Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

                                                 № 143

 

 

Гр. Пловдив, 19.09.2019  г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                               

                                                

          ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                           ЧЛЕНОВЕ:            Мария Петрова

                                                                                    Величка Белева        

                               

като разгледа докладваното от съдията В. Иванова въззивно гражданско дело № 453 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по реда на чл. 463, ал.2 от ГПК.

          Обжалвано е решение № 845, постановено в закрито съдебно заседание на 1.07.2019 г. от Окръжен съд-П. по гр.д. № 957/2019 г., с което е оставена без уважение жалбата на „Т.2.“ООД-гр.П., В.М.Т., И.Л.Т. и М.И.Т. в качеството им на длъжници по изп.д. № 378/2013 г. по описа на ЧСИ С.Г. против извършено разпределение от 27.03.2019 г. на суми от публична продан на два недвижими имота, собственост на длъжника И.Л.Т. – два ПИ в с. М., съответно описани – относно постъпилата от публичните продани обща сума в размер на 9 649,90 лв.

Жалбоподателите „Т.2.“ООД-гр.П., В.М.Т., И.Л.Т. и М.И.Т., длъжници в изпълнителното производство, молят по съображения, изложени в жалбата с вх. № 21 916/17.07.2019 г., решението да бъде отменено  и да бъде постановено решение, с което да бъде отменено като незаконосъобразно извършеното от ЧСИ разпределение от 27.03.2019 г. по изп.д.№378/2013 г. на ЧСИ С.Г.. Претендират за присъждане на разноски.

Ответниците по жалбата „Ю.Б.“АД-гр.С. и Т.н.Н. не са взели становище по нея.

П. апелативен съд прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

          На 1.04.2019 г. от „Т.2.“ООД-гр.П., В.М.Т., И.Л.Т. и М.И.Т., длъжници в изпълнителното производство,  е подадена чрез ЧСИ С.Г. с вх. № 7694 до Окръжен съд-П. жалба против разпределение от 27.03.2019 г. по изп.д. № 378/2013 г. С решение № 845 от 1.07.2019 г. окръжният съд  отхвърля жалбата като неоснователна. Жалбоподателите-физически лица са уведомени за решението на съда на 12.07.2019 г., а дружеството-жалбоподател е уведомено за решението на 7.08.2019 г. На 17.07.2019 г. е подадена жалбата до ПАС с вх. № 21 916/17.07.2019 г. Жалбата е допустима. С нея жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение на ОС е неправилно. Заявяват, че съгласно разпоредбата на чл. 79,ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ е предвидено задължение за СИ да издаде детайлна сметка за начислените от него такси по изпълнението. Твърдят, че в колона Й от Таблица 3 са включени обикновени такси, за които длъжниците не отговарят и за които не може да се установи основанието за начисляването им по отношение на сумата 180 лв., за която основание не е посочено за начисляване, което обосновава незаконосъобразността на разпределението. Твърдят, че в разпределението е включена такса в размер на 36 лв., която е свързана с първото разпределение по изпълнителното дело, което е отменено от съда с решение от 4.02.2016 г. по гр.д. 2371/2015 г. на ОС-П., поради което и за тези такси жалбоподателите не отговарят. Считат, че, доколкото предметът на изпълнението – изпълняемите права не са удовлетворени след проведената публична продан и събраната от нея сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички вземания, то в разпределението като такси не следва да се включват такси за вдигане на 9 броя запори на банкови сметки в размер на 108 лв., вдигане на възбрана в Г.Д.-12 лв., присъединяване на ТД на Н**– 60 лв., приключване длъжници - 120 лв. Заявяват, че ако е налице основание по чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК за прекратяване (констатиране на прекратяването поради перемпция), то таксите и разноските по изпълнението са за сметка на взискателя и за тях жалбоподателите не отговарят, поради което и незаконосъобразно същите се погасяват и то с първа по ред привилегия. Твърдят, че в колона Л от Таблица 3 ЧСИ е посочил общо дължимата сума от длъжниците в размер на 136 886,65 лв. с оглед определяне на размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата, която сума е некоректно зададена, тъй като в нея е включена и законна лихва до 27.03.2019 г., а за периода от 4.02.2016 г. до 27.03.2019 г. законните лихви не следва да бъдат включвани в разпределението, тъй като с решението от 4.02.2016 г. по гр.д. 2371/2015 г. на ОС-П. предходното разпределение на същите тези суми е отменено като незаконосъобразно, като от 4.02.2016 г. до 27.03.2019 г. ЧСИ не е извършил ново разпределение, в резултат на което са се натрупали значителни по размер законни лихви, включени в общия размер за начисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Заявено е, че с оглед на посоченото считат за неправилно определени размерите на вземанията с първа по ред привилегия. Заявяват и оплакване, че в постановеното от окръжния съд решение не е даден отговор на въпроса кои публични задължения следва да бъдат погасени – на И.Т. или на „Т.2.“ООД, или на някое друго солидарно отговорно лице, а те считат, че СИ в изготвеното разпределение точно, ясно и конкретно следва да посочи кои публични задължения (на кого от длъжниците) се погасяват и по този начин да внесе яснота относно публичното плащани и яснота относно размера на т.26 от ТТРЗЧСИ за погасяването на кои точно публични задължения и на кой от солидарните длъжници.

          Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение. В случая ЧСИ Г. е изготвил и е предявил на 27.03.2019 г. разпределение, след като в производството по принудителното изпълнение по изп.д. 378/2013 г. са били осъществени публични продажби на два поземлени имота-собственост на длъжника И.Л.Т..

          Първото оплакване на жалбоподателите е за неправилност на обжалваното решение на окръжния съд във връзка с приетата от съда липса на незаконосъобразност с оглед заявените от жалбоподателите оплаквания, свързани с начисляването от ЧСИ на такси за изпълнението. Действително, разпоредбите на чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ предвиждат, че за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екзепляра, подписани от ЧСИ, единият от които се връчва на задълженото лице, като в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане. Както е посочено в мотивите по т.2 от ТР №3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2015 г., ОСГТК, в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който СИ трябва да се произнесе за разноските и постановление за разноски е всеки акт на СИ, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението, без да е необходимо при приключване на всеки отделен изпълнителен способ всички произнасяния по направените до момента разноски по реда на чл. 434 от ГПК да бъдат обобщени в един окончателен акт на СИ, в който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението. Затова в случая липсата на отделен документ с произнасяне от ЧСИ относно разноските не обосновава неправилност на изготвеното от него разпределение, именно в което се съдържа и произнасянето на ЧСИ относно размера и събирането на начислените към момента на изготвянето на постановлението такси в производството по принудителното изпълнение. Относно оплакването за неправилност във връзка с твърдението, че в колона Й от Таблица 3 са включени обикновени такси, за които длъжниците не отговарят и за които не може да се установи основанието за начисляването им по отношение на сумата 180 лв., за която основание не е посочено за начисляване, което обосновава незаконосъобразността на разпределението, респективно, неправилност на обжалваното решение на окръжния съд, следва да се посочи, че относно таксата от общо 180 лв. действително в колона Г на Таблица 3 от разпределението, съдържаща начислените такси и разноски по делото не е посочено като текст описание. В графа Б обаче е посочено, че се касае за такса по т.2 от ТТРЗЧСИ, в която норма е посочен ясно видът на таксата, т.е. ясно е основанието за нейното начисляване, както правилно е приел и окръжният съд. Относно оплакването, че в разпределението е включена такса в размер на 36 лв., която е свързана с първото разпределение по изпълнителното дело, което е отменено от съда с решение от 4.02.2016 г. по гр.д. 2371/2015 г. на ОС-П., поради което и за тези такси жалбоподателите не отговарят, се констатира, в случая се извършва първо разпределение, защото предходното е било отменено, поради което тази такса е надлежно начислена съгласно т.13 от ТТРЗЧСИ, както ясно е посочено в графа Б и графа Г на Таблица 3 от разпределението, съдържаща начислените такси и разноски по делото. Оплакването, че доколкото предметът на изпълнението – изпълняемите права - не са удовлетворени след проведената публична продан и събраната от нея сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички вземания, то в разпределението като такси не следва да се включват такси за вдигане на 9 броя запори на банкови сметки в размер на 108 лв., вдигане на възбрана в Г.Д.-12 лв., присъединяване на ТД на Н** – 60 лв., приключване длъжници - 120 лв., е неоснователно, тъй като, както ясно е указано в мотивите по т.2 от ТР №3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2015 г., ОСГТК, в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който СИ трябва да се произнесе за разноските, изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа и по съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в ТТРЗЧСИ, взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови, което вземане се събира в хода на производството чрез някой от предвидените за изпълнението на паричните задължения изпълнителни способи. В случая ЧСИ правилно събира дължимите към момента на изготвянето на разпределението суми за такси за извършените до момента изпълнителни действия. Твърдението, че ако е налице основание по чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК за прекратяване (констатиране на прекратяването поради перемпция), то таксите и разноските по изпълнението са за сметка на взискателя и за тях жалбоподателите не отговарят, поради което и незаконосъобразно същите се погасяват и то с първа по ред привилегия, е несъстоятелно, тъй като в случая няма прекратяване на принудителното изпълнение съгласно чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК, а се извършва разпределение по реда на чл. 460 от ГПК.

          Второто оплакване на жалбоподателите е относно разпределената сума за законни лихви. Твърдят, че в колона Л от Таблица 3 ЧСИ е посочил общо дължимата сума от длъжниците в размер на 136 886,65 лв. с оглед определяне на размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата, която сума е некоректно зададена, тъй като в нея е включена и законна лихва до 27.03.2019 г., а за периода от 4.02.2016 г. до 27.03.2019 г. законните лихви не следва да бъдат включвани в разпределението, тъй като с решението от 4.02.2016 г. по гр.д. 2371/2015 г. на ОС-П. предходното разпределение на същите тези суми е отменено като незаконосъобразно, като от 4.02.2016 г. до 27.03.2019 г. ЧСИ не е извършил ново разпределение, в резултат на което са се натрупали значителни по размер законни лихви, включени в общия размер за начисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Заявено е, че с оглед на посоченото считат за неправилно определени размерите на вземанията с първа по ред привилегия. Съгласно разпоредбата на чл. 136,ал.4 от ЗЗД обаче правото на предпочтително удовлетворение обхваща освен присъдените лихви и лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение. Оплакването, че незаконосъобразно дългът е натоварен с лихви за периода от времето от датата на отмяната от съда 4.02.2016 г. на първото разпределение (от 20.05.2015 г.) до датата на сега разглежданото разпределение 27.03.2019 г., е затова неоснователно. Правото на взискателите като кредитори по чл. 136,ал.4 от ЗЗД не може да зависи от обстоятелството каква ще бъде продължителността на принудителното изпълнение, след като несъмнено в периода на провеждането му плащане от длъжника не е извършено и следователно за вземането за главница се дължи законна лихва.

          Третото оплакване на жалбоподателите е, че в постановеното от окръжния съд решение не е даден отговор на въпроса кои публични задължения следва да бъдат погасени – на И.Т. или на „Т.2.“ООД, или на някое друго солидарно отговорно лице, а те считат, че СИ в изготвеното разпределение точно, ясно и конкретно следва да посочи кои публични задължения (на кого от длъжниците) се погасяват и по този начин да внесе яснота относно публичното плащани и яснота относно размера на т.26 от ТТРЗЧСИ за погасяването на кои точно публични задължения и на кой от солидарните длъжници. То е очевидно неоснователно. В разпределението ясно е посочено (в пасажа над Таблица 1), както е прието и от окръжния съд, че то касае вземания към 27.03.2019 г. на взискателите по изпълнителното дело спрямо длъжника И.Л.Т., посочени в лева в следващата Таблица 1.

Установява се следователно, че подадената на 17.07.2019 г. по реда на чл. 463, ал.2 от ГПК жалба се явява неоснователна, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

          С оглед на гореизложеното съдът

 

                                         Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 845, постановено в закрито съдебно заседание на 1.07.2019 г. от Окръжен съд-П. по гр.д. № 957/2019 г.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

  

 

 

                                        ЧЛЕНОВЕ: (1) 

 

                            

 

 

                                                                          (2)