и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 66/11.06.2008 г., постановена по НОХД № 277/2008г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Орхан Мехмед Ферад за виновен в това, че на 05.01.2008г. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 1бр. контролен панел за авто-СД, марка „Ел Джи” на стойност 15.00лв., 4 бр.свещи за автомобилен двигател, марка „Зенит” на стойност 20.00 лева, 1бр. синя запалка с лампичка на стойност 0.06 лева и 1 бр. найлонова торбичка на стойност 0.01 лева, всичко на обща стойност 35.07 лева от владението на Стефан Кирилов Кирчев от гр.Кърджали, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б”а” във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 4 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим на основание чл.47, б.”б” от ЗИН, като на основание чл.304 от НПК, го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК и относно извършване на деянието чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот. На основание чл.70, ал.7 от НК съдът е постановил Орхан Мехмед Ферад отделно да изтърпи остатъка от 1 година 8 месеца и 27 дни, установен като изпитателен срок от наказанието, за което е бил условно предсрочно освободен по НЧХД № 296/2007 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали, направените по делото разноски в размер на 30.00 лева. Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия, в която се твърди, че произнесената присъда е незаконосъобразна, необоснована и наложеното наказание е явно несправедливо, както и че била постановена в противоречие с разпоредбите на чл.303, ал.2 от НПК. Твърди се, че подсъдимия Ферад не е осъществил основния състав на кражба по чл.195, ал.1,т.З от НК. Първоинстанционния съд не бил взел всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина и не формирал вътрешното си убеждение в резултат на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона, тъй като осъдителната присъда се базирала на показания на свидетелите основно работещи в състава на полицията. Именно и затова в обвинителния акт навсякъде било посочено, че "... обвиняемия Ферад забелязал паркиран лек автомобил собственост на св.Кирчев, от който решил да извърши кражба на вещи. Ферад счупил стъклото на предната дясна врата на автомобила и през отвора демонтирал…" След като в обстоятелствената част на обвинителния акт съгласно чл.246 ал.2 от НПК не било отбелязано как е счупено стъклото, а също така и на базата на какви доказателствени материали се установяват посочените обстоятелства, били ограничени до минимум правата на подсъдимия за изготвяне на защитната му теза. В предвид на това още на първото съдебно заседание било направено искане да не се дава ход на делото, защото били налице основанията на чл.248, ал.2, т.З от НПК -органът на разследването бил върнал веществените доказателства на пострадалото лице в нарушение на чл.111 ал.1 от НПК. Що се касае до наложеното наказание, то определено съдът не бил отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и самото наказание се явявало явно несправедливо. Моли да се отмени първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимия Ферад да бъде изцяло оправдан по повдигнатите му обвинения. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си – адв.Василев, поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Не сочи нови доказателства. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Също не сочи нови доказателства. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, констатира: Жалбата е частично основателна. Събраните по делото доказателства потвърждават установената от районният съд фактическа обстановка, а именно: На 05.01.2008г. около 0.30 ч. подсъдимият Орхан Ферад се намирал в дискотека „Империал” в гр.Кърджали, находяща се в близост до хотел „Арпезос”, където употребил алкохол. Около 02.30-3.00 часа подсъдимият решил да се прибира, като тръгнал по ул.”Мара Михайлова”, където пред блок №15 на пътното платно между вход „Б” и „”В” забелязал паркиран лек автомобил марка „Фолксваген пасат” с ДК № К 01 77 АН, собственост на св.Стефан Кирчев. Подс. Орхан Ферад решил да извършил кражба на вещи от процесния автоýобил. По делото е установено, че стъклото на предната дясна врата било счупено, като впоследствие до педалите на автомобила била открита мраморна плочка. През счупеното стъкло подсъдимият демонтирал контролния панел на авто - СD, марка „Ел Джи”, отворил жабката на автомобила и взел намиращите се в нея 4 бр. нови свещи за автомобилен двигател, марка „Зенит”, 1 бр. запалка с лампичка и 1 бр. найлонова торбичка, като в последната поставил СD-то и свещите. Със запалката с лампичка, подс.Ферад осветявал вътре в автомобила през счупения прозорец и в този момент по улицата с патрулен автомобил преминал екип на ССОД при ОДП – Кърджали, който екип извършвал обход в района и бил в състав – свидетелите Деян Ников и Димчо Илчев. Последните забелязали, че подс.Ферад осветява л.а.”Фолксваген пасат”, с ДК № К 01 77 АН и подали звуков сигнал, при което подсъдимият погледнал към полицейския автомобил и започнал да се отдалечава от осветявания от него автомобил. Свидетелите Ников и Илчев преминавайки покрай осветявания от подсъдимия автомобил забелязали, че предното му дясно стъкло е счупено, при което подали отново звуков сигнал, след което поискали съдействие от колегите си от РПУ - Кърджали, спрели полицейския автомобил и се насочили към подсъдимия, който междувременно тръгнал покрай детска градина „Вяра, Надежда и Любов” в посока заведение „Парадайз”. Свидетелите настигнали подсъдимия, пресичайки му пътя, като св.Ников го попитал от къде идва, при което подс.Ферад му посочил дискотека „Империал”. Св.Илчев забелязал, че подсъдимият държи в ръцете си, които поставил зад гърба си торбичка. Полицаите му поискали документ за самоличност за проверка и в този момент с микробус пристигнал екип на РПУ – Кърджали – свидетелите Христо Шукеров, Георги Христов, Адриян Чилингиров и Ивайло Пеев. Непосредствено с пристигането си свидетелите Шукеров, Чилингиров и Пеев забелязали, че подсъдимият Орхан Ферад изхвърлил зад гърба си незабелязано от свидетелите Илчев и Ников една найлонова торбичка, след което слезли от микробуса и попитали какво става. Свидетелите Илчев и Ников обяснили, че забелязали подсъдимия да осветява със запалка – фенерче вътре в л.а. „Фоксваген пасат”. Св.Шукеров от своя страна заявил, че при пристигането си забелязал заедно с колегите си, от височината на патрулния микробус, че подс.Орхан Ферад изхвърля зад гърба си найлонова торбичка, при което минал зад подсъдимия и на около половин – един метър зад него открил найлоновата торбичка, чието съдържание установили на място, а именно: 4 бр. свещи за автомобилен двигател, 1 бр. синя запалка с лампичка и 1 бр. контролен панел за авто – СD, марка „Ел Джи”. Свидетелите попитали от къде са тези вещи, но подсъдимият отрекъл да са негови. Св.Шукеров и колегите му съобщили установеното от тях на дежурния служител и изчакали пристигането на други техни колеги, на които предали подсъдимия, който бил отведен в РПУ – Кърджали. С протокол за доброволно предаване от 05.01.2008 г. св.Христо Шукеров предал на разследващия орган 1 бр. найлонова торбичка – бяла на цветчета, 1 бр. контролен панел за авто – СD, марка „Ел Джи”, 4 бр. свещи за автомобилен двигател, марка „Зенит” и 1 бр. синя запалка с лампичка. При предаването на вещите свидетелят заявил, че същите били изхвърлени от подс.Орхан Ферад при извършвана му полицейска проверка. На 28.01.2008 г. било извършено процесуално – следствено действие – разпознаване, при което св.Стефан Кирчев разпознал собствените си вещи - 1 бр. найлоново торбичка – бяла на цветчета, 1 бр. контролен панел за авто – СD, марка „Ел Джи”, 4 бр. свещи за автомобилен двигател, марка „Зенит” и 1 бр. синя запалка с лампичка, посочвайки белезите, по които е сторил това. С постановление на РП – Кърджали описаните вещи били върнати на собственика им. От заключението на вещото лице Вълчо Димитров, извършило на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че 1 бр. контролен панел за авто – СD, марка „Ел Джи” възлиза на стойност 15.00 лева, 4 бр. свещи за автомобилен двигател, марка „Зенит” възлизат на стойност 20.00 лева, 1 бр. синя запалка с лампичка възлиза на стойност 0.06 лева и 1 бр. найлоново торбичка възлиза на стойност 0.01 лева, или всичко на обща стойност 35.07 лева. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е извършил кражба на вещи от процесния автомобил, но не и че това е сторил чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, за каквото обвинение е предаден на съд. Достигайки до същия извод и оправдавайки подсъдимия относно последно описаното обстоятелство, първоинстанционният съд е постановил правилна, обоснована и законосъобразна присъда. Макар подс.Орхан Ферад да отрича каквато и да било съпричастност към кражбата, по делото са събрани достатъчно доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до безспорния извод относно авторството на деянието. Така свидетелите Ников и Илчев са категорични, че именно подс.Ферад е осветявал вътрешната част на въпросния автомобил марка „Фолксваген пасат”, като приближавайки го св.Илчев забелязал, че подсъдимият държи в ръцете си, които поставил зад гърба си, торбичка. Еднопосочни и безспорни са и показанията на свидетелите Шукеров, Чилингиров и Пеев, които пристигайки при колегите си и подсъдимия, са видели как последния изхвърля зад гърба си торбичка, на която впоследствие установили съдържанието й, което пък съдържание отговаря напълно на отнетите от лекия автомобил вещи, по-късно подробно описани и разпознати от собственика на същите – св.Стефан Кирчев. Факта, че непосредствено зад подсъдимия е намерена въпросната найлонова торбичка се потвърждава и от показанията на св.Георги Христов. Или събраните по делото доказателства опровергават напълно версията на подс.Орхан Ферад, че същият не е автор на кражбата, а той видял две момчета до процесния автомобил, които когато го забелязали побягнали. Тази версия остава напълно изолирана, нелогична и в противоречие с показанията на посочените свидетели Ников, Илчев, Шукеров, Чилингиров, Пеев и Христов. Факта, че всички тези свидетели са полицейски служители по никакъв начин не подлага на съмнение достоверността на дадените от тях показания, както се твърди във въззивната жалба. Напротив същите като служители призвани да защитават и опазват обществения ред и спокойствие, както и личните и обществени интереси, в т.ч. и личната собственост, именно в изпълнение на служебните си задължения напълно логично, последователно и безпротиворечиво разказват установеното от тях по случая. Още повече, че показанията им се подкрепят и от извършените в последствие процесуално следствени действия по доброволно предаване на намерени вещи и разпознаване на предмети от св.Кирчев. Липсват също така по делото каквито и да било данни, че някой от полицейските служители е заинтересован по някакъв начин от изхода на делото, което от своя страна да е основание показанията им да не бъдат кредитирани. Неоснователни се явяват, а и будят недоумение твърденията в жалбата, че правата на подсъдимия били ограничени до минимум, тъй като в обвинителния акт не било посочено как е счупено стъклото на лекия автомобил и от кои доказателства се подкрепяло това обстоятелство, предвид че подсъдимият е оправдан в тази част от обвинението, а и липсва протест в оправдателната част на присъдата. Т.е. относно квалифицирането на кражбата в обвинителния акт като извършена „чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот” подс.Ферад е получил максимално възможната защита. Неоснователно е твърдението в жалбата за допуснато нарушение на чл.111, ал.1 от НПК, доколкото връщането на откраднатите вещи на собственика им по никакъв начин не е затруднило разкриването на обективната истина по делото /чл.111, ал.2 от НПК/. Относно квалифициращите обстоятелства, които определят кражбата, за която е признат за виновен подс.Ферад, като извършена при условията на опасен рецидив, съставомерна по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция, поради което и не следва да се преповтарят, а и няма спор относно това обстоятелство. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителят Ферад напълно е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е об±ъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителят. Съобразени са както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и решаващият съд е достигнал до правилния извод, че в случая е налице изключително по своето значение смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство – стойността на откраднатите вещи, възлизащи в общ размер на 35.07 лева – стойност далеч под минималната установена през инкриминирания период работна заплата за сраната. Това именно обстоятелство обосновава приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради което на подс.Ферад е наложено наказание под минимално предвиденото от две години „лишаване от свобода” в разпоредбата на чл.196, ал.1, т.1 от НК, а именно “лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца. Твърдението във въззивната за прекомерност на наложеното наказание е основателно. Настоящия съдебен състав счита, че макар и под минимално предвидения размер така определеното наказание е прекалено строго, завишено по размер и явно несправедливо за извършената от подсъдимия кражба на стойност 35.07 лева. Последната определя обществената опасност на конкретното деяние като изключително ниска, с оглед размера на причинения престъпен резултат, който е на незначителна стойност, и който признак от своя страна характеризира степента на засягане на обществените отношения, свързани със собствеността, поради което и наложеното наказание следва да бъде намалено на една година „лишаване от свобода”. Така редуцираното наказание както е постановил първоинстанционния съд, следва да бъде изтърпяно ефективно, поради наличието на формални пречки за приложение института на условното осъждане, а именно предходните осъждания на подсъдимия на „лишаване от свобода” за престъпления от общ характер. Първоначалния режим на изтърпяване на наказанието следва да бъде “строг” на основание чл.47, ал.1, б.”б” от ЗИН, така както е постановил и решаващия съд. Така определеното наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия Ферад деяние и би оказало възпиращо, предупредително и възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. Безспорно по делото се установи, че са налице предпоставките на чл.70, ал.7 от НК, а именно процесното деяние е умишлено, за него се предвижда наказание „лишаване от свобода” и е извършено в изпитателния срок на предсрочното му освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, подробно описано от решаващия съд, поради което последният правилно е постановил подс.Орхан Ферад да изтърпи и остатъка от 1 година, 8 месеца и 27 дни „лишаване от свобода”, определен му по НЧХД №296/2007 г. по описа на ОС – Пазарджик. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде изменена проверяваната присъда като размерът на наложеното наказание се намали от една година и четири месеца „лишаване от свобода” на една година „лишаване от свобода”, а в останалата част като правилна, обоснована и законосъобразна присъдата следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334, т.3 и т.6, във вр. с чл. 337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда №66/11.06.2008 год. по Н.о.х.дело № 277/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта й , с която за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и чл.55, ал.1, т.1 от НК на Орхан Мехмед Ферад от с.Глухар, общ.Кърждали, с ЕГН **********, е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година и 4/четири/ месеца, като НАМАЛЯВА размера на наказанието на 1/една/ година „лишаване от свобода”. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2.
|