№ 16652
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110162404 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ФИРМА“
ЕООД, с ЕИК ..... срещу Н. С. И., с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК са
предявени установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл.9 ЗПК за сумата 1196,24 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 24.01.2019г., ведно със законната
лихва от 14.07.2020г. до окончателното погасяване, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.10.2020г.
по ч.гр.д.№ 30486/2020г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът предявява и иск с правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.9
ЗПК за сумата от 42,86 лв., представляваща договорно възнаграждение по чл.
4 от Общите условия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.10.2020г. по ч.гр.д.№
30486/2020г. по описа на СРС, 176 състав. Предявява и осъдителен иск за
сумата от 1026,29 лв. – незаплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по чл. 15 от Общите условия, ведно със законната
лихва.
Ищецът твърди, че с посочения договор е предоставило на ответницата
кредит в размер на 1500 лв., като последната се е задължила да го върне на 24
1
равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от 88,74 лв., с падеж на
вноската десето число от съответния месец или общо задължение по кредита
– 2129,47 лв. Твърди, че е ответницата имала избран по договора пакет
допълнителни услуги в размер на 1448,88 лв., с месечна вноска от по 60,37
лв. Поддържа, че ответницата е извършвала плащания, с които е погасила
част от задълженията по договора. Твърди, че във връзка със заявление за
промяна на погасителния план към договора от 03.06.2019 г., между страните
е подписан и анекс № 1 от 04.06.2019 г. към договор, с който е отложен срока
на погасяване на погасителна вноска № 4 по договора за потребителски
кредит, като същата да бъде заплатена в края на погасителния план, с което
погасителните вноски са променени на 25. Твърди се, че поради
неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника, договорът
бил прекратен и обявен за предсрочно изискуем на 10.09.2019 г., за което до
ответницата било изпратено уведомление.
Сочи, че договорното възнаграждение по договора е определено в
размер на 629,47 лв., като незаплатената част от падежа на първата
неизплатена вноска - 10.08.2019 г., до датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – 10.09.2019 г., е в размер на 42,86 лв. Предвид тези
твърдения, ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му
дължи горепосочените вземания. С оглед извършеното плащане от 422,59 лв.
по сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет
допълнителни услуги, се претендира осъждането на ответницата за
незаплатения остатък на възнаграждение по същото от 1026,29 лв., за което
вземане заявлението за издаване на заповед за изпълнени по чл. 410 ГПК е
било отхвърлено. Претендира сторените деловодни разноски.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете с твърдението, че е заплатила сумата от общо 1712 лв. за срока на
договора, с която е погасена изцяло стойността на предоставената сума за
главница. Излага доводи, че претендираното възнаграждение за пакет
допълнителни услуги противоречи на императивните изисквания на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК., както и съдържа неравноправни клаузи, които са нищожни, като
сключени при заобикаляне на ЗПК, на основание накърняване на добрите
нрави и нееквивалентност на престациите по договора. Прави възражение за
недействителност на договора за кредит, тъй като не били спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т.11 ЗПК. Оспорва действителността
2
на разпоредбите на договора за кредит, уговарящи между страните ГПР от
45,33%, ГЛП от 38,30%, лихвен процент на ден от 0,11%, както и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като обосновава
тяхната неравноправност и противоречие със закона и добрите нрави.
Оспорва предоставянето на услугите, предмет на споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за кредит, както
и поради противоречие с чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, с оглед на което на ищеца
не се следвало възнаграждение. Моли за отхвърляне на исковите претенции и
претендира присъждането на деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
24.01.2019г. са сключили Договор за потребителски кредит № ....., по силата
на който ищецът предоставил на ответницата паричен заем в размер на 1500
лева, видно и от приложената по делото разпечатка от транзакция (лист 16).
Съгласно раздел IV от договора, ответникът се задължил да върне заема в
срок от 24 месеца, на равни месечни погасителни вноски с падеж от
10.02.2019г. до 10.01.2021г., съгласно приложения погасителен план. В раздел
VI от договора е предвидено и плащането на възнаградителна лихва с
годишен лихвен процент от 38,30 %, общо за целия срок на договора
възлизаща на 626,47 лева. Отбелязано е и, че ответникът избира да ползва и
пакет от допълнителни услуги свързани с разглеждането на искането за
кредит, възможността за отлагане плащането на вноски, промяна на размера и
падежа им, срещу дължимо възнаграждение в размер на 1448.88 лева за тази
услуга.
Ответникът не оспорва представените писмени доказателства, поради
което и съдът приема за доказан фактът, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит № ....., от
24.01.2019г., по силата на което заемодателят е предоставил на ответницата
паричен заем в размер на 1500 лева, който последната се задължила да върне
ведно с уговорената възнаградителна лихва в срок до 10.01.2021г. Страните
не спорят, че ответницата е изпълнила задължението си по посочения
договор, като е заплатила общо сумата от 1712 лева, като за това с отговора
3
на исковата молба представя платежни нареждания. Въпреки, че по делото не
се доказа уведомителното писмо за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита да е достигнало до ответника, съдът приема, че е настъпила
изискуемостта на вземанията за главница и възнаградителна лихва, поради
настъпването на крайния падеж съгласно приложения погасителен план, в
който смисъл са и указанията дадени с т.1 от ТР от 02.04.2019г. по тълк.дело
№ 8/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При това положение и както сам ищецът твърди с молбата си
уточнение с вх.№ 25151259/13.10.2021г. ищцата е погасила за главница
сумата от общо 1712 лева (по данни на ищеца сумата от 701,17 лева е
погасена към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а сумата от
950 лева – след заповедното производство). За вземането за лихви ищецът
твърди, че ответницата е погасила сума от 20,83 лева. С исковата си молба
ищецът е предявил искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на
вземания по процесния договор спрямо ответницата за сумата от 1196,25 лева
- остатъчна главница по договора и за сумата от 42,86 лева – договорна
лихва. (1196,25 +42,86), а след молбата уточнение на ищеца се установява, че
ищцата е заплатила по договора за кредит, сума по – голяма от тази, която
ищецът претендира , а именно 1712 лева. Ето защо и при съблюдаване
принципа, заложен в императивата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, след като общо
заплатената сума е достатъчна да покрие разноските, лихвите и главницата, те
са се погасили с плащането на ответницата, което сам ищецът не оспорва и тя
няма висящи задължения по процесния договор за кредит към ишеца.
По тези съображения исковете за главница и възнаградителна лихва
следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По отношение претендираната сума от 1026,29 лева - възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги:
В случая ищецът претендира вземания по договор за потребителски
кредит по смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради
отношенията между страните породени от него, се регулират от правилата на
специалния закон.
По отношение възнаграждението за закупен пакет от допълнителни
услуги, ищецът уточнява, че се касае за услуги свързани с разглеждането на
искането за кредит, възможността за отлагане плащането на вноски, промяна
4
на размера и падежа им, което е видно и от приложеното Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Разпоредбата на чл.10а от
ЗПК предписва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и
не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие (ал.3). Следователно, законът не допуска в полза на кредитора
присъждане на допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит,
за управлението му, още повече, че не се твърди и такива услуги реално да са
предлагани, поради което и тази претенция на ищеца не може да бъде
уважена, тъй като е в противоречие с императивните правила на ЗПК.
Отделно от това, клаузата води до съществено неравновесие между правата
на кредитора и потребителя, доколкото срещу плащането на значителна сума,
потребителят не получава реална насрещна услуга, поради което и клаузата е
неравноправна. Съдът следи служебно за наличие на неправноправни клаузи
в договор сключен с потребител на основание чл.7, ал.3 ГПК, поради което и
при упражняване на служебните си правомощия съдът намира, че
претенцията за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги следва
да бъде отхвърлена, тъй като се основава на нищожна клауза.
Доколкото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК е издадена за сумите както следва: над 1196,24 лева до размера от
1291,04 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ ********** от 24.01.2019г и над 42,86 лв.до размера от 117,90 лева,
представляваща договорно възнаграждение по чл. 4 от Общите условия за
периода от 10.08.2019г. до 10.09.2019г., а искове за тези суми над посочните
размери не са предявени, то издадената заповед в тези й части подлежи на
обезсилване.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото ответницата има право на разноски на
основание чл.78, ал.3 ГПК, като за исковото производство следва да й се
присъдят разноски в размер на 500 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК ..... срещу Н. С.
И., с ЕГН ********** по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове с правно основание
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК за установяване дължимостта на сумите от
1196,24 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ ********** от 24.01.2019г и от 42,86 лв., представляваща договорно
възнаграждение по чл. 4 от Общите условия, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
06.10.2020г. по ч.гр.д.№ 30486/2020г. по описа на СРС, 176 състав., както и
предявения осъдителен иск с правно основания чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.9
ЗПК за сумата от 1026,29 лв. – явяваща се незаплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги по чл. 15 от Общите условия, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК ..... да заплати на Н. С. И. с ЕГН
********** на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 500 лева – разноски за
исковото производство.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 06.10.2020г., издадена по ч.гр.д.№ 30486/2020г. по описа на СРС, 176
състав за сумите над 1196,24 лева до размера от 1291,04 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********
от 24.01.2019г. и над 42,86 лв.до размера от 117,90 лева, представляваща
договорно възнаграждение по чл. 4 от Общите условия за периода от
10.08.2019г. до 10.09.2019г., за които искове по реда на чл. 422 от ГПК не са
били предявени.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6