Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 805
/ 17.06.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети май, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
ГАНЕВА
ГАЛЯ
РУСЕВА
при секретар Йовка Банкова, изслуша
докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 636/2022г. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът К.Г.Т., ЕГН
**********, с адрес *** и съдебен адрес ***, чрез адв. М.И., ПАК е оспорил
решение № 15/09.03.2022г., постановено по АНД № 679/2021г. по описа на Районен
съд Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № 251а-65 от
08.10.2021г. от 15.10.2021г. на директора на Областна дирекция на МВР – Бургас.
С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.17б, ал.1 от
Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), на основание чл.30,
ал.3 от ЗУЧК е наложена глоба в размер на 1000 лв.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на
спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът не се явява и не се представлява. В писмено становище процесуалният
му представител адв. И. е заявила, че поддържа касационната жалба и иска съдът
да отмени обжалваното решение на РС Царево и да отмени наказателното
постановление.
Ответникът по
касация, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Д., оспорва касационната
жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде
оставено в сила.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира
следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е основателна.
К.Г.Т. е наказан за
това, че на 25.08.2021г. около 11:40 часа в гр.Приморско, Община Приморско е
преминал с лек автомобил марка „*****“, модел „****“ с рег. № РА **** ВС върху
морски плаж „Приморско-юг“, в поземлен имот с № 58356.71.8 по кадастралната
карта на гр.Приморско, източно от местен път Приморско-Китен.
Административнонаказващият
орган е приел, че е нарушена нормата на чл.17б, ал.1 от ЗУЧК.
Съгласно чл.17б, ал.1
от ЗУЧК се забранява преминаването, паркирането и престоят на превозни
средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж.
Съгласно чл.30, ал.3
от ЗУЧК, който в нарушение на закона премине или спре превозно
средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж
или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви
дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона
"Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите
на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание,
се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до
5000 лв.
Районният съд, след като обсъдил
всички доказателства, е приел, че не са налице съществени нарушения на
процедурата при установяване на административното нарушение и при налагане на
наказанието, нарушението е доказано по несъмнен начин и е потвърдил наказателното
постановление.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо, но неправилно.
Според приложената от
административнонаказващия орган норма на чл.17б, ал.1 от ЗУЧК преминаването,
паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху
територията на морския плаж е забранено. За да бъде квалифицирано деянието като
нарушение на тази норма, следва да се докаже, че касаторът като водач на МПС
действително е преминал, както е записано във фактическото описание на
нарушението, през конкретно посочения морски плаж. По делото обаче няма
категорични и несъмнени доказателства, че местата, на които е установено
пребиваването на автомобила на касатора в този ден, са морски плащ „Приморско –
Юг“. По делото с административнонаказателната преписка е представена една
снимка (л.26), на която се вижда автомобил от същата марка и модел и със същия
регистрационен номер, който се движи или е спрял на терен, необозначен и
неразпознаващ се като морски плаж. Около автомобила се вижда много ниска
тревиста растителност, естествено обособен от движението на други автомобили
път, едно дърво и четирима души, които се движат по дървена скара, тип
„пътека“. Обстоятелството, че тези лица носят плажни принадлежности подсказва,
че или отиват или се връщат от плаж, но снимката по никакъв начин не доказва,
че това местоположение на автомобила попада някъде в очертанията на морския
плаж, чиято схема също е приложена по делото.
От установените
посредством писмени и гласни доказателства факти става ясно, че касаторът, за
да издърпа друг автомобил, действително е навлязъл в територия, върху която не
е положен асфалт. В неговите обяснения той описва пътя като черен път. От
описанията, които самият касатор дава, става ясно, че този път не е черен на
цвят, а е песъчлив. Всички данни обаче сочат, че тези 15-20 м, които е изминал
автомобилът, управляван от касатора по песъчливия път, не са част от
разпознаваем плаж. Нещо повече, самият актосъставител при разпита му в съдебно
заседание е заявил, че знак за наличието на плаж, който знае, че е имало
наоколо, е бил съборен, т.е. в деня на нарушението там не е имало знак, който
да указва наличието на плаж. При конкретно зададен въпрос актосъставителят е
заявил, че „беше влязъл с колата в пясъка или като дюни нещо се явява“. От тези
показания положението с мястото на извършване на нарушението става още
по-неясно, тъй като друга норма на Закона за устройство на Черноморското
крайбрежие, а именно чл.17а, ал.2 забранява преминаването, паркирането и
престоя на ППС, ремаркета и полуремаркета върху подвижни и неподвижни дюни с
тревиста растителност, както и облесени дюни. Касаторът обаче е санкциониран за
това, че е преминал върху територия на морски плаж. От доказателствата не се
установява, че касаторът е преминал или да е паркирал върху територия, която
очевидно и несъмнено изглежда като морски плаж. Установено е, че той е преминал
през територия, чиято почва е песъчлива, а на представената снимка се вижда
ниска тревиста растителност. Тази територия е възможно да е част от имота,
чийто идентификатор е цитиран в наказателното постановление и който според
кадастралната карта на гр.Приморско представлява морски плаж.
Административнонаказващият орган обаче не е доказал по несъмнен начин, че
мястото, където е установено да се движи ППС, управлявано от касатора, е част
именно от този имот и от този морски плаж. В допълнение следва да се посочи, че
обстоятелството, че касаторът въобще се е движел по песъчлива почва,
представляваща естествено образуван път, се установява само от данните, които
той самият е дал. Актосъставителят не е възприел лично тези факти, които е
описал в акта, а другите служители на МВР, по отношение на които се твърди, че
са установили нарушението, не са разпитани. По тази причина съдът счита, че административнонаказващият
орган не е доказал по категоричен и несъмнен начин, че на инкриминираната дата
и час касаторът е преминал с автомобила, който е управлявал, върху територията
на посочения в НП морски плаж. Изводите, които са изложени в решението по отношение
на спорния факт, се градят на предположения, още повече, че съдът сам е
направил извод в решението за осъществяване на друг състав на нарушението, тъй
като е приел, че касаторът е преминал върху пясъчни дюни, разположени
непосредствено зад плажната ивица на морски плаж „Приморско – Юг“. Ниската
растителност, която се вижда на снимката, подсказва, макар също да не доказва
по несъмнен начин, че територията, през която е преминал, е по-скоро територия
на морски дюни, отколкото плаж. В този случай обаче касаторът би следвало да
бъде санкциониран за нарушение на чл.17а, ал.2 от ЗУЧК, а не на чл.17б, ал.1 от
същия закон. Обстоятелството, че в санкционната норма на чл.30, ал.3 от ЗУЧК са
изброени множество хипотези, измежду които е и престой и паркиране върху дюни
(различните видове), не променя този извод, тъй като законодателят е
регламентирал в тази разпоредба няколко изпълнителни деяния. В конкретния
случай касаторът е санкциониран за изпълнително деяние, което е обхванато от
повелителната норма на чл.17б, ал.1 от ЗУЧК и касае преминаване върху
територията на морски плащ. Затова и при приложението на санкционната норма
следва да се приеме, че тя е приложена в частта, която предвижда наказание за
нарушение на закона, изразяващо се в преминаване или спиране на превозно
средство върху територията на морски плаж.
По изложените
съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а по
съществото на спора следва да бъде отменено оспореното пред Районния съд
наказателно постановление.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с
чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд
Бургас,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 15 от 09.03.2022г.
постановено по АНД № 679/2021г. на Районен съд – Царево, вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 251а-65
от 08.10.2021г. на директора на ОД на МВР - Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: