№ 743
гр. Ш, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2021 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „ВиК-В“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В, ул.»П» № 33, представлявано от
В В, чрез юрисконсулт С С срещу П. И. П. с ЕГН ********** с адрес по искова молба гр.В,
ул.»Х С» бл.35, вх.Б, ет.2, ап.8, със съдебен адрес гр.Ш, ул.»Д В» № 9-13.
В исковата молба се сочи, че ответникът е клиент и потребител на В и К услуга,
предоставяна от ищцовото дружество с абонатен номер 1103354 за имот, находящ се в гр.В,
ул.»Х С» бл.35, вх.Б, ап.8. По тази партида към момента на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК имало дължими суми - 1518.61 лв. - главница за ползвани и незаплатени В и
К услуги, които се отчитали по партидата за периода от **/**/****г. до **/**/****г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– **/**/****г. до окончателното им заплащане, както и сума в размер на 118.96 лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху главниците за периода от **/**/****г.
до **/**/****г., както и разноските в заповедното производство в общ размер на 82.75 лв.
Предвид неизпълнението на поетите задължения от ответника, по инициатива на
ищеца било учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № *****/****г. по
описа на ВРС, прекратено и изпратено по подсъдност на компетентния съд, като по
образуваното ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС в полза на ищеца била издадена Заповед за
изпълнение № ***/**/**/****г. по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената заповед за
изпълнение, длъжникът депозирал възражение в срок, поради което за ищеца е налице
правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
1
В заключение се моли съда за постановяване на положително решение по
предявените искове, като се претендират се и разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответникът, като от негова страна е депозиран писмен отговор чрез адв. Д. К. от ШАК. В
него се посочва, че исковете са допустими, но необосновани, като се оспорват по основание
и размер. Сочи, че ищецът претендира сумата от 1518.61 лв., като сбор от главници за
периода от **/**/****г. до **/**/****г., а видно от представените доказателства има
издадена една фактура № ********* от **/**/****г. за 476 куб.м., което означава, че сумата
не е сбор от такива. Твърди се, че от ****г. имотът не се обитава, като е посещаван рядко
единствено за оглед на състоянието му, като В и К услуги не са ползвани. Показанията не
били отчитани от инкасатор повече от седем години. Излага се, че операторът не е спазил
задължението си по чл.23 и чл.24 от Общите му условия, тъй като нямало данни за реален
отчет. Липсват и представени карнети към исковата молба. Не са спазени изискванията и на
чл.31, ал.1 от ОУ при издаване на фактурата. Въвежда се и възражение за изтекла давност.
Посочва се, че имотът е наследствен и ½ ид.ч. е собственост на сестрата на ответника.
Правят се доказателствени искания, като се оспорват тези на ищцовата страна.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител, като по хода
на делото се депозира становище по съществото на делото.
В съдебното заседание ответника не се явява лично, като за него се явява адв. Д. К.,
която поддържа писмения отговор и в хода на съдебните прения излага подробни мотиви за
отхвърляне на исковете, като недоказани.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на
страните, както и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приложеното по делото ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС се установява, че
по подадено от „ВиК В“ ООД заявление по чл.410 от ГПК е издадена Заповед № *** от
**/**/****г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжника П. И. П. да заплати на кредитора сума в размер на 1518.61 лв. – главница
дължима за периода от **/**/****г. до **/**/****г. за фактурирани ВиК услуги по партида с
абонатен номер 1103354 за обект, находящ се в гр.В, ул.“Х С“ бл.35, вх.Б, ет.2, ап.8, сумата
118.96 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от **/**/****г. до **/**/****г.,
както и законна лихва от **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 82.75лв. разноски в производството. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК било
направено възражение от длъжника срещу заповедта, като ищецът предявил исковете в
месечния срок по закон.
Титуляра на партида за имот, находящ се в гр.В, ул.“Х С С“ № 35, вх.Б, ет.2, ап.8, а
именно В К К е починал на **/**/****г., видно от представено Удостоверение за
наследници № АУ040372ОД от **/**/****г. на Община В. В удостоверението за наследници
фигурира и П. И. П. – внук на починалия. От Фактура № ********* от **/**/****г. (лист
2
132 от делото) се установява, че към тази дата за водоснабдения обект имал общо 476
кубици (при старо показание 2 кубика) натрупани в периода **/**/****г. – **/**/****г.,
които били на стойност 1518.61 лв. с ДДС. По делото е представено Споразумение от
25.05.2021г. (лист 53 от делото), видно от което страните са уговорили, като титуляр на
партидата открита за имот, находящ се в гр.В, ул.“Х С С“ № 35, вх.Б, ет.2, ап.8 да бъде
вписан ответникът П. П., който като съсобственик се задължава солидарно с другия
съсобственик (А И.а Д), относно дължимите суми към „ВиК“ В.
Представени са Общите условия на дружеството, действащи в процесния период,
както и решения на регулационния орган - Държавна комисия за енергийно и водно
регулиране.
По делото са представени и справка за общия водомер в сградата, както и справки за
облога и плащанията на отделните абонати за периода от **/**/****г. до **/**/****г. те
отчети за отделните водомери в етажната съсобственост.
По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице
заключава, че размера на задълженията по главници за ползвани ВиК услуги не могат да
бъдат определени от експертизата, тъй като има издадена само една фактура на стойност
1518.61 лв. с ДДС, като размерът на лихвата за тази сума и 118.96 лв. Сумата не е платена
към датата на изготвяне на заключението. Последната издадена фактура по партидата била
от **/**/****г. за отчетен период от **/**/****г. до **/**/****г. на стойност 2.39 лв. с ДДС.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени
доказателства и обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Правното основание на исковете е по чл.422 от ГПК,
като същите са предявени при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415, във
връзка с чл.414 от ГПК и са процесуално допустими. За ищеца – кредитор е налице правен
интерес от установяване съществуването на вземанията му, тъй като в срока по чл.414, ал.2
от ГПК ответника е възразил срещу издадената заповед по ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
По основателността на исковете: Предмета на установителните искове е вземането на
кредитора по смисъла на чл.410 от ГПК. Разпределението на доказателствената тежест в
процеса изисква при предявен положителен установителен иск, ищецът да докаже
възникване на спорното вземане, а ответникът да докаже фактите, които го изключват,
унищожават или го погасяват.
В настоящия случай не се оспорва наличието на облигационна връзка между
ответникът и „ВиК В“ ООД, както и качеството му на „потребител“, като в тази връзка има
и представени доказателства – Споразумение за смяна на титуляр по партида, сключено
между ищеца и съсобствениците на имота. По делото не се оспорва и обстоятелството, че
преди датата на вписването на ответника, като титуляр на партидата, имотът е бил
съсобствен на потребителите подписали споразумението.
3
Спорен е въпросът дали е имало реално потребление на услуги, предоставяни от
ищеца в количеството посочено във фактура № ********* от **/**/****г. за процесния
период, като съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Общите условия на ВиК оператора,
доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се
заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
мрежа, отчетено посредством монтираните водомери на сградните водопроводни
отклонения. Отчитането на показанията на индивидуалните водомери се извършва от
служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов
представител /чл. 23, ал. 4 ОУ/, като се осъществява най-малко веднъж на три месеца до 24
часа след отчитането на общия водомер. В междинните периоди между два отчета
ежемесечно се начислява количество изразходвана вода, определена въз основа на средния
месечен разход от предходните два отчета. Задълженията за горното са регламентирани и в
чл.7, т.6 от Раздел Втори на ОУ „Права и задължения на ВиК оператора“. От своя страна
клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя да осигурява
свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за
извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед
определяне на точното количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване
на достъп на длъжностното лице до водомера за повече от една година се съставя протокол,
който се подписва от длъжностното лице и поне един свидетел, като след това се начислява
изразходваното количество по реда на чл.49 от ОУ, а именно – по пропускателната
способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа
потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1м/с.
В настоящия случай, предвид направеното от ответника оспорване на вземанията с
твърдението за липса на реална доставка в твърдения от ищеца обем, в тежест на ВиК
оператора е да установи начинът на снемане на данните и как се констатират отчитаните
чрез него количества. Такова доказване обаче не беше проведено успешно. Последното
отчитане на водомера преди процесния период е било за отчетен период **/**/****г. –
**/**/****г., като по делото не са представени доказателства водоснабдения обект да е бил
посещаван от длъжностни лица на ищцовото дружество, да е бил отказван достъп или да е
бил съставен протокол по реда на чл.24, ал.4 от ОУ. Експертизата не може да установи
размерът на всяко едно от месечните задължения по главницата, тъй като е издадена само
една фактура на стойност 1518.61 лв. за 478 кубика вода за отчетен период **/**/****г. –
**/**/****г. В този смисъл при оспорване на дължимите количества водоснабдителното
дружество следва да установи каква е била методологията по отчитането на посочените
количества.
При липсата на такива доказателства съдът не би могъл да направи извод, че
посочените данни отразяват реалното потребление на ВиК услуги в претендирания размер,
още повече че към момента реално отчитане на водомера не е извършено от длъжности лица
на оператора. Действително от общото правило са предвидени и изключения, посочените в
4
чл.49 от ОУ и в чл.35 и чл.39 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
Условията за приложението им обаче, не се констатираха по настоящото дело.
С оглед това съдът приема, че в проведеното производство ответното дружество не е
провело пълно и главно доказване на количеството и стойността на реално доставените и
отчетени ВиК услуги за процесния период, поради което предявеният иск за главница се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Предвид този извод не следва
да се обсъждат останалите възражения направени от ответника.
По отношение на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД, доколкото същият е акцесорен по
отношение на главния иск по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, то същия също
следва да се отхвърли.
С оглед неоснователността на исковите претенции ответникът на основание чл.78,
ал.3 от ГПК има право на направените разноски, като страната претендира сумата от 420 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство и сумата от 150 лв.
заплатено възнаграждение за вещо лице. Ищецът чрез процесуалния си представител е
направил е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника в
писмените си бележки (находящи се на лист 50 от делото). Настоящият състав на основание
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
намира за неоснователно възражението на ищеца, поради което същото следва да бъде
иставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВиК-В“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. В, ул.»П» № 33, представлявано от В В, чрез юрисконсулт С С срещу П.
И. П. с ЕГН ********** с адрес по искова молба гр.В, ул.»Х С» бл.35, вх.Б, ет.2, ап.8, със
съдебен адрес гр.Ш, ул.»Д В» № 9-13, положителни установителни искове по чл.422 от ГПК,
във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на “В и К В“ ООД сумата от 1518.61лв., представляваща
главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от **/**/****г. до **/**/****г. за
имот находящ се в гр.В, ул.»Х С» бл.35, вх.Б, ап.8, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
**/**/****г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 118.96 лв.,
представляваща стойността на лихвата за забава върху главницата за периода от **/**/****г.
до **/**/****г., за които суми има издадена Заповед за парично вземане по реда на чл.410
от ГПК с № *** от **/**/****г. по ч.гр.д.№ ****/****г. по описа на ШРС, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „ВиК-В “ ООД с ЕИК ********* да
заплати на П. И. П. с ЕГН ********** сторените от него разноски в производството в
5
размер на общо 570 лв. (петстотин и седемдесет лева) за заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и
съдействие.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
6