Решение по дело №3360/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3858
Дата: 18 септември 2019 г. (в сила от 18 септември 2019 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20193110103360
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2019 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО   РЕШЕНИЕ

 

3858/18.9.2019г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 3360 по описа на Районен съд - Варна за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 534772/23.05.2018 г. от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:*** срещу С.Д.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 959.43 лева, представляваща главница, дължима по силата на Договор за кредитна карта от 09.11.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 25.06.2018 год. до окончателното изплащане на задължението; 235.37 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва, за периода от 20.12.2016 год. до 25.06.2018 год.; 0.65 лева, представляваща обезщетение за забава, начислена, за периода от 18.06.2018 год. до 25.06.2018 год., 85.09 лева, представляваща дължими заемни такси, за което вземане по ч. гр. д. № 9975 по описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед № 4969/ 26.06.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

В условията на евентуалност, в случай, че не се установи настъпване предсрочнатаизискуемост на вземанията, се отправя искане за тяхното присъждане в полза на ищеца. Претендират се и присъждане на извършените в заповедното и настоящото производство разноски.

В исковата молба се излага, че на 09.11.2016 г. между страните е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя револвиращ кредит, под формата на кредитен лимит, в размер на 1000.00 лева. Уговорен е променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21.95 %, формиран от стойността на индекса „Софибор“ за 6 месеца и фиксирана надбавка от 21.619 %. Кредитната карта, със срок на валидност от три години. Уговорено е, в срока на действие на договора, обслужването на кредита да се осъществява чрез заплащане на минимални вноски в рамките на гратисен период, който е 15 дни. Твърди се още, последното плащане, в размер на 28.43 лв., е извършено на 20.05.2017 год. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на четири месечни вноски, вземането е обявено за предсрочно изискуемо, като поканата, обективиращо изявлението на кредитора, е получена от майката на адресата.

Ответникът – С.Д.Р., не депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК.

         Вземането е основано на разпоредбата на чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ.

Съдът, след като съобрази отправеното искане за постановяване на неприсъствено решение, съобрази следното: Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, не се е явил в насроченото открито съдебно заседание, проведено на 10.09.2019 год. и не е отправил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, поради което и следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение:

         Ответникът е редовно уведомен при условията на чл. 46, ал. 1 ГПК, а именно: съобщението с указанията по чл. 131 ГПК (л. 46) и призовката (л. 52) са получени от лицето Величка Р. – снаха, живущо на адреса лице и съвместно съжителстващо с ответницата на адреса.

         Същевременно, предявеният иск е вероятно основателен, с оглед изложените в исковата молба твърдения и представените по делото доказателства.

         По изложените съображения, се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което предявеният иск бъде уважен.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и по арг. ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъждат и извършените в заповедното производство разноски в общ размер на 75.61 лева, от които: сумата от 25.61 лева – заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

 На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, с оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в настоящото производство разноски в общ размер на 474.39 лева, от които: сумата от 174.39 лева – заплатена държавна такса и сумата от 300.00 лева – депозит за ССЕ.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Д.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:***, сумите от 959.43 лв. (деветстотин петдесет и девет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща главница, дължима по силата на Договор за кредитна карта от 09.11.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 25.06.2018 год. до окончателното изплащане на задължението; 235.37 лв. (двеста тридесет и пет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща договорна (възнаградителна) лихва, за периода от 20.12.2016 год. до 25.06.2018 год.; 0.65 лв. (шестдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислена, за периода от 18.06.2018 год. до 25.06.2018 год., 85.09 лв. (осемдесет и пет лева и девет стотинки), представляваща дължими заемни такси, за което вземане по ч. гр. д. № 9975 по описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед № 4969/26.06.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА С.Д.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 75.61 лв. (седемдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща разноски, сторени в производството по ч. гр. д. № 9975/2018 год. по описа на Варненски районен съд, 11 състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА С.Д.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 474.39 лв. (четиристотин седемдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки), представляваща сторени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

 

 

 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: