Р Е Ш Е Н И Е
№ 662/4.8.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, I-ви състав, в открито заседание на четвърти юли две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИАНА
ШОТЕВА
при участието на
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 467 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 268 от ДОПК, във вр. с чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК и е
образувано по жалба на С.Н.В., ЕГН ********** *** –лично и в качеството на ЕТ „С.В.
– Сиси“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул.
„Отец Паисий“ № 4, чрез адв. В.Й. против Решение № 5/11.01.2022 г., издадено
от В. Н. Н.- Директор
на Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите (ТД на НАП
Пловдив). Решението е оспорено като неправилно, незаконосъобразно и несъобразено
с установените по изпълнителното дело факти и обстоятелства. Твърди се, че
давността по отношение на описаните вземания е изтекла, като директорът на ТД
на НАП Пловдив неправилно е приложил материалния закон по отношение на изчисление
на давностните срокове за вземанията. Изложени са подробни съображения по
приложението на ТР № 2/12.04.2017 г. по ТД № 3/2016 г. на ВАС, както и на
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Й., който поддържа жалбата
и претендира разноски по приложен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК. Изложени са аналогични на жалбата съображения и в представената писмена
защита.
Процесуалният
представител на ответника - Директорът на ТД на НАП Пловдив - оспорва жалбата.
Моли за отхвърляне на жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание сочи, че жалбата е неоснователна, като
претендира и разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Административен съд
- Пазарджик, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Производството е
започнало с жалба вх. № 70-00-12871/29.12.2021 г. по регистъра на ТД на
НАП Пловдив /вх. № С210013-000-0603190 от 29.12.2021 г. на Офис
Пазарджик/, подадена от С.Н.В. против Разпореждане с изх. № С210013-137- 0008707/21.12.2021 г.
за отказ от погасяване по давност, издадено от И. А. - публичен изпълнител при
ТД на НАП Пловдив, Офис Пазарджик. С разпореждането е отказано погасяването по
давност на задълженията с основен мотив спиране на давностните срокове с
налагане на обезпечителни мерки. Като
неоснователни са приети и оплакванията за изтекла погасителна давност по
отношение на имуществените санкции, наложени с наказателни постановления, тъй
като по отношение на тях не е приложим чл. 82 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Директорът на ТД на НАП Пловдив е
приел жалбата за допустима, а по същество за
неоснователна, позовавайки се на аргументите, посочени в
разпореждането.
Публичните задълженията,
чието погасяване по давност е поискано, са както следва:
- имуществени санкции,
наложени на жалбоподателката с Наказателни постановления №
49909-S008207/22.06.2011 г. на НАП Пазарджик, № 68/05.04.2013 г.
на ОДБХ Пазарджик, № 13/1301235 от 24.01.2012 г. и № 13/1301445
от 24.01.2012 г. на Инспекция по труда - Пазарджик, № 27 от
10.06.2013 г. и № 28 от 10.06.2013 г. на община Пазарджик.
- лихви по платени задължения за ДДС, както и ДОО, ДЗПО, ЗО,
УПФ и ФГВРС по месечни декларации образец 6, начислени за 2011, 2012 г., 2013,
2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019,2020 г. и
- лихви по УПФ, ЗО, ДОО и ДДС, за периоди от 26.02.2015 г.
до 31.12.2016 г., главница и прилежащата към нея лихва за ДДС за периода
01.05.2016 г. - 31.05.2016 г., главница и прилежащата към нея лихва
за ДОО, 3О и УПФ за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г.,установени
с Ревизионен акт №Р-16001320002749- 091-001 от 24.09.2020 г.
От фактическа страна се установява, че горепосочените
публични задължения са присъединени към образуваното срещу жалбоподателката изпълнително
дело № 13060002945/2006 г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик.
С постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. № 2945/2006/000005/02.10.2013 г.
е наложен запор на банкови сметки и възбрана на недвижим имот 1/2 от бунгало,
находящо се в с. Панагюрски колони, а с ПНОМ № 2945/2006/000052 от
16.06.2015 г. е наложен запор на МПС. С ПНОМ №0200013-022- 0038793 от 23.06.2020 г.
е наложен запор на дружествени дялове, ПНОМ № С200013- 022-0058668/04.09.2020г.
е наложен запор на БС в „Уникредит Булбанк“ АД.
При така
установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи.
Решението е
обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 7-дневен срок,
поради което жалбата е била допустима към момента на подаването ѝ, и
частично допустима към настоящия момент, поради отписване по давност на част от
задълженията.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна, с оглед отписване на част от задълженията.
Решението е
издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в
предписаната от закона форма. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК,
действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от
третото задължено лице пред директора на компетентната териториалната дирекция
на НАП, чрез публичния изпълнител, който ги е извършил.
Решение № 5 от 11.01.2022 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив е
мотивирано, в производството по издаването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обосновават самостоятелно основание за отмяна.
По отношение
приложението на материалния закон съдът намира, че е налице съответното правно
основание за издаване на процесното разпореждане, потвърдено с решението на
ответника.
При очертаната
фактическа обстановка по отношение материалната законосъобразност на обжалваното
решение и потвърденият изричен отказ на публичния изпълнител да приложи
института на погасителната давност съдът счита следното:
Погасителната
давност по отношение на публични държавни вземания се подчинява на общия режим
на погасителната давност, предвиден в ДОПК. Съобразно нормата на чл. 171, ал. 1
от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. Съгласно ал. 2 от посочената разпоредба с изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността.
Вземанията за
данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и
други вноски за бюджета, по влезлите в сила наказателни постановление и лихвите
за тези вземания са публични вземания съобразно чл. 162, ал. 1, т. 1, т. 7 и
т. 9 от ДОПК. Поради това те се подчиняват на общия режим на погасителната
давност, предвидена в съответния кодекс, с изключение на случаите, при които
със закон е предвиден по-кратък срок.
Доколкото част от
вземанията са по изпълнителен титул наказателно постановление и с оглед
позоваването на жалбоподателя на давностния срок по чл. 82 от ЗАНН следва да се
отбележи, че с Тълкувателно решение № 3 от 07.03.2014, постановено по ТД № 5/2013 на ОСС от I и II колегия на ВАС
изрично е посочено, че давностните срокове, предвидени за изпълнение на
административното наказание „глоба“ в чл. 82, ал. 1, б. „а“, във
вр. с ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, не са приложими по отношение на „имуществената
санкция“, наложена с влязло в сила наказателно постановление. Тъй като в
настоящия случай жалбоподателят и санкционирано лице по Наказателни
постановления № 49909-S008207/22.06.2011 г. на НАП Пазарджик, № 68/05.04.2013 г.
на ОДБХ Пазарджик, № 13/1301235 от 24.01.2012 г. и № 13/1301445
от 24.01.2012 г. на Инспекция по труда - Пазарджик, № 27 от
10.06.2013 г. и № 28 от 10.06.2013 г. на община Пазарджик, е
юридическо лице / едноличен търговец, на същото е наложена имуществена санкция
и не са приложими кратките давностни срокове по чл. 82 от ЗАНН.
Т.е. за тези
процесни вземания са приложими общите разпоредби за установената давност по чл.
171 от ДОПК.
Също така, както
беше посочено, задълженията за данъци, включително акцизи, както и мита,
задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета, представляват
публични държавни вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Разпоредбата
на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК определя като публични задължения и лихвите за
вземанията по чл. 162, ал. 2, т. 1 - 8. Следователно лихвите за вземания за данъци,
включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други
вноски за бюджета - публични държавни вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК,
са публични вземания. Доколкото с изричната разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 9
от ДОПК лихвите за публичните вземания са определени също като публични
вземания, то по отношение на тях следва да се прилагат правилата и сроковете за
погасяването им по давност, регламентирани в ДОПК. Съдържащата се в ДОПК правна
регламентация за погасяването на публичните вземания по давност, изключва
прилагането на уредбата по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД относно погасяването по
давност на вземанията за лихви по гражданскоправни задължения, както правилно е
приел решаващият административен орган в обжалвания акт.
Т.е. и за тези
процесни вземания са приложими общите разпоредби за установената давност по чл.
171 от ДОПК. С оглед на което неоснователно се явява наведеното в тази насока
възражение на жалбоподателя.
От събраните по
делото доказателства се установи, а и между страните не е налице спор, че
всички процесни вземания са присъединени за събиране по образуваното срещу
жалбоподателката изпълнително дело № 13060002945/2006 г. по описа на
ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик.
Нормите,
предвиждащи спирането и прекъсване на давността, са процесуалноправни и се
намират в ДОПК. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ДОПК, давността спира: 1. когато е
започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на
акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е
установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено
разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на
разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5. с налагането
на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от
изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването
на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия
по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността
не се смята прекъсната. Съгласно ал. 3 на чл. 172 от ДОПК, от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. При спирането периодът
на спиране не се включва в срока на давността - с него тя се удължава, докато
при прекъсване на давността - започва да тече нова давност.
По делото е
установено спиране на давността на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, с оглед на което по отношение на процесните вземания е приложим срокът по
чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
Съгласно § 29, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, освен в случаите по чл. 172, ал. 1 от ДОПК давността спира да тече
и за времето на обявеното извънредно положение.
Посочената
разпоредба въвежда ново основание за спиране на давността, наред с тези по чл.
172, ал. 1 от ДОПК, като срокът за новото спиране е до отмяна на извънредното
положение – 13.05.2020 г. След отмяната на извънредното положение
давността продължава да тече. Тази разпоредба обаче не препятства действието на
разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК и след изтичането на този срок давността
се брои за изтекла, независими от основанието за спиране. Въпреки това в
оспорения акт административният орган неправилно е приел, че срокът по чл. 171,
ал. 1 от ДОПК, който не е изтекъл към датата на влизане в сила на ЗМДВИП, се
удължава с периода от обявяване на извънредното положение до неговото прекратяване.
Ето защо по
изложените съображения обжалваното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив
и потвърденото с него разпореждане на публичен изпълнител при същата дирекция
са незаконосъобразни по отношение на задълженията, досежно които срокът по чл.
171, ал. 2 е изтекъл към момента на постановяване на административния акт, а
именно публичните задължения – имуществена санкция, наложена с Наказателно
постановление № 49909-S008207/22.06.2011 г. на НАП Пазарджик, и задължението за лихви, начислени за
периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., които към настоящият
момент вече са отписани като погасени по давност.
Въпреки това по
делото е представена Справка за общите задължения на жалбоподателя, актуална
към 13.04.2022 г. (л. 164-202 от делото), видно от която горепосочените
задължения са включени в раздел „Погасени по давност/отписани задължени“, с
оглед на което за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване на
административния акт относно тези суми и жалбата в тази ѝ част следва да
бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Неоснователно се
явява възражението на жалбоподателя относно публичните задължения за лихви по УПФ,
ЗО, ДОО и ДДС, за периоди от 26.02.2015 г. до 31.12.2016 г., главница
и прилежащата към нея лихва за ДДС за периода 01.05.2016 г. - 31.05.2016 г.,
главница и прилежащата към нея лихва за ДОО, 3О и УПФ за периода 01.01.2015 г.
- 31.12.2015 г. Както беше посочено съгласно чл. 172, ал. 2, изр. 1 и ал.
3 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение,
като от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Видно и от
самата жалба тези задължения са установени с Ревизионен акт №Р-16001320002749-
091-001 от 24.09.2020 г., с оглед на което приложение ще намери чл. 172,
ал. 2, изр. 1 и ал. 3 от ДОПК.
По изложените
съображения, настоящата инстанция намира оспорваното решение на директора на ТД
на НАП Пловдив за правилно и законосъобразно, поради което жалбата срещу него и
потвърденото с него разпореждане за присъединяване следва да бъде отхвърлена
като неоснователна, а в частта относно отписаните по давност задължения след
постановяване на оспорения административен акт – жалбата следва да бъде
оставена без разглеждане като недопустима.
Предвид крайния
изход на спора и изрично заявеното в тази връзка искане от пълномощника на
ответника за заплащане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт, което
следва да се определи на 100,00 лв. на основание § 2 ДР ДОПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд Пазарджик,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на С.Н.В., ЕГН ********** *** –лично и в
качеството на ЕТ „С.В. – Сиси“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Панагюрище, ул. „Отец Паисий“ № 4, чрез адв. В.Й. против Решение
№ 5/11.01.2022 г., издадено от В. Н. Н.— Директор на ТД на НАП Пловдив в
частта относно отписаните по давност публичните задължения – имуществена
санкция, наложена с Наказателно постановление №
49909-S008207/22.06.2011 г. на НАП Пазарджик, и задължението за лихви,
начислени за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., а в
останалата част
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на С.Н.В., ЕГН ********** *** –лично и в качеството
на ЕТ „С.В. – Сиси“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Панагюрище, ул. „Отец Паисий“ № 4, чрез адв. В.Й. против Решение № 5/11.01.2022 г.,
издадено от В. Н. Н.— Директор на ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА С.Н.В.,
ЕГН ********** *** да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението в частта,
с която е отхвърлена жалбата е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 268, ал. 2 ДОПК, а в частта, с която жалбата е оставена без
разглеждане – подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: (П)