РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Перник, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500095 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, чрез
пълномощника адв.Я., против решение № 148/17.11.2021 г. по гр.д. № 91/2021 г. по описа на
Районен съд– Брезник. Решението се обжалва изцяло. По подробно изложени в жалбата
доводи се твърди, че в противоречие със закона и събраните по делото доказателства
районния съд неправилно е приел, че не е осъществена хипотезата на чл.500, ал.2 КЗ.
Следствие на това незаконосъобразно е отхвърлен предявеният иск за регрес срещу прекия
причинител на застрахователното събитие.
Претендират се и разноски.
От ответника не е постъпил отговор на въззивната жалба, не е изразено становище по
съществото на делото.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
1
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на събраните
доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това. Фактите са следните:
Първия съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че на *** в гр.*** на ул.“***“ към 12,30 ч. е настъпило ПТП с участието на
ответника Е. М. К., който управлявайки лек автомобил «ОПЕЛ АСТРА» ДКН ***, при
движение удря паркираният л.а. «АУДИ А6», с рег.№ ***, като така причинява материални
щети. Същото се установява и от събрания като писмено доказателство протокол за ПТП №
***. От него е видно, че са положени подписи за двамата водачи, като за Водач "1" е
изписано, че поради слаб контрол на МПС удря с предната си част участник 2, т.е е виновен
за ПТП, не е употребил алкохол и други упойващи вещества. Описано е, че водач №1
/ответникът/ е без СУМПС. От изслушаните пред първия съд експертизи се доказва, че
сумата, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил, застрахован при ищеца,
възлиза на 630,00 лв., а размерът на обичайните ликвидационни разходи за извършени
огледи и определяне на размера на застрахователното обезщетение по щетата възлизат на 15
лв.
От събраните писмени доказателства и икономическа експертиза се установява, че
Н.Д.К., като собственик на лек автомобил „Ауди“ с рег.№ *** е получил сумата от 224,13 лв.
изплатена му от ЗК „Лев инс“ АД гр.София по сключена застраховка „Каско“ на ***, а
останалата част от дължимата сума е прихваната с бъдещи вноски по застраховката.
Застрахователя на ответника и жалбоподател по делото е заплатил на ЗК „Лев инс“ сумата
от 599,41 лева. представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №*** на
30.01.2020 г., тъй като към момента на увредата Е.К. е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Видно от писмо с рег. № УРИ 115800-10835/ 30.06.21 г. на ПП при ОД МВР Перник
ответника К. е правоспособен водач на МПС към 30.07.19 г. и притежава валидно СУМПС
№ ***.
При така установеното, въззивният съд намира, че предявения регресен иск по чл.500,
ал.2 КЗ е неоснователен. В тази връзка районния съд е развил подробни и убедителни
доводи с които настоящият състав е напълно съгласен и не се налага тяхното детайлно
преповтаряне.
Наведените с въззивната жалба възражения са били предмет на обсъждане и в
първоинстанционното производство.
Предявения иск по чл.500 ал.2 от КЗ касае претенция за регрес от застрахователя при
ПТП срещу лицето, управлявало моторното превозно средство, когато последния не
притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
2
средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното
превозно средство.
В случая не е била налице нито една от тези хипотези за уважаване на исковата
претенция- ответникът по време на настъпване на ПТП е бил правоспособен водач и не му е
било отнето СУМПС. Във въззивната жалба не се прави разлика между понятията
правоспособен водач на МПС и водач, който е такъв, но към момента на застрахователното
събитие не е носил в себе си съответното СУМПС и не го е представил при извършената
проверка. Последното, както правилно е отбелязал районния съд е друго, различно
нарушение по ЗДвП.
Предвид извода за неоснователност на главния иск, правилно районния съд е
отхвърлил и исковата претенция по чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане поради акцесорният
характер на претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главницата
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 148/17.11.2021 г. по гр.д. № 91/2021 г. по
описа на Районен съд– Брезник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3