№ 1268
гр. Варна, 30.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20213100900003 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от пълномощникът на “Изток Инвест 96“ ЕООД, с
ЕИК *********, с която се иска изменение на постановеното по делото
Определение №953 от 30.07.2021г., с което на основание чл.77 от ГПК
ответника е осъден да заплати дължимата за производството държавна такса.
Поддържа се, че внасянето на ДТ е задължение на ищеца, като част от
редовността на исковата молба, поради което същата не може да бъде събрана
от ответника. Поддържа се още, че до внасяне на таксата от ищеца същата
няма характер на разноски по смисъла на чл.78 от ГПК, поради което за не я
не може да бъде ангажирана отговорността на ответника. Сочи се относима
съдебна практика.
Ответникът по молбата е подал отговор, с който се поддържа становище
за нейната недопустимост и неоснователност.
За да се произнесе съдът съобрази, следното:
Актуалната и последователна съдебна практика приема, че
определението, с което се постановява последващо събиране на разноски при
условията на чл.77 от ГПК може да бъде изменяно по аналогия на правилото
заложено в чл.248 от ГПК.
С оглед горното и доколкото в случая молбата за изменение е подадена
от легитимирана страна в двуседмичният срок от уведомяването за
процесното определени, същата се явява допустима.
Разгледана по същество молбата се явява неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Делото е образувано по искова молба на “Гринопа“ ООД, с ЕИК
*********, с която против ответника-молител е предявен иск за връщане на
1
държането на отдаден под наем имот. Първоначално производството се е
развило пред РС Варна, който е разгледал иска като неоценяем при внесена
ДТ от 30лв., вместо действително дължимата такава за оценяем иск в размер
на 2880лв. Пропускът относно събирането на реално дължимият размер на ДТ
е установен едва след края на повторно развилото, се вече пред надлежният
съд, първоинстанционно производство по т.д.№3/2021г. по описа на ОС
Варна, поради което е постановено и въпросното определение по чл.77 от
ГПК.
Вярно е твърдението на ответника, че до внасяне на държавната таксата
същата няма характер на разноски по смисъла на чл.78 от ГПК, но
неправилно същия поддържа, че не може да се ангажира отговорността му за
внасянето . В съдебната практика съществува противоречие по този въпрос,
като настоящия състав намира, че доколкото чл.77 от ГПК визира общия
термин разноски, каквато е и държавната такса и тъй като става въпрос за
служебно възлагане на такива, то при прилагането на цитираната правна
норма, следва да се вземат предвид всички разпоредби уреждащи
отговорността на страните за деловодните разходи, в частност и чл.78 от
ГПК, според който разноските по делото се понасят от загубилата страна. В
посоченият смисъл е възприетото в Определение №205 от 21.06.2019г. на
ВКС по т.д.№871/2018г., II т.о., с което при установен пропуск да се събере
дължимата ДТ за първите две инстанции, е разпоредено събирането от
ответника. Подобна логика е залегнала и при постановяване на Определение
№786 от 18.11.2011г. на ВКС по ч.т.д.№636/2011г., I т.о., Определение №244
от 16.04.2013г. на ВКС по ч.гр.д.№2572/2013г., IV г.о. и Определение №422
от 10.11.2020г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3298/2020г., IV г.о., с които с оглед изхода
на спора по делото дължимата за съответното производство държавна такса, е
присъдена в тежест на ответника.
В настоящият случай изхода на делото е негативен за ответника,
респективно същият следва да понесе разноските, в това число и
задължението да внесе в полза на съда дължимата ДТ. Обратно би означавало
въпреки позитивният за ищеца резултат и в противоречие с логиката на
института на разноските, той да понесе неблагоприятни последици. В тази
връзка следва да се има предвид, че до липсата на авансово внасяне на
дължимата ДТ, се е стигнало в резултат от процесуални пропуски допуснати
от всички участници в производството-страните и съда, като конкретно
ответникът е пропуснал възможността да направи възражение за нередовност
на ИМ, респективно по допустимостта на иска. След като е налице пропуск и
на ответна страна, тя не би следвало да се ползва от пропуските на другите
участници в процеса, а въпроса за дължимостта на ДТ, следва да се разреши
според разума на общите правила, а именно че отговорността за разноските, е
на загубилата страна. Следва да се има предвид още, че събирането на ДТ от
ищеца при настоящите етап и изход на спора, противоречи на принципа за
процесуална икономия, доколкото това предизвиква последващи
2
производства за присъждане на разноски, чрез искания за изменение или
допълване на произнасянето на съда.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че въпроса за
отговорността за разноските, не е окончателно разрешен, респективно при
евентуална промяна на резултата, в хода на предстоящият инстанционен
контрол, ответника може да бъде репариран за направените деловодни
разноски, чрез присъждането на такива в негова полза.
В заключение съдът, приема че молбата за изменение на решението в
частта за разноските, е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата на “Изток Инвест 96“ ЕООД , с ЕИК
*********, за изменение на Определение №953 от 30.07.2021г. постановено
по т.д.№3/2021г. на ОС Варна, с което на основание чл.77 от ГПК ответникът
е осъден да заплати дължимата за производството държавна такса, като
същата се възложи в тежест на ищеца
Определението подлежи на обжалване пред ВАп.С в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3