№..................................................2015г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХVІІІ състав, в публично заседание
на двадесет и пети март 2015г.,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ЙОТОВА
с участието на секретаря В.М.,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3158/2014г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156 и слд. от ДОПК.
Образувано е по жалба на П.Т.П., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник – адв.Ел.В., против Ревизионен акт № *********/08.04.2014г. на
орган по приходите, потвърден, респ. изменен с Решение № 423/11.08.2014г. на ИД
Директор на Дирекция „ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, с който на лицето са
определени задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2009-2012г. общо
в размер на 980.82 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 241.80 лв.
/съгласно и уточняваща молба л.22 от делото/.
Жалбоподателят твърди,
че оспореният акт е незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че не са налице предпоставките по чл.122 ал.1
т.2 от ДОПК за провеждане на ревизионното производство по особения ред. Твърди, че събраните
доказателства не са коректно ценени. Счита, че са налице грешки в изчисленията,
довели до определяне на нереални задължения. Оспорва включените от органа по
приходите в изготвените баланси разходи за живот по данни от НСИ, като твърди,
че не е доказано действителното извършване на същите, а с оглед
обстоятелството, че през процесните периоди е живял на село, не е имал такива.
Оспорва включените в баланса разходи за покупка на 7 бр. автомобили, като
твърди, че не е доказано придобиването им за негова сметка. Позавава се на
справка от Гранична полиция за едно регистрирано негово излизане извън страната
и на декларации от румънски граждани, съгласно които последните са му
предоставили средства за придобиване на автомобилите. Счита, че неправилно в
разходната част на паричния поток за 2012г. са включени суми за застраховки за
автомобили, продадени от него през 2011г. На изложените основания моли отмяна на РА в оспорената част. В съдебно
заседание и по съществото на спора, лично и чрез пълномощника си - адв.В., поддържа
жалбата на посочените в нея основания и моли нейното уважаване. Развива
подробни съображения и в депозирани писмени бележки, които моли да се вземат
предвид при произнасяне по спора. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът – Директор на Д-я “ОДОП”
гр.Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – ю.к.С., в съдебно
заседание и в писмени становища /л.37 и л.106/ оспорва жалбата и моли същата да
се отхвърли като неоснователна, по мотивите изложени в потвърждаващото решение.
Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение – 315.58 лв.
По допустимостта
на жалбата:
Жалбата срещу РА, потвърден с решение на Директора на Д-я
„ОУИ”-Варна, е
подадена пред надлежния съд, от
легитимирано лице, в законоустановения по чл.156
ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл.145 и чл.149 от ДОПК, като е налице и правен интерес
от обжалването, поради което е допустима за разглеждане.
По основателността:
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, Административният съд
приема за установено от фактическа страна следното:
Производствотто по издаване на обжалвания
РА е започнало въз основа на ЗВР № 1303413/15.08.13г. издадена
от Минко Цочев Михалски – началник сектор
„Ревизии”, Д-я „Контрол” при ТД на НАП-Варна упълномощена със Заповед № 622/07.05.13г. на
Директора на ТД на НАП-Варна. Срокът за извършване на ревизията е 3 месеца от
връчване на ЗВР /23.09.13г./. Същата е
с определен обхват - установяване на задължения – данък по чл.48 от ЗДДФЛ за
периода 01.01.09г.-31.12.12г. Първоначалната
заповед е изменена със ЗВР № 1305523/21.12.13г. и №
1400310/22.01.14г., като втората е издадена от Милена С. Георгиева, съгласно
Заповед № Д 1704/10.12.13г. /л.38 от делото/ и горецитираната такава.
За
резултатите от ревизията, в срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е изготвен РД № 1400310/10.03.14г. В срока по чл.119
ал.3 ДОПК е издаден обжалвания РА, с който на физическото лице са определени
задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2009г. – в размер
на 38.23 лв. и лихва за забава – 15.48 лв.; за 2010г. – 619.96 лв. и лихва
за забава – 187.00 лв.; за 2011г. – 83.02 лв. и лихва
– 16.44 лв.; и за 2012г. - 259.62 лв. и лихва – 24.79 лв.
В резултат на административно
обжалване на РА по реда на чл.117 и сл. от ДОПК, Директорът на Дирекция
“ОДОП” Варна при ЦУ на НАП се е
произнесъл с Решение № 296/20.06.14г., с което е изменил оспорения РА в
частта за данъчен период 2012г., като за същия е определил задължения по чл.48
от ЗОДФЛ в размер на 239.61 лв. и лихва – 22.88 лв. В останалата част е потвърдил РА.
