Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
тричленен състав, в публично съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян И.
и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД
№ 1020/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. №
7120/14.05.2021г. на И.Д.И., ЕГН: **********,***, чрез адвокат Й.А., срещу
Решение № 260006/24.03.2021г., постановено по н.а.х.д. № 179/2020г. по описа на
Районен съд гр. Провадия, четвърти състав.
С касационната жалба се релевират твърдения за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, поради
постановяването му при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
– касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Направено е искане за
неговата отмяна и отмяна на наказателното постановление. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител К.Л.А. – старши юрисконсулт, с депозирана писмена защита с.д. №
9793/29.06.2021г., оспорва касационната жалба. Счита решението на районния съд
за правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон с искане за оставането му в сила. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С наказателно постановление №
20-0324-000302/12.05.2020г., издадено от Началник
група към Областна дирекция на МВР гр. Варна, РУ Провадия, на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.104Б, т.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ и
на основание чл. 175А, ал.1, пр.3 от същия закон е наложено административно
наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
От фактическа страна въззивната
инстанция е приела за установено следното: На 05.04.2020г. в 21.20 часа в гр.
Провадия, южна промишлена зона, под надлез юг, на улица без име, в посока гр.
Тервел, жалбоподателят И.Д.И. управлявал собствения си лек автомобил „Ауди –
А3“ с рег. № В 23 80 ВМ, като извършвал резки маневри, върти моторното превозно
средство в кръг, преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез
презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на задните му гуми – дрифт.
Автомобила на жалбоподателя бил забелязан от полицейски автопатрул на РУ
Провадия, който бил със служебен автомобил под надлез юг и се движел срещу
автомобила на въззивника. Полицейските служители спрели за проверка въпросния
автомобил и провели разговор с жалбоподателя, след което потърсили съдействие
на колегите си дежурни по КАТ, които пристигнали на место. Св. Росен Златев
съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
за извършено нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП, който последния подписал без
възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения
срещу съставения АУАН. Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващия
орган издал процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка районният
съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаването на НП са спазени
изискванията, визирани в императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел
е още, че административнонаказателното производство е било проведено
законосъобразно, както и че правилно административнонаказващият орган е наложил
санкция на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП. Изложил е мотиви и защо не
следва в настоящия случай да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Решението е правилно. В хода на
въззивното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният
съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно доказаността на
извършеното от И. нарушение. Касационната инстанция приема, че със своите
действия жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, за което правилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност. С посочената разпоредба се въвежда забрана за водачите на МПС
да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От
обстоятелствената част на наказателното постановление е видно, че касаторът е
санкциониран за това, че използва пътищата отворени за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение. Следва да се
отбележи, че административнонаказващия орган точно и ясно е посочил извършените
от водача действия, с оглед на което правилен се явява извода, че начинът на шофиране
не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата, а именно за превоз на хора и товари. Аналогичният
извод до който е достигнал въззивния съд се споделя и от настоящата инстанция.
Съдът намира за неоснователни твърденията на касатора за извършен неправилен
анализ на доказателствата, водещи до незаконосъобразност на постановеното
решение. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени
едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е
стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извода в
смисъл, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена
фактическа обстановка. В настоящия случай извършеното от жалбоподателя административно
нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП е категорично доказано. Установените данни от
страна на районния съд, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че
жалбоподателя е извършил вмененото му нарушения от субективна и обективна
страна, в резултат на което законосъобразно административнонаказващия орган e ангажирал
административнонаказателната му отговорност. Законосъобразно въззивната
инстанция е приела, че извършеното от И. деяние не може да бъде квалифицирано
като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. И това е така, тъй като с подобни
действия се създава сериозен риск от допускане на инциденти с трагичен изход, а
водачът на МПС при всички случай дължи съответната грижа по отношение опазването живота и здравето на
околните. Атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на ответната страна за присъждане на юрискосултско
възнаграждение. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер
на 80.00 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че не са налице касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260006/24.03.2021г. на Районен съд гр. Провадия, постановено по н.а.х.д. № 179/2020г.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН: **********,***, да заплати на
Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата в размер на 80.00 лева,
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: