№ 149/20.3.2023г..
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
– Пазарджик – ХI – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари, две хиляди двадесет
и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ
ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
при секретар |
Антоанета
Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Даниела Петърнейчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
Златева-Найденова |
|
|
по к.н.а.х. дело № 56 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по касационна жалба на Директора на
ТД на НАП - Пловдив, чрез юрк. С., против Решение № 260002 от 23.12.2022 г.,
постановено по анд № 1271 по описа за 2019 г. на Районен съд – Пазарджик, с
което е отменено Наказателно постановление № 392038-F392628 от 20.12.2018
г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив,
с което на „Менсъл груп“ ЕООД, ЕИК ********* са наложени двадесет и три
имуществени санкции в размер между 4500 и 4900 лева за нарушение на
разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/.
В касационната жалба са изложени подробни съображения за
неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон.
Изложени са твърдения, че в случая районният съд е приел за установено
нарушението, но е отменил наказателното постановление единствено с основание
изтичане на абсолютна погасителна давност, което обаче е поради спиране на
съдебното производство от съда с цел отправяне на преюдициално запитване до
СЕС. Изложени са съображения, че предвид това, неоснователно е да бъде приложен
давностен срок при спиране на съдебното производство. Позовава се на цитирани
решения на СЕС.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява,
представлява се от юрк. С., който поддържа жалбата. Излага подробно становище и
в писмени бележки.
Ответникът по касационната жалба – „Менсъл груп“ ЕООД, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б., който оспорва
жалбата. Представя и писмени бележки по съществото на спора в насока приложение
на абсолютната погасителна давност в административнонаказателното производство.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр.
Пазарджик следва да бъде потвърдено, като в случая погасителната давност
действително е изтекла.
Административен
съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на
обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо
и правилно.
С решението си Районен съд гр. Пазарджик е отменил
Наказателно постановление № 392038-F392628 от 20.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което
на „Менсъл груп“ ЕООД, ЕИК ********* са наложени двадесет и три имуществени
санкции в размер между 4500 и 4900 лева за извършени нарушения по повод
плащания на суми в брой в нарушение на ЗОПБ.
В хода на съдебното производство съдът е събрал
относимите писмени и гласни доказателства, въз основа на които правилно е
възприета фактическата обстановка по делото, а именно: при извършване на
възложена с РИП № П-16001317189606-ОРГ1-001/03.11.2017 г. проверка за
установяване на факти и обстоятелства относно доходи на физическото лице М.Р.била
извършена Насрещна проверка по РИП № П-16001318045176-ОРП-001/13.03.2018г. и на
дружеството „Менсъл груп“ ЕООД. След преглед на представени документи и писмени
обяснения от „Менсъл груп“ ЕООД в НАП (офис Пазарджик) на 17.04.2018 г. било
установено, че между дружеството и физическото лице Р.бил сключен Договор за
заем от 06.12.2012 г. за сумата от 260 000 лв. предоставени от физическото лице
като заемодател на дружеството - заемател. Сумата по заема била предоставена на
06.12.2012 г. за срок от 10 години, считано от 06.12.2012 г. до 06.12.2022г. На
същата дата бил сключен и Договор за заем от 06.12.2012 г., между същите страни
за сумата от 245 000 лв. Сумата по заема била предоставена също за срок от 10
години, считано от 06.12.2012г. до 06.12.2022 г. от физическото лице на
юридическото.
С
39 броя РКО, издадени от „Менсъл Груп“ ЕООД паричните средства в размер на 370
000,00 лв. били изплатени в брой на Р.в периода 30.04.2015 г.-31.10.2017 г., на
отделни плащания вариращи между 9000 лв. и 10 000 лева всяко, подробно описани
в оспореното решение по номера и дати.
Предвид
това от страна на приходната агенция било прието, че дружеството е извършило
плащания в брой при връщане на сумите по договорите за заем, представляващи
част от парична престация по договори, надвишаващи нормативно определения праг
от 10 000 лв., което е основание плащанията да се извършват по банков път.
Съставен
бил АУАН № F392628 от 10.07.2018 г. от страна на проверяващите органи. Административнонаказаващият
орган се е произнесъл по повод издадения АУАН с два акта – с Резолюция за
прекратяване на административната преписка № 392035- F392628 от
20.12.2018 г. и с Наказателно постановление /НП/ № 392038-F392628 от 20.12.2018
г. С Резолюцията е прекратено административното производство по отношение на
първите 16 бр. плащания с РКО за периода 30.04.2015 г. – 05.07.2017 г., а с НП
е ангажирана отговорността на дружеството по повод останалите 23 плащания с РКО
за периода 10.07.2017 г. – 31.10.2017 г. Издаденото НП е надлежно оспорено в
срок от заинтересованата страна.
Констатира
се, че с протоколно определение от 07.11.2019 г. е даден ход по същество по анд
№ 1271 по описа за 2019 г. на Районен съд – Пазарджик и делото е обявено за
решаване. С писмо вх. № 26270 от 08.11.2019 г. от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя е поискано спиране на производството по делото с
цел отправяне на преюдициално запитване към СЕС. Поради това съдебното
производство по анд № 1271 по описа за 2019 г. на Районен съд – Пазарджик е
възобновено с Определение от 22.11.2019 г., с което е отменен и даденият ход по
същество. В рамките на открито съдебно заседание, провело се на 16.01.2020 г.,
производството по делото е спряно с протоколно определение, до произнасяне на
СЕС по поставените въпроси по анд № 1272 по описа за 2019 г. на РС – Пазарджик
(имащо предмет издадено наказателно постановление на физическото лице
заемодател по горецитираните договори за заем).
Производството
по делото е възобновено към 31.10.2022 г. след получаване на Решение от
06.10.2021 г. по дело С-544/19 и Определение от 04.10.2022 г. по дело С-49/20
на СЕС.
За
да се произнесе районния съд е приел, че в случая е изтекла абсолютната
погасителна давност за ангажиране отговорността на дружеството жалбоподател,
както и е изложил съображения по съществото на спора, препращайки към мотивите
на Определение от 04.10.2022 г. по дело
С-49/20 на СЕС.
Решението
на районния съд е правилно досежно приложението института на абсолютната
погасителна давност.
Съгласно
чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се
прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този
закон не се предвижда друго. Съгласно т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 на ВКС и ВАС, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща
към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс.
Ето
защо в случая действително приложима ще е разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2
от НК за погасяване на наказателното преследване при изтичане на предвидената
от закона давност. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК, в случая доколкото се касае за наказание „имуществена санкция“,
този абсолютен давностен срок е 4 години и шест месеца. От датата на извършване
дори на най – късното плащане – 31.10.2017 г. до произнасянето на районния съд
е изтекъл срок по-дълъг от четири години и шест месеца, а именно изтекли са над
пет години.
За
изчерпателност следва да се посочи, че дори да бъде приложено изключването на
давността по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение /ЗМДВИП/, отново към момента на постановяване на решението щеше да е
изтекла абсолютната погасителна давност, поради следното: с чл. 3, т. 2 от
ЗМДВИП, редакция към ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.: за срока от 13 март 2020 г.
до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните
нарушения и наказания, като с изменение ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г. е
предвидено, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Съгласно
§ 13 от Преходни и заключителни
разпоредби към ЗИД на Закона за здравето, обн. ДВ бр. 44 от 2020 г. - 13 май
2020 г., е прието, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Т.е. сроковете започват да текат 7 дни, считано от 13.02.2020 г. Или
казано с други думи погасителният давностен срок, от който се ползва
дружеството е спрял да тече за периода от 09.04.2020 г. до 20.05.2020 г. или по
–малко от два месеца.
За
изчерпателност в тази насока следва да се посочи и че след отмяната на
извънредното положение в страната, с Решение
№ 325 от 14 май 2020 г. на Министерски съвет, е обявявана извънредна
епидемична обстановка. С Решение № 10 от 23.07.2020 г. на КС на РБ по к.д. №
7/2020 г. обаче изрично е възприето, че извънредното положение представлява
отклонение от типичното състояние на установения конституционен ред. Извънредно
положение се въвежда на основата на Конституцията и модифицира временно
системата на управление, като налага ограничения на правния статус на
гражданите. Целта е да се гарантира националната сигурност и да се опази
конституционният ред. Ограничаването на упражняването на определени права на
гражданите по време на извънредно положение е допустимо с изключение на изрично
предвидените в чл. 57, ал. 3 от Конституцията. Като разграничение между „извънредно
положение“ и „извънредна епидемична обстановка“ е прието, че последното не
предполага интензивно засягане на правата на гражданите, такова каквото е
предвидено в условията на чл. 57, ал. 3 от Конституцията – при обявяване на
война, на военно или друго извънредно положение. Предвидените мерки са
ориентирани към осъществяването на медицински, противоепидемични грижи в
областта на здравеопазването за ограничаване на разпространението на заразната
болест. Т.е. по време на продължаващата извънредна епидемиологична обстановка давностните
срокове са продължили да текат от една страна поради приетите изменения на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и приетия § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ от 13.05.2020 г. и от друга
поради обявяването на извънредна епидемиологична обстановка с Решение № 325 от 14 май 2020 г. на МС, която не
ограничава в такава степен правата на лицата и не възприема ограничения спрямо
правата на частноправните субекти, касаещи процесуални и давностни
срокове.
Следва
да се посочи също, че съобразно чл. 631 от ГПК, приложим и в административните производства
по арг. от чл. 144 от АПК, с отправянето на запитване до СЕС, съдът спира
производството по делото, като определението не подлежи на обжалване, а производството
по делото се възобновява след произнасянето на Съда на Европейските общности. В
случая законодателят е уредил единствено правомощията на съда по спиране на
процесуалните срокове, но не и на давностните. Аналогична е и уредбата по повод
преюдициалните запитвания и в НПК като производството по делото се спира.
Доколко
в случая е било необходимо отправянето на запитване до СЕС е въпрос, който не е
предмет на спора, но спирането на производството пред районния съд е станало
факт за период от близо две години и половина. За времето през което делото е
било спряно давностен срок не е течал за периода 09.04.2020 г. – 20.05.2020 г.,
съобразно изложеното по – горе по повод действащата в страна извънредна
обстановка, но този период не компенсира забавата.
Що
се касае до решенията на СЕС на които се позовава касационният жалбоподател в
касационната си жалба, следва да се посочи, че същите касаят тълкувания на СЕС
за случаи в които се засягат негативно финансовите интереси на Европейския съюз,
вкл. като се разглеждат случаи на измами и престъпления и злоупотреби с ДДС.
В случая обаче се касае до санкция наложена по реда на
ЗОПБ, за която както е видно и от Решение от 06.10.2021 г. по дело С-544/19 и
Определение от 04.10.2022 г. по дело С-49/20 на СЕС не попадат в приложното
поле на Директива (ЕС)2015/849 на Европейския парламент и Съвета. Санкциите по
ЗОПБ касаят вътрешнодържавен механизъм.
С оглед горните, следва да се
приеме, че в случая правилно е приложен института на абсолютната погасителна
давност към момента на решаване на правния спор, поради което е отменено обжалваното
наказателно постановление.
При така изложените настоящият състав намира, че решението
на районния съд е постановено при правилно приложение на материалния закон и
следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без
уважение.
Предвид изхода на делото и с оглед липсата на искане за
присъждане на разноски от страна на ответника, съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК, Административен съд Пазарджик, ХI състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила
Решение № 260002 от 23.12.2022 г., постановено по анд № 1271 по описа за 2019
г. на Районен съд – Пазарджик.
Решението е
окончателно.
Председател: /п/
Членове: 1. /п/
2. /п/