В хода на ревизионното
производство са направени следните относими към предмета на делото фактически
констатации:
За процесния период е установено, че П.Т.П. е местно физическо лице и постоянно местоживеене на
територията на РБългария, неженен с две непълнолетни деца. Съгласно подписана
от същия декларация /л.387/, няма разходи за отглеждането на децата, чиято
издръжка е изцяло поета от тяхната майка. РЛ е било собственик на предприятието
ЕТ „П.-П.П.”, което към
01.01.12г. е прекратено. По данни на информационната система на НАП е
установено, че за ревизираните отчетни години не е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и не е декларирал получени доходи подлежащи на облагане по реда на този
закон.
В хода на ревизионното
производство, с цел изясняване на относимите факти и обстоятелства, имащи
значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице, на същото е
връчено ИПДПОЗЛ № 59872-29/02.12.13г. /л.27/, с което са изискани
документи и справки за ревизирания период относно: източници и размер на
получените доходи, притежавани недвижими и движими имущества, финансови активи,
вземания от трети лица, и др., както и Декларации по чл.124 ал.3 от ДОПК, за
всеки един от процесните периоди. В изпълнение на същото от жалбоподателя е
представен опис на доказателства, ведно с 6 бр. от изисканите справки
/л.34-28/. В молбата е посочил, че всички останали изискани документи са
представени с предходна такава от 05.04.13г. Действително, от доказателствата
по делото се установява, че с Протокол № 1311635/08.10.13г. /л.282/ са приобщени
доказателства по опис /л.448 -311/, в т.ч. и писмени обяснения /л.389/, събрани
при извършена проверка на П. Пенев, резултатите от която са обективирани в
Протокол № 1317538/26.07.13г. /л.278/.
За установяване фактите
и обстоятелствата относно фактически получените доходи /приходи/ и придобитото
имуществото от РЛ, са изискани документи и от трети лица – ВиК - Добрич, „Енерго
про продажби“ АД, „Космо България“ ЕАД, „Мобилтел“ ЕАД, „Вива ком“ АД /стр.68-59/,
„Искра 2003" ЕООД, ЕТ ”Вайлер-Кар В.Й.“, „Дъга Апостол“ ЕООД, „Валентино“
ООД /л.261-234/. За установяване на данни относно съществуващи открити и
закрити банкови сметки са извършени и действия за разкриване на банкова тайна и
са изпратени искания за представяне на документи до всички банки действащи на
територията на страната /л.227-165/.
Изискани са данни и
документи от държавни и общински институции и агенции, а именно: Агенции по
вписванията в гр.Софи, гр.Добрич и гр.Генерал Тошево, ГД Гранична полиция
гр.София /л.58-40/, Община Добрич отдел МДТ, МВР сектор Пътна полиция /л.417, 416/.
Изискана е, респ. е
получена информация от лизинговите дружества действащи на територията на
страната, относно закупените от лицето автомобили /л.164-128/, а относно
платените застраховки - от застрахователните дружества регистрирани на
територията на страната /л.127-72/.
На база събраните
документи е извършена съпоставка на всички установени парични приходи, респ.
разходи извършени от РЛ, за всяка ревизирана година, като е съставен отчет на
паричните приходи и паричните разходи по календарни дни.
При определяне размера на наличността към
01.01.09г. е приета за начално салдо такава в размер на 495.08 лв., установена
като наличен доход на лицето към 31.12.08г. по Протокол № 1317538/26.07.13г. В приходната част на баланса по години са
включени доходи от: възнаграждения
за работна заплата, получените суми от рента, от продажба на недвижими имоти и
от продажба на МПС-леки автомобили. Като
разходи са включени: платените
суми за местни данъци, платените суми за придобиване на леки автомобили,
платените застраховки за същите, както и статистически разходи за живот за едно лице по данни на НСИ /без разходи за
данъци/.
Въз основа на извършен анализ на имущественото състояние
на ревизираното лице, източниците на доходи и направените разходи, от органа по приходите е изведен извод за
недостиг на парични средства за всяка от ревизираните години, представляващи
обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 /по Решението/ и т.7 /по РА/ от ДОПК, а
именно: наличие на данни за укрити доходи и декларираните и/или получените
приходи, доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансово състояние. На основание чл.124 ал.1 от ДОПК с Уведомление № К-59872-28/02.12.13г.
