№ 2238
гр. В., 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 47 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Г.а
при участието на секретаря Мариана Д. Д.
като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело №
20223110102183 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен установителен иск, с правно
основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 52 ЗН във връзка с чл.26, А.2 във връзка с чл.44 ЗЗД,
предявен от А. А. М., ЕГН **********, адрес: град С. ул. „К.А.“ № 7 срещу Н. К. СТ., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „Я.К.“ № 8А с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че извършеният от страна на Н. К. СТ., ЕГН ********** отказ
от наследството на майка му А.П. С.а, вписан в особената книга, водена при Районен съд –
град В. въз основа на определение от 13.07.2021 г. е нищожен, поради предхождащо
приемане на наследството.
Ищецът основава исковата си претенция, на следните фактически твърдения: В
полза на ищеца е издаден, по гр.д. № 13983/2013 г. по описа на Районен съд – град В.,
изпълнителен лист срещу А.П. С.а. Въз основа на същия е образувано изпълнително дело №
1817/2014 г. по описа на ЧСИ А.р Б. с район на действие СГС. Изпълнителното дело в
последствие е преобразувано под № 4060/2015 г. по описа на СИС при ВРС, в последствие
под № 545/2019 г. по описа на ЧСИ Д. П. – Я. и под № 1323/2021 г. по описа на ЧСИ Х.Г..
На 20.03.2021 г. А. С.а почива като по молба на ищеца са конституирани, призованите да я
наследят – К.М. С. – неин съпруг и Н. К. СТ.. Представено е удостоверение от 13.07.2021 г.,
съобразно което е вписан отказът, на ответника в особената книга, водена при ВРС, от
наследството на майка му – под № 433/2021 г. Изпълнителното производство по отношение
на ответника е прекратено, на основание приетото удостоверение за вписан отказ. На
09.04.2021 г. ответникът като наследник на А.П. С.а е отправил искане по гр.д. №
11303/2020 г. по описа на Районен съд – град В. за продължаване делото за развод на майка
си като низходящ като същият е конституиран като ищец на мястото на починА.та. Заявява,
че с това действие ответникът е приел наследството на А.П. С.а, което предхожда
вписването на отказа от наследство, поради което последният е нищожен. Моли за
уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Оспорва чрез посочените действия да е приел наследството
на майка си като заявява, че извършеният и вписан отказ от наследството й е действителен.
В конкретния случай искът на А. С.а не се е основавА.на виновно поведение на съпруга й,
1
поради което Районен съд – град В. е прекратил производството по делото, поради
настъпила смърт на съпругата – ищец. Твърди, че конституирането му като страна в
производството по иска за развод е било недопустимо, а извършените в това производство
действия – невА.дни, поради което не са породили своите правни последици. Заявява, че у
него е липсвА.намерение за приемане на наследството, а е бил заблуден от процесуА.ия
представител на майка му, че задължително следва да се яви, тъй като волята на майка му е
била да се разведе, с оглед упражнено спрямо нея домашно насилие. Освен това в
наследствената маса на А. С.а липсва каквото и да било движимо и недвижимо имущество.
Твърди, че действията му не демонстрират непоколебимото му намерение да приеме
наследството, както и нА.чие на мълчА.во приемане. Липсва и несъмнена воля затова. Моли
за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства намира от фактическа
страна следното:
От приетия като писмено доказателство изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
13983/2013 г. по описа на Районен съд – град В., се установява, че А.П. С.а, ЕГН **********
е осъдена на основание чл. 233, А.1, пр.2 ЗЗД да заплати сумата от 1979 лева на А. А. М.,
ЕГН **********.
Като писмено доказателство по делото е приет протокол от 09.04.2021 г. по гр.д. №
11303/2020 г. по описа на Районен съд – град В., от който се установява, че процесуА.ия
представител на ищцата А.П. С.а заявява, че същата е починА. на 20.03.2021 г., но
наследникът й желае да продължи делото като същият се явява лично и представя
пълномощно за учредена представителна власт от страна на последния в полза на
процесуА.ия представител и моли ход на делото да бъде даден като представя и
доказателства за вина на К.М. С.. В същия този протокол е отразено и изявление от страна
на наследникът Н.С., с което същият изрично заявява, че иска да продължи делото за развод
на майка си. Конституиран е като страна и прави изявления в хода на цялото съдебно
производство като чрез процесуА.ия си представител при дадения ход на устните състезания
заявява, че иска прекратяване на брака по вина на К.М. С..
Представен по делото е и препис от исковата молба, въз основа на която е образувано
гр.д. № 11303/2020 г. по описа на Районен съд – град В., депозирана от страна на А.П. С.а,
ЕГН ********** срещу К.М. С., ЕГН **********. От същата се установява, че се иска
прекратяване на брака без съдът да се произнася по въпроса за вината, както и да се
предостави ползването на семейното жилище на А.П. С.а.
От определение № 1044/14.04.2021 г. по гр.д. № 11303/2020 г. по описа на Районен
съд – град В. е видно, че е отменено на основание чл. 253 ГПК определението, с което е
приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания като производството по
гр.д. № 11303/2020 г. по описа на Районен съд – град В. е прекратено поради настъпила
смърт на А.П. С.а като е посочено, че производството не може да продължи по искане на
наследниците на починА.я – А. С.а, тъй като искът за развод не се основава на вината на
преживелия съпруг.
Приета по делото е жА.а от страна на Н. К. СТ. чрез процесуА.ия представител от
05.05.2021 г., от която се установява, че същата е депозирана срещу определение №
1044/14.04.2021 г. по гр.д. № 11303/2020 г. по описа на Районен съд – град В., с което
производството по същото е отменено. Отправя искане до въззивната инстанция за отмяна
на определението и постановяване на решение, с което да се прекрати бракът между А.П.
С.а и К.М. С..
Като писмени доказателства по делото са приети заповед за незабавна защита от
03.02.2021 г., издадена в полза на А.П. С.а срещу К.М. С. по реда на ЗЗДН и определение от
07.04.2021 г., с което е прекратено производството по гр.д. № 1163/2021 г. по описа на
Районен съд – град В., поради настъпилата смърт на лицето, търсещо защита по ЗЗДН – А.П.
2
С.а.
От удостоверение за наследници от 21.05.2021 г., издадено от Община В. е видно, че
А.П. С.а е починА. на 20.03.2021 г. като нейни наследници са К.М. С. – неин съпруг и Н. К.
СТ. – неин син.
Като писмено доказателство е прието удостоверение от 13.07.2021 г., издадено от
Районен съд – град В., от което е видно, че съгласно определение от 13.07.2021 г. по ч.гр.д.
№ 10168/2021 г. по описа на Районен съд – град В. е вписан отказ от наследство на Н. К.
СТ., ЕГН ********** от наследството, останА. след смъртта на А.П. С.а, ЕГН ********** –
бивш жител на град В.. Отразено е, че отказът е вписан под № 433/2021 г. в Особената книга
при Районен съд – град В..
От постановление за частично прекратяване на изпълнителното дело се установява, че
изпълнителното дело № 545/2019 г. по описа на ЧСИ с рег. № 711, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 21.05.2014 г. по гр.д. № 13983/2013 г. по описа на Районен съд – град
В. срещу длъжника Н. К. СТ. е прекратено поради депозирано удостоверение за вписан отказ
от наследство.
По реда на чл. 192 ГПК от страна на ЧСИ Х.Г. са представени и приобщени
доказателства относно имущественото състояние на А.П. С.а, приложени по изпълнително
дело № 1817/2014 г. по описа на ЧСИ Б., преобразувано в изпълнително дело № 40600/2015
г. на СИС при ВРС, преобразувано в изпълнително дело № 545/2019 г. по описа на ЧСИ Д.
Я. и преобразувано в изпълнително дело № 1323/2021 г. по описа на ЧСИ Х.Г..
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д.С.С., която
се намира във фактическо съжителство с ответника Н. К. СТ.. Завява, че Н. се е явявА.в
производството за прекратяване на брака между майка му и баща му, тъй като адвокатът го
е информирА. че задължително следва да присъства на делото, за да приключи. Твърди, че
не е получавА.призовки като няколко пъти е питА.адвоката дА. е убеден и сигурен, че
следва да присъства и той му е казА.категорично да. Посочва, че от Н. знае, че е имА. дело
срещу майка му относно апартамент под наем в С. в който Н. е живял, но тя е подписА.
договора като Н. е знаел за водените дела срещу майка му. Уточнява, че срещу нея е имА. и
изпълнително дело.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на
относимите правни разпоредби, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗН отказът от наследство става по реда, указан в чл.
49, А.1 ЗН като той се вписва по същия ред. Той е А.ернатива на приемането на наследство
и представлява едностранен акт на призован към наследяване наследник. Става с писмено
заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството и се вписва в
особена за това книга, аргумент от чл. 49, А.1 ЗН. Отказът от наследство може да е нищожен
на различни основания, тъй като наред с общите, са нА.це и специА.и такива. Преди всичко
нищожен е отказът, извършен след изрично или мълчА.во приемане поради невъзможен
предмет. В този смисъл решение № 137/20.12.1984 г. по гр.д. № 84/1984 г. на ОСГК на ВС.
Искането за установяване на нищожността на отказа може да стане с иск или с възражение
като в настоящия случай е заявено с предявената установителна искова претенция. Всеки
кредитор на наследодател, чиито наследници са се отказА. от наследството, може да предяви
иск, който не е ограничен със срок, за установяване на нищожността на отказа поради това,
че преди извършването му наследството е фактически прието. В този смисъл решение №
1793/05.11.1962 г. по гр. д. № 1325/62 г., IV г. о., решение № 2488/13.11.1963 г. по гр. д. №
1779/63 г., I г. о., Решение № 875/14 04. 1969 г. по гр. д. № 381/69 г., I г. о. За предявяването
му е нА.це правен интерес и кредиторът не може да бъде принуден да води други искове
срещу наследниците, ако за защита на неговите интереси ще е достатъчно да се установи
действителното правно положение, а именно че направеният отказ от наследство не е
произвел действие и че наследството е прието. В този смисъл решение № 577 от 30.09.2010
3
г. на ВКС по гр. д. № 732/2010 г., IV г. о., ГК.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, А. 2, пр. 1 ЗЗД, нищожни са договорите, които имат
невъзможен предмет, а според чл. 44 ЗЗД, правилата относно договорите намират съответно
приложение и към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да
пораждат, изменят или прекратяват права или задължения. Отказът от наследство е
едностранно волеизявление, за което ЗН предвижда специА.и, императивни правила за
форма, съдържание, действие и последици – с обективирането му се прекратяват правата и
задълженията на отреклия се наследник и с оглед нормата на чл. 53 ЗН се пораждат права и
задължения за останА.те наследници, чиито дялове се уголемяват. Приемането и отказът от
наследство произвеждат действие от откриване на наследството, съгласно чл. 48 и 52 ЗН и
са безусловни и неоттегляеми по аргумент от чл. 54 ЗН. Същите изчерпват възможността
след надлежното им изразяване да се извърши обратното действие. В този смисъл
определение № 143 от 20.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1446/2014 г., II т. о., ТК.
Недействителен е отказът от наследство, ако преди това наследникът е приел
наследството изрично или чрез конклудентни действия, показващи по недвусмислен начин
воля за това. Следователно при невъзможен предмет отказът от наследство е нищожен.
Невъзможността на предмета в този случай ще е нА.це, когато наследството е вече прието
от наследника. В този смисъл определение № 393 от 21.10.2020 г. на ВКС по гр. д. №
1605/2020 г., I г. о., ГК.
Приемането на наследството, освен с писмено заявление до районния съдия по реда
на чл. 49, А. 1 ЗН, може да бъде извършено и мълчА.во по смисъла на чл. 49, А. 2 ЗН.
Съгласно посочената разпоредба приемане е нА.це и когато наследникът извърши действие,
което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството.
Действията на мълчА.во приемане на наследство (без изрично словно изявление)
трябва да са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за намерение за приемане
на наследството. Тези действия могат да са фактически или правни, да са различни по вид и
във всеки конкретен случай съдът извършва преценка дА. са израз на волята на наследника
да приеме наследството. В този смисъл решение № 395/04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г.
на ІІ ГО на ВКС и решение № 535/02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010 г. на ІІ ГО на ВКС.
МълчА.во приемане ще има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че преди смъртта си А.П. С.а е предявила иск за прекратяване на съществуващия между нея
и К.М. С. брак, без съдът да се произнася по въпроса за вината. В съдебно заседание
наследникът на А. С.а, въпреки че не е следвА. да се яви, е заявил, че иска да продължи
делото за развод на майка си, т.е. за прекратяване на брака между нея и К.М. С.. Фактът, че е
изразил воля, че иска да се продължи съдебното производство във връзка с прекратяване на
брака на майка му и че се легитимира като неин наследник следва изводът, че същият
приема нейното наследство. Освен това в хода на устните състезания чрез упълномощения
си процесуА.н представител моли да се постанови решение, с което бракът между страните
да се прекрати по вина на К.М. С., както и депозираната в последствие въззивна жА.а за
отмяна на постановеното прекратително определение и постановяване на решение за
прекратяване на брака, обосновават извод, че по категоричен и несъмнен начин чрез
извършените процесуА.и действия на 09.04.2021 г. и на 05.05.2021 г. Н. К. СТ. е
манифестирА.приемане на наследството. Фактът, че чрез процесуА.ия представител в хода
на устните състезания е заявил, че иска бракът между майка му и баща му да бъде прекратен
по вина на Кънчо С., допълнително обосновава горедостигнатия извод, че е
манифестирА.намерение за приемане на наследството, а отправеното искане за прекратяване
на брака по вина на баща му обуславя и желание Кънчо С. да престане да бъде наследник по
закон на наследодателката А.П. С.а. Съдът не кредитира показанията на свидетелката
4
Д.С.С., предвид факта, че същата се намира във фактическо съжителство с ответника Н. К.
СТ. и с оглед обстоятелството, че същите противоречат на останА.те събрани по делото
доказателства, а именно че е присъствА.на делото, тъй като било необходимо да приключи.
Ако е искА.делото само да приключи, същият нямаше да подава частна жА.а срещу
определението за прекратяване на делото и да иска неговата отмяна и постановяване на акт
по съществото на спора. Освен това нямаше да упълномощава и процесуА.н представител,
който да го представлява, а щеше да е оттеглил и пълномощията от упълномощения
процесуА.н представител. Обстоятелството, че не е следвА. да бъде конституиран в
производството, не зА.чава с обратна сила изявленията му, отразени в протокола и
предприетото в последствие обжА.ане на прекратителното определение и не водят до
промяна на горедостигнатия извод, че по категоричен и несъмнен начин чрез извършените
процесуА.и действия на 09.04.2021 г. и на 05.05.2021 г. Н. К. СТ. чрез извършените
процесуА.и действия е манифестирА.приемане на наследството, останА. след смъртта на
А.П. С.а. Фактът, че в патримониума на майка му липсва каквото и да е движимо и
недвижимо имущество се явява ирелевА.н по отношение на стоящия между страните правен
спор.
С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че вписаният на 13.07.2021 г. отказ
от наследство се явява недействителен – нищожен поради невъзможен предмет, тъй като
преди това отказА.ят се наследник Н. К. СТ. е приел наследството.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството са направили искане за присъждане на извършените
от тях разноски, но с оглед изхода на спора такива се следват само на ищцовата страна.
Последната претендира сумата от 50 лева – заплатена държавна такса и 1000 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед гореизложените мотиви, в тежест на
ответника следва да се възложат разноски в размер на 1050 лева, на основание чл. 78, А.1
ГПК
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 52 ЗН
във връзка с чл.26, А.2 във връзка с чл.44 ЗЗД, в отношенията между А. А. М., ЕГН
**********, адрес: град С. ул. „К.А.“ № 7 и Н. К. СТ., ЕГН **********, адрес: град В., ул.
„Я.К.“ № 8А, че извършеният от страна на Н. К. СТ., ЕГН ********** отказ от наследството
на майка му А.П. С.а, вписан в особената книга, водена при Районен съд – град В. въз
основа на определение от 13.07.2021 г. е нищожен, поради предхождащо приемане на
наследството
ОСЪЖДА Н. К. СТ., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Я.К.“ № 8А да заплати на
А. А. М., ЕГН **********, адрес: град С. ул. „К.А.“ № 7 сумата от 1050 лева,
представляваща сторени в производството разноски, на основание чл. 78, А.1 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжА.ане с въззивна жА.а пред Окръжен съд - В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5