Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 06.07.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІІ-Б въззивен състав,
В публично съдебно заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
А. МАРКОВА
Мл.с. ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
При
секретаря НИНА СВЕТОСЛАВОВА сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 1424 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г.Х. Г., И.Х.С. и А.Х.С.
срещу решение № ІІ- 63- 266 от 010.4.2014 г., постановено по гражданско дело № 49030 по описа
за 2012 г. на СРС, ІІ ГО, 63 с-в, с което
е отхвърлен иска за делба на недвижим имот , представляващ ап.№ 8 с площ
от 83,54 кв.м., находящ се в жилищна сграда в
гр.София, ул.“**********3, която жилищна сграда е изградена в УПИ ХVІІІ-208,290,
кв.196 по плана на гр.София, м.“*******“ заедно с 1,817 % идеални части от
общите части на сградата, предявен срещу С.Т.Р.. В тежест на ищците е възложена
ДТ в размер на 100 лв..
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че иска е недоказан като се е позовал на чл.31
ЗТСУ /понастоящем отменен/.
Във въззивната жалба се
излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като се сочи, че мотивите
на СРС били неотносими досежно
въведения като предмет на делбата –ап.№ 8. Сочат, че ответницата се легитимира
за собственик на процесния ап.№ 8 на основание нот.акт за учредено право на строеж срещу задължение за
строителство. Ответницата била съсобственик на ПИ 208, а не на УПИ ХVІІІ-208,209. Тя била учредила право
на строеж по отношение на това, което притежава. С реализирането на сградата
ответницата била придобила правото на собственост върху ап.№ 8. Тя, обаче,
нямало как да придобие правото на собственост в пълен обем, защото договорът за
учредяване право на строеж бил учреден без съгласието на останалите
съсобственици /ищците по спора/.Те притежавали 5/36 идеални части от имот 208. Затова този договор бил нищожен. Затова
ищците придобивали същият дял от правото на собственост върху имота /ап.8/.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението на
СРС и вместо това да уважи претенцията за делба на ап.Претендират се разноски.
От въззиваемата С.Т.Р. е постъпил отговор по въззивната жалба.
Излага се становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на така постановеното съдебно решение. Счита, че СРС е
установил надлежно фактическата обстановка по спора. Сочи, че съгласно новия РП
имот 208 не съществувал, създаден бил УПИ ХVІІІ-208,290. Именно при действието
на този нов план било учредено правото на строеж. Претенцията на ищците била
недоказана. Ако се приемело, че следва да участват всички лица, които са
учредили право на строеж, то по арг. от чл.76 ЗН,
делбата би била нищожна. Претендират се разноски.
По допустимостта
на въззивната жалба:
За обжалваното решение всеки въззивник
е уведомен на 07.04.2014 г., Въззивната жалба е подадена на 15.04.2014 г.,
следователно същата е в срока по чл.259,
ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е
допустима.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната
инстанция приема, че СРС се е произнесъл
във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната
жалба:
По делото е
установено, че с влязло в сила на 01.06.2012 г. решение от 08.04.2011 г. по
гр.д. № 12905/2010 г., поправено с решение от 22.08.2011 г., по описа на СГС, ищците /ищци и по настоящия спор/ Галина
Х.С., И.Х.С. и А.Х.С., са признати за
собственици по отношение на ответниците С.Т.Р., И.
А.Р.и А.А.Р., на
5/36 ид.части от дворно място, находящо се в гр.София, м.“*****“ с площ 500 кв.м., при съседи: ул.“*****“, ул.“*****“, държавен имот и М. А., представляващо УПИ ХVІІІ-208 от кв. 196, което е част от УПИ
ХVІІІ-208, 290 от кв. 196, по плана на град София – местност „*******“.
От нот.акт №70, по н. дело №
61/2003 г. е видно, че И. А.Р.е
придобил по дарение от родителите си А.И.Р.и С.Т.Р. правото на собственост
върху ¼ ид.част от дворното място от 500
кв.м., ПИ пл. № 208 с отреден парцел ХVІІІ-208, кв.196 в местн.
*****-ІІ част. Този нот.акт е бил обект на изследване
по гр.д.№ 49033 по описа за 2012 г. на СРС, 54 с-в. Постановеното от съда
решение, с което е отхвърлен иска за делба, предявен от ищците и по настоящия
спор, срещу И. А.Р.е влязло в сила; съдът е зачел действието на този нот.акт. Прието е, че ответникът валидно се е разпоредил с
правото на строеж в полза на строителя в обема на притежаваните от него 1/4
идеални части от дворното място, придобити на основание дарението, изповядано с
този нот.акт, срещу което е възмезден с имотите,
предмет на иска. Те са станали негова индивидуална собственост с построяването
на сградата, в резултат на реализиране на притежаваното от него и учредено му
право на строеж с договора за суперфиция.
От нот.акт №71, по н. дело № 62/2003 г. е видно, че А.А.Р.е придобил по дарение от родителите си А.И.Р.и С.Т.Р.