/л.39-35/ ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане с данъци за процесните
периоди ще бъде определена по този ред и едновременно с това му е дадена възможност
да изрази становище и да ангажира доказателства.
От жалбоподателя са депозирани декларации по
чл.124 ал.3 от ДОПК за всеки един от процесните периоди /л.480-450/.
Особеният ред за определяне на данъчната
основа за облагане с данъци е приложен за всеки от ревизираните периоди, като
при извършения анализ по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК е определена годишна
данъчна основа за облагане с данък, формирана от получените и недекларирани
доходи от продажби на движими вещи /леки автомобили/, приети за доходи от други
източници, получени възнаграждения от трудови правоотношения, като е установен
недостиг на парични средства за всеки от периодите: за 2009г. – 382.30 лв.; за
2010г. – 6 199.62 лв.; за 2011г. – 830.16 лв. и за 2012г. – 2 596.19
лв. Върху определените данъчни основи, на основание чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ на
жалбоподателя е определен допълнително дължим данък върху дохода, като са начислени
и съответните лихви за забава.
В хода на съдебното производство е допусната
ССЕ. При изготвяне на заключението по поставените въпроси, в.л. е ползвало
данните за Разходи за живот от статистическите годишници на НСИ за процесните
периоди, публикувани на сайта на НСИ. Въз основа на същите и като е елиминирало
някои суми от перата на разходите /оцветени в сиво на таблица на л.7 от експ./,
за които по преписката има конкретни данни, в.л. е дало заключение за разходите
за живот, които следва да ес включат в баланса на жалбоподателя, като само за
2009г. същите са по-високи от тези по оспорения РА. След извършено изчисляване на
годишна база, в.л. е дало заключение за превишаване на разходите над приходите
за всеки от проверяваните периоди.
В горепосочените части, съдът кредитира
заключението на в.л. като обективно и компетентно дадено, като конкретните суми
за разходи за живот и изготвените баланси ще бъдат обсъдени при произнасяне за
всеки един от процесните периоди. В останалата част съдът не кредитира
заключението на в.л., тъй като същото е давало отговор на въпроси по подадена
от жалбоподателя молба, което му е предоставена само за сведение, без конкретно
такива въпроси да са му поставяни със съдебно определение.
В хода на съдебното производство е разпитана
свидетелката И П Х. От показанията на същата се установява, че живее на семейни
начала с жалбоподателя, от когото има две непълнолетни деца. Заявява, че е
теглила банкови кредити /л.40-50/, от които през 2009г. със запис на заповед е
предоставила на жалбоподателя 4 800 лв., 2010г – 4 300 лв. и в
началото на 2011г. – 3 500 лв. /л.51-53/, за задоволяване на негови лични
нужди. Свидетелката дава обяснения относно документите, които са били изискани
от органите по приходите при извършване на проверката, респ. тези които са
предоставени.
Предвид гореустановената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По валидността на акта.
При извършване на задължителната
проверка по чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и
е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен
орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията,
поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност.
По процесуалната законосъобразност
на акта.
При извършената служебна
проверка, съдът не констатира допуснати при извършване на ревизията съществени
процесуални нарушения.
В хода на ревизията, на
ревизираното лице е връчено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК, съобразно което
са установени обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК, поради което
основата за облагане с данък върху дохода за всяка от ревизираните години ще бъде
определена по реда на чл.122 от ДОПК и лицето е поканено да представи
декларации по чл.124 ал.3 от ДОПК. Към преписката, по предвидения в закона ред, са приобщени доказателствата
събрани при
предходна проверка на лицето, като допълнително са изискани документи и обяснения, както от
него, така и от трети лица. Производството е приключило в установения срок, като е съставен РД, а впоследствие и РА издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията на чл.119 ал.2 от ДОПК. Заповедите по образуване и движение на ревизионното производство в тази
част са издадени от компетентен орган. Същото е приключило в определения срок с РА, с предписаните от закона форма и съдържание. Решението, с което е
потвърден РА, е издадено от компетентен орган
в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК. При служебната проверка не се установяват
съществени процесуални нарушения при провеждане на ревизионното производство от
естество да доведат до отмяна на ревизионния акт само на това основание.
Не се спори, че
задълженията за данък върху доходите на ревизираното лице, са определени по
реда на чл.122 от ДОПК, като за основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ е
прието превишението на разходите над приходите за ревизирания период. За да
преминат към облагане по особения ред, в случая органите по приходите са
приели, че са налице обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК – данни
за укрити приходи или доходи; и декларираните и/или получените доходи не
съответстват на имущественото и финансовото състояние за ревизирания период.
Съгласно чл.124 ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт
при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по
чл.122 ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената
презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствена
тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно
обжалване на РА издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по
приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени
случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест
на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване
твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите
констатации в акта.
Доколкото в хода на
ревизионното производство, при подробен анализ на събраните доказателства и
относимите обстоятелства, органът е достигнал до извода за превишаване на
разходите над приходите за всеки един от данъчните периоди, съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не са били налице основания за
облагането му особения ред. Дали данъчният орган в случая правилно е приложил
материалния закон, е отделен въпрос и зависи от това доколко жалбоподателят
успешно е провел доказване на възраженията си, с оглед законоустановената
призумпция по чл.124 ал.2 от ДОПК, за което изрично са дадени указания от съда.
По материалната законосъобразност на акта.
С оглед по-голяма
прецизност, съдът намира, че следва да се произнесе по всяко едно от
възраженията в жалбата за конкретните периоди:
1.Данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009г.
Възраженията на
жалбоподателя по отношение констатациите в РА за този данъчен период, са
единствено относно включения в баласа разход за живот по НСИ, като твърди, че
органът не е събрал доказателства, които действително да установяват извършването
на такъв в размер на 3 142 лв. годишно /261.83 лв. месечно/. Заявява, че
през процесния период не си е купвал храна, дрехи и обувки и е ходил пеш на
работа. Тъй като е живял на село, сам е произвеждал храната си.
Съдът намира тези
възражения за неоснователни. Не само нелогични, но и недоказани останаха
твърденията на жалбоподателя, който носи доказателствената тежест, за липсата
на извършени каквито и да са разходи за храна, транспорт и облекло. Звучи
нелогично и изявлението му, че не дава никакви средства за издръжка на
непълнолетните си деца от предходния брак.
По делото не са установени разходи за живот на
жалбоподателя, по различни от статистическите такива. Последните са определени на база
резултатите от извършено статистическо изследване на влиянието на цените на
стоките и услугите върху разходите за издръжка и живот на едно лице през
конкретна календарна година. Техният размер съответства на официално
публикуваните разходи за издръжка и живот от НСИ. Отделен е въпроса, че
съгласно показанията на свидетелката, жалбоподателят не живее сам, а е в едно
домакинства с нея и двете им непълнолетни деца, в който случай разходите за
живот са по-високи.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че правилно органите по приходите са взели предвид
статистическите данни на НСИ за паричните разходи по видове за 2009г., като в
случая от тях са изключени тези за установени данъци.
По отношение на дадените
от свид.Х показания, за предоставени на жалбоподателя суми със запис на
заповеди, както за този, така и за следващите периоди, съдът намира, че не
следва да съобразява последните като приход, който да намери отражение в
паричния баланс, тъй като от една страна изобщо няма такива възражения от
жалбоподателя и не са посочени от него като приход в декларациите по чл.124 от ДОПК, а от друга - представените записи на заповеди не са заверени нотариално,
същите са частни документи и не се ползват с обвързваща съда доказателствена
сила. Получаването от жалбоподателя на предоставени му от свидетелката суми, не
се установява по безспорен начин и от събраните по делото доказателства, като
показанията на Х, доколкото се ценят при условията на чл.172 от ГПК, не се
кредитират в тази част.
Съдът обаче намира за
основателно възражението, че данъчният орган неправилно е определил размера на
облагаемата данъчна основа за 2009г., респ. за останалите периоди включени в
обхвата на ревизията. В противоречие с материалния закон органът е определил
облагаемата основа като сбор от формирани за годината отрицателни междинни
салда. Независимо, че ревизията е по реда на чл.122 от ДОПК, при формиране на
данъчната основа за облагане трябва да бъдат изпълнени изискванията и на
материалния закон, който в случая предвижда с данък върху дохода да се облага
годишния доход на физическите лица. По тази причина, основата за облагане по
реда на чл.122 от ДОПК следва да се определи като се установят общо получените
парични средства за годината, общо разходваните парични средства за същия
период и само превишението на разхода над прихода на годишна база може да се
приеме като основа за облагане по реда на чл.123 ал.1 т.2 от ДОПК.
Предвид горната
нормативна уредба и като се вземе определеното от органа начално салдо към
01.01.09г. в размер на 495.08 лв. /неоспорено от жалбоподателя/; установени
възнаграждения от работна заплата – 1 699.69 лв.; и приходи от рента и
продажба на л.а. – общо 900 лв., съдът констатира, че приходите за този период са общо в размер на
3 094.77 лв., а разходи са в размер на статистическите такива по НСИ – 3
142 лв. Т.е. в случая действително е налице паричен недостиг на жалбоподателя,
но същият е в размер на 47.23 лв.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че за ревизираната 2009 година, изводът на органите по
приходите за обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и 7 от ДОПК, позволяващ
формирането на облагаема основа по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, е
необоснован. Констатираното превишение за този период е в размер на 47.23 лева
и е формирано изцяло от статистическите разходи за издръжка. От страна на
ревизиращите не са установени други разходи за закупуване на движими и
недвижими вещи, както и такива извън статистическите разходи за издръжка. Не са
установени получени суми от облагаеми източници, за които лицето не е подало
ГДД, т.е. по никакъв начин не е доказано наличието на обстоятелства по чл.122
ал.1 т.2 от ДОПК, нито явно и съществено превишение на направените разходи над
декларираните получени средства за 2009г. по смисъла на чл.123 ал.1 т.2 от
кодекса. Предположението, че лицето би следвало да е направило разходи за
обичайна издръжка /при отсъствието на данни за придобити имущества, луксозни
разходи и други подобни, от които да следва извод за имуществено или финансово
състояние, неадекватно на констатираната липса на доходи/ в размера, определен
от статистиката, не е достатъчно основание за облагане на тези предполагаеми
разходи с данък върху доходите. Липсват установени обективно извършени разходи, които да са явно
и съществено несъответни на доходите на жалбоподателя.
По тези съображения,
съдът намира, че за 2009г. от страна на органите по приходите не са доказани
обстоятелства, налагащи ревизията да бъде проведена по реда на чл.122 и сл. от ДОПК и фактическите констатации в ревизионния акт за облагаеми доходи с
неустановен произход не могат да се ползват с презумпцията за вярност.
Доколкото не са установени и доказани недекларирани доходи от ревизираното лице
за 2009г., ревизионният акт в тази част следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
2.Данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2010г.
За този данъчен период
жалбоподателят оспорва съставените отчети за паричните потоци и по-конкретно
включените разходи за покупка на следните леки автомобили: Сеат Алхамвра, рег.№
ТХ 0020 ХС; Фолксваген Каравел, рег.№ ТХ 0511 ХС; Опел Вектра, рег.№ ТХ 1023 ХС;
Пежо 306, рег.№ ТХ 0128 ХС; Форд Екскорт, рег.№ ТХ 0419 ХС; Мазда 626, рег.№ ТХ
0536 ХС; Фиат Браво, рег.№ ТХ 2778 ХС. Твърди, че не е доказано придобиването
на автомобилите за негова сметка. Като аргумент посочва, че по данни на
Гранична полиция е установено, че е регистрирано само едно негово излизане от
страната на 12.05.2012г., поради което е останал неизяснен въпроса как са
придобити автомобили, след като през 2010г. не е напускал територията на
страната. Твърди, че във връзка придобиването на същите е представил декларации
подписани от румънски граждани - негови приятели, в които е посочено, че те са
му предоставили средствата за закупуването им.
В хода на ревизионното производство, във връзка с
изискана информация: С
писмо вх.№ 59872- 23/25.10.13г. /л.58/ издадено от ГД Гранична полиция София е
представена информация относно наличието на регистрирано излизане на П.Т.П. от
територията на РБългария на 12.05.2012г. в 02.12ч.; С писмо № 10164/24.07.13г. от
МВР-Добрич, сектор „Пътна полиция“ е предоставена справка /л.415/ за превозните
средства /в т.ч. и гореописаните такива/, които към посочената дата са били
настояща или бивша собственост на П.Т.П.. Предоставени са и договори за
закупуване на тези автомобили от жалбоподателя, а в последствие и за тяхната
продажба на румънски граждани /л.414-391/.
Във връзка с
покупко-продажбата на процесните автомобили, РЛ е дало обяснения /л.374/, че
всички те са собственост на румънски граждани, които са негови лични приятели и
им е направил услуга за регистрация на МПС на негово име в РБългария, тъй като
в Румъния същата е много скъпа, като за целта са сключвали фиктивни договори за
покупко-продажба. За същите не е вземал никакви парични средства, а е правил
услуга на добра воля, като всички разходи са се поемали от реалните
собственици. Представил е копия на лични карти на купувачите и декларации-разписки,
в които същите са декларили, че са дали суми от по 1 000 лв. на П.Т.П. за
закупуването и регистрация на конкретните автомобили /л.353-317/.
С оглед установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира горните възражения на жалбоподателя
за неоснователни. Обстоятелството, че има само едно регистрирано преминаване
през ГКПП от П., не води до извода, че през процесния период той не е напускал
страната. Както е посочено и в самото писмо от МВР, сектор „ГП“, в
информационните фондове на МВР не се съдържат изчерпателни данни за всички
пътувания на граждани на ЕС, включително и български граждани и ползваните от
тях МПС-та, тъй като от 01.01.07г. се прилагат т.н. „минимални гранични
проверки“. Следователно, представената информация от компетентните органи
относно излизанията на ревизираното лице не е категорична и изчерпателна,
поради което твърденията на жалбоподателя, че ревизиращите органи не са доказали
напускането му на страната на датите на придобиване на процесиите автомобили
/за което пък са налице съответните договори/, са неоснователни.
В конкретния случай, за
да се включи покупката на посочените автомобили в разходната част на отчета на
паричните средства за 2010г., е съобразена информацията и доказателствата
представени от МВР сектор Пътна полиция Добрич, които са събрани по предвидения
в ДОПК ред и не са оспорени от жалбоподателя. Същите се потвърждават и от
представените от самия жалбоподател свидетелства за регистрация на л.а.
/360-314/ и категорично оборват твърдението му, че не е бил собственик на
автомобилите, тъй като по аргумент от чл.143 ал.1 от ЗДвП регистрацията на ППС
се извършва на името на неговия собственик. Това е възможно само и единствено
след представяне на доказателства за придобиване на МПС, като в случая
безспорно са налице такива за възмезното придобиване на процесните автомобили
от жалбоподателя, предоставени от самия него на органите на МВР при
регистрацията им.
Недоказано
остана и възражението на жалбоподателя, че е действал само като поставено лице,
за да направи услуга на свои приятели, без да получава за това насрещна
престация. За установяване на същото е представил единствено горецитираните
декларации-разписки от купувачите – румънски граждани, които пък сами по себе
си противоречат на твърдението, че е действал безвъзмездно. Тези декларации са
оспорени от ответника, като още в РА е прието, че са съставени единствено за
целите на облагането. Доказателства за противното не бяха представени и в хода
на съдебното производство, въпреки дадените от съда указания. Представените
декларации са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща
съда доказателствена сила. Доколкото същите не се подкрепят от други
доказателства и противоречат на събраните по предвидения в ДОПК ред други
такива, съдът намира, че не следва да ги кредитира.
Предвид гореизложеното, следва да се направи извод, че
правилно органът по приходите е включил в баланса за 2010г. като разход сумите
за закупуване на процесните автомобили, респ. като приход – сумите от
продажбата на същите, съобразно представените нотариално заверени договори.
Възраженията на
жалбоподателя относно разходите за живот по НСИ и за този период, съдът намира
за неоснователни по съображенията изложени в предходната точка. Както обаче
беше посочено в последната, данъчната основа за облагане следва да се определи на
годишна база, съобразно изискванията на материалния закон. Предвид данните
описани в баланса за този период в РА, при начално салдо към 01.01.10г. в
размер на 0.00 лв. /с оглед установен недостиг през предходния период/,
приходите са в размер на 4 259 лв., а разходите – 9 805.89 лв.,
отчитайки размера на разходите за живот по ССЕ – 3017 лв.
Следователно, правилно органите по приходите
са приели, че за този период е налице паричен недостиг. Същият обаче, определен
на годишна база в съответствие с материалния закон, е в размер на 5 546.89
лв. Данъкът по чл.48 от ЗДДФЛ върху тази сума е в размер на
554.69 лв. Лихвата за забава за
периода 01.05.11г.–16.01.14г., съобразно изискванията на чл.67 ал.4 от ЗДДФЛ,
изчислена с програмен продукт „Ел.калкулатор на НАП“ е в размер на 167.31 лв.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че жалбата за този данъчен период е частично основателна. Същата
следва да се уважи като се отмени обжалвания РА в частта, в която е определен
данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2010г., за разликата над 554.69 лв. и по
отношение на лихвите за разликата над 167.31 лв.
3.Данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011г.
В тази част съдът намира
жалбата за основателна изцяло по съображенията изложени в т.1 от настоящото
решение. За този данъчен период фактическите установявания и възраженията на
жалбоподателя са идентични с тези за 2009г., доколкото последните се свеждат
единствено до размера на разходите за живот по данни на НСИ, които от своя
страна основно са формирали недостига в баланса за този период. Тези възражения
съдът намира неоснователни по вече изложените по-горе мотиви. Кредитира
заключението на в.л. досежно размера на разходите за живот, които следва да да
се включат в баланса – 3 217 лв. При това положение и с оглед данните по
РА, изчислени на годишна база приходите за този период са в размер на
3 096.78 лв., а разходите са 3 625.57 лв. Т.е. в случая действително е налице паричен
недостиг, но същият е в размер на 528.98 лв. Констатираното превишение за този период е формирано
основно от статистическите разходите за издръжка. Не е установено наличието на
обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, нито явно и съществено превишение на
направените разходи над декларираните получени средства за 2011г. по смисъла на
чл.123 ал.1 т.2 от ДОПК, поради което оспореният РА в тази част следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
4.Данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2012г.
За този данъчен период
жалбоподателят оспорва размера на сумите за застраховки включени в разходната
част на отчета на паричния поток, като твърди, че същите не следва да намират
отражение в баланса, доколкото автомобилите за които се отнасят, са продадени
през 2011г. и няма логика да са заплатени от него, тъй като вече не е бил техен
собственик.
Съдът намира наведените
възражения за частично основателни, по следните съображения:
В хода на ревизионното
производство, с оглед изискана от застрахователни дружества информация, е
постъпила такава относно сключени от П.П. застраховки /л.444-427/. Въз основа
на същите в РД са констатирани 11 суми за застраховки „ГО“ /л.488/. С
оспореният РА за този данъчен период възраженията на жалбоподателя са частично уважени
/стр.18, 19, л.551/ по отношение на сумите за застраховки, за които е прието,
че е ясно за кои автомобили се отнасят и от представените доказателства, се
установява, че същите са продадени преди датите на застраховките. Органът по приходите е
приел, че при положение, че МПС са продадени с договори за покупко-продажби от
по-ранни дати на застраховките, няма как реално те да са извършени от
ревизираното лице, тъй като това е задължение на новите собственици, поради
което и същите са изключени от баланса на касовата наличност за 2012г., както
това е сторено и за 2011г. /стр.15 т.3, л.553/. По отношение на останалите
суми, органът е приел, че от справката предоставена от ЗК „Лев Инс“ АД не става
ясно за кои автомобили се отнасят, тъй като са посочени само номера на полици,
без същите да са представени, а от своя страна жалбоподателят само навежда
твърдения, без да представи за същите неоспорими доказателства.
Съдът намира горните
изводи за постановени в противоречие със събрания още в хода на ревизионното
производство доказателства, по отношение на:
-сумата от 210.53 лв. от
17.01.12г. – същата е по застрахователна полица № 221120004249 /л.433 и л.360/
и касае л.а. Фиат Браво, рег.№ ТХ 2778 ХС, продаден с договор от 19.01.11г.
/л.360/;
-две суми от по 114.26
лв. съответно от 22.05.12г. и 22.11.12г. - същите са две вноски по
застрахователна полица № 22112001362368 /л.433 и л.314/ и касаят л.а. Форд
Фокус, рег.№ ТХ 3709 ХС, продаден с договор от 16.02.11г. /л.315/;
-сумата от 126.38 лв. от
02.12.12г. – същата е втора вноска по застрахователна полица № 22112001430983
/л.433 и л.320/ и касае л.а. Пежо 306, рег.№ ТХ 0128 ХС, продаден с договор от
19.11.10г. /л.321/, като първата вноска е изключена от баланса на касовата
наличност с РА /стр.18 т.5/.
По отношение на тези
суми жалбата се явява основателна по съображенията изложени и от органа по
приходите в оспорения РА, като няма основания при идентична фактическа
обстановка да се влошава положението на РЛ, а именно: поради наличие на
доказателства, че автомобилите, за които се отнасят застраховките са продадени
много преди датите на сключването им, поради което няма как същите да са
направени от жалбоподателя.
Останалите две вноски –
от по 42.59 лв. направени на 27.08.12г. и 27.11.2012г. са по застрахователна полица № 28112001356316
на ЗК „Олимпик“ /л.428/ и касаят л.а. Опел Астра рег.№ ТХ 3327 НХ. За същия
обаче не са представени доказателства за продажбата му и не фигурира като
продаден в справката от МВР, поради което следва да се приеме, че разхода за
застраховката му е направен от жалбоподателя и законосъобразно същия е включен
в касовия баланс за 2012г.
Предвид горните изводи и мотивите в т.1,
поради които не се уважават възраженията на жалбоподателя за разходите за
издръка по данни от НСИ, като се кредитират тези по ССЕ – 3 570 лв.,
изчислен на годишна база балансът на касовата наличност е както следва: приходите са в размер на
1 248.19 лв., а разходите – 3 743.99 лв.
В този смисъл, правилно данъчния орган е приел, че
е налице превишаване на разходите над приходите. Същото обаче, определено на
годишна база, е в размер на 2 495.80 лв., докато с оспорения РА /при
формирани за годината отрицателни междинни салда /, след изменението с Решение
№ 423/11.08.14г., е прието превишаване в размер на 2 396.15 лв. Т.е. частта
от средствата с недоказан произход на РЛ е в размер по-висок от този установен
от органа по приходите. Доколкото обаче е налице законова забрана – чл.160 ал.5
от ДОПК, за изменение на акта във вреда на жалбоподателя, съдът намира, че
процесния РА в частта, в която е определен данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2012г. не
следва да се изменя.
Съобразно изхода на спора,
основателни се явяват направените от страните искания за присъждане на разноски
съобразно уважената, респ. отврълената част от жалбата. Направените от жалбоподателят
разноски в хода на
съдебното производство, установени по съответния ред, са общо в размер на 550 лв. – 400 лв.
адвокатско възнаграждение с данни, че същото е внесено и 150 лв. внесен
първоначален депозит за вещо лице. Предвид размера
на уважената част – 238.13 лв. от
общия интерес по РА – 1222.62
лв., искането на жалбоподателя
за присъждане на съдебно-деловодни разноски се явява основателно в размер на 104.50 лв., на осн. чл.161 ал.1 от ДОПК. Юрисконсултското възнаграждение, определено съобразно обжалвания материален
интерес и разпоредбата на чл.8 ал.1
т.1 от Наредба № 1/09.07.04г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение е 300 лв. По компенсация, жалбоподателят следва да се осъди
да заплати на ответника ю.к.възнаграждение в размер на 195.50 лв. Същият следва
да бъде осъден да внесе по сметка вещи лица и разликата от 150 лв. до
определения от съда окончателен депозит за в.л. от 300 лв. в с.з. на
25.03.15г., които въпреки дадените указания не са внесени от П..
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № *********/08.04.2014г. на орган по приходите, потвърден, респ. изменен с
Решение № 423/11.08.2014г. на и.д. Директор на Дирекция „ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, в частта в която на П.Т.П., ЕГН **********,***, са определени данъчни задължения по чл.48
от ЗДДФЛ, както следва: за 2009г. и
2011г. – изцяло, ведно със съответните лихви; за 2010г. – за разликата над 554.69 лв. и лихва за забава - за разликата над
167.31 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на на П.Т.П., ЕГН **********,***, против Ревизионен акт № *********/08.04.2014г. на орган по приходите,
потвърден, респ. изменен с Решение № 423/11.08.2014г. на ИД Директор на
Дирекция „ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, в останалата й
част.
ОСЪЖДА П.Т.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция “ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, разноски по
компенсация - юрисконсултско възнаграждение в размер в 195.50 лв. /сто
деветдесет и пет лв. и 50 ст./.
ОСЪЖДА П.Т.П.,
ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Административен съд – Варна за вещи лица: УНИКРЕДИТ БУЛБАНК IBAN: ***, сумата от 150 /сто и
петдесет/ лв.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: