Р Е Ш Е Н И Е
№ 260784
гр.Пловдив, 29.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на трети ноември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД №
6548/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 534708-F543679 от 01.09.2020г. издадено от М. М.
П. - С., на длъжност *** на ТД НАП-Пловдив, с което на „М. 20” ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Раковски, ул.„Владая“ № 2,
представлявано от М. Й. К., ЕГН:**********, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е
наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000
лв. (три хиляди лева), за нарушение на
чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във вр. с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗЗД.
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и необосновано.
Сочи, че в нарушение на чл.18 от ЗАНН в наказателното постановление са описани
две отделни нарушения – неиздаване на фискален бон и невъвеждане в експлоатация
и регистриране на фискално устройство, което включително води до неяснота
относно мястото на търдяното нарушение. Също поддържа, че дружеството е
получило банков превод по сметка в обслужваща банка, като издаването на
фискален бон в описания случай не е необходимо. На следващо място посочва, че
съгласно чл.3, ал.1 от Н-18/13.12.2006г., когато се касае за доставка и плащане
на стоки, чрез доставчик на пощенски услуги, не се дължи издаване на фискален
бон от налично в обекта фискално устройство. Още посочва, че дори да се приеме,
че има извършено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., то
неправилно като дата на същото е посочена 03.09.2018г., доколкото последната не
е датата на данъчното събитие, която от своя страна е тази, на която
собствеността е прехвърлена. Поддържа, че основния съставомерен факт, който е
свързан с отговорността на дружеството е вида плащания, които то получава,
въпреки което в АУАН и наказателното постановление липсват изложени факти
относно това, как е извършено плащането. Предлага наказателното постановление
да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Н.
поддържа жалбата на изложените основания, също предлага наказателното постановление
да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените разноски.
Ответната страна - ТД НАП – гр.Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт З. оспорва жалбата. Сочи, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени пропуски,
както и това, че плащането е извършено с наложен платеж и РКО само по себе си
говори, че плащането е извършено в брой, съответно – лицето не попада в
изключенията на чл.3, ал.1 от Наредбата. Също взема становище, че е без
значение в последствие по какъв начин ще се извърши плащането от куриера към
жалбоподателя, а изразът „наложен платеж“ в случая е използван като легална
дефиниция – видно от договора на „Спиди“ и
„М. 20” ЕООД. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, както
и да бъдат присъдени направените разноски за процесуално представителство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 28.09.2020г. видно от приложената
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив
чрез ТД НАП – гр.Пловдив на 02.10.2020г., съгласно отразения входящ номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния
съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружество „М. 20” ЕООД, ЕИК:********* извършвало търговска дейност
– онлайн търговия с дрехи и аксесоари, като първата продажба, свързана с
дейността на дружеството, била направена на 03.09.2018г., като пратката била
приета на от „Спиди“ АД (въз основа на сключен договор между „Спиди“ АД и „М.
20” ЕООД) на същата дата 03.09.2020г., като при предаването и не бил издаден
фискален бон или друг документ отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на министъра на финансите, тъй като за извършваната търговска
дейност търговецът не регистрирал фискално устройство. Същото било платено чрез
РКО за наложен платеж в размер на 772,77 лева на 04.09.2018г.. Последното било
установено в хода на извършване на проверка за установяване наличие на
основания за регистрация по ЗДДС, във връзка с подадено заявление за
регистрация по ЗДДС с вх.№ 303912000085733/14.01.2020г., документирана с
протоколи по чл.50 от ДОПК с № **********/28.01.2020г. и
№**********/07.04.2020г.
С оглед на горното, на 13.04.2020г., свидетелят С.Т.В., в
качеството и на *** в ТД на НАП – гр.Пловдив съставила АУАН № F543679/13.04.2020г. срещу „М. 20” ЕООД,
ЕИК:*********, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на
финансите, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗЗД, в присъствието на представител
на дружеството Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел С.Т.В., която помни случая и подробно
описва извършената проверка, сторените при същата фактически констатации, както
и процедурата по съставянето на акта.
Съдът намира същите показани за логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се
установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото,
както и процедурата по съставяне на акта.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства по делото – протоколи с № **********/28.01.2020г. и
№**********/07.04.2020г. - от които се установява извършената проверка и
констатациите по същата.
Следва да се посочи, че описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка не е спорна между страните, по същество не се оспорва от
жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните
правила: Съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и наказателното постановление намира, че макар
последното да е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност
на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така
представената Заповед № ЗЦУ - 1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на
Национална агенция по приходите, като за втория следва да бъде съобразена и
разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД, то съставените АУАН и съответно –
издаденото въз основа последния НП не отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на
защита на жалбоподателя, предвид следното:
В нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН –
относно съставения АУАН, както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в същите
два акта липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено
В този смисъл и в АУАН и в
наказателното постановление липсва посочване на
липсва описание на всички съставомерни обстоятелства, относно твърдяното
нарушение, а именно – на тези, от които може да се извърши преценка дали в
действителност за въпросната доставка се е налагало издаване на касова бележка.
Това е така, доколкото в АУАН, така и в НП липсва изчерпателно посочване на
това, как е извършено плащането. Действително посочено е, че „Същата е платена чрез РКО за наложен платеж
в размер на 772,77 лева, на 04.09.2018г.“, но от последното лаконично
писание не става ясно чрез кого е
било извършено превеждането на сумата от 772,77 лева - „Спиди“ АД, Български
пощи или др.. Следва да се посочи, че не може да бъде изключена възможността една
стока да бъде доставена чрез едно дружество – куриер, а заплащането да бъде
направено, дори в по-късен момент, по друг начин, чрез друг субект, включително
паричен превод и т.н.. Още следва да се посочи, че извод за последното не
следва да бъде сторен на базата на „житейски вероятното“ и др. подобни.
Горното не позволява на съда да
изследва въпроса дали плащането е извършено чрез лицензиран пощенски оператор,
какъв в този смисъл е неговия характер, съгласно диференциацията на Закона за пощенските услуги, в който смисъл е
становището на процесуалния представител на въззиваемата страна.
Ето защо, така описаните нарушения на
разпоредбите на разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН,
както и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното
постановление, следва да се преценят като такива от категорията съществените
процесуални нарушения, доколкото липсата на посочване всички съставомерни по
твърдяното деяние факти лишава лицето, сочено като нарушител, от правото му да
разбере горните и съответно - от възможността да организира защитата си.
Последното мотивира отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в
настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е
договор за правна защита и съдействие с посочено като уговорено и платено
възнаграждение в размер на 528 лева /л.34/, както и фактура /л.35/. Следва да
се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане за присъждане
на разноските в настоящото производство, като е представен и оправдателен
документ за тяхното извършване – договор за правна помощ. Също така, липсва
искане на въззиваемата страна за намаляване размерна на присъденото
възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя. Ето защо съдът
намери, че следва да присъди на жалбоподателя направените разноски в размера, в
който същите са сторени съгласно представените доказателства, а именно - 528 лева.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 534708-F543679 от 01.09.2020г. издадено от М. М. П. - С., на длъжност *** на ТД НАП-Пловдив, с което на „М. 20” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Раковски, ул.„Владая“ № 2, представлявано от М. Й. К., ЕГН:**********, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лв. (три хиляди лева), за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „М. 20” ЕООД,
ЕИК:********* сумата в размер на 528,00 /петстотин двадесет и осем/
лева, представляваща извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и
обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.