Решение по дело №1557/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 896
Дата: 24 юли 2018 г. (в сила от 4 март 2020 г.)
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20185530101557
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                  Година 24.07.2018                         Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                         Първи граждански състав

На десети юли                                                                Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове: 1.

                                                                                                                  2.  

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1557 по описа за 2018 година.

 

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът П.Ф.С. твърди в исковата си молба, че той и ответникът С.Н.С. са наследници на общия им наследодател С.Ф.И.- б.ж.на гр.Стара Загора, починала на 22.04.1997 г., която била тяхна баба. Приживе тя, заедно с баща му Ф.С.Н., дъщеря й П.С.Н.и внука й С.Н.С. - ответник по делото, се спогодили относно подялбата на наследствения им имот и прехвърлили в дял на ответника следния сънаследствен недвижим имот: Апартамент с площ 65.21 кв.м. с югозападно изложение, намиращ се на VII етаж на жилищен блок в гр.Стара Загора, ул. „ ...., състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня- клозет, антре и балкон, при граници: северозапад, ап.Р.К.Р., североизток - стълбище и ап.Р.И К.Г., югоизток- ап. на Р.И К.Г., югозапад- ул. „ ...” заедно с избено помещение № 22 при граници за същото: от северозапад- мазе на Г.и Т.Н., североизток - мазе на С.Г.Д., от югоизток - коридор, от югозапад- канцеларии на „Мерки и измервателни уреди", заедно с 1.083 % идеални части от общите части на сградата и от общите помещения: помещение за смет и помещение за колички и велосипеди и 1.083 % идеални части от отстъпеното право на строеж от цялото дворно място представляващо парцела I от кв. 157 за бл. 1 по плана на града, при граници на същото: парцел V - 9367, II - 6783, III - 6784, IV - 6785, ул.„ ..", парцел VI- 6777, ул. „ ...„ и ул. „ ....". За уравняване дяловете на сънаследниците С.Ф.И., Ф.С.Н. и П.С.Н.ответникът С. поел задължение за всестранни грижи на всеки от тях до края на живота им, като осигурявал и правото на обитаване в имота, представляващ жилището в "дял I", до края на живота на всеки от тях, като им осигурявал спокойно, необезпокояващо ползване на жилището и припадащите му се към същото общи части. Тази спогодба била одобрена от съда с влязло в сила решение по гр.д. № 1713а/1993г. по описа на PC Стара Загора. През този период ответникът С.С. бил в брачни отношения с ответницата Г.С., за която също възниквали поетите от съпруга й задължения за гледане и издръжка на прехвърлителите. Въпреки поетите задължения от ответниците, те живеели и работели постоянно в гр.Димитровград, а впоследствие започнали да живеят и работят извън страната. През периода от поемане на задълженията по постигнатото съдебно споразумение от 1993 г. до смъртта на П.Н.– 20.06.2009 г. те не били полагали всестранни грижи за никого от тях нито заедно, нито поотделно. Първи починал баща му на 26.01.1997 г., след него баба му на 22.04.1997 г. и последна - П.С.Н.. Тъй като родителите му били разведени от 1977 г., живеел с майка си в гр.Димитровград, а баща му живеел в гр.Стара Загора, в процесното жилище, заедно с дядо му - С., баба му Славка и леля му П.. Твърди, че всяко лято до 1990 г. за период от един месец идвал при тях на гости, след което идвал по-често през календарните години. Баща му идвал при него на гости в гр.Димитровград и престоявал по седмица, след което отново се връщал в Стара Загора. Твърди, че не му е споделял, а и не бил виждал ответниците С. и Г. да полагат грижи за него, да са купували храна, дрехи, лекарства. Това закупувал баща му с лични средства и той също му помагал. След кратко боледуване от 4-5 дни баща му починал в гр.Стара Загора от инсулт. Баба му Славка имала заболявания, включително и слаба памет, и след смъртта на баща му състоянието й рязко се влошило, поради което тя постъпила на лечение в болница. Твърди, че през този период ответниците не полагали грижи за нея, такива полагала изцяло леля му П.. Сочи, че здравословното състояние на П.Н.се влошило след смъртта на баба му през 1997 г., което наложило грижите за нея да поеме тяхна близка - Б.И., която живеела в гр.Стара Загора и била с нея неотлъчно до нейната смърт. През 2007г. леля му получила множествен инсулт, като през цялото време за нея се грижела Б., която с лични средства купувала лекарства, заплащала потребителски такси за медицински прегледи, водела я по лекари, настанявала я многократно в болници за лечение, доставяла й храна, почиствала жилището й. С грижи по отношение доставката на храната за леля му помагали и хора от входа. Твърди, че поради влошеното здравословно състояние на П. тя била включена в проект и за нея като социален асистент полагала грижи отново Б. за период от 9 месеца от 01.09.2008 г. до 31.05.2009 г. Не били заплащани дължимите данъци към Общината и ползването на вода, поради което срещу П. имало образувано изпълнително дело. Срещу ответника С. за неизпълнение на поетите задължения били образувани преписки в РПУ Стара Загора, впоследствие прекратени поради обещанието му, че ще полага дължимите грижи към леля му и ще заплати на Б. извършените от нея разходи по полаганите грижи. Ответникът се съгласил Б. да се грижи за леля му, без дори да възстанови личните средства, който тя заплащала вместо него. Въпреки че знаели за влошеното здравословно състояние на П., ответниците не полагали никакви грижи за нея, дори не присъствали на погребението й, не заплатили разходите по него, което наложило П. да бъде погребана служебно от Община Стара Загора. Счита, че спогодбата от 1993 г. се явява нищожна, тъй като не била спазена изискуемата от закона форма за разпореждане с право, а именно формата на нотариален акт. Чрез прехвърляне на наследството от баща му в полза на ответниците и неизпълнението от тях на поетите договорни задължения бил лишен неоснователно от наследство, като наследник на баща си Ф.С.Н., който бил наследник на общия им наследодател С.Ф.И.. Поради това за ищеца възниквала необходимостта от частична отмяна на съдебната спогодба от 1993 г. до частта на 1/ 2 ид.част. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено правото му на собственост по наследство на 1/2 ид.част от следния недвижим имот: Апартамент с площ 65.21 кв.м. с югозападно изложение, намиращ се на VII етаж на жилищен блок в гр.Стара Загора, ул. „ ...., състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня- клозет, антре и балкон, при граници: северозапад, ап.Р.К.Р., североизток - стълбище и ап.Р.И К.Г., югоизток- ап. на Р.И К.Г., югозапад - ул. „...", заедно с избено помещение № 22 при граници за същото: от северозапад- мазе на Г.и Т.Н., североизток - мазе на С.Г.Д., от югоизток - коридор, от югозапад- канцеларии на „ Мерки и измервателни уреди", заедно с 1.083 % идеални части от общите части на сградата и от общите помещения: помещение за смет и помещение за колички и велосипеди и 1.083 % идеални части от отстъпеното право на строеж от цялото дворно място представляващо парцела I от кв. 157 за бл. 1 по плана на града, при граници на същото: парцел V - 9367, II - 6783, III - 6784, IV - 6785, ул.„ ..", парцел VI- 6777, ул. „ ...„ и ул. „ ....", като съда отмени сключената съдебна спогодба по гр.д. № 1713а / 1993г. по описа на PC Стара Загора, в частта до 1/2 ид. част, като му присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски. В  на 10.07.2018 г. прави изменение на предявения иск, като същият се счита предявен до размера на ¼ ид.ч. от процесния недвижими имот, което изменение е допуснато от съда.

Ответникът С.Н.С. взема становище за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.

            Ответницата Г.Д.С. оспорва изцяло така предявения иск, оспорва твърдението за нищожност на съдебната спогодба поради липса на предписана от закона форма. Също така заявява, че оспорва фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. Оспорва възражението за нищожност на посочените в исковата молба основания. Сочи, че съдебната спогодба съгласно ГПК се сключва пред съда в писмена форма и одобрява от съда. Никъде в закона не се изисквала нотариална форма за приключване на съдебен спор със спогодба, вкл. и за съдебен спор за делба на недвижим имот. Постигнатата пред съда спогодба се ползвала със силата на пресъдено нещо. Оспорването на съдебната спогодба можело да се основава само на нововъзникнали факти - напр. поради неизпълнение да се иска развалянето й. Постигане на съдебна спогодба в дело за делба на недвижим имот било позволено, допустимо и действително. Нямало забрана уравнението на дела при съдебна спогодба по дело за делба да се договори както в пари, така и в натура, както и чрез алеаторен договор, който безспорно е възмезден. Твърди, че процесната спогодба е действителна. Заявява, че оспорва иска по чл.124, ал.1 от ГПК алтернативно по размер. Изложените в исковата молба твърдения за наследственото правоприемство на ищеца били неточни и необосновани. Ищецът черпел права от прекия си наследодател Ф.С.Н. (баща на П., син на С. Н.и С.Ф.). Прекият наследодател на ищеца имал двама наследници, т.е.освен ищеца и дъщеря С.Ф.С.. С оглед горното наследствената квота за ищеца била 1/4 ид.част от наследството на Ф.С., респ. ако бъдел уважен искът по чл.124, ал.1 от ГПК, то същият следвало да е в размер на 1/4 идеална част от претендираната собственост. Относно твърдението за неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на тримата съделители, обективирано в съдебната спогодба заявява, че оспорва изцяло фактическите твърдения, изложени в исковата молба, че не са изпълнявали поетите задължения за издръжка и гледане.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Предмет на предявения петиторен иск е ¼ ид.ч. от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.505.181, с предназначение: жилище, апартамент с площ 65.21 кв.м., с адрес: гр.Стара Загора, ул. „ ..., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.505.181.2.64, 68850.505.181.2.66, под обекта: 68850.505.181.2.56, над обекта: 68850.505.181.2.74, състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня- клозет, антре и балкон, заедно с избено помещение № 22 при граници за същото: от северозапад- мазе на Г.и Т.Н., североизток - мазе на С.Г.Д., от югоизток - коридор, от югозапад- канцеларии на „ Мерки и измервателни уреди", заедно с 1.083 % идеални части от общите части на сградата и от общите помещения: помещение за смет и помещение за колички и велосипеди и 1.083 % идеални части от отстъпеното право на строеж от цялото дворно място представляващо парцела I от кв. 157 за бл. 1 по плана на града, при граници на същото: парцел V - 9367, II - 6783, III - 6784, IV - 6785, ул.„ ..", парцел VI- 6777, ул. „ ...„ и ул. „ ....". Ищецът твърди, че правото му на собственост върху гореописания имот произтича от наследяване.  

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 1509/16.03.2017 г. на Община Стара Загора, ищецът е наследник по закон на С. Н...., б.ж. на гр.Стара Загора, починал на 13.02.1986 г. 

По делото не е спорно, че гореописаният недвижим имот е бил собственост  на С. Н.... и след неговата смърт  е наследен от С.Ф.И., П.С.Н., С.Ф.И.и Ф.С.Н.. Тези лица са постигнали съдебна спогодба по приложеното гр.д.№ 1713а/1993 г. по описа на Старозагорския районен съд, по силата на която процесният недвижим имот е поставен в дял на С.Н.С., като за уравнение на дяловете на останалите съделители същият е поел задължение за всестранни грижи на всеки от тях до края на живота им.

Правното твърдение на ищеца е, че посочената съдебна спогодба е нищожна, тъй като с нея е поето задължение за гледане и издръжка, а при сключването й не е била спазена предвидената от закона форма на нотариален акт. С оглед на това  следва да се отбележи, че законът не установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне на съсобствено имущество с договор за доброволна делба или съдебна делба-спогодба, макар в чл. 69, ал. 2 ЗН да е предвидено, че неравенството в дяловете при делбата се изравнява с пари или имот. Не съществува пречка неравенството в дяловете да бъде изравнено, като един от съсобствениците поеме задължението да гледа и издържа друг съсобственик. Договорът, респ. съдебната делба-спогодба ще породи предвиденото в закона и целено от страните вещно-правно действие, ако е сключен в предвидената в чл. 35, ал. 1 ЗС писмена форма с нотариална заверка на подписите /в този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК/. При съдебната спогодба е достатъчно спазването на формата по действалия към момента на сключването й чл.125, ал.1 ГПК /1952 г. -  отм./, изискваща полагането на подпис от съда и от страните в съдебния протокол. В разглеждания случай посоченото формално изискване е изпълнено, тъй като протоколът от о.с.з. по   гр.д.№ 1713а/1993 г. по описа на Старозагорския районен съд е подписан от състава на съда и от всички съделители.

При тези обстоятелства съдът намира, че по силата на посочената съдебна спогодба процесният недвижим имот е преминал в правната сфера на ответниците, които к8ъм този момент са били в брак, и е престанал да бъде съсобствен между наследниците на С. Н...., б.ж. на гр.Стара Загора, починал на 13.02.1986 г. Предявеният иск за разваляне на договора прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е бил отхвърлен с слязло в сила решение по гр.д.№ 3263/2009 г. по описа на Старозагорския районен съд. Поради изложеното ищецът не може да придобие собствеността върху посочената в исковата молба идеална част от процесния недвижими имот по силата на наследственото правоприемство.

Ето защо предявеният установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК на ¼ идеална част от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.505.181, с предназначение: жилище, апартамент, с площ 65.21 кв.м., с адрес: гр.Стара Загора, ул. „ ..., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.505.181.2.64, 68850.505.181.2.66, под обекта: 68850.505.181.2.56, над обекта: 68850.505.181.2.74, състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня-клозет, антре и балкон, заедно с избено помещение № 22, при граници за същото: от северозапад - мазе на Г.и Т.Н., североизток - мазе на С.Г.Д., от югоизток - коридор, от югозапад - канцеларии на „Мерки и измервателни уреди", заедно с 1.083 % идеални части от общите части на сградата и от общите помещения: помещение за смет и помещение за колички и велосипеди и 1.083 % идеални части от отстъпеното право на строеж от цялото дворно място, представляващо парцел I от кв. 157 за бл. 1 по плана на града, при граници на същото: парцел V-9367, II-6783, III-6784, IV-6785, ул.„ ..", парцел VI- 6777, ул. „...” и ул. „..." се явява неоснователен и следва да  бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответницата С. направените по делото разноски в размер на 700 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения списък на разноските.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

           

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Ф.С. *** против С.Н.С. *** и Г.Д.С. *** за признаване за установено, че П.Ф.С. *** е собственик на ¼ идеална част от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.505.181, с предназначение: жилище, апартамент, с площ 65.21 кв.м., с адрес: гр.Стара Загора, ул. „..., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.505.181.2.64, 68850.505.181.2.66, под обекта: 68850.505.181.2.56, над обекта: 68850.505.181.2.74, състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня-клозет, антре и балкон, заедно с избено помещение № 22 при граници за същото: от северозапад - мазе на Г.и Т.Н., североизток - мазе на С.Г.Д., от югоизток - коридор, от югозапад - канцеларии на „Мерки и измервателни уреди", заедно с 1.083 % идеални части от общите части на сградата и от общите помещения: помещение за смет и помещение за колички и велосипеди и 1.083 % идеални части от отстъпеното право на строеж от цялото дворно място, представляващо парцел I от кв. 157 за бл. 1 по плана на града, при граници на същото: парцел V-9367, II-6783, III-6784, IV-6785, ул.„..", парцел VI-6777, ул. „...” и ул. „...", като неоснователен.

ОСЪЖДА П.Ф.С. *** да заплати на Г.Д.С. ***  сумата 700 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :