№ 47
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Андон Г. Миталов
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
в присъствието на прокурора Я. Вл. П.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251800600118 по описа за 2025 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба
против присъда, постановена по НОХД № 383/022г. по описа на РС И..
По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимия
М. С. М., роден на ...г. в град С., адрес: гр. Д.Б., ул. „М.“ № 2, българин,
български гражданин, неженен, във фактическо съжителство, неосъждан, със
средно образование, трудово ангажиран, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 08.06.2021г. около 22:20 часа е причинил на В. Г. А., ЕГН:
********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните
кости и прилежащите части от челната кост, горната челюст и най - предната
част на ринобазата, които увреждания по своя медикобиологичен характер
представляват постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота -
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.
303, ал. 2 НПК вр. чл. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 54, ал. 1 НК го е
осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил ИЗТЪРПЯВАНЕТО на
така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /ТРИ/
1
ГОДИНИ
В тежест на подсъдимия М. са възложени направените по делото
разноски в полза на РС И..
Присъдата е атакувана с жалба от подсъдимия М., чрез първоначално
бланкетна жалба от защитника му –адв. С. С., като незаконосъобразна и
неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, както и явно
несправедлива.
В Допълнително писмено изложение, явяващо се неразделна част от
жалбата са заявени сторени в хода на съдебното производство пред РС- И.,
съществени процесуални нарушения, които по същество се свеждат до упрек
към процесуалната дейност на съда по преценка на доказателства и
изграждане на вътрешно убеждение, в съответствие с правилата на чл.13, 14 и
чл.107,ал.5 НПК и ориентирано към принципа на разкриване на обективната
истина в процеса.
Жалбоподателят осъществява собствен анализ и интерпретация на
доказателствата, като излага фактически изводи за случилото се между
подсъдимия и пострадалия на инкриминираното място като
местопрестъпление и за действията на двамата. В резултата на това, извлича
твърдение, че в настоящия случай следва да се приложи институтът на
неизбежна отбрана, поради което- да отпадне престъпния характер на
деянието на подс. М., който се е защитавал от пряко и непосредствено
нападение от страна на пострадалото лице В. А..
Още в жалбата се съдържат твърдения, че процесът от самото му начало
е воден едностранно, във вреда на привлеченото към отговорност лице, като
съдът е отхвърлил като неоснователно /във вреда на правото на защита на
подсъдимият М./, искането за назначаване на КСППЕ, при данни по делото, че
подсъдимият действително се е намирал в афект.
На следващо място- в жалбата се твърди, че е налице съществено
противоречие между заключението на изготвената КСМЕ и предходната
единична такава, касателно механизма на причиненото увреждане на
пострадалия.
Предвид на изложеното по- горе с жалбата се отправя искане за отмЯ.
на постановената присъда от РС И. и за връщане на делото за ново
2
разглеждане от друг състав на същия съд, за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения, алтернативно- за постановяване на нова
присъда от въззивния съд, по силата на която да бъде признат за невинен и
изцяло оправдан подс. М. по повдигнатото против него обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат
жалбата и всички оплаквания, изложени в нея. По същество на делото
акцентират върху претенцията си за осъществени в хода на
първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения, а
най вече – на принципа на равенство на страните в процеса, свързващо се с
отказа на първият съд да назначи съдебно- психиатрична експертиза, при
твърдение от страна на защитата, че подсъдимият е действал в състояние на
афект по смисъла на чл.132,ал.1 т.2 НК , нанасяйки удар на пострадалия.
Поддържат искането си за отмЯ..
В последната си дума подсъдимият М. моли да бъде оправдан.
Становището на представителя на СОП е, че жалбата е изцяло
неоснователна и следва да се остави без уважение. Първият съд е осъществил
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата за случилото се
през инкриминираната нощ, въз основа на което по безсъмнен начин е
установено извършването на престъплението и участието на подсъдимия в
същото. Да се потвърди изцяло атакуваната присъда.
Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата, на заявените в
нея основания, след като осъществи самостоятелен служебен контрол по
отношение на присъдата, в съответствие с приложимия закон, прие за
установено следното.
Жалбата е неоснователна, липсват основания за нейното уважаване .
Първият съд е сторил верни фактически и правни изводи, като
законосъобразно е ангажирал отговорността на подсъдимия М. по повдигнато
против него обвинение от РП И..
На първо място – не съществуват основания да бъдат споделени
оплакванията за едностранчив подход на съда при провеждане на съдебното
следствие и събиране на доказателствата, нито при тяхната оценка.
Законосъобразно съдът е отказал назначаването на СППЕ, за проверка на
психичното и душевно състояние, в което се е намирал подсъдимият М. по
3
време на нанасяне на удара. Правилно първостепенният съд е приел, че такова
искане не намира опора в правната норма на чл.132, ал.1 НК, изискваща
деянието на подсъдимия обективно да е предшествано от провокативно
поведение на пострадалия, изразяващо се в противозаконни действия,
насочени към подсъдимия, описани подробно в закона, въз основа на което
могат да настъпят тежки вреди на подсъдимия и на най- близките членове на
неговото семейство. При възприемането на това поведение и действие
подсъдимият да е изпаднал в състояние на афект и в такова състояние – кратко
време след провокацията от страна на пострадалия /съобразно константната
съдебна практика/, да му е причинил увреждането, явяващо се резултат на
инкриминираното деяние. Такива данни от доказателствата по делото изцяло
не съществуват.
Тук е мястото да се отбележи, че защитната позиция на подс. М.,
обективно погледнато се явява непоследователна, лансираща две взаимно
изключващи се тези- от една страна- че той не е извършил престъплението /
обслужвана от пок.св. Б. С.а и Е. С.а- съответно- майка и баба на подсъдимия/,
пострадалият В. А. сам е паднал по стълбите и се е наранил, а от друга
страна- че му е нанесъл удар с юмрук, както твърди обвинението, но е
действал в състояние на афект.
Първият съд е провел съдебното следствие в пълно съответствие с
процесуалните правила и при стриктно съблюдаване на правата на
подсъдимия и неговия защитник. Вповече от необходимото съдът е назначил
комплексна СМЕ, при положение, че изводите на заключението на
първоначалната експертиза, изготвена от вещото лице Димитър Николов, се
отличават с пределна яснота и категоричност. Комплексната експертиза е
назначена по искане на защитата на подсъдимия.
Въз основа на процесуално годни доказателства и обсъждането им от
съда в съдебните мотиви в пълно съответствие с процесуалните правила,
съдът е достигнал до верни фактически изводи, които настоящата инстанция
споделя, с някои несъществени различия, а именно:
Подсъдимият е М. С. М., роден на ...г. в град С., българин, български
гражданин, неженен, във фактическо съжителство, със средно образование,
неосъждан, трудово ангажиран, с адрес: гр. Д.Б., ул. „М.“ № 2, ЕГН:
**********.
4
На 08.06.2021 г. частният обвинител В. Г. А., заедно с жената, с която
бил във фактическо съжителство - свидетелката В.ка С.а Я., брат си -
свидетеля Б. Г. А., неговата съпруга - свидетелката Е. В.ева М.а и неговия
братовчед - свидетеля Г. С. А., се намирали в ресторант във вилно селище „К.“
в град Д.Б., където били гости на сватба. На същото място се намирали и
подсъдимият М. М. и жената, с която съжителствал - свидетелката А. Т. Г.а.
Около 22,00 часа на 08.06.2021 г. В. А., В.ка Я., Б. А., Е. М.а и Г. А.
напуснали сватбеното тържество. Качили се в личните си автомобили и се
отправили към дома си в град Д.Б.. В. А. и В.ка Я. се намирали в лек
автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“, управляван от А. и се движели по
ул. „А. С.“ в град Д.Б.. Непосредствено зад тях свидетелят Б. А. управлявал
лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туаран“, като в автомобила била и
съпругата му - свидетелката Е. М.а, зад него, в трети автомобил модел „Опел“,
марка „Зафира“ се движил свидетелят Г. А.. На кръстовището на ул. „А. С.“ с
ул. „М.“ в гр. Д.Б. автомобилът на частния обвинител бил засечен от
управлявания от подсъдимия М. автомобил. След като засякъл автомобила,
управляван от В. А., подсъдимият М. го изпреварил, поел по ул. „М.“ и спрял
автомобила пред дома си, който бил на 10 м от кръстовището - на ул. „М.“ №
2, по начин, който да препятства другите моторни превозни средства да го
заобиколят и да продължат своето движение по улицата.
Частният обвинител спрял автомобила си зад този на подсъдимия М.,
като искал да го попита защо го е засякъл. В този момент подсъдимият М.
слязъл от колата и се отправил към автомобила на А.. В. А. отворил предната
врата на автомобила и в момента, в който слязъл от него подсъдимият му
нанесъл удар с юмрук в лицето, след което побягнал към дома си. От удара
частният обвинител паднал на земята.
Като възприели удара, свидетелите В.ка Я., Б. А. и Г. А. тръгнали да
тичат след подсъдимия М., влезли в двора на имота му, но като не го открили,
нанесли побой над дядо му – св. М. С., след което се върнали при пострадалия
В. А., който бил на земята до автомобила и от носа му имало обилно
кръвотечение.
Свидетелят Б. А. качил в своя автомобил пострадалия В. А. и заедно със
свидетелката В.ка Я. го закарали до Филиал за спешна медицинска помощ в
гр. К., откъдето ги насочили към Окръжна болница „Св. А.“. След
5
консултация в Окръжна болница, пострадалия бил приет в болница УМБАЛ
„Ц. ЙоА. - И..“, където бил настанен за лечение и му била извършена
операция с код МКБ9:21.83 тотална носна реконструкция/риносептопластика.
След възникналия между подсъдимия М. и частния обвинител В. А.
конфликт пред дома на подсъдимия се събрали множество хора от квартала,
които нахлули в дома на подсъдимия, за което свидетелят В. С. подал два пъти
сигнал на телефон 112. За настъпилия масов конфликт сигнал на телефон 112
подал и свидетелят С. Л..
По случая било образувано досъдебно производство на основание чл.
212, ал. 1 НПК за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно медицинска експертиза, вещото лице, по която дало заключение, че
на частния обвинител В. А. е причинена тежка лицева травма, изразяваща се в
разкъсно - контузна рана в горната част на носната пирамида, в близост до
веждите, тежко счупване на костите на носа, фрагментиране на цялата носна
кост, заедно с част от челната кост (в областта на глабелата) и проц.
максиларис на горната челюст с вклиняване в най - предната част на рино
базата - fossa olfactoria и към дясна очница, счупване на предната стена на
десния горночелюстен синус, коса линия на счупване на носната преграда с
прегъване на 90 градуса с девиация в ляво, което травматично увреждане
реализирало медикобилогичния признак постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Съгласно заключението на СМЕ от удара на пострадалия
са причинени оток и кръвонасядане по лявата челно слепоочна област на
главата, кръвонасядания по цялото протежение на клепачите на двете очи,
субконюктивален кръвоизлив по вътрешната част на лявото око, масивен оток
на устните, разкъсно - контузна рана и кръвонасядане по лигавичната
повърхност на горната устна средно, които увреждания реализират признака
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
При взаимната конкуренция на свидетелски показания от две групи
свидетели, взаимно противоречащи се и взаимно изключващи се, първият съд
законосъобразно е възприел като истинни и достоверни показанията на
свидетелите –очевидци на инцидента – Б. А., В.ка Я. и Г. А., както и на самото
пострадало лице- В. А., косвено подкрепени от пок.св. св. С. Л., според когото
„случката“ е станала отвън, на улицата, а не- в дворното място и къщата на
6
подсъдимия, и на свидетеля М. С., който установява нахлуването на
близките на пострадалия в дворното място които са търсили неговия внук –
подс. М. М., след извършване на деянието и нанесения върху него побой, но и
също така, че е бил сам, когато са нахлули нападателите и че е било тъмно-
липса на всякаква видимост „нямаше никой от семейството на М.“, „беше
тъмно“, като по този начин опровергава претенциите на свидетелите Б. С.а и
Е. С.а да са преки очевидци на съприкосновение между подсъдимия и
пострадалия на стълбите пред жилищната сграда, както и показанията на
същите, относно възможността да възприемат действия и събития на твърде
отдалечено разстояние- пр. от улицата, както твърди една от тези свидетелки.
Първият съд е обсъдил задълбочено показанията на двете свидетелки,
констатирал е противоречията не само с показанията на свидетелите от
първата група, но и помежду им, като законосъобразно е изложил
съображения по каква причина приема същите за недостоверни при
установяване на релевантните факти.
Доколкото между показанията на първата група има известни
разминавания, то същите касаят несъществени обстоятелства, които на са в
основата на установяване на релевантните факти. Именно поради липсата на
огледална идентичност в показанията на тези свидетели се налага
убеждението за тяхната неподправеност, истинност и достоверност,
свидетелите твърдят само факти, които лично са възприели и по начина по
който са ги възприели, който е различен, съобразно времето и мястото на
наблюдение на деянието и индивидуалните им особености на възприемане и
изразяване. Така например- никой от свидетелите не твърди, че ударът е бил
нанесен с метален бокс, както е формулирано обвинението, а говорят за тежък
предмет, метален предмет или дори – „с нещо в ръката“. Касателно главните
факти- нанасянето на един удар в областта на лицето- носа на пострадалия А.
от страна на подсъдимия, и в кой момент, както и поведението на подс. М.
след извършване на престъплението, показанията им са категорични и
безпротиворечиви.
В крайна сметка, както правилно е заключил РС И. при преценката си,
показанията на тези свидетели изцяло се подкрепят от заключенията на
съдебно –медицинските експертизи –единична и комплексна. Същевременно,
същите с пределна категоричност отрича като изцяло недостоверен с оглед на
7
морфологичната находка на увреждането, механизма на причиняването му,
посочен в обясненията на подсъдимия и показанията на подкряпящите
неговата защитна теза свидетели.
От друга страна- в съответствие с формалната логика, нахлуването в
дворното място на близките на пострадалия с желание за саморазправа с
подсъдимия, не би могло да има друго обяснение като причина и повод за едно
такова внезапно агресивно поведение, освен извършеното престъпно деяние
от подсъдимия непосредствено преди това.
Единствения упрек, който би могъл да бъде отправен към
доказателствено оценъчната дейност на РС И. е отхвърлянето на показанията
на св. М. С.- дядо на подсъдимия, като негодни и недостоверни. Действително,
свидетелят в зависимост от напредналата си възраст, обективно се проявяват
инсенилни особености, свързани с трудност при запаметяването на факти и
възпроизвеждането им, но въпреки това, внимателния прочит на неговите
показания, ги легитимира като логични и пряко свързани с релевантните
факти, поставени в основата на обвинението. Освен това- свидетелят е
добросъвестен, подобно на първата група свидетели, възпроизвежда само
това, което е възприел, независимо от родствената си връзка с подсъдимия. А
доказателствено-правният принос на показанията му, беше упоменат по-горе.
На следващо място- първият съд е дал вярна правна оценка на
установените факти, субсумирайки ги под нормата на чл.129, ал.1 НК.
Отчитайки необремененото минало на подсъдимия и неговата трудова
ангажираност, решаващият съд е определил справедливо наказание- в близост
до минималния размер, определен в НК, чието изтърпяване условно е
отложил по реда на чл.66, ал.1 НК.
При цялостната проверка по отношение на обжалваната присъда,
въззивният съд не констатира основания за нейното отменяване или
изменяване, която констатация налага потвърждаване на присъдата на РС И.,
като единствен детерминиран резултат от въззивния контрол
Предвид гореизложеното и на осн. чл.334,т.6, вр. чл.338 НПК съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда под №17 /17.09.2024г., постановена по
НОХД № 383/2022г. по описа на РС И..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9