№ 158
гр. Пловдив, 28.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
частно търговско дело № 20225001000192 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 286335 от 20.12.2021г. от „Б.“ ООД
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., с. В., п.к. ***, ул. З. №
25, представляван от управителя П.П., чрез адв. Н.Г. против определение №
261697 от 15.11.2021г., постановено по т.д. № 42/2021г. на ОС Пловдив, ХІХ
с-в, с което е прекратено производството по предявения от ищеца, сега
жалбоподател, пряк иск против ЗК „***“ АД да му бъде присъдена в
качеството му на застрахован по сключен между страните договор за
имуществена застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“ с
полица № *** със застраховано имущество машина за нарязване на месо,
оборудвана с везна за егализирано тегло и сортиращ модул „***“ остатъка от
застрахователното обезщетение в размер на 43 950.03 лв., поради настъпило
застрахователно събитие пожар на 10.02.2019г. и тотална щета на
застрахования обект, както и за заплащане на обезщетение за забава
плащането на главницата за периода 31.01.2020г. до 18.01.2021г. като
недопустимо. Според жалбоподателят оспорения съдебен акт е постановен в
нарушение на материалните и процесуални разпоредби, същия е неправилен и
необоснован. Счита, че съдът макар и да се е произнесъл по допустимостта на
производството, всъщност е изложил мотиви по съществото на спора, като е
отрекъл материално правната легитимация на ищеца, а не неговата
процесуална такава. Сочи, че съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение като е обсъдил представени доказателства на етап от
производството, в който процеса по събиране на доказателства не само не е
приключил, но не е и започнал, предвид липсата на изготвен проект за доклад
1
и дадени на страните указания относно подлежащите на установяване факти.
Оспорва и решаващия извод на съда, че дружеството ищец не разполага с
правото на застраховано лице по полицата да получи от застрахователя
остатъка от обезщетението при тотална щета на погиналата вещ, въпреки че
този извод счита, че се отнася до основателността на предявения иск, а не до
неговата допустимост. Въз основа на изложеното, настоява въззивния съд да
отмени оспорения съдебен акт и да върне делото на първата инстанция за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът – ЗК “***“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
от гр. С., бул. Т.А. № 18 е депозирал писмен отговор, с който оспорва
частната жалба и настоява оспорения съдебен акт да бъде потвърден, като
правилен и законосъобразен.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото,
намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила в регистратурата на ОС Пловдив на
20.12.2021г. и с вх. № 286335, като е изпратена по пощата с дата на
изпращане 17.12.2021г., а определението за прекратяване на производството е
връчено на представляващия ищеца на 17.12.2021г., което, съобразено с
разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК, налага извод за депозирането й в
предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в
производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за
който е предвиден инстанционен контрол, противно на възраженията на
жалбоподателя.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С определение № 261697 от 15.11.2021г., постановено по т.д. № 42 по
описа за 2021г. съдът е прекратил производство по предявения от ищеца „Б.“
ООД ЕИК *** пряк иск срещу ЗК „***“ АД да му бъде присъдено
застрахователно обезщетение в размер на 43 950.03 лв., поради настъпило
застрахователно събитие пожар на 10.02.2019г. и тотална щета на
застрахования обект, както и за заплащане на обезщетение за забава
плащането на главницата за периода 31.01.2020г. до 18.01.2021г. като
недопустимо.
Мотив да стори това първоинстанционния съд е намерил, като е приел,
че ищеца е лизингополучател по сключен договор за финансов лизинг с
опция за прехвърляне на правото на собственост № 1699 от 17.01.2018г. с
„И.“ ЕАД върху машина, по отношение на която няма спор, че не е настъпил
вещно прехвърлителния ефект. За установено от приложените писмени
доказателства съдът е приел и обстоятелството, че същата машина е
застрахована при ответното дружество със застрахователна полица № ***, по
която застраховани са ищеца и „О. И.“ ЕАД и въпреки настъпването на
застрахователния риск – пожар и последвалата тотална щета, то при
съобразяване на чл. 384 КЗ и уговорките между страните в договора за лизинг
2
и договора за застраховка, за ищеца не съществува материалното право на
застрахователно обезщетение, респ. същия не е материално правно
легитимиран. Въз основа на приетото и след като ищеца нито твърди, нито
доказва, че преди сезиране на съда или в хода на процеса е придобил
материалното право на вземане за застрахователно обезщетение по
сключения застрахователен договор, решаващия първостепенен съд е
направил извод, че същия не е легитимиран носител на материалното право на
пряко вземане срещу ответника, поради което и прекия му иск е недопустим и
производството, образувано по него следва да бъде прекратено.
Изложените от решаващия съд мотиви за липса на материално правна
легитимация на ищеца не обосновават извод за недопустимост на предявения
от него пряк осъдителен иск, а евентуално при установяването им,
посредством събраните по делото доказателства могат да се свържат с
неговата неоснователност.
Легитимирана страна ищец в гражданския процес е този, който
претендира, че е притежател на спорното материално право, което е
обусловено от правното твърдение на ищеца в исковата молба.
Процесуалната легитимация не е свързана с обективни факти, които следва да
се издирят и докажат, а следва от заявените твърдения на ищеца относно
спорното материалното право. В конкретният случай ищецът е заявил, че е
носител на неудовлетворено притезание с произход договор за застраховка на
погинала вещ, вследствие настъпил застрахователен риск, по който договор
той е страна, които твърдения са достатъчни да обосноват неговата
процесуална легитимация, която е процесуална предпоставка от категорията
на абсолютните такива и наличието, на която налага извод за допустимост на
предявения иск. Дали твърдяното да е неудовлетворено парично притезание
действително се притежава от ищеца е въпрос, който ще бъде решен от съда с
постановения от него краен съдебен акт, след като обсъди становищата на
страните и събраните по делото доказателства. Изводът е, че ищеца с оглед
заявените от него твърдения в исковата молба е процесуално легитимиран,
тъй като е носител на правото на иск, а дали е носител на субективното
материално право, което твърди да е останало неудовлетворено и чиято
защита търси с предявяване на осъдителния иск е въпрос касаещ
материалноправната му легитимация, установяването на която ще обоснове
основателността на иска.
Не до този извод е достигнал решаващия съд, поради което и оспорения
негов съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато на ОС Пловдив за
продължаване на следващите се процесуални действия.
Постъпила е и частна жалба вх. № 260926 от 27.01.2022г. от „Б.“ ООД
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., с. В., п.к. ***, ул. З. №
25, представляван от управителя П.П., чрез адв. С.Ц. против определение №
260013 от 05.01.2022г., постановено по т.д. № 42/2021г. на ОС Пловдив, ХІХ
с-в, с което е изменено определение № 260013 от 05.01.2022г., като е
3
допълнено с присъждане на разноски в размер на 2854.15 лв.,
представляващи платено възнаграждение за адвокат.
Ответникът – ЗК “***“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление от гр. С., бул. Т.А. № 18 е депозирал писмен отговор, с който
оспорва частната жалба и настоява оспорения съдебен акт да бъде потвърден,
като правилен и законосъобразен.
Частната жалба е постъпила в регистратурата на ОС Пловдив на
27.01.2022г. и с вх. № 260926, като е изпратена по пощата с дата на
изпращане 25.01.2022г., а оспореното определение е връчено на
представляващия ищеца на 21.01.2022г., което, съобразено с разпоредбата на
чл. 275, ал.1 ГПК, налага извод за депозирането й в предвидения за това срок.
Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, която има интерес
да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен
контрол, противно на възраженията на жалбоподателя.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
След като се прие, че не са налице основания за десезиране на
решаващия първоинстанционен съд, посредством прекратяване на
производството по предявения иск, то не е налице и хипотезата на чл. 81
ГПК, тъй като няма акт на съда, с който производството по делото да
приключва. Затова и определение № 260013 от 05.01.2022г., постановено по
т.д. № 42/2021г. на ОС Пловдив, ХІХ с-в, с което е изменено определение №
260013 от 05.01.2022г., като е допълнено с присъждане в полза на ответника
на разноски в размер на 2854.15 лв., представляващо платено възнаграждение
за адвокат следва да бъде отменено, а по искането за присъждане на разноски
ПОС ще дължи произнасяне при постановяване на своя краен съдебен по
същество на спора.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 261697 от 15.11.2021г., постановено по т.д. №
42 по описа за 2021г., с което е прекратено производството по предявения от
„Б.“ ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., с. В., п.к. ***,
ул. З. № 25 пряк иск против ЗК „***“ АД да му бъде присъдена в качеството
му на застрахован по сключен между страните договор за имуществена
застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“ с полица № *** със
застраховано имущество машина за нарязване на месо, оборудвана с везна за
егализирано тегло и сортиращ модул „***“ остатък от застрахователното
обезщетение в размер на 43 950.03 лв., поради настъпило застрахователно
събитие пожар на 10.02.2019г. и тотална щета на застрахования обект, както и
за заплащане на обезщетение за забава плащането на главницата за периода
31.01.2020г. до 18.01.2021г. като недопустимо.
4
ОТМЕНЯ определение № 260013 от 05.01.2022г., постановено по т.д. №
42/2021г. на ОС Пловдив, ХІХ с-в, с което е изменено определение № 260013
от 05.01.2022г., като е допълнено с присъждане на разноски в полза на ЗК
„***“ АД в размер на 2854.15 лв., представляващо платено възнаграждение за
адвокат.
ВРЪЩА делото на ОС Пловдив за продължаване на следващите се
процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5