РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Берковица, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231610100289 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Сити
Кеш“ ООД против Т. П. П., с която са предявени искове с правна
квалификация чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 19.12.21 г. между „Сити
Кеш“ ООД, като заемодател и Т. П. П., като заемател е сключен договор за
паричен заем 608092, по силата на който ищецът е изплатил на ответеницата
заемната сума, която тя се е задължила да му върне.
Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 2/2023 г. по описа на РС – Берковица, по което била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за сумите по заявлението.
В хода на заповедното производство било подадено възражение от длъжника
срещу издадената заповед за изпълнение.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 415 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на
вземането в полза на „Сити Кеш“ ООД против Т. П. П. за сумите, за които е
1
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2/2023 г. на РС – Берковица, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, а именно:
Главница 800 лева – дължима и неплатена по договор за паричен заем
608092/19.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изпълнение на задължението;
Възнаградителна лихва 192.73 лева – дължима и неплатима за периода
19.12.2021 г. до 19.12.2022 г.;
Законна лихва за забава 65.38 лева – дължима и неплатена за периода
от 01.04.2022 г. до 01.12.2022 г.
Претендира направените разноски за исковото и за заповедното
производство.
Ответната страна Т. П. П. е подала отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131
от ГПК едномесечен срок.
Заявява, че ПРИЗНАВА исковете и иска делото да се гледа
съкратено, като моли съда да постанови решение, с което да уважи
претенциите на ищеца в частта за главница и лихви.
Прави искане на основание чл. 241 ГПК за разсрочване на вземането
за главница и лихви на 9 равни месечни вноски, платими на десето число от
месеца, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане
на задължението, като представя доказателства за имотното си състояние.
Относно разноските сочи, че следва да бъдат заплатени отделно и не
подлежат на разсрочване, като заявява, че желае да ги заплати доброволно
след постановяване на решението.
Прави възражение относно юрисконсултското възнаграждение за
заповедното производство, като счита, че справедливия размер е 50 лева и
моли същото да бъде намалено до този размер.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки:
2
По иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9,
ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между страните по договор за паричен заем, по
силата на което е предоставил парични суми и за изпълнение на договора се
ангажира отговорността на ответника; че вземането е станало изискуемо,
респ.възникнало е задължение за ответника за плащане; размера на
претендираните вземания и основанията за възникването им, както и размера
на търсените суми.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД - за обезщетение за забавено
плащане на главницата ищецът следва да докаже изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
С отговора на исковата молба ответницата Т. П. П. ПРИЗНАВА
исковете и поиска съда да постанови решение, с което да уважи
претенциите на ищеца в частта за главница и лихви.
Така направеното от ответницата признание се подкрепя от събраните
по делото доказателства.
По делото е приложен Договор за паричен заем кредирект № 608092,
сключен на 19/12/2021 г. /л. 4-5/, от който е видно, че на 19.12.2021 г. между
ищеца, в качеството на заемодател и Т. П. П., в качеството на заемател е
сключен договор, по силата на който заемодателят „Сити Кеш“ ООД е
предоставил на заемателя Т. П. П. сумата от 800 лева.
По силата на чл. 3 от така сключения договор Т. П. П. се е задължила да
върне заема за срок от 12 месеца на 12 вноски, от които 3 х 26.70 лева и 9 х
104.37 лева.
Към месечните вноски по заема е уговорена и лихва в общ размер на
219.43 лева.
По делото липсват доказателства ответницата да е заплатила, каквато и
да е част от вноските по заема.
Предвид което съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на
сумата от 800 лева - неплатена главница и 192.73 лева –възнаградителна
лихва по Договор за паричен заем за изцяло доказана по основание и размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата:
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му.
Съгласно табличната част към чл. 3 от договора срока на погасяване на
първата вноска по главницата е 19.04.2022 г.
Предвид което след изтичането на уговорения в договора срок за
плащане длъжникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение на ищеца, като
в случая размерът изрично се признава.
Относно искането на ответницата по чл. 241, ал. 1 ГПК:
Съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът може
да отсрочи или разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на
страната или на други обстоятелства.
3
В случая ответницата иска изпълнението относно вземането за главница
и лихви да бъде разсрочено на 9 равни месечни вноски, платими на десето
число от месеца, считано от влизане в сила на решението до окончателното
изплащане на задължението.
Съдът намира искането за неоснователно.
Фактът, че ответницата е страна по няколко дела, част от които сама е
инициирала не доказва, че същата не е в състояние да заплати вземенето за
главница и лихва, което е в общ размер на 1058.11 лева.
Липсват каквито и да е доказателства, че имотното състояние на
ответницата не й позволява да заплати вземането – същата не е декларирала
какви са месечните й доходи и какво имущество притежава.
Напротив видно от представените договори за правна помощ по
различните производства, по които ответницата е ангажирала адвокат И. Р.
уговорените адвокатски хонорари, които Т. П. П. е приела да заплати са дори
в по-висок размер от дължимите по настоящото производство суми.
Поради което съдът намира, че не следва да се разсрочва изпълнението
относно вземането за главница и лихви.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има
право на направените от него разноски както за заповедното, така и за
исковото производство в общ размер на 250.08 лева, от които:
158.59 лева - разноски за исковото производство, от които 58.59 лева ДТ
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено при
условията на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и съобразено с фактическата и правна сложносност на делото –
броя на съдебните заседания и обема на събраните доказателства.
91.41 лева - разноски за заповедното производство, за колкото е
издадена заповедта за изпълнение, от които 41.41 лева ДТ и 50 лева
4
юрисконсултко възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Т. П. П. с ЕГН ********** от гр. В. ДЪЛЖИ НА „Сити Кеш“ ООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец,
ул. Славянска № 29, ет. 7, СУМАТА 800 лева - главница, ведно със законната
лихва от 04.01.2023г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното
плащане, сумата от 192.73 лева – възнаградителна лихва за периода от
19.12.2021г. до 19.12.2022г., сумата от 65.38 лева – законна лихва от
01.04.2022г. до 01.12.2022г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 2/2023 г. на РС – Берковица.
ОСЪЖДА Т. П. П. с ЕГН ********** от гр. В., ДА ЗАПЛАТИ на
„Сити Кеш“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Средец, ул. Славянска № 29, ет. 7, СУМАТА 158.59 лева -
разноски за исковото производство и 91.41 лева - разноски за заповедното
производство.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5