Решение по дело №2665/2021 на Административен съд - Пловдив

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 576

 

 

гр. Пловдив, 7 април  2022 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на единадесети март  през две хиляди двадесет и втора година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря Д. Й.  и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно  дело № 2665 по описа за 2021 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Производството е по  чл.215 от ЗУТ във връзка  с чл.225 а    от същия закон.    

         Образувано е по жалба на “Ди ЕС Пропърти Билд“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, с управител Д.Т.С., против Заповед № РД -20-153/2602.2020  г. на Кмета на Район Централен Община Пловдив.

         Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи, че извършените СМР представляват такива, чрез които е изграден обект, визиран в правната норма на чл.151, т.11 от ЗУТ, за които не се изисква издаване на РС. Според жалбоподателя, след като  за процесния строеж не се изисква издаване на РС, за същия не се одобрява инвестиционен проект, който да подлежи на съгласуване по реда на чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗКН, съответно не е налице и незаконен строеж.

         В крайна сметка се иска отмяна на процесната заповед.

         В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.

         Претендират се разноски.

         Представя се писмена защита.

         За ответника, Кмет на Район Централен Община Пловдив, се заема становище за неоснователност на жалбата.

         Представя се писмена защита.

         Претендират се разноски.

         Производството се развива във връзка с отменително решение № 9996 от 04.10.2021 г. по адм.дело № 876/2021 г. на ВАС, с което е отменено решение № 1952/30.10.2020 г. на Административен съд – Пловдив и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

         Задължителните указания на ВАС при връщане на делото са за излагане на фактически и правни изводи по основните въпроси, обуславящи разрешението на спора, а именно какъв е статута на имота, в който е изграден обекта и в зависимост от това дали подлежи на премахване процесната ограда по реда и  на основанията, посочени от АО.

         В изпълнение на тези задължителни указания по делото е назначена и приета без оспорване от страните СТЕ. Разпитан е и свидетел, който да установи времето на построяване на процесната ограда.

         Съобразявайки дадените задължителни указания по отменителното решение на ВАС и във връзка с тях приетата по делото СТЕ и свидетелски показания, допълнително представените писмени доказателства, както и представената при първоначалното разглеждане на делото административна преписка, съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

         Предмет на оспорване в това съдебно производство е заповед № РД-20-153/26.02.2020 г. на Кмета на Район Централен Община Пловдив, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2,т.1,т.2 и т.6 от ЗУТ във връзка с чл.151, ал.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и чл.83, ал.2, т.2, б.“в“ и чл.84, ал.1 от ЗКН, е наредено премахване на незаконен строеж „ажурна ограда“ в ПИ с  идентификатор  56784.521.1439 по КККР на гр.Пловдив, УПИ бензиностанция и озеленяване, кв.81 по плана на ЦГЧ – гр.Пловдив, с административен адрес ул.“Тодор Каблешков“ гр.Пловдив, извършен без съгласуване по реда на ЗКН.

         Заповедта е издадена от компетентен орган при условията на надлежна делегация – заповед на л.21 по адм.дело № 1831/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив.

         В изпълнение на законовите изисквания, до извеждането на извода за незаконност на процесния строеж, се е станало след извършване на надлежна проверка от страна на служители на Район Централен Община Пловдив, констатациите от която са обективирани в КА № 1 от 20.01.2020 г.

         С този КА е установено, че е изградена нова ажурна ограда с приблизителна височина 1,50 м, монтирана по протежението на  имота върху стоманобетонови колчета с приблизителна височина от 1,95 м., разположена изцяло в границата на имота като за така изграденото не са представени съгласувани инвестиционни проекти по реда на чл.83 от ЗКН  предвид факта, че имота попада в охранителна зона ОЗ-А2 към охранителна зона на ГПК – А и ГПК – А*.

         Именно на тази плоскост се простират и спорните моменти по делото  - дали имота попада в охранителна зона на паметник на културата, съответно изисква ли се съгласно ЗКН съгласуване за изграждането на процесната ограда и търпима ли е тя.

         По отношение на първия спорен момент, а именно за статута на имота, в който е изградена процесната ограда, съдът приема за безспорно установено, на база заключението на СТЕ и писмените доказателства, представени от НИНКН, че процесният имот попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност – охранителна зона към система от улични ансамбли  по ул.“Княз Александър I“, ул.“Отец Паисий“, ул.“Р.Даскалов“, ул.“Хр.Г.Данов“, пл.“Джумаята“, част от историческа зона Филипопол- Тримонциум-Пловдив, обявена с протокол № 5 от 22.05.2000 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, утвърден от Министъра на културата като групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж. Това обстоятелство се установява от писмо на директора на НИНКН на л.19 по делото и протокол № 5 от 22.05.2000 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, утвърден от Министъра на културата на л.20 и сл. В този смисъл е и заключението на ВЛ, от което е видно, че процесния имот попада в историческа зона Филипопол-Тримонциум-Пловдив, групови паметници на културата – ансамбли в обхвата на историческата зона, охранителна зона А-2 към ул.“Княз Александър I“ (л.44).

         Т.е. процесният имот попада в охранителна зона към групов паметник на културата, съответно, дотолкова доколкото разпореденият за премахване обект е ограда и не се касае за ново основно застрояване, надстрояване и пристрояване, както и за транспортна и техническа инфраструктура, вкл. за сградни отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията, то същият не попада в приложното поле на чл.83, ал.1, т.3 от ЗКН.

         Същият не е част от групов паметник на културата, съответно за него не важат и изискванията на  чл.83, ал.1, т.2 б.“в“ от ЗКН във връзка с чл.151, ал.2 от ЗУТ за съгласуване по реда на ЗКН.

         При липсата на изискване за съгласуване на процесната ограда по реда на ЗКН, както за разрешаването ѝ съгласно прежде действащия ЗПКМ – чл.20, ал.4, предвид факта, че същата не попада в групов паметник на културата/групова културна ценност и самият имот не е единична недвижима културна ценност, то не са налице и основанията за премахване на обекта, посочени от страна на АО в оспорената заповед.

         Във връзка с указанията на ВАС по отменителното решение за установяването на изграждането на оградата в/извън периодите  на  търпимост по § 16 ПРЗУТ или § 127 от ПЗРЗИДЗУТ, съдът намира за нужно да посочи следното:

За установяване датата на строежа, за да бъда съотнесен същия към периодите на търпимост съгласно § 16 ПРЗУТ или § 127 от ПЗРЗИДЗУТ съгласно задължителните указания на ВАС по делото е допуснат един свидетел. Предвид показанията на разпитания свидетел Т.(л.31 на гърба), че оградата си я е имало от 1984 г. още и си е все същата през годините, съдът приема за евентуална най-ранна година на построяването ѝ именно  1984 г.  Въпросното обстоятелство обаче тъй или иначе не влияе на крайния извод на съда за законността на строежа предвид обстоятелството, че независимо от времето на изграждането на оградата, законово изискване да бъде търпим един строеж е същият да е допустим по разпоредбите/ правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. Предвид приетото по-горе в решението, а именно, че за процесната ограда не се изисква разрешение съгласно ЗПКМ към момента на изграждането ѝ, съответно съгласуване по сега действащите норми на ЗУТ във връзка със ЗКН, се налага извода , че процесната ограда е търпима и не подлежи на премахване по реда на чл.225, ал.2,т.1,т.2 и т.6 от ЗУТ във връзка  с чл.151, ал.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и чл.83, ал.2, т.2, б.“в“ от ЗКН.

        

         По тези съображения, съдът намира, че процесната заповед  на Кмета на Район Централен Община Пловдив, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Последното налага нейната отмяна като незаконосъобразна.

 

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски, придружено с надлежен списък, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 1520 лева съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК на л.50 по делото.

 

         Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД -20-153/26.02.2020  г. на Кмета на Район Централен Община Пловдив.

 

ОСЪЖДА Район Централен Община Пловдив  да заплати на “Ди ЕС Пропърти Билд“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление  гр.***, с управител Д.Т.С., сторените по делото разноски в размер на 1520  лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС. 

 

          Административен съдия: