№ 1087
гр. Варна , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500622 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на ИВ.
АНГ. АНГ. И АНГ. ИВ. АНГ. , чрез адв.Б. против Решение № 261718 от
17.12.2020 година, постановено по гр.дело № 3921/2019 година на ВРС, с
което е било прието за установено в отношенията между страните - от една
страна Й. Д. ПР., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. Владислав
Варненчик“ бл.10, вх.2, ет. 3, ап.24, М. СТ. ПР., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ж.к. Владислав Варненчик“ бл.10, вх.2, ет. 3, ап.24, П. СТ. ПР., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик“ бл.10, вх.2, ет. 3,
ап.22, К.Й. Т., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. Чайка бл.7, вх.Б, ап.18, Г. СТ.
Д., ЕГН **********, гр. Варна, ул. Македония №123, ет.7, ап.41, Д. СТ. Д.,
ЕГН **********, гр. София, бул. Патриарх Евтимий“ №77, Р. Д. ШЮЛЮШ.,
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, м. Ментеше -1 № 684(конституирана по
реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия на 02.01.2020г. Иван Д.
Шюлюшев, ЕГН **********) и К. Д. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
ул. Хан Пресиян №25, и от друга страна - АНГ. ИВ. АНГ., ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ул. Г. Бакалов №17, вх.9, ап.123 и ИВ. АНГ. АНГ., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. Г. Бакалов №17, вх.9, ап.123, че
ответниците АНГ. ИВ. АНГ., ЕГН ********** и ИВ. АНГ. АНГ., ЕГН
**********, не са собственици на 577/699 кв.м. идеални части от реална част
1
с площ 578 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.4501.354 по КККР на
гр.Варна, кв. "Владислав Варненчик", СО „Ментеше“, целият с площ 699
кв.м., с граници на целия имот: ПИ с идентификатори
10135.4501.356,10135.4501.1711, 10135.4501.1720, 10135.4501.9509,
10135.4501.1719, 10135.4501.357, 10135.4501.358 и граници на реална част с
площ 578 кв.м.: ПИ с идентификатори 10135.4501.357, 358, 356, 1711, 9509,
другата част от ПИ 354, която реалната част с площ 578 кв. е оградена със
зелен цвят на скица №15-309089/08.04.2019г. на СГКК Варна, приложена към
молба от 22.04.2019г. на л. 42 от делото, на основание чл.124, ал. 1 от ГПК; с
което е бил отменен 1н.а. №82, том I, дело №3962/18.10.2016г., на нотариус
Веселин Петров, с рег. № 205 при РС - Варна, в частта, в която АНГ. ИВ.
АНГ., ЕГН ********** и ИВ. АНГ. АНГ., ЕГН **********, са признати за
собственици по наследство и давност на 577/699 кв.м. идеални части от
реална част с площ 578 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.4501.354 по КККР
на гр.Варна, кв. "Владислав Варненчик", СО „Ментеше“, целият с площ 699
кв.м., с граници на целия имот: ПИ с идентификатори
10135.4501.356,10135.4501.1711, 10135.4501.1720, 10135.4501.9509,
10135.4501.1719, 10135.4501.357, 10135.4501.358 и граници на реална част с
площ 578 кв.м.: ПИ с идентификатори 10135.4501.357, 358, 356, 1711, 9509,
другата част от ПИ 354, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК; с което са били осъдени АНГ. ИВ. АНГ., ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ул. Г. Бакалов №17, вх.9, ап.123 и ИВ. АНГ. АНГ., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. Г. Бакалов №17, вх.9, ап.123, да заплатят на
К.Й. Т., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. Чайка бл.7, вх.Б, ап.18, сумата от
1000 лева (хиляда лева), представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК; с което са били осъдени АНГ. ИВ. АНГ., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ул. Г. Бакалов №17, вх.9, ап.123 и ИВ. АНГ. АНГ., ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ул. Г. Бакалов №17, вх.9, ап.123, да заплатят на Й. Д. ПР.,
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик“ бл.10, вх.2, ет.
3, ап.24, М. СТ. ПР., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. Владислав
Варненчик“ бл.10, вх.2, ет. 3, ап.24, П. СТ. ПР., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ж.к. Владислав Варненчик“ бл.10, вх.2, ет. 3, ап.22, К.Й. Т., ЕГН
**********, гр. Варна, ж.к. Чайка бл.7, вх.Б, ап.18, Г. СТ. Д., ЕГН
**********, гр. Варна, ул. Македония №123, ет.7, ап.41, Д. СТ. Д., ЕГН
2
**********, гр. София, бул. Патриарх Евтимий“ №77, Р. Д. ШЮЛЮШ., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, м. Ментеше -1 № 684(конституирана по реда
на чл. 227 ГПК на мястото на починалия на 02.01.2020г. Иван Д. Шюлюшев,
ЕГН **********) и К. Д. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. Хан
Пресиян №25, сумата от 577,83 лева (петстотин седемдесет и седем лева и
осемдесет и три стотинки), представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски за държавни такси, съдебни удостоверения и депозит
вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В жалбата против съдебното решение се излага, че то се явява
недопустимо, предвид предходно произнасяне на съда между страните по
същия въпрос; в условията на евентуалност се излага, че то е неправилно и не
почива на наличните доказателства.Излага се, че ищците нямат интерес от
предявяването на такъв иск, с оглед нормата на чл.28 ал.7 ППЗСПЗЗ и
доколкото е налице вече влязъл в сила акт на съдилищата по този въпрос,
претенциите се явяват недопустими.Излага се още, че решението, с което
съдът е отменил и КНА се явява недопустимо и неправилно, като се излага,
че не е налице идентичност между имотите, предмет на спора.Настоява се
атакувания съдебен акт първо да се обезсили, а в условията на евентуалност
да се отмени.
В срока по чл.263 ГПК, чрез адв.К. въззиваемите страни намират, че
решението се явява правилно и молят то да се потвърди.Според отговора
против въззивната жалба е налице интерес от исковите претенции, с оглед
поведението на ответниците, като смущаване правото на собственост на
ищците.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците са редовно призовани, не
се явяват, но чрез адв.Б. поддържа въззивната си жалба и молят съда да я
уважи.За целта адв.Б. депозира и писмена защита, в която навежда аргументи.
Въззиваемите страни, редовно призовани, не се явяват, нито се
представляват.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Производството по делото е образувано по предявен Й. Д. ПР., ЕГН
**********, М. СТ. ПР., ЕГН **********, П. СТ. ПР., ЕГН **********, К.Й.
3
Т., ЕГН **********, Г. СТ. Д., ЕГН **********, Д. СТ. Д., ЕГН **********,
Р. Д. ШЮЛЮШ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, м. Ментеше 1-684
(конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия на
02.01.2020г. Иван Д. Шюлюшев, ЕГН **********) и К. Д. Й., ЕГН
********** срещу АНГ. ИВ. АНГ., ЕГН ********** и ИВ. АНГ. АНГ., ЕГН
**********, иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици
на 577/699 идеални части от реална част с площ 578 кв.м. от ПИ с
идентификатор 10135.4501.354 по КККР на гр.Варна, кв. "Владислав
Варненчик", СО „Ментеше“, целият с площ 699 кв.м., с граници на целия
имот: ПИ с идентификатори 10135.4501.356,10135.4501.1711,
10135.4501.1720, 10135.4501.9509, 10135.4501.1719, 10135.4501.357,
10135.4501.358 и граници на реална част с площ 578 кв.м.: ПИ с
идентификатори 10135.4501.357, 358, 356, 1711, 9509, другата част от ПИ 354,
която реалната част с площ 578 кв. е оградена със зелен цвят на скица №15-
309089/08.04.2019г. на СГКК Варна, приложена към молба от 22.04.2019г.,
както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени нотариален акт
№82, том I, дело №3962/18.10.2016г., на нотариус Веселин Петров, с рег. №
205 при РС - Варна, с който ответниците са признати по наследство и давност
на 577 кв.м. идеални части от ПИ 10135.4501.354, реална част от 578 кв.м.,
целият с площ 699 кв.м.
Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на Г.П.Д.,
починал на 27.11.1948 г., като посочват подробно наследствените си права в
наследството на починалия. Излага се, че родителите на Г. П. са притежавали
нива от 8900 дка, находяща се в м. „Зад Ментешето“ , гр. Варна, като през
1910 г. са разпределили имотите си между децата и тя е предоставена на
наследодателя П.. Последният е владял нивата повече от 20 години до
смъртта си през 1948 г. и я придобил по давност. По-късно същата била
внесена в ТКЗС по силата на Примерен устав на ТКЗС. Твърди се, че с
решение №745/11.10.2000 г. на ПК Варна, на н-ците на Г. Д. е признато
правото на собственост върху нива от 8900 дка, находяща се в м. „Зад
Ментешето“, гр. Варна (т.II, т.4 от решението) в терен по §4 от ЗСПЗЗ,
представляваща имот №53 по плана на стари имотни граници на м-ст
„Ментеше“ от 1997 г. Сочи се, че със заповед №РД-1-7706/15.12.2003 г. на
областен управител е одобрен ПНИ на СО „Ментеше“, съобразно който в
бивш имот №53 попадат няколко имота вкл. реална част с площ от 578 кв.м.
от ПИ 354 по КП 1977 г. и ПНИ 2003г. целият с площ от 699 кв.м., който е с
ПИ идентификатор № 10135.4501.354 по КККР на гр.Варна. Твърди се, че
този имот се владее без основание от ответниците. Сочи се, че с влязло в
сила решение по гр. д. № 8270/2006 г. на ВРС, е уважен отрицателен
установителен иск срещу ответниците за 578 кв.м. реална част от ПИ 354.
Обосновават интерес от предявяване на настоящия иск с обстоятелството, че
въз основа на нотариален акт №82/2016 г. ответниците се легитимират като
собственици на идеални части от имота и искат отмяна на този нотариален
акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК. Твърди се, че междувременно ищците са
предприели действия за получаване на скица и заповед по §4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ,
4
с която да им бъде възстановено правото на собственост върху реална част с
площ от 578 кв.м. от ПИ идентификатор № 10135.4501.354. Предприели
действия за изменение на КККР, която била препятствана от ответниците.
Сочи се, че процедурата по §4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ не е завършена, което
обосновава интереса им от предявяване на установителния иск. По тези
съображения се настоява за уважаване на така предявения иск. Претендират
се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответниците АНГ. ИВ. АНГ. и ИВ. АНГ. АНГ., в който излага становище
за недопустимост, евентуално неоснователност на иска. Поддържа се, че
ищцата не е доказала правния си интерес, поради това че чл.28. ал.7, изр. 2 от
ППЗСПЗЗ не допуска възстановяване на новообразувани имоти в
съсобственост с бивши собственици и ползватели с трансформирани права,
каквито са ответниците за 122/699 кв.м. от имота. Настоява, че реална част от
имота не съществува, поради което е недопустим иска. Подчертава се, че с
предявения иск няма да бъде постигнат целеният от ищците резултат, тъй
като същите са вписани като собственици на ид,ч. от имота по н.а №155/2005
г., който не е отменен и в тяхна полза има издадена заповед на кмета по §4к от
ЗСПЗЗ, която също не е отменена. Сочи се, че ищците не претендират да са
собственици на отричаните идеални части. Посочват, че от 1970 г.
упражняват фактическа власт върху целия имот и притежават сграда в режим
на търпимост от 1985 г. Излага се, че ищците никога не са владели процесния
имот. Сочи, че с нот. акт от 2016 г. са признати за собственици на идеални
части от целия имот, а не на реална част от него, поради което не следва да се
отменя същия. Настоява се, че от 07.03.2005 г. - от влизане в сила на
заповедта на кмета по §4к от ЗСПЗЗ, е започнала да тече придобивна давност
в полза на ответниците по отношение на целия имот. Противопоставят се на
твърденията, че ищците са придобили имота по давност, доколкото с
решението на ПК няма граници на възстановените ниви, за да се установи
идентичност на имота, който твърдят да са придобили. Твърди се, че земите,
които са внесли в ТКЗС не са собственост на наследодателя им, доколкото
са били включени в списъка на заграбени общински земи в землището на с.
Владиславово 1940 г. Счита се, че решението на ПК е незаконосъобразно.
От фактическа страна пред първата инстанция е било установено, че
ищците са наследници на Г.П.Д., починал на 27.11.1948 година.
5
По делото е била приложена и Опис – Декларация на Г. П. Д. където под
№ 16 е записан поземлен имот - нива в м."Зад Ментешето", при граници:
К.С.П., Г. П., Н.Б. с площ:8.9дка. С номер 15 е записан поземлен имот-нива в
м."Хаджиева нива" с площ: 41дка.
Със Заявление Вх.№ 30183 от 25.11.1991 година до Общинска
поземлена комисия-Варна, Мара Г.ева Ш. е поискала възстановяване на
собствеността на земеделските земи в землището на Владиславово, като под
№ под 15 е бил заявен ПИ - нива с площ от 41 дка. в м."Хаджиева нива".
Следващия заявен за възстановяване поземлен с номер 16 е за нива с
площ:8.9дка. в м."3ад Ментешето".
С Решение № 745 от 11.10.2000 година на ПК - Варна, е възстановено
правото на собственост на наследниците на Г.П.Д. в съществуващи стари
реални граници върху нива от 8 900 дка, находяща се в м. „Зад Ментешето“,
гр. Варна (т.II, т.4 от решението) в терен по §4 от ЗСПЗЗ, представляваща
имот № 53 по плана на стари имотни граници на м-ст „Ментеше“ от 1997г.,
заявен с пореден номер 15 от заявлението и установен с опис-декларация.
Отразено в самото решение е и, че възстановяването на правото на
собственост ще се извърши пи условията на чл.28 от ППЗЗПЗЗ като имотните
граници ще се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ.
Със Заповед № 0181 от 07.03.2005 година на Кмета на Община - Варна,
на осн. §4к, ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ е наредено наследниците на С.Т.Ч. да
придобият при условията на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността върху
новообразуван имот в м. Ментеше с № 354 с площ от 700 кв.м, като с
Протокол за въвод във владение от 20.06.2005 година наследниците на С.Ч. са
въведени във владение на новообразуван имот №354 с площ от 700кв.м.,
находящ се в с.о. Ментеше.
Видно е от н.а. 155, том I, рег. № 1365 дело №149 от 27.06.2005 година
А.А. и И.А. са признати за собственици на основание §4а, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ за собственици на новообразуван имот № 354 с площ от 700кв.м.,
находящ се в с.о. Ментеше.
По делото е приложено и Решение по гр.дело № 8270/2006 година на
ВРС- в сила от 03.04.2009 година, с което е бил уважен иска на ищците
срещу ответниците за 578 кв.м. реална част от ПИ 354 и е отменен съставения
констативен нотариален акт в тази част до 578 кв.м. от процесния имот.
По делото е бил представен също така н.а. №823, том I дело
№362/18.10.2016 година, съответно акт №114 том LXX/19.10.2016r. на служба
по вписванията при PC Варна, и от него става ясно, че ответниците А.А. и
И.А. са признати за собственици по наследство и давност на 577 кв.м.
идеални части от ПИ 10135.4501.354, целият с площ 699 кв.м .
Видно от представеното вляло в сила на 02.11.2017г. решение
№2445/02.12.2016 г. по адм.д. №1559/2016 г. по описа на Административен
съд – Варна е отменена заповед на началника на СГКК – Варна, с която е
6
одобрение изменение КК и КР на м. Ментешето по отношение на имот с
идентификатор 10135.4501.354.
По делото е била изготвена съдебно техническа експертиза, съобразно
която става ясно, че ПИ 10135.4501.354 по КК е идентичен с ПИ
10135.4501.354 по ПНИ на СО "Ментеше", идентичен с реална част с площ:
578кв.м. от поземлен имот представляващ нива с площ 8900 кв.м. в местност:
„Зад Метешето", предмет на Решение №745/11.10.2000г. на Поземлена
комисия Варна, записан под номер 6 в част:1 от решението на комисията, с
която се признава правото на собственост на наследниците на Г.П.Д. в
съществуващи(възстановими) стари реални граници с пл.номер 53 по План на
стари имотни граници от 1997г. и е идентичен с реална част с площ: 699кв.м.
от ПИ 354, целия с площ:851кв.м. по КП на СО „Ментеше“. Съобразно
заключението имотът по решение №3120/22.10.2007г. по гр.
дело№8270/2006г. на ВРС ХХ-ти състав, индивидуализиран на скица към
решението като реална част с площ:578кв.м. от ПИ354 по ПНИ е идентичен с
имота очертан със зелен цвят на приложената по делото скица№15-
309089/08.04.2019г. на Служба по ГКК гр.Варна. При огледа на място вещото
лице е установило, че няма реално обособена част от ПИ 10135.4501.354 по
КК и се владее цял в граници така, както е отразен в КК. Имотът бил ограден
с ограда изградена от бетонови колове и оградна мрежа по северната,
източната и западна граници, а южната с метални колове и оградна мрежа. В
имота имало изградена двуетажна жилищна сграда със стопанска постройка и
външна тоалетна.
От изготвената Допълнителна експертиза става ясно, че е допусната
грешка в Решение № 745 от 11.10.2000 година на ПК -Варна относно
поземлен имот-нива с площ:8.9дка. в м. "Зад Ментешето". Поземленият имот
е заявен в Заявление с вх. номер 30183/ 25.11.1991г. до Общинска поземлена
комисия-Варна от Мара Г.ева Шулюшева с номер 16 и е с номер 16 в Опис -
декларация на полските имоти от 1949г. Съобразно заключението
поземленият имот-нива с площ:8.9дка. в м. "Зад Ментешето" в земл. на
Владиславово, описан в Решение № 745/11.10.2000г. на Поземлена комисия -
Варна е идентичен с поземлен имот-нива описан в Заявление с вх. номер
30183/25.11.1991г. до Общинска поземлена комисия-Варна от Мара Г.ева
Шулюшева под номер 16 и поземлен имот под номер 16 в Опис -декларация
на полските имоти от 1949г. Поземлен имот с пл.номер 53 по План на стари
имотни граници се намира в м."3ад Ментешето" в земл. на Владиславово.
Поземленият имот е с площ:8.9дка. при граници: на север граничи с Калоян
Стоянов Пенев и Г. П. Тодоров, на изток и юг граничи с път, на запад граничи
с м."Ментешето" в земл. на гр.Аксаково. При съвместяване на План на
старите имотни граници на местността от двете землища с цел да се установи
съседа на западната граница се получава припокриване на западната част на
ПИ 53. ПИ 53 е идентичен по местност, площ, начин на ползване с позем‐
леният имот описан в Опис -декларация на полските имоти от 1949г. с
поземлен имот-нива в м."3ад Ментешето" и е частично идентичен по описани
съседи. От описаните съседи: К.С.П., Г. П. и Н.Б. в Опис-декларация от 1949г.
7
само К.С.П. съвпада със съседите на ПИ 53 по План на стари имотни граници.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ако се отчитат само по три
граници, които определят един имот, може да се каже, че имотът не е
идентичен със заявения имот.
Пред ВРС са били изслушани и свидетели в полза на ответниците:
В.Е.Х. и В.Е.Х., които сочат, че 1983 година дядото на И.-Ч., получил място в
местност „Ментешето“, което стопанисвал първо той, след което от И. и А.;
че в имота е имало трайни насаждения и лозе, и че той се е обработвал от
двамата след смъртта на техния наследодател.Също указват, че в имота има
изградена двуетажна масивна постройка в имота, както и кладенец и ток, като
И. и А. живеели в имота лятото.
При тези данни ВРС е достигнал до извода за основателност на
претенцията, като е уважил исковата претенция след нейното уточняване в
хода на процеса.
Виждането на настоящия съд е следното:
Първото от възраженията във въззивната жалба е свързано с
недопустимост на спора, предвид обстоятелството, че по делото е налице
съдебно решение, което е стабилно и има сила на пресъдено нещо между
страните, следователно според въззивниците иска се явява недопустим.По
този повод е редно да се отбележи, че действително в нормата на чл.299 ГПК
спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в
случаите, когато законът разпорежда друго, а повторно заведеното дело се
прекратява служебно от съда.Практиката на вКС в този смисъл се явява
константна и обективирана в множество решения, едно от които е Решение
№ 2 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5004/2014 г., I г. о., ГК, докладчик
председателят Ж.С., което казва, че зачитането на силата на присъдено нещо
предпоставя пълно тъждество, както на страните, така и на предмета.
Само в този случай страните изгубват правото си на иск относно правото,
предмет на силата на присъдено нещо, и разрешеният спор не може да бъде
пререшаван.Обсъждайки довода на въззивниците обаче, както и
съобразявайки материалите по делото, ВОС намира, че претенцията се явява
допустима, т.к. от конкретните данни не е налице пълно тъждество, ако не в
страните, то в предмета на разглежданите дела. Така например, в проведеното
по гр.дело № 8270/2006 година съдебно производство ищцовата страна е
претендирала за отрича правото на собственост по отношение на ответниците
върху реална част с площ от 578 кв.м. от процесния имот, а самите ответници
са се защитили като са твърдели, че тяхното право на ползване е било
трансформирано в право на собственост на базата на валидно учредяване на
същото това право на ползване. Фактите в настоящия процес са по различни –
отрича се правото на собственост върху 577/699 кв.м. идеални части от
8
процесния имот, обективирани в н.а.823/2016 година, по силата на които
ответниците са били признати за собственици не по силата на изкупуване, а
по силата на наследствено правоприемство и давност.Т.е. макар между
страните да е налице тъждество, то основанията и подлежащите на доказване
факти, от които те /страните/ черпят права са различни.В тази връзка не може,
според въззивния съд, да се направи извод за наличието на разрешен спор по
повдигнатите възражения и основания, ето защо и по тези съображения
въззивния съд намира, че това правоизключващо възражение се явява
неоснователно.
Позоваването, според въззивния съд на ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Л.И. и С.П., е също
необосновано, защото именно то дава разяснения кога се явява допустим този
иск.Според същото това ТР правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато:
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника.В производството по този иск ищецът доказва фактите,
от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които
произтича правото му. При липса на правен интерес производството се
прекратява. Правен интерес от предявяване на установителен иск за
собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с
възможността да предяви осъдителен иск за същото право.Според ВКС при
установителните искове /включително и отрицателните/ в най-голяма степен
се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се
окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството "предмет на иска",
защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора.
Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора
и на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния
установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на
иска не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право
никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от
който такова право се поражда. Правото, предмет на отрицателния
установителен иск и специално при иск, с който се отрича правото на
собственост или друго вещно право, не се индивидуализира само с вещта,
върху която съществува и с лицето, което е негов носител. Следва да се
държи сметка и за придобивното основание като белег,
индивидуализиращ това право и разликата в правния режим на правото
на собственост, извеждано от първични и производни придобивни
способи. В конкретния случай наличието на н.а. № 823/2016 година, които
индивидуализира ответниците като собственици на съответните, описани в
него идеални части от имота, базирани на наследство и давност, смущават
правната сфера на ищците.
Правилно, според въззивния съд, решаващата съдебна инстанция е
обосновала решението, като е приела, че не е налице наследствено
правоприемство и/ или давност, протекла в полза на въззивниците.Нещо
9
повече – ВРС е обсъдил и допустимите от страна на ответниците възражения,
като обосновано и законосъобразно е приел, че те не се простират върху
оспорването на реституционната процедура в полза на ищцовата страна –
такива са недопустими.
Също правилно ВРС е обосновал и правния факт, че въззивниците
могат да противопоставят само възражения, основаващи се на факти,
настъпили след масовизацията на земеделската земя, които изключват
правата на лицата на които е възстановено правото на собственост, респ.
техният наследодател. Това разрешение е възприето и в ТР № 9/07.11.2012 г.
по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, което е приложимо по отношение на
всички трети лица – ответници по иск за собственост, на които се
противопоставя административен акт за възстановяване на собственост върху
земеделски земи.Правилно е било съобразено и обстоятелството, че валидно
учредено право на ползване по отношение на въззивниците не е възникнало,
още по малко същите могат да се позоват на наследствено правоприемство и
давност.Вярно е, че е допустимо един ползвател да придобие по давност
имот, находящ се в земи по §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ, съответно неговите
наследници, но само след надлежната му индивидуализация с ПНИ.Видно е,
че с влязло в сила на 03.04.2009 г. решение е прието за установено между
страните, че ответниците И.А. и А.А. не са собственици на 578 кв.м. реална
част от ПИ 354 и е отменен съставения констативен нотариален акт в тази
част до 578 кв.м. от процесния имот.Т.е. исковата претенция на ищцовата
страна е била уважена, следователно е била прекъсната давността и започнало
протичането на нова такава.Бидейки недобросъвестно владението, се
определя нова давност от 10 години с изтичането на която, ответната е
можела да претендира право на собственост върху спорните идеални
части.Правилно, в тази връзка, ВРС е съобразил, че новата придобивна
давност в полза на ответниците е започнала да тече на 03.04.2009г., но същата
отново е спряна с предявяване на настоящия установителен иск за
собственост, предявен на 12.03.2019 година – а не както неправилно се сочи
във въззивната жалба от датата на уточнителната молба.Т.е. давността не е
изтекла.
При тези данни, въззивния съд намира, че решението се явява правилно
и е редно да бъде потвърдено.
С оглед изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261718 от 17.12.2020 година,
постановено по гр.дело № 3921/2019 година на ВРС, петдесети състав.
10
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11