеса, доколкото тези действия
се осъществяват под ръководство и надзор на прокуратурата, така и нейната
отговорност се разпростира и досежно съдебната фаза на наказателния
процес, доколкото именно въз основа на обвинителен акт на прокуратурата се
образува това наказателно производство в тази му следваща фаза.
Незаконосъобразното обвинение, респ. постановление за освобождаване от
наказателна отговорност с предложение за налагане на административно
наказание, а то се квалифицира като незаконосъобразно такова именно поради
постановяване на оправдателна присъда за престъпление към което
подсъдимият е привлечен като обвиняем, е именно онзи сезиращ съда акт във
връзка с наказателна отговорност на подсъдимия, по която съдът дължи
произнасяне. Постановеното осъдително решение /не влязло в сила, а в
последствие отменено/ на първоинстанционния съд не освобождава ответника
от отговорността за причинени вреди на пострадалото лице, нито намалява
отговорността за същите, доколкото постановяването на този неокончателен
съдебен акт е следствие от квалифицираните като незаконосъобразни
действия на ответника по привличане на увреденото лице в качеството му на
обвиняем за престъпление, по което той е оправдан.
С оглед изложеното, съдът като взе в предвид видът на престъплението за
което ищецът Ж. е бил привлечен в качеството му на обвиняем, наложената
най-лека мярка за неотклонение, съответно неголемият период от време, за
който привличането е било за извършено тежко престъпление, разумният срок
от време, за което е приключило воденото срещу него наказателно
производство с постановяване на влязла в сила оправдателна присъда,
възрастта на ищеца, неговата трудова ангажираност, настъпилите негативни
обстоятелства в личностен и професионален план, намира, че по
справедливост следва да определи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 4500 лева. За разликата над уважения
размер от 4500 лева до пълно предявения размер от 50000 лева предявения иск
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на дължимата законна лихва, съдът намира следното:
Съобразно дадените разяснения в ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-
т.4 е прието,че отговорността на Държавата по чл.2 от ЗОДОВ възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление, от който момент държавните органи изпадат в забава и дължат
лихва върху размера на присъденото обезщетение. При така изложеното съдът
намира, че следва да присъди законна лихва върху сумата от 4500 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, считано от влизане в сила
на присъдата, а т.е. от 24.08.2023г.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски съразмерно уважената част на предявения иск. При произнасяне по
въпроса за дължимостта на разноските следва да бъде взето в предвид и
9
направеното своевременно от ответника възражение за прекомерност, на осн.
чл. 78, ал.5 ГПК.
Уговореното и заплатено възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 5000 лева не се явява прекомерно такова с оглед
материалния интерес по спора, който се определя от цената на иска, поради
което възражението е неоснователно. Този уговорен размер следва да бъде
приет за база при изчисляване на дължимото възнаграждение съобразно
уважената част на предявения иск. При изложеното в полза на ищеца се дължи
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 450 лева. На
ищеца се дължат и съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част на
иска в размер на 0,70 лева, или общо 450,70 лева, на осн. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България с
административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№2 ДА ЗАПЛАТИ на В. Д.
Ж., ЕГН ********** от *** сумата от 4500 /четири хиляди и петстотин/
лева обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК,
впоследствие преквалифицирано по чл. 133 вр. чл. 129, ал.1, вр. ал.1 НК, за
което е оправдан с присъда № 47/24.08.2023г, постановена по ВАНД №
472/2023г. на Варненски окръжен съд, ведно със законната лихва върху
главницата считано от постановяване на окончателната оправдателна
присъда - 24.08.2023г. до окончателно изплащане на задължението, като
отхвърля предявения иск в частта за разликата над уважения размер от 4500
лева до пълно предявения от 50000 лева,на осн. чл. 2, ал.1, т.4 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България с
административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№2 ДА ЗАПЛАТИ на В. Д.
Ж., ЕГН ********** от *** сумата от 450,70 /четиристотин и петдесет лева
и 70 ст./ лева представляващи съдебно – деловодни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство съразмерно уважената част
на предявения иск, на осн. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10