№ 805
гр. Бургас, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200460 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Н. Г. М. с ЕГН: **********, адрес: гр.
*, ул. „*“ № 20, срещу Наказателно постановление № */11.01.2022г., издадено от Началник
Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за
срок от 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че са налице процесуални нарушения.
Жалбоподателят, нередовно призован, не се явява, като същият не е бил намерен на
посочения от него адрес за призоваване.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП” - надлежно
призован, се представлява от юрк. *, която моли за потвърждаване на постановлението и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (видно от разписката на НП е връчено на жалбоподателя на 21.01.2022г., а жалбата е
изпратена на 04.02.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът,
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 20.12.2021 г., около 17.10 часа жалбоподателят- Н.М., управлявал автомобил „Опел
Астра” с рег. номер *, в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ до бл. 7 в посока ул. „Лазар М.“. При
управлението, водачът бил спрян за проверка от служители на 02 РУ на МВР-гр. Бургас-
свидетелите Д.С. и Н.И., които изискали съдействие от Сектор „Пътна полиция“. На място
пристигнал мл. автоконтрольор М.М.. Водачът бил поканен да даде проба за алкохол чрез
1
изпробване с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с номер ARBB-0029. М. отказал
да бъде тестван с техническо средство, поради което и М. му издал Талон за медицинско
изследване № 118877, в който изрично посочил, че лицето следва да се яви в УМБАЛ-Бургас
до 45 минути от връчването на талона за даване на кръвна проба- от 18:30 часа. Водачът
получил талона, като в указаното време не се явил в УМБАЛ-Бургас.
За горните обстоятелства М.М. съставил на водача АУАН с бл. № 019181, в който било
посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер 7510 ARBB-0029, както и че на същият е издаден талон за медицинско изследване с
№ 118877. Актът бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят
подписал АУАН-а.
Въз основа на АУАН, на 11.01.2022г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка.
Показанията на всички свидетели бяха последователни, логични и непротиворечиви. С
оглед на това, съдът не намери за необходимо да уважава искането на жалбоподателя за
назначаване на експертиза за установяване местоположението на полицейските служители,
които са му извършили проверка. Също така, конкретното нарушение се изразява в отказа
лицето да бъде тествано, който отказ е направен пред актосъставителя в 17:35 часа, поради
което не може да се приеме, че има разминаване в посочените часове. Лицето е било спряно
за проверка в 17:10 часа, когато е управлявал МПС, като е било необходимо време да
пристигне екип на Сектор „Пътна полиция“. След пристигането е обективиран отказ за
тестване, което очевидно е станало в 17:35 часа. В този смисъл, правилно са посочени и
двата момента с оглед пълнота на фактическата обстановка. Накрая, самият жалбоподател е
подписал акта без възражения.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова –
Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно.
Не е съществено нарушение непосочването на всички посочени в чл. 42 от ЗАНН
данни за свидетелите, тъй като очевидно същите са установени и бяха разпитани.
Не съставлява и нарушение обстоятелството, че в НП е изписано, че АУАН е серия
АВ № 19181, а актът е с номер 019181, тъй като няма съмнение, че се касае именно за този
акт.
Видно е също, че посочената дата на издаване на постановлението е 11.01.2022 г., а
2
не 22.01.2022 г.
Накрая, не представлява и нарушение неизпълнението на задължението при връчване
на акта жалбоподателят да се уведоми писмено за правото да сключи споразумение, тъй като
се касае именно за регламентирано в закона право (т.е. уведомяването няма някакъв
конститутивен ефект), като се предполага, че всички граждани познават закона.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години
и глоба 2 000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ
на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при
липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое
от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство
или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също
нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 2.06.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва
възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на
алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се
стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по
чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от приложения по делото талон за медицинско
изследване се установява, че въпреки че е бил поканен, жалбоподателят е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и че е не се е явил в
лечебното заведение в указания в талона за медицинско изследване срок.
В тази насока са показанията на актосъставителя и на св. С., както и представените
писмени доказателства. Актосъставителят М. посочи, че служителите на Сектор „Пътна
полиция“ отиват в лечебното заведение, за да се уверят, че лицето, което евентуално отиде
да се тества е същото. Посочи също, че лицето влиза с предимство пред останалите. Поради
това и категорично се установява, че жалбоподателят не е отишъл в указания час в УМБАЛ-
Бургас, като изложените в жалбата твърдения, че е трябвало да чака други пациенти са
недоказани. Св. С. действително не успя да посочи причината, поради която е бил издаден
лист за преглед на пациент № 035451 (л. 33) при положение, че лицето не е било вписано в
Амбулаторния журнал за кръв за алкохол и наркотици (отговор на л. 32), но посочи, че
часът, който е посочен в листа за преглед, е часът на постъпване на пациента, а в случая това
е 20,44 часа на 20.12.2021 г. Иначе казано, жалбоподателят е посетил лечебното заведение
след указания в талона за изследване час, като очевидно не му е било извършено изследване
по тази причина, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
3
Безспорно е установено авторството на деянието. Следва да се отбележи, че са изцяло
ирелевантни доводите на жалбоподателя, че бил спрян за проверка незаконно, тъй като
полицейските органи могат да спират за проверка всички граждани, без значение дали има
данни за извършено нарушение, или не. Обстоятелството, че М. е управлявал процесното
МПС се установява от показанията на свидетелите С. и И., поради което и те са посочени в
акта като очевидци на нарушението. Отделно от това, никъде в закона няма пречка като
свидетели в акта да се посочват полицейски служители, като почти винаги при установяване
на административно нарушение, по който и да е закон, свидетели са именно държавни
органи, които контролират спазването на съответните разпоредби.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 174, ал.3 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на
нарушението) - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за
срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването му.
Не са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН, тъй като, видно от справката за
нарушител водач са извършени и други нарушения, за които водачът е бил санкциониран.
Липсват каквито и да е обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обичайните случаи. Също така следва да се подчертае,
че се касае за управление на МПС- дейност, която по същество представлява източник на
повишена опасност.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, броят на съдебните заседания и
разпитаните свидетели, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 120 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-005535/11.01.2022г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на Н.
Г. М. с ЕГН: **********, адрес: гр. *, ул. „*“ № 20, за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 лева
и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Н. Г. М. с ЕГН: **********, адрес: гр. *, ул. „*“ № 20, да заплати на
ОДМВР-Бургас сумата от 120 (сто и двадесет) лева, представляваща разноски за
4
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5