№ 327
гр. Пещера, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20215240101363 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. ХXVІ от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по иск за развод от ОРФ. ИСКР. ИСКР. с правно основание чл. 49, ал. 1
от Семейния кодекс /СК/ срещу М. ИВ. ИСКР..
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 19.07.1991г. в гр.
Лъки, от който нямат деца. Сочи, че между съпрузите е настъпила фактическа раздяла преди
повече от 10 години, когато ответницата заминала за Италия, и че от тогава двамата не са
поддържали никакви контакти. Поддържа се, че бракът между страните съществува само
формално, поради което се претендира прекратяването му поради неговото дълбоко и
непоправимо разстройство.
Ответницата не изразява становище по иска в срока по чл. 131 ГПК. Редовно
призована на - не се явява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От предоставеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено на
19.07.1991г. от Община Лъки въз основа на акт за граждански брак № 6/19.07.1991г., се
установява, че ОРФ. ИСКР. ИСКР. и М.И. Георгиева са сключили граждански брак на
19.07.1991г. в гр. Лъки, като след брака съпругата е приела да носи фамилното име И..
От показанията на свидетеля А. О. И. се установяват описаните в исковата молба и
посочени по-горе факти, причинили дълбокото разстройство на брака, а именно - че заради
1
разправии помежду си съпрузите от над 15 години живеят разделени и не поддържат
никакви контакти.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел,
доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия,
кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други
такива.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен
В настоящия случай не се спори, а и от събраните по делото гласни доказателства
безспорно се установява съществуването на факти и обстоятелства, обуславящи състоянието
на дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните. Между тях е налице
продължителна фактическа раздяла – повече от 10 години, по време на която те не са
поддържали никакви контакти, поради което продължаването на това състояние
действително е неоправдано. Прекъсната е духовната връзка на взаимност, любов, доверие и
разбирателство помежду им, присъща за едно здраво семейство. Липсват отношения на
близост и взаимопомощ. Никой от съпрузите не споделя живота на другия и двамата не
полагат общи грижи за благополучието на семейството. Всичко това се е отразило пагубно
върху брачната им връзка и я е разрушило, тя съществува само формално и е изпразнена от
следващото се от закона и морала съдържание. Разстройството на брака не може да бъде
преодоляно, тъй като не съществува обща воля у съпрузите да полагат усилия за това. В
този смисъл продължаването на брачният им съюз не би могло да бъде от полза нито за
самите тях, нито за обществото. Ето защо съдът счита, че предявеният иск по чл. 49, ал. 1 СК
е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи и бракът им бъде прекратен поради
настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
Предвид липсата на искане по чл. 49, ал.3 СК съдът не следва да обсъжда въпроса за
вината. От брака на страните няма ненавършили пълнолетие деца, поради което съдът не
следва да се произнася и по свързаните с това въпроси, както и относно ползването на
семейното жилище - поради липсата на изрично заявена претенция.
По отношение на фамилното име на ответницата - доколкото в случая не е налице
изрично искане от нейна страна за промяна на брачното й фамилно име, и съобразно чл. 326
ГПК, съдът следва да постанови с решението си след прекратяване на брака тя да продължи
да носи фамилното име И..
На основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, съдът определя държавна такса за решаване на делото в размер на 50,00 лв., която
следва да се поеме поравно и от двете страни с оглед неговия изход и по аргумент от чл.
329, ал. 1, изр. 2 ГПК, а разноските остават в тежест на всяка една от тях така както са ги
направили, поради което не следва да им се присъждат такива.
2
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 19.07.1991г. в гр. Лъки граждански брак
между ОРФ. ИСКР. ИСКР. с ЕГН ********** и М. ИВ. ИСКР. с ЕГН **********, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака М. ИВ. ИСКР. с ЕГН **********, да
продължи да носи брачното си фамилно име – И..
ОСЪЖДА ОРФ. ИСКР. ИСКР. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен
съд - Пещера сумата от 25,00 лв., представляваща дължима държавна такса по делото, а в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране - и сумата от 5,00
лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА М. ИВ. ИСКР. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд -
Пещера сумата от 25,00 лв., представляваща дължима държавна такса по делото, а в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране - и сумата от 5,00 лв. за
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пазарджик в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
3