№ 736
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело
№ 20211100514069 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от Р. Ж. Б. чрез адв. С.П. срещу отказ на ЧСИ С.П.
да прекрати изпълнителното дело № 20169210400776. В жалбата се застъпва теза, че
цесионерът не е надлежен взискател, тъй като не може да се легитимира като титуляр на
вземането поради ограничения по закон обхват на допустима преценка за съществуването
на материалното право от страна на съдебния изпълнител. Навежда се довод, че доколкото
легитимацията за поръчителя и солидарния длъжник произтича от факта на извършено
плащане, визираното в чл. 429 ал. 1 ГПК частно правоприемство следва да се смята
ограничено до тази хипотеза. Сочи се, че за цесионера единствената възможност да се
легитимира в изпълнителното производство и да събере вземането се нуждае от снабдяване
с изпълнително основание – да предяви осъдителен иск или заявление за заповед за
изпълнение на свое име.
В указания срок на взискателя „Ф.И.“ АД се оспорва жалбата с довод, че
процесуалната легитимация е доказана с представения договор за цесия, потвърждение и
пълномощно от цедента.
В мотивите си съдебен изпълнител П. сочи, че с оглед ангажимента на съдебния
изпълнител да удовлетвори признатото от съд притезание (а не да установява неговото
съществуване) договорът за цесия е достатъчно основание за замяна на взискателя без оглед
дали прехвърлянето е съобщено на длъжника.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от лице с признат интерес да повдигне спор за законосъобразността
1
на обжалваното действие съгласно чл. 435 ал. 2 т. 6 предл. второ ГПК. Следващата се
държавна такса е внесена, поради което налице са предпоставките за разглеждане на жалбата
по същество.
Изпълнителното производство е образувано на .
На 11.09.2020 г. представител на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е поискал да
бъдат наложени запори върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на
жалбоподателя
На 21.06.2021 г. по изпълнителното дело е постъпило искане от „Ф.И.“ ЕАД за
конституирането му като взискател при наведен довод, че е частен правоприемник на
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.
На 24.09.2021 г. ЧСИ С.П. е отказал да прекрати изпълнителното производство
поради отсъствие на основание по чл. 433 ГПК.
При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е частично основателна.
Изпълнителното производство е призвано да реализира удостовереното в
изпълнителния лист притезание. Законът очертава лимитативно фактите, препятстващи
постигането на тази цел. Посочените в жалбата обстоятелства не обосновават
недопустимост на принудителното изпълнение. Както универсалното правоприемство, така
и суброгацията, легитимараща поръчителя и солидарния длъжник да се възползват от
издадения вече изпълнителен лист произтичат от закона. Нормата изрично легитимира като
взискател и частните правоприемници на титуляра на изпълняемото право. Нито буквата,
нито смисълът на закона дават основание за предложеното от жалбоподателя тълкуване.
Различното при частните правоприемници е, че правоприемството настъпва по силата на
изразена от титуляра на притезанието воля за разпореждане с изпълняемото право. Именно
защото съдебният изпълнител не е компетентен да изследва съществуването на
материалното право, възложената му от чл. 429 ал. 1 ГПК проверка е ограничена до
документална обоснованост на твърдяното правоприемство.
Извън горното, личността на взискателя е неотносима към законния интерес на
длъжника, обосноваващ лимитативно очертаните хипотези да изиска прекратяване на
изпълнителното производство. Това е така, защото в рамките на изпълнителното
производство съдебният изпълнител се явява овластен да получи изпълнението с
произтичащото от това погасяване на задължението на длъжника – арг. от чл. 75 ал. 1 изр.
първо ЗЗД. Бидейки овластен да упражнява принуда за реализация на притезанието той е и
задължен да стори това спрямо писмено легитимирания частен правоприемник на титуляра
на вземането според посоченото в изпълнителния лист.
Жалбоподателят не твърди да е налице което и да било от предписаните в чл. 433
ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство, а такива не произтичат и
от данните по делото, поради което жалбата е неоснователна.
2
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р. Ж. Б. чрез адв. С.П. срещу отказ на ЧСИ
С.П. да прекрати изпълнителното дело № 20169210400776
Решението не подлежи на обжалване.
Препис да бъде изпратен на ЧСИ Гарибова за продължаване на процесуалните
действия.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3