Р
Е Ш Е Н И Е
№
……../………………12.2019 год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ – Мл. съдия
при
участието на секретаря ПЕТЯ П., разгледа докладваното от съдията К. Иванов в.
гр. дело № 1634 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби,
както следва:
І. Въззивна жалба от В.Г.Р. и Н.В.Д.,***,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2552/07.06.2019 год. по
гр. дело № 12546/2017 год. на РС-Варна, в частта му, с която са отхвърлени
предявените от В.Г.Р. и Н.В.Д. срещу М.П.А. *** искове с правно основание чл.
45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищците сумата от 8 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени от ищците през 2016 год. средства за отстраняване на наненеси повреди
от течове в собствения на ищците имот – жилище, находящо се в град Варна, ул.
Ж. Кюри № 73 на първи етаж, в резултат от извършено и непремахнато незаконно и
некачествено строителство в жилището на ответницата;
ІІ. Въззивна жалба от М.П.А. ***,
подадена чрез процесуален представител, срещу горното решение в частта му, с
която е уважен предявен от В.Г.Р. и Н.В.Д.,*** срещу М.П.А. *** иск с правно
основание чл. 109 ЗС и ответницата е осъдена да премахне поставените стоманени
греди под помещението, представляващо баня и тоалетна, изградено в сегашния му
вид след 1990 год., както и допълнителните СМР, чрез които помещението –
тоалетна по КП от 1965 год. е превърнато в помещение с тоалетна и баня, които
водят до допълнително натоварване на щурца над спалнята и входната врата на
жилището на първи (партерен) етаж, собственост на ищците и по този начин
смущават правото им на ползване на собствените им помещения в жилището им,
находящо се в град Варна, ул. Жолио Кюри“ № 73,
етаж първи.
В жалбата на ищците В.Г.Р. и Н.В.Д.,***
са наведени оплаквания, че първоинстанционното решение в атакуваната от тях
част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния
закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в резултат на неправилна преценка и
анализ на събраните доказателства, в резултат на което е и необосновано. Не е
съобразено от съда, че нито една от изслушаните съдебно-технически експертизи
не е констатирала в жилището на ищците следи от интензивно проникване на влага
в други помещения, освен в спалнята и входното антре. От анализа на събраните
по делото доказателства следва, че влага е налична единствено в помещенията в
жилището на ищците, над които на втория етаж се намират части от незаконно
изградените от ответницата баня и тоалетна. При това положение и следващият
извод, който се налага е, че наличната влага в жилището на ищците се дължи
именно на извършеното от ответницата незаконно строителство, за което е прието
от съда, че е причина за констатираните деформации в части от спалното
помещение и входното антре – щурцове, отвори на прозорци и врати. Поради това и
изводът на съда, че извършеното от ответницата незаконно строителство не е
причинило интензивното проникване на влага в спалното помещение и входното
антре, в резултат на което помещенията са повредени и ищците са понесли вреди,
заплащайки разходите за отстраняване на повредите, е необоснован. Не са обсъдени и доказателствата относно
ремонтните работи по видове, количество и стойност и съответствието на тези СМР
с начина на договаряне между възложителите (двамата ищци) и изпълнителя на
ремонта – свид. Гачикович, като е очевидно, че такъв частичен и сравнително
малък по обем ремонт не може да бъде документиран и като основна строителна
дейност и заплащан по аналогичен начин. Липсата на мотиви в първоинстанционното
решение относно горните обстоятелства има за последица и необоснованост на
решението в обжалваната от ищците част.
Отправено е искане за отмяна на
решението в обжалваната от ищците В.Г.Р. и Н.В.Д. част и за постановяване на
друго, с което предявения от тях иск по чл. 45 ЗЗД да бъде уважен в цялост.
В писмен отговор насрещната страна М.П.А.
оспорва жалбата, счита решението в обжалваната от ищците част за правилно и
настоява да бъде потвърдено в тази част.