правото на собственост върху ¼ ид.част от
дворното място от 500 кв.м., ПИ пл. № 208 с отреден парцел ХVІІІ-208, кв.196 в местн. *****-ІІ част. Този нот.акт
е бил обект на изследване по гр.д.№ 48664 по описа за 2012 г. на СРС, 120 с-в. Постановеното
от съда решение, с което е уважен установителния иск
за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от настоящите ищци срещу А.А.Р., заместен на основание чл.227 ГПК от С.Т.Р., е
отменено с влязло в сила решение, постановено от СГС, ГО, ІV-Г състав по в.гр.д.№
3579 по описа за 2016 г.Вместо това е постановено друго, с което искът е
отхвърлен като неоснователен; съдът е зачел действието на този нот.акт.
Между страните няма спор относно факта, че след
проведена процедура за частично изменение на плана за имот пл. № 208 и съседния
пл.№ 290 е бил отреден един УПИ
ХVІІІ-208, 290 от кв. 196 по плана на град София – местност „*******“. Това
се установява и от заключението на допуснатата, изслушана и приета /пред
настоящата инстанция/ съдебно-техническа експертиза. Сливането е станало по
силата на ЧИЗРП, одобрен със заповед № РД-09-50-221/01.04.2004 г./л.28 от въззивното производство/,а заповедта е влязла в сила на
05.03.2004 г./виж л.39 от настоящето дело/.
Не се спори по делото, а и от нот.акт
№ 63, том VІІ, нот.дело № 1230/2004 г. /л.6 пред СРС/
е видно, че на 01.10.2004 г. между А.И.ов Р., С.Т.Р.,
А.А.Р., И.А.Р.и другите съсобственици на
новообразувания урегулиран поземлен имот и „С.Д.*“ ЕООД е сключен договор за отстъпване право на строеж срещу
задължение за построяване на пететажна сграда, като съсобствениците на
терена са си запазили и взаимно учредили право на строеж за конкретни обекти в
сградата, съобразно одобрения архитектурен проект. Уговорено е за С.Т.Р. и А.И.ов Р.
да бъдат построени апартамент № 8/процесния/ и гараж
№ 18.
По силата на нот.акт № 40 от
16.12.2005 г. за покупко-продажба на идеални части И.А.Р.и А.А.Р.са продали на С. Т.Р., собствените си, придобити по
наследство /след смъртта на А.И.Р./ 2/6 идеални части от ап.№ 8 и от правото на
собственост на ¼ идеални части от
дворното място.
Между страните няма спор, че за сградата, в която се
намират процесните имоти има издадено разрешение за
ползване № ДК-07-250 от 06.07.2006 г., издадено от РДНСК София-град, същото,
поради процесуални нарушения от страна на СРС, е събрано като доказателства от
настоящата инстанция /л.44/, т.е. правото на строеж е реализирано през 2006 г.
Спорно по делото е дали след реализиране на отстъпеното от
нея право на строеж и съответно учреденото й такова, Р. е станала изключителен
собственик на ап.№ 8, предмет на иска, по силата на трансформацията на правото
на строеж в право на собственост върху конкретни обекти.
Относно
довода на ищците за нищожност на нот.акт за
учредяване право на строеж:
Съгласно чл. 183, ал.1 ЗУТ,
редакция, обн. ДВ, бр. 65 от 2003 г.в съсобствен
урегулиран поземлен имот /УПИ/ може да
се извърши нов строеж, надстрояване
или пристрояване от един или
повече съсобственици въз основа на
договор в нотариална форма с останалите собственици.
С постановеното от СГС, ІІІ-в състав решение по установителния иск за собственост е налице изрично произнасяне
в смисъл, че сделката по учредяването на право на строеж не е нищожна/виж л.16
пред СРС/. Затова и този довод на който ищците базират правата си на
съсобственост в процесния ап.№ 8, респ. основанието
си за завеждане на иска за делба, не подлежи на обсъждане повторно.Независимо
от това следва да отбележим, че този въпрос също е обсъден с решението от
05.01.2015 г. по в.гр.д.№ 6948 по описа за 2014 г., постановено от СГС, ВО, ІІ
А състав. Ще добавим и, че по въпроса нищожен ли е договор за суперфиция, ако не са участвали всички съсобственици е
налице произнасяне по реда на чл.290 ГПК с решение № 44 от 04.03.2013 г. по
гр.д.№ 358/2012 г. на ВКС, ГК, ІV-то ГО. Съдът е дал отрицателен отговор на
този въпрос: „Липсва законово изискване в договора да участват всички
съсобственици като условие за неговата валидност“.
Относно
допустимостта на делбата:
Неоснователен се явява довода на въззиваемата,
че в производството по делбата следва да участват всички учредили правото на
строеж. В конкретния случай ищците извличат правото си на собственост по
отношение на бившия парцел ХVІІІ-208, кв.196; правата на останалите
съсобственици в обединения УПИ не се засягат.
Когато съсобственик учреди право на строеж, без в
учредяването да участва друг съсобственик, учредилият правото се е разпоредил с
права, в по-голям обем, отколкото той притежава. Над притежаваният от учредилия
суперфицията съсобственик обем права, действията му
не пораждат вещен ефект и при евентуално реализиране на строежа, съответни
идеални части от сградата по приращение /чл.92 ЗС/ ще
се придобият от неучаствалия в учредяването съсобственик решение № 44 от
04.03.2013 г. по гр.д.№ 358/2012 г. на ВКС, ГК, ІV-то ГО.
С влязлото в
сила на 01.06.2012 г. решение от 08.04.2011 г. по гр.д. № 12905/2010 г.,
поправено с решение от 22.08.2011 г., по описа на СГС, е отменен на основание
чл.43 ГПК, отм. констативният нот.акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност, № 180, дело 1401/1996 г. и констативен нот.акт № 053, дело 050/2003 г., в частта относно 5/36
идеални части. С първият е признато правото на А.И.Р., а с втория на А.И.Р.и С.Т.Р./л.45
и 46 по делото пред СРС/.
Въззивната инстанция приема, че не е налице правен интерес на
ответницата /въззиваема пред настоящата инстанция/ да
твърди, че извършените разпоредителни действия с нот.акт
от 2005 г. по силата на който същата е придобила от наследниците на А.И.Р.,
техните идеални части, са нищожни. Р. е придобила права от тези действия. Наред с това в публичното съдебно заседание,
състояло се на 15.03.2016 г. на въззиваемата беше
предоставена от съда възможност да конкретизира твърденията си за инщожност, вкл. и да наведе доводи за правен интерес.
Такива не бяха посочени. Освен това съдебната практика приема, че
разпореждането с чужд имот не е нищожна сделка, а не поражда вещен ефект.
Разпоредбата на чл.31 ЗТСУ, отм. на която се е позовал
СРС е неприложима в случая , тъй
като тази разпоредба е отменена, в сила от 01.01.2001
г. Както беше посочено по-горе приложими са правилата на ЗУТ.
От заключението на допуснатата, изслушана и приета
/пред настоящата инстанция/ съдебно-техническа експертиза /в съответствие с
приетото в решение № 62 от 30.03.2011 г. по гр.д.№ 148/2010 г. на ВКС, ГК, І ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК/ се
установи, че УПИ, в което е изградена пететажната сграда, където се намира ап.№
8, попада в отреждане за комплексно жилищно строителство. Процентното
съотношение на площта на УПИ ХVІІІ-208 към площта на УПИ ХVІІІ-208, 290 е
500/1005 или 49,75 % /виж л.38-39 от настоящето производство/.
Ищците черпят правата си от приращението,
осъществено чрез застрояването при отсъствие на разпоредителна сделка от тяхна
страна, засягаща притежавания от тях дял в съсобствеността на земята, т.е.
квотите ще следва да бъдат изчислени в съответствие с обема на права на
собственост върху земята, виж определение № 520 от 29.06.2009 г. по гр.д.№
93/2009 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО.
При това положение квотите се определят, както следва:
5/36 от 500/1005 = 125/1809 – за ищците и 31/36 от 500/1005 = 775/1809 за
ответницата.
Ищците Г.Х. Г., И.Х.С. и А.Х.С.
не са заявили, че желаят делба на наследството на общия им наследодател Ц.И.С.,
поради което съдът не определя самостоятелна квота от това наследство на всеки
един от ищците.
С оглед горните мотиви решението на СРС следва да бъде отменено изцяло, и
вместо това делбата по отношение на ап.№
8 с площ от 83,54 кв.м., находящ се в жилищна сграда в гр.София, ул.“**********3,
която жилищна сграда е изградена в УПИ ХVІІІ-208,290, кв.196 по плана на
гр.София, м.“*******“ заедно с 1,817 % идеални части от общите части на
сградата, следва да бъде допусната
при следните квоти:
За Г.Х. Г., И.Х.С. и А.Х.С.-125/1809;
За С.Т.Р.-775/1809.
По
разноските:
Разноски не се присъждат, тъй като са касае до
производство по делба, първа фаза.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № ІІ- 63- 266 от 010.4.2014 г., постановено по гражданско дело № 49030 по описа
за 2012 г. на СРС, ІІ ГО, 63 с-в
и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА до делба, на основание чл.34 ЗС, по иска предявен от Г.Х. Г.,
ЕГН **********, И. Х.С., ЕГН ********** и А.Х.С., ЕГН **********, срещу С.Т.Р.,
ЕГН **********, на недвижим имот , представляващ ап.№ 8 с площ от
83,54 кв.м., състоящ се от дневна, трапезария, кухня, две спални, баня с
тоалетна и тераса, при съседи: ул.“********“, ул.“*****“,
ап.9, коридор и ап.14, заедно с мазе 29 с площ от 3,90 к.м. при съседи:двор,
гараж 23, гараж 25 и мазе 28, находящи се в жилищна
сграда в гр.София, ул.“**********3, кота + 5,80, която
жилищна сграда е изградена в УПИ ХVІІІ-208,290, кв.196 по плана на гр.София,
м.“*******“ заедно с 1,817 % идеални части от общите части на сградата
при следните квоти:
За Г.Х. Г., И. Х.С. и А.Х.С.-125/1809
За С.Т.Р.-775/1809.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията
на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: