Решение по дело №81/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Дрийм инвест 5“ ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуален представител адв.Й. П., против Решение № 939/21.11.2024г., постановено по НАХД № 4177/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърдено Наказателно постановление № 755632-[рег. номер]/13.02.2024 г. на директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО вр.ал.2, вр.чл.261,ал.1 от ЗКПО, на основание чл. 261,ал.1 ЗКПО, на „Дрийм инвест 5“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лв. И „Дрийм инвест 5“ ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Национална агенция за приходите [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Според него съдът не е обсъдил направените пред него възражения: че закъснялото подаване на ГДД било в резултат на влошено здравословно състояние на счетоводителите на дружеството и че забавянето било предпоставено от неколкократно връщане на отчета от НСИ; не е обсъдил кое предложение на нормата на чл.261, ал.1 от ЗКПО се приема за осъществено, тъй като нормата предвижда шест състава на административни деяния. Отделно от това счита случая за маловажен.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„Срещу жалбоподателя „Дрийм инвест 5“ЕООД гл.инспектор по приходите Н. Д. съставила АУАН №[рег. номер]/16.08.2023 г., с който констатирала,че жалбоподателят като задължено лице по чл.2 ЗКПО, не е подало в законоустановения срок -30.06.2023 г. –годишна данъчна декларация по образец /ГДД/ съгл.чл.92,ал.1 ЗКПО, за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за календарната 2022г. ГДД по чл.92 ЗКПО била подадена по интернет на 12.07.2023 г. и приета с вх. №0200И1006615. В същата били декларирани общо приходи 18 989,54 лв., общо разходи- 11 360, 61 лв., финансов резултат – данъчна загуба и годишен корпоративен данък 0,00 лв. Нарушението е констатирано в Дирекция „Обслужване“, при ТД на НАП-Бургас след извършена съпоставка на регистрираните юридически лица, упражняващи дейност и подадените годишни данъчни декларации по чл.92,ал.1 ЗКПО в срока по чл.92,ал.2 ЗПКО, през 2023 г.

До дружеството и представляващия го била изпратена покана с изх.№242-5/2023г. за подаване на ГДД по чл.92 ЗКПО за 2022 г. и явяване в ТД на НАП-Бургас в 7-дневен срок за съставяне и връчване на АУАН за неподаване на декларацията.

Посочено е,че нарушението е за първи път,както и че АУАН е съставен в присъствие на представител на жалбоподателя, като същият му бил предявен и връчен на 16.08.2023 г.

Въз основа на съставения акт на 13.02.2024г., административнонаказващият орган - директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас издал наказателно постановление, с което на осн. чл.261, ал.1 от ЗКПО наложил на „Дрийм инвест 5“ЕООД имуществена санкция в размер на 500, 00 лева.“.

Въз основа на изложените факти, които не са спорни, първоинстанционният съд е преценил, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че материалния закон е приложен правилно. Съдът се е произнесъл по всички наведени пред него възражения, които са идентични с тези, направени с касационната жалба.

Настоящият състав на съда споделя изложените в обжалваното решение, съображения по приложението на закона и на осн. чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Възраженията на касатора съдът намира за неоснователни.

На първо място, твърденията на касатора, че счетоводителите на дружеството били във влошено здравословно състояние и че отчета неколкократно е бил връщан от НСИ са недоказани.

На следващо място, нормата на чл.92, ал.2 от ЗКПО предвижда, че годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Т.е. касае се до законовоустановен четиримесечен срок за подаване на декларацията, който е достатъчно дълъг и в който касаторът е следвало да организира дейността си така, че да осигури своевременното подаване на декларацията. Алогично е дори твърдението, че през целия посочен период всички счетоводители на дружеството са били във влошено здравословно състояние и че за същия период НСИ е връщал отчетите.

Неоснователно е възражението, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради непосочването на точното предложение приложената норма на чл.261, ал.1 от ЗКПО, което нарушавало правото на защита.

Според разпоредбата на чл.261, ал.1 от ЗКПО, данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 [рег. номер].

В наказателното постановление изрично е указан срока, в който е следвало да бъде подадена ГДД и датата на подаването й. Тези факти недвусмислено сочат, че наказанието е наложено за неподаване в срок на ГДД. Срещу тези факти следва да бъде организирана и защитата. Право на страната не е било нарушено защото защитата се осъществява срещу факти, а не срещу право.

Съдът намира за неоснователно и възражението, че в деянието, за което е наложена санкция представлява маловажен случай.

Разпоредбата на § 1, т.“ от ДР на ЗАНН сочи, че "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

По делото липсват каквито и да е доказателства, въз основа на които да е възможно да се направи преценка за наличие на смекчаващи обстоятелства. Фактът, че нарушението е извършено за първи път е отчетен от наказващия орган, който е наложил наказание на минимума, предвиден със санкционната норма на чл.261, ал.1 от ЗКПО.

Конкретното административно нарушение не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид- неподаване на ГДД в предвидения от закона, срок.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 939/21.11.2024г., постановено по НАХД № 4177/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.