№ 584
гр. Варна, 12.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20203100901314 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът „ВАЛДЕС 19“ ООД, уведомен от предходно съдебно
заседание, представлява се от адвокат Д.Г. , редовно упълномощена и приета
от съда от преди.
Ответникът „ИЕС“ ООД, уведомен от предходно съдебно заседание,
представлява се от адвокат Т.Т. , редовно упълномощена и приет от съда от
преди. Явява се управителят на дружеството Иван Дунчев.
Вещото лице П. К. М., редовно призована, явява се лично.
Вещото лице Ж. Г. Т., редовно призована, явява се лично.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 17508 от 07.09.2021 г.
по допуснатата съдебно-техническа експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Адв. Г.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
Адв. Т.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
1
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-техническата експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
П. К. М. – 65 години, български гражданин, неосъждана, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл.291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. М.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
Адв. Г.: Аз нямам въпроси.
Адв. Т. към в.л. М.: На стр.13, таблица 10, т.8 сте описали една фактура
за мебелни плотове. След това обаче отново включвате същата фактура на
страница 15, т.24, в таблица 13 в „Други разходи“.
В.л. М.: На стр.13 тази фактура за мебелни плотове е в колона 4
„Стойност по исковата молба“, а действителната стойност на тази фактура
изобщо не я включвам, защото мебелните плотове не са строителни
подобрения.
Адв. Т. към в.л. М.: След това пък я включвате на стр.15, т.24 в таблица
13 „Други разходи“.
В.л. М.: Включвам я в „Други разходи“, които „Други разходи“ в
крайна сметка аз ги включвам като строителни подобрения.
Адв. Т. към в.л. М.: Тоест включвате ли я или не я включвате?
В.л. М.: Не, не я включвам. Тя е включена в „Други разходи“, които не
спадат към строителните подобрения.
Адв. Т. към в.л. М.: Какво касае тези „Други разходи“ в таблица 13?
Представляват ли те разходи за трайно подобрение в имота или са разходи за
търговската дейност на ищеца?
В.л. М.: Те не представляват и затова те не са включени в
действителната стойност на стр.17.
Адв. Т. към в.л. М.: Тоест те не представляват какво? Разходи за
трайни подобрения?
В.л. М.: Те не са разходи за трайни подобрения. Те са включени към
2
общите направени разходи, но като строителни подобрения те са изключени.
Адв. Т. към в.л. М.: Защо включвате в таблица 14 на стр.15 за ел.
енергия в тежест на ответника? Това не представлява ли разход за дейност на
ищеца?
В.л. М.: Това са също такива разходи, които в крайна сметка не са
включени като строителни подобрения. И на лист 17 точки 11, 12, 13 и 14 те
не са включени в стойността на разходите, които са направени за строителни
подобрения.
Адв. Т. към в.л. М.: Как установихте по-нататък, че всички описани
договори на стр.16, таблица 16 касаят труд точно относно обекта ресторант
„Кедъра“ и защо отговаряте Вие на този счетоводен въпрос?
В.л. М.: Защото това са разходи за труд. След като са представени
разходите за материали, фактурите, които действително са направени,
разходите за труд са съгласно представените по делото документи.
Адв. Т. към в.л. М.: Как разбирате, че този труд касае именно
процесния обект ресторант „Кедъра“ и че не е някакъв съвсем друг труд за
други обекти?
В.л. М.: Просто се отнася за същия период, в който е извършен
ремонтът в този ресторант.
Адв. Т. към в.л. М.: На стр.11, точка 10 описвате протокол с едно
ЕООД - „Берита“ или нещо такова, но не е описана фактура. Не става ли
според Вас разплащането с фактури?
В.л. М.: Тук по този начин е направен този разход и така е представено
по делото. Всички разходи и фактури, които са направени до деня на
прекратяване на договора съм ги включила. Като разгледах снимките, които
ищецът и ответникът са представили по делото, видях, че всъщност има една
дограма, монтирана на това слънцезащитно съоражение, която е премахната и
която фактура е след датата на прекратяване на договора. Аз не съм я
включила, но според мен би трябвало да я включа.
Адв. Т. към в.л. М.: На стр.17 в обобщителната част какво
представляват тези „Общи разходи“? Не са ли те такива за търговската
дейност на ищеца?
В.л. М.: Казах, че не са включени. Тези четири точки в таблица 17,
3
които са: „Разходи за рекламна дейност“, „Разходи за озеленяване“, „Други
разходи“ и за електронно-съобщителни услуги и ел. енергия, тези не съм ги
включила, защото това са..
Адв. Т. към в.л. М.: Аз Ви питам за тези в обобщителната част долу –
„Общи други разходи“, за тези 7000, които сте посочили.
В.л. М.: Това са точно тези обобщени.
Адв. Т. към в.л. М.: Как изчислихте и какво представлява това „240
квадрата“ на стр.18, при положение че терасата е 120 кв.м.? Това удължаване
по договор ли е? Удължаване на тераса 120 квадрата ли е? Защото „240“
пишете на страница 18.
В.л. М.: Цялата тераса е 240. Извършено е уголемяване на
съществуващата тераса със 120 квадрата. Изчислявам увеличената 120-
квадратова. На лист 19 съм написала „240 по 800 евро равно на еди какво си“.
Трябва да бъде наполовина – 120 квадрата, защото самото увеличаване е 120
и това ще бъде 96 000 евро или 187 760 лв.
Адв. Т. към в.л. М.: Налице ли е разрешение за строеж за това
удължаване на тераса? Как е извършено това удължаване? Има ли някакво
учредяване право на строеж? Има ли такова надлежно разрешение? Има ли
документи или пък подлежи на събаряне? И накрая общият извод – не
представлява ли това вреда ако отговорите „не“ на горните въпроси?
В.л. М.: Няма разрешение за строеж, както не е имало и разрешение за
слънцезащитното съоръжение, така е нямало и разрешение за терасата. Тя е
изградена по техните договорки между страните.
Адв. Т. към в.л. М.: Тогава подлежи ли на събаряне или на
узаконяване?
В.л. М.: Нямах такава задача, но…
Адв. Т. към в.л. М.: Не, имате. Първият Ви въпрос е: „Представлява ли
подобрение? Кое е подобрение?“, затова Ви питам. Това подобрение ли е или
вреда?
В.л. М.: Към настоящия момент не е съборено. Ако се проведе такова
посещение от съответните органи, състави се констативен протокол. Това е
някаква бъдеща дейност. Към настоящия момент е подобрение, защото е
съществуващо в имота. Подобрение е, защото собственикът добре се е
4
постарал да си довърши парапетите и си е приел това като подобрение.
Адв. Т. към в.л. М.: Има ли процедура по узаконяване някаква
провеждана? Ако знаете, разбира се.
В.л. М.: Няма такава провеждана.
Адв. Т. към в.л. М.: Защо използвате стойност 800 евро на квадратен
метър на стр.18, като казвате, че това е средна цена на продажба на заведения,
като става въпрос от това, което виждам от Вашите заключения, за завършени
заведения с разрешения за строеж, с въвеждане в експлоатация, а не за
незаконосъобразно, разбрахме от отговора на горния Ви въпрос, удължена
тераса? Това не следва ли да се има предвид все пак?
В.л. М.: Това е тераса, която е направена и която съществува към
момента. Ако беше съборена, нямаше да я оценявам, само че тя не е
съборена.
Адв. Т. към в.л. М.: Но давате за сравнение със законни обекти?
В.л. М.: Това е редуцирана стойност.
Адв. Т. към в.л. М.: На стр.20, т.1 – как установихте, че този дефект е
изпълнен така по искане на собственика?
В.л. М.: От разговорите, които проведоха на място страните. Няма как
да установя аз. Двете страни разговаряха пред мен. Беше другата адвокатка
там. Няма как по друг начин да установя.
Адв. Т. към в.л. М.: Има ли го този дефект, който сте описала?
В.л. М.: Това го има. То е показано и в снимките.
Адв. Т. към в.л. М.: Би ли могъл тогава да бъде отстранен този дефект,
за който говорим на стр.20, т.1 и на каква стойност ще бъде това
отстраняване? Имахте такива въпроси.
В.л. М.: Не съм изчислявала стойността, след като се установи, че
взаимно са се разбрали страните и просто нямаше смисъл да го
остойностявам.
Адв. Т. към в.л. М.: Не сме се разбрали взаимно. Ние оспорваме
всичко. Как ще сме се разбрали?
В.л. М.: Те водят разговор пред мен. Лъжат ли двамата?
Адв. Т. към в.л. М.: Не знам какъв разговор са водили. Аз не съм
5
присъствала. Тоест той поръчва дефект?
В.л. М.: Не, не поръчва дефект. Така си е поискал да бъде.
Адв. Т. към в.л. М.: На стр.20, т.2 относно отново същото. Как
установихте, че този дефект е изпълнен по искане на собственика? Според
мен е абсурдно човек да иска да има дефекти в собствения му имот.
В.л. М.: Не знам по какви съображения. Може би не е искал да влиза
вода или кой знае какво. Това беше разговор, който се проведе пред мен. Аз
не мога да си измислям неща.
Адв. Т. към в.л. М.: Но Вие сте се запознали с книжата по делото, че се
оспорва и се твърди, че е дефект. Би ли могъл да бъде отстранен този дефект
и ако да – на каква стойност е това отстраняване? Това е на стр.20, т.2.
В.л. М.: На каква стойност няма как да кажа в момента. Трябва да се
развали теракота и да се направи наклон към отводнителния канал, който той
е изградил.
Адв. Т. към в.л. М.: Следващият ми въпрос касае така нареченото
слънцезащитно съоръжение или павилион. Описаното от Вас пак на стр.20,
т.2 това слънцезащитно съоръжение от дъжд ли предпазва или от слънце, във
връзка с това, което сте написали?
В.л. М.: От всичко предпазва.
Адв. Т. към в.л. М.: Налице ли е разрешение пак за поставяне на това
слънцезащитно съоръжение?
В.л. М.: Няма налице такова разрешение, но и преди малко казах, в
снимките и клиповете, които са представили и двете страни по делото, това
слънцезащитно съоръжение е било изпълнено с метална конструкция и с
остъкляване в трите посоки.
Адв. Т. към в.л. М.: Би ли могло да бъде премахнато изцяло, без да се
наруши неговата цялост.
В.л. М.: Няма как изцяло да се премахне. В момента е демонтирано
цялото.
Адв. Т. към в.л. М.: Не Ви се представиха документи за разрешение за
това временно преместваемо съоръжение?
В.л. М.: Не ми се представиха такива документи, до в договора между
6
страните е записано в едно от предложенията, че трябва да се изгради такова
съоръжение.
Адв. Т. към в.л. М.: „Слънцезащитна тента“ е записано.
В.л. М.: Не, „съоръжение“ е записано точно.
Адв. Т. към в.л. М.: На т.4, стр.20 установили ли сте някакъв дефект?
Каква е неговата стойност?
В.л. М.: Установила съм, че са премахнати тези декоративни елементи,
които са били изпълнени от собственика на имота, които обаче не отговарят
на никакви изисквания за височина на парапет, както съм написала и те се
виждат на лист 26 долу последната снимка вляво. Това, което е изрязано.
Парапетът не е довършен. Те са си прекратили взаимоотношенията и този,
който е започнал, не го е довършил, но има поставена рампа на парапета.
Нямам данни на каква стойност.
Адв. Т. към в.л. М.: На стр.20, т.5 – как установихте, че дървената
облицовка е повредена при премахване, а не при поставяне, както сама имате
снимки на Приложение № 2, от които явно е видна вредата и как изчислихте
този дефект ако сте го изчислила изобщо?
В.л. М.: Не съм го изчислила. Този дефект се вижда на снимките на
лист 25 – втория ред снимки. Тук, където са били монтирани металните греди,
те са премахнати, демонтирани и мястото е закрито с един шперплат. Това е
дефектът, който се е получил, при поставянето и след премахването.
Адв. Т. към в.л. М.: Вие така мислите?
В.л. М.: Не, не мисля така, а просто това е начинът на изпълнение на
металните конструкции. Тя трябва да се захване към стоманобетоновата
колона, съществуваща на място и след това като е премахната, там се
разкрива този участък.
Адв. Т. към в.л. М.: Каква е стойността на нанесения дефект на
басейна, при липсата на цялостно изграждане, при положение че съгласно
наличните писмени документи е следвало да приключи на 30.04.2020 г.?
Стойността на щетите от събаряне на преливника изчислила ли сте ги?
В.л. М.: На много басейни съм ходила. Точно на това ниво плочките се
разрушават, защото водата в басейна замръзва и от разширението на леда той
напуква плочките и те се разрушават. Когато басейнът има покривало, което е
7
с електричество, то не позволява да замръзва водата и тогава този дефект не
се появява, така че кога точно са съборени тези по преливника плочките…
Адв. Т. към в.л. М.: И пречиствателната система съответно, не само
преливника.
В.л. М.: Изграждането на бетонната стена тя пак е по приложението към
договора, която разделя басейна на две части.
Адв. Т. към в.л. М.: А тези щети изчислила ли сте ги?
В.л. М.: Не съм изчислявала щети, защото не е довършено. Работата не
е свършена. Просто те са си прекратили взаимоотношенията в някакъв
момент.
Адв. Т. към в.л. М.: Твърдите, че ремонтът не е завършен – т.6, стр.21.
Каква е стойността? Отново не виждам и аз пак във връзка със същите горни
въпроси.
В.л. М.: Не съм изчислявала стойностите.
Адв. Т. към в.л. М.: На стр.22, въпрос 8, относно барбекюто отново
установявате дефект и неизпълнение, отново не са давани изчисления.
В.л. М.: Барбекюто има сравнително завършен вид. Аз не знам какво
означава незавършен вид на барбекюто и кое е завършеният вид.
Адв. Т. към в.л. М.: Имаше ли отпадъци в басейна и около басейна,
като ходихте?
В.л. М.: При огледа на място нямаше отпадъци. То се вижда, басейнът е
празен. Около него нямаше никакви отпадъци.
Адв. Т. към в.л. М.: Представлява ли подобрение според Вас като
цялостен извод незаконно изграденото слънцезащитно съоръжение, както го
наричате, подлежало ли е на събаряне и дали това е вреда като общ извод от
всичко разгледано?
В.л. М.: То е изградено по взаимно съгласие от страните и по точка от
техния договор. Дали е подлежало на събаряне и защо го е съборил
собственикът, той си е решил – съборил го е. Няма документи. Това
съоръжение е изградено съгласно договорка между страните.
Адв. Т.: Нямам повече въпроси.
Адв. Г.: Да се приеме заключението.
8
Адв. Т.: Аз оспорвам изцяло експертизата. На първо място считам, че е
отговорило вещото лице, без да му се е задавало въпроси на счетоводни
такива.
На второ място считам, че липсват отговори на поставени от нас
въпроси, както вече се установи относно дефектите и стойността на тяхното
отстраняване по средни пазарни цени. Видно е по много въпроси от тези,
които зададох, вещото лице отговори, че не е изчислило.
На трето място считаме, че тази експертиза е изготвена изцяло в полза
на ищеца и в тази връзка също така Ви моля да бъде допусната и назначена
нова експертиза със същите задачи, тъй като считам и се позовавам на
разпоредбата на чл.201 от ГПК. Искаме повторна експертиза, тъй като се
установи, че са налице незаконни строежи в два смисъла – по отношение на
слънцезащитната тента, по отношение на удължаване на терасата, като това
според нашите твърдения представляват вреда, а не подобрения. В тази връзка
смятам, че следва да бъдат изключени от подобренията. Моля Ви за повторна
експертиза.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата съдебно-техническа експертиза следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представената
от вещото лице справка – декларация, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с
вх. № 17508 от 07.09.2021 г. по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
ведно със справка – декларация на вещо лице П. К. М..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
1480 /хиляда четиристотин и осемдесет/ лева, на база на представена молба
от 07.09.2021 г.
Адв. Т.: Считам, че това е изключително завишено, с оглед на това, че
специално по отношение на нашите въпроси не е отговорено и поради което
оспорвам размера.
Адв. Г.: Няма такава процесуална възможност.
Адв. Т.: Може да няма, но аз правя това искане по аналогия, във
връзка с възможността за оспорване на разноски, както се оспорва
9
адвокатския хонорар. Считам, че това е твърде завишено, с оглед на
неизпълнение на поставените от нас въпроси, поради което считам, че следва
да бъде в размера, който предварително сте определили и сме внесли.
СЪДЪТ, с оглед направеното оспорване на възнаграждението на
вещото лице,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА произнасянето по оспорването на окончателното
възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза,
в закрито съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице П. К. М. в размер
на 500.00 /петстотин/ лева от внесените от страните до момента депозити.
(Издаден РКО по вносни бележки от 03.08.2021 г. и от 05.08.2021 г.)
Адв. Г.: Във връзка с направеното оспорване на заключението на
вещото лице, искам да изразя следното:
Ответникът се опитва да черпи дивиденти от собственото си
неправомерно поведение, доколкото той е възложител на изпълнените СМР,
които ищецът претендира да му бъдат заплатени. Ищецът е изпълнител.
Ответникът е този, който е следвало като собственик на имота да се снабди с
нужните разрешителни, като това не е отговорност на ищеца. В договорите
между страните липсва, каквато и да било индиция, че ищецът е поемал
ангажимент да се снабдява с нужните разрешителни за извършване на СМР.
Ищецът е изпълнител. Никъде, в никой закон изпълнителят не носи
отговорност за строителната документация. Ответникът освен това е приел
изпълнението. Това е видно и от представения, макар и неприет по делото
снимков материал от двете страни и от видеоклиповете. Макар и неприет, той
е наличен и съдът би могъл да се запознае. По делото бяха изслушани и
четирима свидетели, водени от двете страни. Ответникът в продължение на
три месеца е бил съгласен с така изграденото съоръжение и останалите
подобрения, които сега претендира, че му били вреди. Ползвал е дивиденти от
това нещо, тъй като в рамките на три месеца са провеждани мероприятия.
Видно е от счетоводните отчети, правени между страните, че ответникът е
изготвял същите заедно с ищцовото дружество. Макар и да не съставляват
първични счетоводни документи, това са документи, правени между двете
10
страни, сочещи индиция от ответната страна за приемане на изпълненото по
договора. Сега само за нуждите на процеса да се събаря съоръжение, да се
правят оспорвания, да се претендират вреди и дефекти, много ясно, че след
като се събори съоръжението, ще зейнат дупки във външната мазилка, както
каза вещото лице, за да може съоръжението да бъде закрепено по
стоманобетонен елемент, за да бъде трайно прикрепено и за да бъде стабилно.
Това не е вреда, нанесена от ищеца. Това е вреда, която се е нанесла от самия
ответник, а същото се е случило и с канала, който е трябвало да бъде
направен за отводняване, тъй като когато го е имало съоръжението, не е
имало проблем с наводняване на вътрешната част на ресторанта. Това се е
наложило, вследствие на демонтирането на съоръжението, извършено от
ответника. Вещото лице не може да остойности ако ще и още една експертиза
да бъде назначена. Тя ще остойности стойността на дейностите, които са
нужни, за да се направи обратен наклон, но това не е дефект, предизвикан от
ищцовото дружество и считам, че няма как да бъде остойностен дефект,
който си е нанесъл самия ответник.
Експертизата е компетентно изготвена и е отговорила на абсолютно
всички въпроси, включително и на тези от ответника, но предоставям на съда.
Съществува такава процесуална възможност, макар и ненужна, но ако я
допуснете, ще моля да приложите санкцията, тъй като стават причина за
отлагане на производството.
Адв. Т.: Всичко, което изложи колежката, касае съществото на спора.
Всичкото това нещо е предмет на отговора на исковата молба, подробно е
записано от нас в нашия отговор и всеки може да го прочете, в което ясно и
категорично е записано и е видно от книжата по делото. Това изобщо не
следва сега да го говорим, но правя реплика на колежката.
Между страните е сключен договор за слънцезащитна тента.
Слънцезащитната тента дори не представлява временно преместваемо
съоръжение, а представлява една щора, което е ангажимент да изгради една
щора. Това, че без знание и съгласие и с изричното противопоставяне на
търговско дружество „ИЕС“, ищецът е изградил един трайно прикрепен
павилион, с което пречи изобщо от тук нататък на търговска дейност сам на
себе си, а и на търговската дейност на дружеството „ИЕС“, представлява,
разбира се, вреда. Изградил е нещо, което подлежи на събаряне на
11
незаконосъобразно строителство. Няма налични книжа, дори вещото лице
каза. Освен това търговско дружество „ИЕС“ се е противопоставяло редица
пъти. Налице са писмени доказателства, нотариални покани, предупреждения,
налице са свидетелски показания. Това е въпрос по същество.
В тази връзка Ви моля да допуснете във връзка с приложението на
разпоредбата на чл.201 от ГПК повторно заключение. И не ставаме никаква
причина за отлагане на делото, а това е нормален ход на един съдебен процес
на доказване в него, поради което още веднъж Ви моля да уважите искането
ни в тази насока. Защо считам, че е налице повторно? Повторна експертиза се
назначава, когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за
неговата правилност. От зададените от мен 19 въпроса стана ясно, че вещото
лице не можа да обоснове твърденията си, а и не е изпълнило редица от
поставените от нас въпроси. Според нас възниква съмнение за неговата
правилност, защото разпитаните свидетели в предното съдебно заседание
категорично казаха, може да се направи и сравнение с протокола, например
по отношение на барбекюто, например по отношение на боклука, че е наличен
такъв. Тоест възниква абсолютно съмнение за неговата правилност.
Адв. Г.: Само ще зачета Приложение 2 към договора: „Слънцезащитна
тента и странична дограма“. Изпълненото на място има характеристиките
точно на такъв обект – тента отгоре и дограма отстрани. А как ще бъде
наречено – павилион, съоръжение или както искат да го кръщават, е друг
въпрос. Дали съоръжението е подлежало на премахване, не е от
компетенцията на вещото лице, назначено от съда. Единствено и само
компетентните органи за строежи, какъвто е в случая след трета категория,
компетентен е кметът на Община Варна, съответно на районната
администрация. Ако ответникът беше проявил процесуална активност, щеше
да се снабди от общинската администрация с доказателства, установяващи
наличието на започнала процедура по премахване на незаконен строеж или
съответно акт за установяване на незаконно строителство. Такива данни по
делото липсват да са инициирани и предприемани от ответника в периода на
изграждане на съоръжението и след него до премахването му, което се е
случило след прекратяване на договора за наем. Пак казвам, вещото лице не е
компетентно да даде заключение дали съоръжението съставлява строеж,
доколкото това е правен въпрос, както и дали подлежи на премахване, което
също е правен въпрос.
12
Адв. Т.: Много благодаря на колежката. Именно с тези думи се
установи, че това нещо не представлява подобрение, а вреда, тъй като вещото
лице щом си позволява на първия въпрос да квалифицира нещо като
подобрение, а казва, че липсват документи, тоест не се зачита Закона за
устройството на територията.
СЪДЪТ, като съобрази направеното от ответната страна искане за
повторна експертиза със съответните изложени в днешното съдебно
заседание основания за това, намира, че същото е допустимо и следва да бъде
уважено, като на основание чл.201 от ГПК следва да бъде допусната повторна
съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение по задачите,
идентични на поставените с определението от 20.07.2021 г., с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА повторна съдебно-техническа експертиза със задача:
Вещото лице след запознаване с материалите по делото, оглед на място
и извършване на съответните справки да отговори на въпросите:
1.Извършените в имота работи, описани в исковата молба, съставляват
ли подобрения и каква е тяхната стойност?;
2.Каква е стойността на извършените разходи?;
3.Каква е увеличената стойност на имота към датата на извършване на
разходите?;
4.Осъществените СМР годни ли са за обикновеното и предвидено в
договора предназначение?;
5.Налице ли са дефектите, описани в т.1-11 в отговора на исковата
молба? Биха ли могли да бъдат отстранени тези дефекти и ако да, на каква
стойност би възлизало тяхното отстраняване по средни пазарни цени за
съответния вид работа и материали?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на експертизата в
размер на 500.00 /петстотин/ лева, вносим от ответната страна в
едноседмичен срок от днес.
УКАЗВА на страните, че вещото лице ще бъде определено в закрито
съдебно заседание, след представяне на доказателства за внесен депозит от
13
ответната страна.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх.№ 22039 от 01.11.2021 г. заключение
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Адв. Г.: Да се изслуша вещото лице.
Адв. Т.: Да се изслуша вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-счетоводната експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
Ж. Г. Т. – 55 години, български гражданин, неосъждана, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. Т.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
Адв. Г. към в.л. Т. : На мен не ми стана много ясно. Написали сте по
втори въпрос: „Размерът на разходите за приложените по делото документи
са с дата на издаване на документ от 2019 г.“ и че е налице разлика в размер
на 36 000. Какво имате предвид под „разлика“? Не са осчетоводени през 2019
г. или има разминаване в претенцията по сумите?
В.л. Т.: По делото има приложени документи с дата на издаване 2019 г.
От тях осчетоводени през 2019 г. са документи в размер 36 137.43. Това е
сумата осчетоводена през 2019 г.
Адв. Г. към в.л. Т. : Това е сумата, осчетоводена през 2019 г.? Общо
осчетоводената от фактури от 2019 г., така ли?
В.л. Т.: Има фактури - една част са осчетоводени през 2019 г., а
документи с дата на издаване 2019 г., а осчетоводени през 2020 г. и участващи
във финансов резултат 2020 г. са в размер 17 301.39. Тъй като въпросът ми е
само за документи, които касаят 2019 г. и осчетоводени през 2019 г., в този
смисъл първото изречение е отговор изцяло на точка 2, тоест осчетоводените
първични счетоводни документи, касаещи разходи по Приложение 2 от
договора, през 2019 г. осчетоводени, са в размер на 36 137.43. Това е за 2019
г.
14
Адв. Г. към в.л. Т. : Възможно ли е да са осчетоводени през 2020 г.,
защото тогава са заплатени?
В.л. Т.: Няма такова нещо. Плащането няма нищо общо с фактуриран
разход. Тоест трябва да стои задължение за плащане в размер примерно,
както тук е установено - 17 301.39.
Адв. Г. към в.л. Т. : В таблица 1 сте записали, че общият размер на
претенциите по исковата молба е 107 000. Това „111“ математически
изчисленото ли е?
В.л. Т.: Разгледала съм абсолютно всички документи, приложени по
делото. Сборът на всички документи, които са приложени по делото, ги
съпоставям с твърденията по приложението по договора и от там
установявам, че има приложени повече документи, отколкото се твърди като
сума по исковата молба. Сумата 111 000 това е сборът на всички приложени
документи. Това е механичен сбор на абсолютно всичко, приложено по
делото. Аз съм разгледала всички документи, които са приложени по делото.
Те са описани в Приложение 1. От там насетне правя анализ кои от всички
приложени по делото документи, описани в Приложение 1, са осчетоводени,
каква е счетоводната операция и през коя година са осчетоводени или те са
приложени по делото документи, които пък изобщо не са намерили
счетоводен израз в счетоводството на ищеца.
Адв. Г. към в.л. Т. : Колко е сумата на осчетоводените фактури общо
през 2019 г. и 2020 г., докато е бил в действие договорът?
В.л. Т.: Не съм ги сумирала. През 2019 г. казахме, сумата е 36 137.43.
Осчетоводените документи, които са с дата на издаване 2019 г., са в размер
53 438.82. Тези от 2020 г. влизат в този сбор.
Адв. Г. към в.л. Т.: Тук виждам само 2019 г., а фактурите от 2020 г.?
В.л. Т.: Аз мисля, че те бяха много малко фактурите през 2020 г., които
са издадени, като имаме 24.07.2020 г. Той мисля, че вече е прекратен
договорът, тоест почти няма фактури от 2020 г.
Адв. Г. към в.л. Т.: Те някои са издадени по-късно, когато са платили.
В.л. Т.: Да, но не са осчетоводени.
Адв. Г. към в.л. Т.: По другото дело експертизата друго казва.
Адв. Т.: Не е вярно.
15
В.л. Т.: Кои точно документи? Ако искате поставете допълнителна
задача, защото аз съм направила търсене първо по доставчик за двата периода
от журналите, които са ми дадени и имайки доставчика на фактурата, с която
е закупен съответния материал, започвам да търся. Ако нямам такъв
доставчик през тези две години, като те са за целия отчетен период, няма как
да го установя. Ако някъде е издадено без конкретна индикация…но това е
размерът на осчетоводените документи, издадени през 2019 г.
Адв. Г.: Нямам повече въпроси.
Адв. Т. към в.л. Т. : На страница трета, точка 1 касае слънцезащитната
тента. Дълготрайните материални активи според Вас са закупени и
осчетоводени по сметка 601 „Разходи за материали“, съгласно таблицата. Не
следва ли според Вас с натрупване, за да се формира цена за придобиване да
се отнесат по сметка и да се осчетоводят по сметка 203 „Дълготрайни
материални активи“, за да бъде заведено като актив в сметка вече по-нататък
на наемодателя, след евентуално издадена фактура.
В.л. Т.: В случай, че се изграждат дълготрайни материални активи и в
следващ етап, съгласно договор между страните, следва да бъдат
префактурирани направените разходи, те следва да бъдат отчитани не по
разходна сметка, която влияе на финансовия резултат на дружеството, а в
набирателна такава сметка за дълготрайни активи. В случая не е сметка 203, а
понякога може да е. Зависи колегите коя сметка ползват. Може да е 207
„Разходи за дълготрайни материални активи“ или друга аналогична – 613.
Просто характерът на счетоводната сметка трябва да бъде разходи за
придобиване на дълготраен материален актив, където да се формира една
обща стойност в един…след окончателния етап на завършване на актива и с
протокол за приемане и въвеждане в експлоатация на този актив, чак тогава
той трябва да бъде прехвърлен в друга сметка, която е дълготрайни активи
такива, които не са собственост на дружеството – в случая ищеца, а
дълготрайни активи, които следва да бъдат…те се водят дълготрайни
нематериални активи, които на следващ етап ще се префактурират на
ответника. Заплащането няма нищо общо. Когато се развали договора трябва
да бъдат префактурирани.
Адв. Г. към в.л. Т. : Тоест към момента не е било нужно да се
префактурират. Така ли да разбирам?
16
В.л. Т.: Ако договорът е развален…
Адв. Г. към в.л. Т.: Не, не, когато са осчетоводени имам предвид.
В.л. Т.: Ако ме питате дали правилно са осчетоводени - не всички са
осчетоводени правилно. Тоест не трябва да се ползва сметка 601, 609 и
всички от група шестдесета не следва да бъдат отразявани. Не са коректни
записвания ако това е актив…
Адв. Г. към в.л. Т.: Но на кого е актив? Той не е на ищеца актив.
В.л. Т.: В момента вие го изграждате. Впоследствие ще бъде
префактуриран или оставен в имота на ответното дружество. Ако съгласно
договор за наем двете страни са се договорили, ищецът да изгради, било
съоръжение или както и да се казва, някакъв актив, който стойността му ще
бъде повече от 700 лв и в даден момент, когато договорът между страните
приключи, тоест ако е 5 години, 10 години, когато приключи или преди това,
поради някакви причини уговорени да приключат, следва ищецът да
префактурира или да преотстъпи във владение направените подобрения,
както се казва и изградените дълготрайни активи на земя, която е собственост
на ответника в момента, в който вече се прекратят техните правоотношения.
Тогава се префактурира стойността на дълготрайния актив, но преди това,
преди да се фактурира трябва да му знае стойността, тоест в счетоводството
на ищеца тези дълготрайни активи, те са дълготрайни нематериални активи,
защото са по силата на договор, тоест в бъдещ план това не е негов актив. Той
е актив в момента, в който го ползва за своята дейност и затова се отчита като
дълготраен нематериален актив. Той ще бъде преотстъпен в следващ момент
на ответника и в този смисъл ищецът е трябвало отчетността да не я прави по
този начин, по който е направена, а в счетоводството на ищеца трябва да има
записване за набрани разходи примерно за слънцезащитно съоръжение и
когато то бъде изградено и по съответния ред с протокол за въвеждане в
експлоатация трябва да се отнесе по счетоводна сметка…
Адв. Г. към в.л. Т. : Кой ще го направи този протокол за въвеждане в
експлоатация?
В.л. Т.: Това си е счетоводна организация, счетоводството.
Адв. Т. към в.л. Т. : Навсякъде давате разлика между наличните
документи, както казахте по-нагоре - тези, които механично сте си ги описала
17
в първите таблици и тези, които са осчетоводени. Има изключително
драстична разлика. Според Вас това не буди ли съмнение за моделиране и
изкуствено завишаване на разходите във връзка с увеличаване на исковата
претенция?
В.л. Т.: В този случай на пръв поглед така може да се получи –
дублиране. Установеното дублиране на документи, както и присъствието на
платежни нареждания, които са платежен документ, а не фактура за отчитане
на закупен някакъв материал, би могло да се предположи при едно механично
изчисляване, че оказва влияние върху стойността на исковата претенция и тъй
като аз не мога да преценя каква е идеята на всички приложени документи,
затова съм изследвала абсолютно всички приложени документи в
Приложение 1, описани подробно и как са намерили счетоводно отражение
при ищцовото дружество.
Адв. Т. към в.л. Т. : По т.16 на стр.7 във връзка с тези така наречени
договори за СМР, които по принцип ние сме оспорили изцяло, сключени ли
са с тези физически лица граждански договори? Ако е така, има ли налични в
счетоводството документи за получаване, евентуално сметки за изплатени
суми и в тази връзка подадена ли е декларация по чл.73 от Закона за доходите
на физическите лица ако има такива?
В.л. Т.: Ама те не са осчетоводени. Ако не са осчетоводени, няма как да
се подаде справка по чл.73.
Адв. Т. към в.л. Т. : И няма данни за изплащане на някакви суми на
физически лица?
В.л. Т.: В счетоводството по счетоводни записвания няма отразени
счетоводни записвания на тези договори за СМР, които са приложени по
делото.
Адв. Т. към в.л. Т. : Налице ли е според Вас нарушаване на един от
основните счетоводни принципи, а именно документалната обоснованост на
всяка стопанска операция във връзка с Глава 7 от Търговския закон и Закона
за счетоводството за редовното водене на търговски книжа.
В.л. Т.: Това, което мога да кажа, е, както съм го и уточнила, наличието
на толкова много първични счетоводни документи с дата на издаване 2019 г.
не са намерили отражение в годишния финансов отчет за 2019 г., а са
18
намерили отражение в отчета за 2020 г.
Адв. Т. към в.л. Т. : Може ли да се направи извод, че са водени редовно
книжата на ищеца по смисъла примерно на чл.55 от ТЗ?
В.л. Т.: Това изкривява финансовия резултат. Може да има някакво
отклонение, което е под 1000 лв, но това е 17 000 отклонения от финансовия
резултат, независимо в каква посока е, тоест невярно съставен годишен
финансов отчет.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Адв. Г.: Да се приеме заключението, но го оспорвам.
Адв. Т.: Моля да бъде прието изцяло заключението и ценено като
доказателство по делото.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представената
от вещото лице справка-декларация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото съдебно-
счетоводна експертиза с вх.№ 22039 от 01.11.2021 г., ведно със справка-
декларация на вещото лице Ж. Г. Т..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Ж. Г. Т. в
размер на 500.00 /петстотин/ лева, съгласно представената от нея справка-
декларация.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Ж. Г. Т. в размер на
300.00 /триста/ лева от внесените от страните депозити.
(Издаден РКО по платежни нареждания от 03.08.2021 г. и от 05.08.2021
г.)
ЗАДЪЛЖАВА страните в едноседмичен срок от днес да внесат по
сметка „Вещи лица и гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително по
100.00 /сто/ лева за изготвената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
представената от вещото лице справка-декларация, като остатъкът от
дължимото възнаграждение ще бъде изплатено след представяне на
доказателства за допълнително внесен депозит от страните.
19
УКАЗВА на страните, че при непредставяне на доказателства за
внесен депозит в указания срок, ще бъде приложена разпоредбата на чл.77 от
ГПК.
Адв. Г.: Във връзка с направеното оспорване моля да допуснете
изготвянето на нова съдено-счетоводна експертиза. Относно твърдението на
ищцовото дружество, че договорите, които са за СМР, са осчетоводени, факт
е, че не е налице неосчетоводяване на сумите – предмет на исковата молба в
счетоводството на ищеца, доколкото вещото лице каза, че само 53 000 са
осчетоводени. Ние твърдим, че са осчетоводени всички тези суми по исковата
молба така, както са описани в точка от 1 до 15.
Моля да ми бъде издадено и съдебно удостоверение, по силата на което
да се снабдя от Община Варна, Район Приморски с друго такова, от което да
е видно, има ли съставени констативни актове за извършено незаконно
строителство в процесния имот за периода от датата на сключване на
договора за наем до настоящия момент.
Адв. Т.: В тази връзка моля да ми се издаде съдебно удостоверение, по
силата на което да се снабдя с друго такова по същия начин от кметство
Приморски по отношение на това, налице ли е процедура за търпимост,
подадена от ищеца търговско дружество „Валдес 19“ ЕООД по повод
процедура за слънцезащитно съоражение и удължаване на тераса в процесния
имот.
Адв. Г.: Още от сега може да бъде прието за установено между
страните, че такава процедура не е инициирана, доколкото…
Адв. Т.: Аз всъщност имам такова доказателство. Оттеглям искането си.
Има го по делото.
Адв. Г.: Ние не сме и твърдяли подобно нещо, за да бъде доказвано.
Адв. Т.: Да, аз имам такова. Няма подадено заявление. Има го това по
делото.
Адв. Г.: Няма как да бъде подадено, защото нямаме пълномощно от
собственика. Не сме собственици на имота.
СЪДЪТ, по отношение на направеното искане за допускане на
повторна съдебно-счетоводна експертиза, намира същото за допустимо, с
оглед на което следва да бъде допусната такава с идентични задачи,
20
поставени в определението от 20.07.2021 г., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА повторна съдебно-счетоводна експертиза със задача:
Вещото лице след запознаване с материалите по делото, проверка в
счетоводството на ищеца и извършване на съответните справки, да отговори
на въпросите:
1.Осчетоводени ли са от ищеца представените с исковата молба
документи за извършени разходи, свързани с описаните в исковата молба
работи?;
2.Налице ли е разлика относно записванията в представената в НАП
данъчна декларация и ГФО за 2019г. относно първичните счетоводни
документи и записвания, касаещи разходите по приложение №2 от договора
за наем и ако е налице разлика да отговори дали ищецът е водил редовно
търговските си книги и записвания и отговарят ли те на ЗСч и ТЗ?
ОПРЕДЕЛЕЯ депозит в размер на 500.00 /петстотин/ лева, вносим от
ищеца в едноседмичен срок от днес.
УКАЗВА на страните, че вещото лице ще бъде определено в закрито
съдебно заседание след представяне на доказателства за внесен депозит от
страна на ищеца.
СЪДЪТ, по отношение на направеното искане за издаване на съдебно
удостоверение, като съобрази, че в настоящото производство става въпрос за
търговски спор и настоящото съдебно заседание е второ такова, намира, че
искането е преклудирано и не следва да бъде уважено, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на
посоченото по-горе съдебно удостоверение.
СЪДЪТ намира, че за събиране на допуснати доказателства
производството по делото следва да бъде отложено, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 25.01.2021 г. от
13.30 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
21
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:30
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
22