В жалбата на ответницата М.П.А. са
наведени оплаквания, че решението в атакуваната от нея част е недопустимо, тъй
като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Според петитума на исковата молба
ищците са поискали осъждането на ответницата да преустанови незаконното
ползване на баня и тоалет в жилището и́ и премахването им, а не за осъждане
на ответницата да премахне стоманените греди под помещението, както и
допълнителите СМР, поради което и съдът се е произнесъл не по иска, с който е
бил сезиран. Настоява за обезсилване на решението в тази част.
В евентуалност навежда оплаквания, че
решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е
при неправилен анализ на доказателствата, при необсъждане на част от релевантни
за спора доказателства, в резултат на което е и необосновано.
Счита, че ищците не са доказали, че
са собственици на процесния имот, а изводът на съда в обратен смисъл е
неправилен и необоснован. По делото не са представени скици и/или схеми на
процесния имот, от които да е видно, че са вписани в кадастралния регистър като
собственици на самостоятелен обособен обкет на правото на собственост. Твърди
се още, че по делото не са установени неправомерни действия от страна на
ответницата, тъй като от доказателствата е видно, че тя само е възстановила
старата тоалетна в своето жилище, като я е променила от „азиатски тип“ в
„европейски тип“ и е променила местоположението на вратата на тоалетната. Тези
действия не са неправомерни и не смущават по никакъв начин упражняването на
правото на собственост на ищците върху тяхната вещ – жилището на първия етаж на
сградата. Освен това е установено, че тоалетната представлява „търпим строеж“
по смисъла на закона и не е изградена в разрез или в нарушение на строителните
норми. Самото изграждане на тоалетната е извършено преди 1965 година и не е
правено от ответницата, процесната тоалетна не нарушава конструкцията на
сградата, а устойчивостта на последната е компрометирана от това, че щурцовете
в жилището на ищците са неправилно монтирани и изпълнени, както и от
преминалата, респ. изчерпаната експлоатационна годност на самата сграда.
Отправено е искане, в случай, че
решението в обжалваната от ответницата част е процесуално допустимо, за
отмяната му в тази част и за постановяване на друго, с което предевяния срещу
нея иск по чл. 109 ЗС да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените
разноски в двете инстанции.
Отговор на жалбата не е подаден от
насрещните страни.
В съдебно заседание чрез процесуални
представители всяка от страните поддържа жалбата си и оспорва жалбата на
насрещната страна.
Съдът съобрази следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове по чл. 109 ЗС и по чл. 45 ЗЗД.
В исковата си молба и последвалите я
уточняващи молби ищците В.Г.Р. и Н.В.Д. са навели
следните твърдения: Собственици са на жилище, представляващо първи
етаж в сграда с административен адрес в гр. Варна, ул. ”Ж. Кюри” 73 при квоти 3
/ 4 ид. ч. за ищцата и 1 / 4 ид. ч. за
ищеца, придобито въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в НА
66/1968г. и по наследяване от Г. Р. Д.. Ответницата е собственик на жилището на
втория етаж от жилищната сграда. През 80-те години на миналия век, в имота на
ответницата са изградени баня и тоалетна, които се намират непосредствено над
спалнята и коридора в жилището на ищците и частично върху общите части на
сградата, представляващи тераса, намираща се на втори етаж. Строителството е
реализирано без съгласието на ищците и без надлежни строителни книжа. За
незаконно изградените помещения е издадено удостоверение за търпимост, поради
което общинската администрация отказва да предприеме процедура за премахването
им. По жалба на ищците АБ0400-Н-429/1987 год. е постановено разпореждане ответницата
да премести тоалетната, но същото и понастоящем не е изпълнено. Незаконното и
некачествено строителство е довело до недопустимо натоварване на конструкцията
на сградата, поддаване на гредореда между първия и втория етаж, провисване и
загниване на отделни негови части, невъзможност за отваряне и затваряне на
прозорците в спалнята на ищците и многократно и системно нaводняване на
жилището им.
С описаните неоснователни действия
ответницата смущава упражняването от страна на ищците на правото им на собственост
върху имота им – жилището на първия етж в сграда, находяща се в гр. Варна, ул.
”Ж. Кюри” № 73.
Твърди се също, че за отстраняване
на повредите в жилището им, причинени от течовете от незаконно изградените от
ответницата мокри помещения, в периода 2016 год. – 2017 год. ищците са
направили разходи в размер на 8000, 00 лева.
В съответствие с наведените
твърдения са и отправените искания: 1) за осъждането на ответницата да преустанови
ползването и да премахне незаконно построеното помещение, представляващо баня и
тоалетна, изградено върху преустроена тераса на втори етаж от жилищна сграда с
административен адрес гр. Варна, ул. ”Ж. Кюри”
№ 73, което смущава упражняването
от страна на ищците на правото им на собственост върху имота им – жилище на
първия етаж в сграда, находяща се в гр. Варна, ул. ”Ж. Кюри” № 73; 2) за
осъждането на ответницата да заплати на ищците сумата от 8000 лева –
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатените от
ищците през 2016 год. средства за отстраняване се нанесените повреди от течове в собствения на ищците
имот, находящ се на етаж първи от процесната жилищната сграда, настъпили през
2015г. в резултат от извършеното и непремахнато незаконно и некачествено
строителство на мокро помещение (баня-тоалетна) в жилището на ответницата.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 131 ГПК, ответницата чрез процесуален представител оспорва исковете, счита,
че са недопустими, евентуално – неоснователни. Твърди, че не е изграждала в общите
части баня и тоалетна и никога не е живяла в процесния имот, а праводателят й
не живее в имота от 1964 год. Банята и тоалетната в имота на ответницата се
намират изцяло на първия етаж в имота й и не засягат по никакъв начин имота на
ищците. Същите се намират над частта от партерния етаж, която е собственост на
друг собственик – Кирязов. Ответницата е собственик на 1 / 3 ид. ч. от дворното
място, заедно с две стаи на първия етаж, клозет и склад на партера и стая до
склада от паянтова постройка по силата на договор за дарение, обективиран в НА
162/1981 г. Ищците са собственици на къща, състояща се от покрит вход, входно
антре, две стаи, изба и клозет, заедно с 30 кв. м. ид. ч. от дворното място.
Освен ищците, съсобственик (по наследяване) на жилището на първия етаж в
сградата е и Р. Г. Р.-С., която е дъщеря на ищцата и сестра на ищеца.
Ответницата оспорва наведените в исковата молба твърдения относно конструкцията на сградата, местоположението на
ползваните от ищците сервизни помещения, момента на извършване на
преустройствата в нейния имот. Твърди, че процесната тоалетна не е
новопостроена, а само е възстановено и осъвременено съществуващото още от 1950
год. сервизно (мокро) помещение, което се намира изцяло над коридора на
жилището на ищците, но не и над спалнята им. Помещението е общо - баня и
тоалет, като е възстановено въз основа на виза за проектиране от Кметство
„Одесос” от 27.07.1990 год. и по предложен от компетентния административен
орган вариант, като е използвана съществуващата канализация. Извършените от
ответницата преустройства се свеждат до циментова замазка на пода на
тоалетната, поставяне на теракот и фаянс, затваряне на входа откъм терасата и отваряне
на вход откъм жилището и не натоварват гредореда, тъй като под тоалетната няма
гредоред, същата е изградена над коридора и над банята на ищците, а над
спалнята им се намира само терасата на втория етаж. Твърди също, че между
извършеното от нея възстановяване на тоалетната и течовете в имота на ищците
няма причинно-следствена връзка. Оспорва твърденията за системни течове, тъй
като такива не са констатирани от компетентните органи при многократните им
проверки в имота. Твърди се, че направените от ищците през 2016г. разходи са за
планиран текущ ремонт на жилището им, а не за неотложно отстраняване на вреди
от течове. Позовава се и на липса на оказано съдействие от страна на ищцата при
избор на вариант за преместване на тоалетната и за реновиране на терасата.
Поддържат се и доводи за недоказаност на иска за обезщетение за вреди.
В условията на евентуалност твърди,
че вземането на ищците за обезщетение за имуществени вреди е погасено по
давност.
В съдебно заседание ищците, чрез
процесуален представител, поддържат исковете си и настояват да бъдат уважени. Претендират
присъждане на разноски.
Ответницата, чрез процесуален
представител, оспорва исковете и настоява да бъдат отхвърлени, претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
От договор за продажба, скл. с нот.
акт № 66, том 12, дело № 3675/1968г. на ВнН се установява, че Е. П. В. е
продала на Г. Р. Д.и Н. В.Д. следния свой собствен недвижим имот: къща,
находяща се в гр. Варна, ул. „Христо Ботев“ 73, състояща се от покрит вход,
входно антре, две стаи, изба и ползването на клозет, ведно с 30 кв. м. от
прилежащото към къщата дворно място.
От удостоверение за наследници е
видно, че Г. Р. Д. е починал на 04.11.2007 го. и призовани да го наследят са
преживялата му съпруга Н.В.Д. и двамата му низходящи – В.Г.Р. и Р. Г. Р.
Съгласно становище от дата
13.11.2017 год. на Главния архитект на район „Одесос“, община Варна, относно
открита административна преписка за проверка на изградено мокро помещение над
входно антре на жилище, собственост на Н.Д.,***, построена в ПИ с идентификатор
10135.1503.208 по КК на гр. Варна, изпълненият санитарен възел над входно антре
от жилището на Н.Д. не противоречи на нормативната уредба. По тавана на
антрето, над което е разположен санитарният възел, се наблюдават жълто-кафяви
петна, които са видимо стари. Постройката, явяваща се санитарен възел,
разположен на втори жилищен етаж в процесната сграда попада в обхвата на пар.
127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ и е търпим строеж по смисъла на ЗУТ.
От удостоверение от 15.02.2018 год., изд. от
Главния архитект на район Одесос, община Варна е видно, че в общината (района) не
са открити документи, въз основа на които да е разрешено пристрояване или
надстрояване на построената в ПИ с идентификатор 10135.1503.208 по КК на гр.
Варна сграда с тоалетна, липсва и издаден акт за търпимост или за узаконяване
на обекта (тоалетна).
Видно от представения договор от
месец май 2016 год., сключен между А. Г. и В.Г.Р., последният е възложил на
Грачикович да извърши срещу заплащане СМР, състоящи се в извършване на ремонт
на жилищни помещения в къща в гр. Варна, ул. „Ж. Кюри“ № 73, собственост на
възложителя. Уговореното възнаграждение е в размер на 8000, 00 лева.
От заключението на СТЕ от 20.03.2018
год. и от изявленията на вещото лице инж. П. М. в съдебно заседание се
установява следното:
За
сградата има изготвен проект от 1932 год. Носещата конструкция се състои от
вертикални носещи елементи – стени от каменна и тухлена зидария с дебелина от
40 см. и хоризонтални носещи елементи – етажен дървен гредоред, тавански дървен
гредоред, дюшеме и дървена покривна конструкция с дъсчена обшивка и покритие с
керемиди. Основите на сградата са изпълнени от суха каменна зидария с ширина 50
см. на 80 см. под терена. Масивните сгради с носещи зидани стени и гредоред от
дървени или стоманени греди имат експлоатационна годност от 60 години.
Изградените на втори етаж в процесната сграда баня с тоалет, кухня и антре
излизат извън очертанието на стените от първи етаж и товарят гредореда над
спалнята и над входното антре. Над покрива на спалнята са монтирани стоманени
греди, които предават товарите върху двата зида, успоредни на ул. „Фр. Ж.
Кюри“. Гредите от дървения гредоред и от металните греди стъпват върху щурца
(гредата) над прозореца на спалнята. Към момента на извършения от вещото лице
оглед тази греда е деформирана и провиснала. Щурцът над вратата за антрето в
очертанието на сградата също е деформиран и провиснал. Основите на сградата не
са оразмерени за допълнително изградената баня-тоалетна на втория жилищен етаж.
Основите могат да поемат допълнителното натоварване от изградената баня и
тоалетна на втори жилищен етаж, но е необходимо да се извърши ремонт и подмяна
на щурца на прозореца на спалнята и щурца над входната врата със стоманена
греда или стоманено-бетонна греда. Допустимо е изливане на стоманено-бетонна
плоча над съществуващ дървен гредоред, но след, респ. въз основа на проект или
конструктивно становище с указание за изпълнение на стоманобетонна плоча.
Според вещото лице жилището на първия етаж е годно за обитаване при положение,
че се извърши ремонт и подмяна на щурца на прозореца на спалнята и щурца над
входната врата със стоманена греда или греда от стоманобетон. Причината за
провисването и деформацията на щурца на прозореца на спалнята и щурца над
входната врата е неправилното предаване на товара от новоизградената баня върху
конструкцията – дървения гредоред над първия етаж, както и поради изтичането на
експлоатационната годност на конструкцията на сградата. Монтираната стоманена
греда предава натоварването върху щурца над прозореца на спалнята, като според
вещото лице този начин на изпълнение е неправилен. При извършения оглед експертът
е констатирал, че в спалнята на жилището на първия етаж е налице деформация и
провисване на щурца на прозореца, видима и отвътре и отвън; констатирани са
следи от намокряне на тавана, както и напукана и опадала боя; във входното
антре има деформация и провисване на щурца над входната врата, която трудно се
отваря и затваря; опадала мазилка в долната част на вратата; в банята са
установени следи от намокряне по стените и тавана, към момента на огледа стените
и таванът са сухи.
От заключението на повторната
съдебно-техническа експертиза от 23.05.2018 год. и от изявленията на вещото
лице инж. Т. Онцов се установява следното: След преустройството на банята на
ответницата е налице допълнително натоварване на носещата конструкция на
сградата в резултат на неправилно изпълнен гредоред и монтаж на щурцовете с
намалено сечение. Видимо в антрето на първия етаж на ищците няма пукнатини,
което означава, че основите поемат допълнителното натоварване. От конструктивна
гледна точка жилището не представлява опасност за живущите в него. Необходимо е
да се предприеме укрепване на всички отвори, вследствие на провисналите щурцове
над тях. За провисналите отвори над врати и прозорци причината може да е в
липсата на щурц или в използването на дървени щурцове с недостатъчно сечение. Провисване
се получава и когато върху щурца неправилно е предадено допълнително
натоварване от гредореда, за което той не е оразмерен. Има следи от проникваща
влага в жилището на ищците. В спалнята на партера проникването на влагата е причинено
не от новоизградената тоалетна, а от състоянието на покритието на терасата.
Терасата, която е покрив над спалнята на ищците, е без хидроизолация,
циментовата замазка е компроментирана. Вредите от течовете са свързани с
недобрата поддръжка на сградата и
инсталациите в нея през годините. Вещото лице не може да установи наличието на
метални греди в подовата конструкция на жилището на втория етаж, както и
местополжението им.
От заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза от 19.02.2019 год. и от изявленията на вещите
лица в съдебно заседание се установява следното: Щурцовете над прозореца на
спалнята и вратата на кухнята в жилището на партера (т. е., в жилището на
ищците) са дървени и неподходящи за тези отвори. Деформирани са поради изтекла
годност на експлоатация и от влага – кондензна и външни течове. Няма налични
строителни книжа за извършеното преустройство на процесната тоалетна.
Процесната сграда е масивна конструкция. На част от помещенията (антре, кухня и
баня-тоалет) на първия етаж (жилището на ответницата) върху съществуващия
гредоред има изпълнена стоманобетонова плоча с дебелина от 10 см. В резултат на
преустройството на тоалетната в жилището на ответницата е налице допълнително
натоварване на носещата конструкция. При изпълнение на подобна реконструкция е
задължително да се изготви конструктивен проект. Няма видима деформация в
помещенията в жилището партерния етаж (жилището на ищците) – спалня и антре,
намиращи се под санитарния възел на жилището на първия етаж (жилището на
ответницата), които да застрашават от пропадане на тавана или други значителни
щети. Не са установени конструктивни пукнатини, които да представляват опасност
за живущите в сградата. Вещите лица не се ангажират с категорично становище за
реалната носимоспособност на сградата в тази и́ част, като посочват, че за
това са необходими лабораторни замервания и конструктивно становище на
правоспособен проектант. В жилището на партера е налице провисване над отворите
на вратите и прозорците. Значително е деформиран щурца над прозореца на
спалнята. Причините могат да са различни: използване на щурц с недостатъчно
сечение; излозване на дървени щурцове или от други подръчни материали; допълнително
натоварване върху щурца от гредоред или плоча, за което той не е оразмерен или заради
изтичане на експлоатационната му годност при условия на агресивна среда.
Влагата на партерния етаж не е причинена от банята-тоалет в жилището на ответницата,
тъй като същата е извън обсега на петната. Покритието на терасата е с циментова
замазка и няма хидроизолация. Виждат се пукнатини в замазката. Терасата на
жилището на ответницата е покрив на спалнята на жилището на ищците. Според
вещите лица, констатираните повреди по жилището на партерния етаж са от
недобрата поддръжка на сградата и на инсталациите в нея. Ремонт не е извършван
от години. При извършения оглед вещите лица са констатирали налична метална
греда с двоен Т – образен профил на покрития вход на партера, но не могат да твърдят
със сигурност дали гредата продължава по контурите на подовата конструкция.
От извършения от първоинстанционния
съд на 18.03.2019 год. оглед на процесните две жилища, съгласно чл. 204 ГПК, е
установено, че сградата е в лошо състояние, а помещенията на ищците имат нужда
от ремонтни дейности. Таванът на помещението в жилището на ищците, което служи
за спалня, е с дървени греди, а вещото лице инж. Каваев е пояснило, че над
дървените греди има бетон и метал.
Съдът кредитира заключенията и на
трите съдебно-технически експертизи, същите не си провиторечат и по същество
дават идентични отговори на основните спорни въпроси – че в резултат на извършеното
в жилището на ответницата преустройство и изграждане на мокро помещение
(баня-тоалет) се натоварва гредореда над спалнята и над входното антре в
жилището на двамата ищци, поради което и щурцовете над прозореца на спалнята и
над вратата на антрето на жилището им са деформирани и провиснали; че основите
на сградата в която се намират двете жилища не са оразмерени (предвидени) за допълнително
изградената баня-тоалетна в жилището на ответницата; че е допустимо изливане на
стоманено-бетонна плоча над съществуващия дървен гредоред, но след обследване
на сградата и въз основа на проект или конструктивно становище с указание за
изпълнение на стоманобетонна плоча; че влагата в жилището на ищците и
констатираните от вещите лица повреди в спалнята в жилището на ищците не са
причинени от изграденото в жилището на ответницата на мокро помещение
(баня-тоалет), а от недобрата поддръжка на сградата и инсталациите в нея през
годините.
От показанията на свидетеля А. Б., без
родство и дела със страните, ангажиран от ищците, се установява, че най –
големият ремонт на имота на ищците е бил извършен през 2014 год.; сумата, която
е заплатена на свидетеля за извършването му била 8000, 00 лева. Извършените СМР
били свързани с ел. инсталация, ВИК инсталация и др. Имало е нестабилен покрив,
който бил пречка да се сменят старите прозорци. Извършена е шпакловка,
боядисване и обработка в банята, изкъртване и изхвърляне на мазилка и настилки
и слагане на нови плочки и монтаж на сифоните. В сумата от 8000, 00 лева е
включен ремонт на всички помещения, собственост на ищците, а не само на спалнята
и помещението, над което е разположено помещението баня-тоалетна в жилището на
ответницата. Във входното антре е имало течове от канализационни тръби.
Договорът за ремонт е бил подписан между страните през 2014 год. Друг ремонт не
е извършван.
От показанията на свидетеля П. Б.,
без родство и дела със страните, ангажиран от ответницата, се установява, че още
през 1950 год. е имало тоалетна на терасата на втория етаж в процесната сграда.
В помещението, в което е била тоалетната, е изграден душ.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Оплакванията на ответницата по
исковете М.А., наведени във въззивната и́ жалба, че решениието в частта му
относно иска по чл. 109 ЗС било недопустимо, поради произнасяне „плюс петитум“,
настоящият състав счита за неоснователни.
Видно от наведените от ищците
твърдения относно негаторния иск и отправения петитум, същите са поискали ответничката
да бъде осъдена да преустанови ползването и да премахне незаконно построеното
помещение, представляващо баня и тоалетна, изградено върху преустроена тераса
на втори етаж от жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. ”Ж.
Кюри” № 73, което смущава упражняването от страна на ищците на правото
им на собственост върху имота им – жилище на първия етаж в сграда, находяща се
в гр. Варна, ул. ”Ж. Кюри” № 73. Видно е от решението, че съдът се е произнесъл
в съответствие с отправеното искане. Обстоятелството, че в диспозитива на
решението изрично са включени и стоманените греди на пода на помещението
баня-талет, изградено в имота на ответницата, доколтото те са част от
допълнителите СМР, чрез които съществувалата тоалетна
е превърната в помещение с тоалетна и баня, и които допълнителни СМР ответницата
е осъдена да премахне, не обосновава извод, че е налице произнасяне „плюс
петитум“. В случая с включването на стоманените греди в СМР, е извършена
необходимата конкретизация на извършените СМР, които ответницата е осъдена да
премахне и които смущават ищците да упражняват пълноценно и в пълен обем
правото си на собственост върху своя имот.
По съществото на иска по чл. 109 ЗС съдът
намира следното:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право.
Негаторният иск е средство за правна
защита на собственика, срещу всяко неоснователно действие (бездействие) или
създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според
предназначението на имота си или в съответствие с обема на това право. Материално легитимиран да отговаря по иска по чл. 109 ЗС е
и лице, което поддържа създадено от друг противоправно състояние, с което
смущава упражняването на правото на собственост на ищеца върху неговата вещ или
му пречи да го упражнява в пълен обем.
Установено е по делото, че ищците са
собственици при условията на съсобственост, възникнала от възмездна сделка през
време на брака и прекратена със смъртта на съпруга съпружеска имуществена
общност и от наследяване, на жилище на партерния етаж в къща, находяща се в гр.
Варна, ул. „Христо Ботев“ № 73 (понастоящем ул. „Фредерик Жолио Кюри“), което
се състои от покрит вход, входно антре, две стаи, изба и ползване на клозет,
ведно с 30 кв. м. ид. части от терена, в който е построена сградата. В тази
насока е договорът за покупко-продажба, скл. с нот. акт 66/1968 год. на ВнН и
удостоверението за наследници на Ганчо Р. Добрев. В този смисъл е и наведеното
от ответницата в отговора и́ на исковата молба.
Доводите на ответницата, наведени във
въззивната и́ жалба, че ищците не са установили правото си на собственост
върху гореописаното жилище, тай като не са
представени скици и/или схеми на процесния имот, от които да е видно, че ищците
са вписани в кадастралния регистър като собственици на самостоятелен обособен
обект на правото на собственост, са неоснователни. Вписването в КР не
легитимира един субект като собственик на недвижима вещ, обект на кадастъра,
нито пък липсата на отразяване в КК на един обект като самостоятелен обект на
кадастъра с отделен идентификатор не означава че такъв не съществува в правната
действителност. Освен това самата ответница е заявила в отговора си на исковата
молба, че ищците са собственици (респ. съсобственици) на жилището, находящо се
на партерния етаж в процесната сграда.
От
заключенията на изслушаните в първата инстанция три съдебнотехнически
експертизи е установено, че в резултат на извършеното в жилището на ответницата
преустройство и изграждане на мокро помещение (баня-тоалет) се натоварва
гредореда над спалнята и над входното антре в жилището на двамата ищци, поради
което и щурцовете над прозореца на спалнята и над вратата на антрето на
жилището им са деформирани и провиснали; че основите на сградата в която се
намират двете жилища не са оразмерени (предвидени) за допълнително изградената
баня-тоалетна в жилището на ответницата; че е допустимо изливане на
стоманено-бетонна плоча над съществуващия дървен гредоред, но след обследване
на сградата и въз основа на проект или конструктивно становище с указание за
изпълнение на стоманобетонна плоча, каквото в случая липсва.
От изложеното се налага извода, че в
резултат на извършената реконструкция от ответницата на помещението,
представляващо баня с тоалетна и поставените от нея стоманени греди, за което
липсва разрешение от контролните органи или проект, е налице допълнително
натоварване на гредореда над спалнята и
над входното антре в жилището на двамата ищци, поради което и щурцовете над
прозореца на спалнята и над вратата на антрето на жилището им са деформирани и
провиснали, при което ищците не могат да осъществят предвидените за помещението
СМР, т. е., не могат да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху
своето жилище.
По тези съображения предявеният иск
по чл. 109 ЗС е основателен и подлежи на уважаване.
Доводите на ответницата, наведени
във въззивната и́ жалба, че липсва от нейна страна неправомерно действие и
извършеното от нея преустройство на мокрото помещение в жилището и́
представлява „търпим строеж“ по смисъла на ЗУТ, поради което и не са налице
елементите от фактическия състав на иска по чл. 109 ЗС и същият следва да се
отхвърли, настоящият сътав намира за неоснователни. В
случая това обстоятелство е без значение. От значение за основателността на
негаторния иск е дали извършеното преустройство смущава ищците при упражняване
на правото им на собственост върху имота им или им пречи да упражняват това
право в пълен обем.
В обобщение първоинстанционното
решение в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на исковете с правно
основание чл. 45 ЗЗД:
Фактическият
състав на деликта включва кумулативното наличие следните елементи: деяние –
действие или бездействие; противоправност на деянието; вреда; причинна връзка между
осъщественото деяние и настъпването на вредите, както и вина на причинителя. В
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена законна оборима презумпция, съгласно която
във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното.
Противоправността
се изразява в такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което
засяга чужди субективни права или правнозначими интереси и блага на един или
повече правни субекти, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие
на конкретното деяние с вредоносен резултат.
От заключенията на
съдебнотехническите експертизи е установено, че влагата в жилището на ищците и
констатираните повреди в спалнята в жилището на ищците не са причинени от
изграденото в жилището на ответницата на мокро помещение (баня-тоалет), а от
недобрата поддръжка на сградата и инсталациите в нея през годините.
При това положение не е налице
причинна връзка между поведението на ответницата и твърдените да са причинени
на ищците имуществени вреди.
Липсата на един от обективните
елементи от фактическия състав на исковете по чл. 45 ЗЗД, а именно – причинна
връзка между конкретното деяние и вредоносния резултат – има за последица
тяхната неоснователност.
Първоинстанционното решение и в
тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
Ищците не са представили
доказателства за извършени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция, поради което и такива не им се
следват.
С
оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказдателства в полза
на ответницата следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер
на 350 лева – половината от заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за
един адвокат, съобразно неоснователността на въззивната жалба на ищците.
Разноски на ответницата за заплатената от нея държавна такса за въззивната
и́ жалба не се присъждат.
Възражението на ищците за прекомерност на заплатеното от ответницата
адвокатско възнаграждение за производството в настоящата инстанция е
неоснователно, доколкото същото е заплатено за защита по всички искове и е под
установените в чл. 7, ал. 2, т. 3 и чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/2004 год. на
ВАдвС минимални размери.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 2552/07.06.2019 год. по гр. дело №
12546/2017 год. на РС-Варна;
ОСЪЖДА В.Г.Р. ЕГН ********** и Н.В.Д. ЕГН **********,***
да заплатят на М.П.А. ЕГН ********** ***, ж. к. трошево, бл. 40, вх. Г, ап. 46,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) –
разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението в частта му относно иска
по чл. 109 ЗС подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, а в
частта му по исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД решението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.