РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 26.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на седми август две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Десислава Буюклиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1919 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът В.
В.Д., действащ лично и със съгласието на попечителя си А.К.А., е предявил иск
против ответника К.А.М. за заплащане на сумата от 5 600 лв., представляваща
главница по договор за заем от 14.05.2014 г., и сумата от 1 703,55 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от датата на
падежа – 14.05.2016 г., до датата на подаване на исковата молба – 13.05.2019 г.
включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане. В исковата молба са изложени твърдения, че на
14.05.2014 г. И.О.К.– майка на ищеца, в качеството на заемодател е сключила договор
за заем с ответника К.А.М. в качеството му на заемател. И.О.К.е починала на
24.09.2018 г. и е оставила за свой единствен наследник сина си В. В.Д. – ищец
по настоящето дело. Сочи се, че по силата на договора за заем заемодателят е предоставил
на заемателя паричен заем в размер на 5 600 лв. срещу задължение на заемателя
да ползва и върне получената сума в срок от 24 месеца от предоставянето й (но
не по-късно от 5 дни след получаване от страна на заемополучателя на продажната
цена на подробно описания в чл. 5 от договора комплектен трансформаторен пост с
кабелни линии и главни електромерни табла от „ЧЕЗ Разпределение“ АД. В чл. 1.1.
от договора за заем било упоменато, че същият служи за разписка за получаване
на сумата от страна на заемателя, а съгласно чл. 2.2. от него при просрочие
заемателят дължал законната лихва за забава върху неиздължената част от заема
за периода на забавата до пълното издължаване на заема, включително и след
изтичане на крайния погасителен срок, както и при събирането им по съдебен ред.
Твърди се, че към настоящия момент ответникът не е върнал заемната сума, поради
което ищецът предявява иск за заплащането й. Претендират се разноските по
делото.
Ангажират се писмени доказателства.
В срока
за отговор на исковата молба ответникът К.А.М. чрез пълномощника си адвокат П.
намира исковата молба за неоснователна. Не оспорва обстоятелството, че през
2014 г. е имал отношения с починалата И.К. чрез нейният адвокат К.Я., като му
било отправено предложение за сключване на подобен договор във връзка със
земята, върху която се намирал описаният в договора за заем комплектен трансформаторен
пост (КТП), но отказал сключването на подобен договор, считайки го за
противоправен. Оспорва истинността на договора за заем и заявява, че подписът и
ръкописно изписаните му имена в графа „заемател“ не са положени от него.
Сочи доказателства.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
Установява се от представения по делото
договор за заем, че на 14.05.2014 г. между И.О.К.като заемодател и К.А.М. като
заемател е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят е
предоставил на заемателя сумата от 5 600 лв. в заем, а заемателят се е
задължил да я ползва и върне в срок до 24 месеца от предоставянето й, но не по
късно от 5 дни след получаване от страна на заемополучателя на продажната цена
на комплектен трансформаторен пост, подробно описан в договора. Съгласно чл.
1.1., изр. второ от договора за заем същият служи за разписка за получаване на
сумата, а съгласно чл. 2.2. от договора при просрочие заемателят дължи лихва за
забава в размер на законната лихва за просрочие върху неиздължената част от
заема за периода на забавата.
Установява се от удостоверение за
наследници, издадено от Столична община, че И.О.К.е починала на 24.09.2018 г.,
за което е съставен акт за смърт № 1440 от 25.09.2018 г., а неин единствен
наследник по закон е синът й В. В.Д..
Установява се от удостоверение,
издадено от органа по настойничество и попечителство при Столична община, район
Витоша, че за попечител на непълнолетния В. В.Д. е назначен А.К.А..
Установява се от заключението на
съдебно-почерковата експертиза, прието по делото, че подписът след текста
„заемател“ в договора, обект на експертизата, е положен от К.А.М., а ръкописно
изписаните имена „К.А. м.“ в договора, обект на експертизата, са написани от К.А.М..
В обясненията, дадени по реда на чл.
176 от ГПК ответникът К.А.М. заявява, че е бил в офиса на адвокат Я., където
присъствала и покойната И.К.. Било му предложено до подпише договора за заем
като гаранция, че ще се подпише договор с ЧЕЗ. Изписал имената си в договора,
но след като прочел, че дължи около 5 500 – 5 600 лв., отказал да го
подпише.
При
така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за връщане на
предоставена по договор за заем главница и лихва за забава.
За
уважаване на исковете в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване съществуването на валиден договор за заем между страните и
настъпване на срока за връщане на заемната сума.
Съществуването
на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за
заем съдът намира за безспорно установено от събраните по делото писмени
доказателства и от заключението на съдебно-почерковата експертиза. Според
експертното заключение представеният от ищеца договор за заем от 14.05.2014 г.
носи подписа на ответника. За да направи този извод експертът е изследвал
оригинала на договора за заем, използвал е сравнителен материал от почерка на ответника,
намиращ се по делото, и този съхраняван в сектор БДС при ОД на МВР – Пазарджик,
извършил е необходимите сравнителни изследвания, отговори е на всички поставени
въпроси и подробно е мотивирал отговорите си. Ето защо съдът цени заключението като
компетентно, обективно и обосновано изготвено.
От
съдържанието на договора за заем се установява кои са страните в
правоотношението, какъв е размерът на заетата сума и срокът за връщането й. От
договора се установява също така, че същият служи като разписка за получаване
на заемната сума, поради което съдът приема, че същата е предоставена от
наследодателя на ищеца на ответника на датата на подписване на договора. С
предаване на паричната сума страните са били валидно обвързани от сключения
между тях договор за заем. Настъпил е уговореният краен срок за връщане на
заетата сума – 14.05.2016 г., в който срок ответникът не твърди, нито сочи
доказателства да е изпълнил задължението си за връщане на заетата сума. По тези
съображения следва да бъде уважен главният иск за заплащане на предоставената в
заем сума.
Поради
изтичане на крайния срок на договора и основателността на главния иск,
основателен се явява и акцесорният иск за заплащане на лихва за забава. Същият
следва да бъде уважен от датата, следваща датата на падежа – 15.05.2016 г., до датата
на подаване на исковата молба – 13.05.2019 г., доколкото съгласно чл. 84, ал. 1
от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му. В случая задължението е следвало да бъде изпълнено
в срок до 14.05.2016 г., а длъжникът е изпаднал в забава, считано от 15.05.2016
г. За периода от 15.05.2016 г. до 13.05.2019 г. размерът на лихвата за забава
върху главницата от 5 600 лв., определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК, възлиза на 1 701,99 лв., за която сума искът следва да бъде уважен.
За разликата над тази сума до предявения размер от 1 703,55 лв. искът за
лихва за забава следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Твърденията
на ответника, дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, сочещи, че договорът за
заем прикрива друго съглашение между страните, не следва да бъдат обсъждани от
съда, тъй като такива доводи ответникът не е изложил в срока за отговор на
исковата молба и поради това тези възражения не са надлежно въведени в процеса.
Не следва да се имат предвид и представените в тази насока писмени
доказателства – жалба до Районна прокуратура – Пазарджик, договор за
прехвърляне на вземане, споразумителен протокол за прихващане на насрещни
вземания и задължения и договор за покупко-продажба на съоръжения за
присъединяване. Тези доказателства, освен че са представени след изтичане на
преклузивния срок по чл. 146, ал. 3 от ГПК, целят да установят обстоятелства,
които ответникът не е твърдял в отговора на исковата молба. От друга страна, дори
и да бъдат ценени по същество, тези доказателства не променят извода за валидно
учредено между страните облигационно правоотношение по договор за заем,
доколкото те касаят единствено отношенията на ответника с „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, но не и отношенията му с наследодателя на ищеца.
Предвид изхода на делото разноските следва
да бъдат определени по съразмерност като в полза на ищеца се присъдят разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от
иска, а в полза на ответника – разноски за вещо лице и адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
По изложените
съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.А.М., ЕГН ********** *** да заплати на В. В.Д., ЕГН
********** ***, действащ лично и със съгласието на своя попечител А.К.А.,
сумата от 5 600 лв., представляваща главница по договор за заем от
14.05.2014 г., и сумата от 1 701,99 лв., представляваща лихва за забава от
деня, следващ деня на падежа – 15.05.2016 г., до датата на подаване на исковата
молба – 13.05.2019 г., ведно със законната лихва от деня на подаване на
исковата молба в съда – 13.05.2019 г., до окончателното изплащане, както ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за
разликата над 1 701,99 лв. до предявения размер от 1 703,55 лв. и за
периода от 14.05.2016 г. до 14.05.2016 г.
ОСЪЖДА К.А.М., ЕГН ********** *** да заплати на В. В.Д., ЕГН
********** ***, действащ лично и със съгласието на своя попечител А.К.А.,
разноски по делото за държавна такса в размер на 292,06 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 1 390,06 лв.
ОСЪЖДА В. В.Д., ЕГН ********** ***, действащ лично и със
съгласието на своя попечител А.К.А., да заплати на К.А.М., ЕГН ********** ***
разноски по делото за депозит за вещо лице в размер на 0,06 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 0,11 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: