№ 22870
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110118516 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца И. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, *****,
чрез адв. Д. Г., обективно и субективно съединени установителни искове с правно
основание с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК,
евентуално – чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК срещу ответника „Кеш кредит
мобайл“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Софи, ул.
„Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит тип „***** г., поради противоречието му със закона, и срещу
ответника „Кредит гаранция“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, за прогласяване
нищожността на договор за поръчителство от 06.11.2023 г., поради противоречието му
с добрите нрави.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Кеш кредит мобайл“ ЕАД е
предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.,
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР срещу И. С. Б. за осъждането й да му заплати сумата от
782,79 лв., представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит
тип „***** г., ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба –
23.05.2024 г., до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 121,35 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 12.06.2023 г. – 11.06.2024 г.
Ищецът И. С. Б. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че на 06.11.2023 г. е сключила по реда на ЗПФУР с ответника „Кеш кредит мобайл“
ЕАД договор за потребителски кредит тип ----, по силата на който е получила сумата
от 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 36,00 % и годишен процент на
разходите от 42,55 %, като била погасила сума в общ размер от 376,00 лв. Поддържа,
че в чл. 1, ал. 2 от договора било уговорено, че в срок до пет дни от сключването му
следва да предостави обезпечение при подробно посочени условия. Твърди, че
едновременно със сключването на договора за заем е сключила и договор за възлагане
на поръчителство с посочено от заемодателя дружество, а именно – вторият ответник
1
„Кредит гаранция“ ЕООД, за което дължала възнаграждение в размер на 1050,48 лв.,
платимо на 12 месечни вноски с погасителните вноски по кредита. Ищцата счита, че
договорът за потребителски кредит с „Кеш кредит мобайл“ ЕАД е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално – чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. В тази връзка излага подробни аргументи, че възнаграждението за
поръчителството представлявало скрито допълнително възнаграждение за
заемодателя, поради което следвало да бъде включено в ГПР и последният щял да
стане в размер на 460,44 % - т.е., повече от пет пъти по-висок от предвиденото в чл.
19, ал. 4 ЗПК ограничение. Поддържа още, че невключването на възнаграждението за
поръчителя в ГПР и непосочването на компонентите, от които се състои последният,
следвало да се приравни на липса на посочен ГПР, което било основание за
нищожност на договора за кредит на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Ищцата счита, че договорът за предоставяне на поръчителство с „Кредит гаранция“
ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В тази връзка поддържа, че
чрез същия са накърнени добрите нрави, като подробно аргументира, че
предоставянето на поръчителство било задължително условия за отпускането на
кредита, между двата договора имало взаимна връзка и заемодателят и поръчителят
били свързани лица. Развива съображения, че в нарушение на принципите на
добросъвестността и справедливостта било уговорено прекомерно високо
възнаграждение за поръчителя срещу което освен това не се получавала насрещна
престация. Предвид изложеното се моли за уважаване на предявените искове и се
претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, като същият признава, че на 06.11.2023 г. между
страните е сключен договор за потребителски кредит тип ----, по силата на който е
предоставил на ищцата сумата от 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от
36,00 % и годишен процент на разходите от 42,55 %. Подробно аргументира, че
договорът не е нищожен на посочените в исковата молба основания и че
възнаграждението за поръчителство не е следва да се включва към ГПР, тъй като не
представлявало разход по кредита. Моли се за отхвърляне на исковете и се
претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Кредит гаранция“ ЕООД, като същият признава, че на 06.11.2023 г. е
сключил с ищцата договор за възлагане на поръчителство, по силата на който е поел
задължение да отговаря солидарно за всички задължения на ищцовата страна по
договор за потребителски кредит тип ----. Изяснява, че в изпълнение на това
задължение е сключил със заемодателя „Кеш кредит мобайл“ ЕАД договор за
поръчителство. Развива доводи, че атакуваният от ищеца договор за възлагане на
поръчителство по същество представлявал договор за поръчка и същият не е нищожен
поради накърняване на добрите нрави. Моли се за отхвърляне на предявения иск и се
претендират разноски.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Кеш кредит мобайл“ ЕАД е предявил
насрещен иск срещу ищцата И. С. Б., уточнен с молба вх. № 195899/14.06.2024 г. В
насрещната искова молба „Кеш кредит мобайл“ ЕАД поддържа, че на 06.11.2023 г. е
сключил с И. С. Б. договор за потребителски кредит тип ----, по силата на който й е
предоставил сумата от 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 36,00 % и
годишен процент на разходите от 42,55 %, като била погасила сума в общ размер от
376,00 лв. Твърди, че ответницата му е върнала главница в размер на 217,21 лв. и
2
възнаградителна лихва в размер на 84,17 лв., като иска да бъде осъдена да му заплати
сумата от 782,79 лв., представляваща незаплатена главница по договор за
потребителски кредит тип „***** г., ведно със законната лихва от датата на
насрещната искова молба – 23.05.2024 г., до окончателното плащане на вземането,
както и сумата от 121,35 лв., представляваща договорна лихва за периода 12.06.2023 г.
– 11.06.2024 г. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от И. С. Б.,
която поддържа, че поради нищожността на договора за кредит следвало да намери
приложение чл. 23 ЗПК и да дължи връщане на чистата стойност на кредита от 1000
лв. Посочва, че била заплатила сумата от 564 лв. и при съобразяване на това плащане
дължала на ищеца по насрещния иск остатък в размер на 436 лв., като в останалата
част претенциите му следвало да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С оглед изявленията на страните, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
съдът с доклада по делото е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
фактът, че между ищеца И. С. Б., в качеството й на кредитополучател, и ответника
„Кеш кредит мобайл“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, е сключен по реда на
ЗПФУР Договор за потребителски кредит тип ---- от дата 06.11.2023 г., по силата на
който кредитополучателят е получил сумата от 1000 лв., при фиксиран годишен
лихвен процент от 36,00 % и годишен процент на разходите от 42,55 %.
Не е спорно и обстоятелството, че между ищеца И. С. Б. и втория ответник -
„Кредит гаранция“ ЕООД е сключен договор за възлагане на поръчителство от
06.11.2023 г. за обезпечаване изпълнение на задълженията на ищеца по договора за
кредит, сключен с първия ответник.
В чл. 1, ал. 2 от договора за кредит страните са уговорили, че
кредитополучателят се задължава в срок от 5 дни от подписване на договора за
потребителски кредит да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от
страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор, с минимално брутно
месечно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодателя дружество-
поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД банка.
Във връзка с горното задължение за обезпечаване на кредита, ищецът и вторият
ответник "Кредит Гаранция" ЕООД, в качеството му на поръчител, е сключен договор
за възлагане на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да
отговаря солидарно за всички задължения на ищеца при условията и за срока на
договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“, сключен между И. С. Б. и
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за възлагане на
поръчителство, същият влиза в сила в момента на неговото подписване, но ще породи
действие само ако кредитополучателят в срок от 5 дни от подписване на договора за
потребителски кредит тип „За теб“ и усвояването на предоставената по него сума не
осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически
лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение
в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима
и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, за оценяването и поемането на задължението за
поръчителстване по кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в
размер, зависещ от размера на кредита, срока за изпълнение на задълженията по
кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели,
свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента. Възнаграждението, което
клиентът дължи на поръчителя за изпълнение на задължението му по чл. 1, ал. 1 от
договора, е в размер на 1050,48 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2, страните се договарят
дължимото възнаграждение по чл. 2, ал. 1 да бъде заплатено разсрочено, съобразно
погасителен план – 12 вноски по 87,54 лв. Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, клиентът
3
заплаща възнаграждението съгласно представен погасителен план по банковата сметка
на посредника („Кеш Кредит“ ЕАД) или в брой в търговските обекти на посредника.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за кредит, съдът
намира следното:
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за
свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13,
т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото
дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за
свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да
се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за
цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по
делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата
на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната
за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Основният довод на ищеца за нищожността на процесния договор за кредит се
свежда до това, че във връзка със задължението му да предостави гаранция - в случая
посредством сключения договор за предоставяне на гаранция с ответника „Кредит
Гаранция“ ЕООД, при изчисляване на размера на ГПР следва да намери отражение
дължимото възнаграждение по гаранционната сделка, доколкото същото представлява
разход, свързан с договора за кредит, а включването му в ГПР ще доведе до разход по-
голям от максимално предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК размер, и същевременно
непосочването на действителния размер на ГПР е равносилно на липса на посочен
ГПР.
Законът за потребителския кредит въвежда изискване за форма по отношение на
договора за потребителски кредит, както и задължително минимално съдържание на
същия – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в
договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал.
1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж СЕС е имал повод да тълкува
смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е
транспонирана в националното право на Р България именно със ЗПК. Така в свое
Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по
кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони,
такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във
връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение
към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на
кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от
потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по
кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10
ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като
4
годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително
разходите, посочени в член 19, параграф 2. Съобразно конкретиката на казуса може да
се обоснове извод, че процесното възнаграждение по гаранционна сделка представлява
именно разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, като предвид
съдържанието на договора за предоставяне на гаранция, същият в максимална степен
се доближава по съдържание и последици на застрахователния договор.
Същевременно са налице и другите допълнителни изисквания, а именно сключването
на този договор за допълнителна услуга да е задължително условие за получаване на
кредита и същевременно да е бил известен на кредитора. От съдържанието на
договора за кредит несъмнено може да се обоснове извод, че предоставянето на
гаранция е условие за получаване на сумите по кредита, доколкото гаранционен
договор се сключва в деня на сключването на договора за заем. Съдът намира, че
алтернативното посочване на видовете обезпечения е единствено с цел да се създаде
впечатление, че кредитополучателят има право на избор какво конкретно обезпечение
да предостави, но на практика този избор е напълно привиден. Това е така, защото
осигуряването на поръчителството на 2 физически лица, които допълнително да
отговарят на изключително завишените условия или банкова гаранция в рамките на 5
дни от датата на подписване на договора, е изначално непосилно за
кредитополучателя. Именно поради тази причина, единствената възможност да
изпълни задължението си по чл. 1, ал. 2 от договора за кредит, е като сключи
гаранционен договор с предварително одобреното от кредитодателя дружество –
гарант. Не случайно е и обстоятелството, че договорът за предоставяне на гаранция е
пописан в деня на сключване на договора за кредит, като клаузата, че същият ще влезе
в сила ако не бъде предоставено друго обезпечение, води до единствения възможен
извод за задължителност на обезпечението. При тези данни, за съда липсват каквито и
да било съмнения, че сключването на гаранционния договор е условие за сключването
на договора за заем и усвояването му. Въз основа на всичко изложено, съдът намира,
че дължимото възнаграждение по гаранционната сделка следва да бъде включено като
разход по кредита при изчисляването на ГПР, както и да бъде отразено при посочване
на общата сума, дължима от потребителя. В случая това не е сторено, като видно от
информацията, посочена в договора общата сума, дължима от заемателя като се вземат
предвид допусканията в т. 4 е 1205,52 лв. и се състои от размера на заемната сума и
размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора и е изчислена към
момента на неговото сключване, следователно в нея не е включено възнаграждението
по гаранционната сделка. Този разход не е взет предвид и при посочване размера на
годишния процент на разходите, видно от разпоредбата на т.4, инкорпорирана в
договора, а при допълнително въвеждане на дължимото възнаграждение по
гаранционния договор при изчисляване на ГПР, наред с уговорената лихва и
съобразено с размера на кредита и неговия срок, размерът на ГПР многократно
надвишава размера, посочен в договора.
Основното съображение за приемане на Директива №2008/48/ЕО е именно да се
даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, поради което те следва да получават адекватна информация относно
условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде
сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят,
както и че с оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-
специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по
еднакъв начин навсякъде в Европейския съюз. Следователно размерът на годишния
процент на разходите е основният показател, който оказва влияние върху решението на
потребителя да сключи определен договор за кредит или не, който му позволява да
извърши реална преценка за цената, която ще плати за да полза заетата сума.
Прикривайки даден разход по кредита като не е посочен изрично в договора за кредит
и не е взет предвид при посочване размера на ГПР, кредиторът на практика е въвел в
заблуждение потребителя и същият не е бил наясно за риска, който поема, респ.
цената, която трябва да плати преди да бъде обвързан от договора. Поради всичко
изложено съдът намира, че като не е посочен действителният размер на ГПР в
5
процесния договор за кредит, не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК за
задължително посочване на ГПР в договора за кредит. Същото се отнася и до
изискването за задължително посочване на общата сума, която кредитополучателят
следва да върне, въведено със същата разпоредба, съображения за което бяха
изложени по-горе.
Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Следователно договорът за заем е нищожен поради противоречието
му с императивните разпоредби на ЗПК.
По предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за предоставяне
на гаранция, съдът намира следното:
Настоящият съдебен състав счита, че и договорът за поръчителство също се
явява нищожен. Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство с
юридическо лице, което е свързано с кредитодателя и се намира в облигационни
отношения с него, обуславя извод, че на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, респективно че сключването на въпросния
договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца. При горните обстоятелства
възниква обосновано съмнение за типично неравноправно договаряне чрез използване
на предварително фиксирани клаузи и договори, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе. Предварителното одобряване от кредитодателя на
евентуалния поръчител и отправянето на предложение към него за сключване на
договор за поръчителство, обвързването на падежа на възнаграждението по този
договор с падежа на задълженията по договора за заем, плащането на това
възнаграждение съгласно погасителния план в полза на кредитодателя и свързаността
между двете дружества поражда сериозни съмнения относно добросъвестността при
сключване на договорите за заем и за предоставяне на поръчителство, които очевидно
се намират във взаимна връзка. Може да се направи обосновано предположение, че със
сключването на договора за предоставяне на поръчителство не се преследва легитимна
цел, а единствено оскъпяване на договора за кредит и заобикаляне на императивните
правила на Закона за потребителския кредит относно максимално допустимите
размери на ГПР. Тоест, чрез формално законни средства се преследва забранена от
закона цел. Също така, поставянето като условие за отпускането на заема предоставяне
на поръчителство от предварително одобрено дружество, сочи на възползване от
икономически слаби участници в оборота, изпитващи недостиг на материални
средства, за облагодетелстване на други правни субекти. Свободата на договарянето
не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да се възникват
при спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До
нарушаване на този принцип се стига, когато икономически по-силната страна
упражнява репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки
„допълнителни условия“ за сключване на договора, на които придава привидно
доброволен характер и привидно право на избор. Така чрез поставяне на практически
неизпълними условия за обезпечаване чрез поръчителство посредством две физически
лица с безсрочни трудови договори и доход от поне 1500лв. или банкова гаранция,
длъжникът на практика бива задължен да се ползва от опция за възмездно
поръчителство - сключване на договор за поръчителство със свързано с кредитора
лице, за възнаграждението на което се сключва друг договор, за сума, близка или дори
надвишаваща тази по договора за кредит. Отделно от това, не може да бъде
пренебрегнато, че възнаграждението се дължи само за евентуалната и абсолютно
несигурна възможност някога имуществото на поръчителя да бъде обременено със
задълженията на длъжника, което зависи единствено от дружеството – кредитодател,
доколкото дали да насочи претенциите си и спрямо поръчителя или да търси
изпълнение само от главния длъжник е негова преценка. Но дори това хипотетично да
се случи някога, това лице има право на регресни вземания спрямо длъжника за
всички платени суми, ведно със законната лихва. По изложените съображения, съдът
6
намира, че този договор влиза в пряко противоречие с изискванията за
добросъвестност, нарушава принципа за съответствие на договорите с добрите нрави и
като такъв се явява нищожен.
Въз основа на изложеното предявените главни искове се явяват основателни,
поради което следва да бъдат уважени.
По предявения насрещен иск от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕООД срещу И. С. Б.,
съдът намира следното:
Предвид липсата на спор между страните относно съществуващото
правоотношение, въз основа на което на И. С. Б. е предоставена в заем сумата в размер
на 1000 лв. и с оглед уважаване на предявения иск за нищожност на договора за
кредит, то приложение намира разпоредбата на чл. 23 ЗПК - когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая по
делото е представена извадка от системата на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕООД,
която не е оспорена от последния, и от която се установява, че за погасяване на
задължението по процесния договор за кредит, ищецът е заплатил три вноски, всяка от
които на стойност 188 лв., или сума в общ размер на 564 лв. Следователно останала е
непогасена главница в размер на 436 лв., която подлежи на връщане независимо от
нищожността на договора. Следователно предявеният насрещен иск за заплащане на
главница по ЗПФУР Договор за потребителски кредит тип ---- от дата 06.11.2023 г. се
явява основателен до размера на 436 лв., а в останалата част същият подлежи на
връщане. Предвид прогласената нищожност на договора кредитополучателят няма
право на уговорената възнаградителна лихва, поради което този иск също подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора съдът разпределя тежестта за разноските, както следва:
По предявения иск срещу ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕООД, право на
разноски има само ищецът. Същият е направил своевременно искане за присъждане на
разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, като същият е стори разноски в
размер на 50 лв., платена държавна такса. Процесуалният представител на ищеца е
претендирал адвокатско възнаграждение за предоставената от него безплатна правна
помощ на ищеца на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в
случаите по ал. 1 на чл. 38 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, защитавания материален интерес, броя проведени съдебни заседания и
конкретно проявената процесуална активност на адвоката, намира, че съответно на
посочените обективни критерии е възнаграждение в размер на 400 лв., които следва да
бъдат присъдени на адв. Д. Г., АК – Ловеч, с личен № **********, с адрес на
кантората: гр. Троян, ул. „Захари Стоянов“ №7, ет.4.
По предявения иск срещу ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД, право на
разноски има само ищецът. Същият е направил своевременно искане за присъждане на
разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, като същият е стори разноски в
размер на 50 лв., платена държавна такса. Процесуалният представител на ищеца е
претендирал адвокатско възнаграждение за предоставената от него безплатна правна
помощ на ищеца на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в
случаите по ал. 1 на чл. 38 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, защитавания материален интерес, броя проведени съдебни заседания и
конкретно проявената процесуална активност на адвоката, намира, че съответно на
посочените обективни критерии е възнаграждение в размер на 400 лв., които следва да
бъдат присъдени на адв. Д. Г., АК – Ловеч, с личен № **********, с адрес на
кантората: гр. Троян, ул. „Захари Стоянов“ №7, ет.4.
По предявеният насрещен иск от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕООД срещу И. С. Б.,
7
право на разноски имат и двете страни. „Кеш Кредит Мобайл“ ЕООД е претендирал
разноски, като е сторил такива в размер на 50 лв., платена държавна такса и
юрисконултско възнаграждение, в размер на 150 лева, определено от съда съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. От така сторените разноски, съобразно уважената част на
исковата претенция, на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕООД следва да се присъди сумата от
96,45 лева.
Ответникът по насрещния иск И. С. Б. също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част на предявения иск. Искане в този смисъл е направил процесуалният
представител адв. Д. Г. за определяне на адвокатско възнаграждение за предоставената
безплатна правна помощ на страната. Съдът след като съобрази, че така предявеният
иск е насрещен такъв, като вземането произтича от същото правоотношение, което е
предмет на главния иск и в този смисъл защитата на ответника се изразява единствено
в наведените възражения за плащане, то съответно на фактическата и правна сложност
на делото по така предявения иск, е възнаграждение в размер на 200 лв. Съобразно
отхвърлената част на предявения насрещен иск, на процесуалния представител на
ответника по този иск следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
103,55 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
Договор за потребителски кредит тип „***** г. по предявения от ищеца И. С. Б.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ***** срещу ответника „Кеш кредит мобайл“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Софи, ул. „Зографски
манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, иск.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
договор за поръчителство от 06.11.2023 г. по предявения от ищеца И. С. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ***** срещу ответника „Кредит гаранция“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Манастирска“
№ 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, иск.
ОСЪЖДА И. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ***** ДА ЗАПЛАТИ
НА ответника „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Софи, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, на основание чл. 23
ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр., чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, сумата от 436
лв., представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит тип
„***** г., ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба – 23.05.2024
г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кеш кредит мобайл“ ЕАД срещу И. С. Б.
насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр., чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР за осъждането й да му заплати сумата над 436 лв. до
пълния предявен размер от 782,79 лв., представляваща незаплатена главница по
договор за потребителски кредит тип „***** г., ведно със законната лихва от датата на
насрещната искова молба – 23.05.2024 г., до окончателното плащане на вземането,
както и сумата от 121,35 лв., представляваща договорна лихва за периода 12.06.2023 г.
– 11.06.2024 г.
ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Софи, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6 да заплати на И.
С. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 50 лв. – разноски в производството по главния иск и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 103,55 лв. разноски по насрещния иск.
8
ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Софи, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6 да заплати на
адв. Д. Г., АК – Ловеч, с личен № **********, с адрес на кантората: гр. Троян, ул.
„Захари Стоянов“ №7, ет.4, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ищеца.
ОСЪЖДА „Кредит гаранция“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2 да заплати на И.
С. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 50 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Кредит гаранция“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2 да заплати на
адв. Д. Г., АК – Ловеч, с личен № **********, с адрес на кантората: гр. Троян, ул.
„Захари Стоянов“ №7, ет.4, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ищеца.
ОСЪЖДА И. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ***** да заплати на
„Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Софи, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 96,45 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9