№ 826
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Х. Бл. К.
като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20241100603092 по описа за 2024
година
Производството е образувано по реда на чл. 318 и сл. НПК по протест и допълнение
към него на прокурор от СРП срещу присъда на СРС от 14.10.2016г. по НОХД. №
19158/2013г. , СРС, НО ,122 с - в , с която е признат за невиновен подсъдимият Л. К. М. за
това, че 29.03.2007г. в гр. София, на ул. ****, в склад на „М.г.“ ЕООД, с цел да набави за себе
си имотна облага в размер на 1974,66 лева е възбудил у М.А. И. - управител на „М.г.“ ЕООД
заблуждение - че е представител на „Х.К.“ ЕООД и ще заплати предоставените му кабели с
фактура № **********/29.03.2007 г. и с това причинил на М.А. И. управител на „М.г.“
ЕООД имотна вреда в размер на 1974,66 лева – за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1,
пр. 1 от НК. В протеста се сочи, че постановената присъда е неправилна като обвинението
е доказано с гласните доказателствени средства, писмените доказателства. Държавното
обвинение прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна такава, с
която подсъдимият Л. К. М. да бъде осъден за извършено престъпление по чл. 209, ал.1, пр.1
НК.
Съдебното производство е приключило с постановена Присъда от 14.05.2012г., с която
съдебният състав, разгледал делото по същество е признал подсъдимия Л. К. М. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК и на основание чл. 209, ал. 1, пр. 1
вр. чл. 54, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок
от шест месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ. Първоинстанционната присъда е била
предмет на въззивен съдебен контрол, като с Решение № 1249 от 23.10.2013г., постановено
по ВНОХД № 132/2013г. по описа на СГС, НО, VII въззивен състав е отменил присъдата и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Новото разглеждане на
производството - образувано под нов номер, съобразно правилата на Правилника за
1
администрацията на съдилищата - НОХД № 19158/2013г. по описа на СРС, НО, 122 състав .
В разпоредително заседание въззивният съд е намерил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага допускане на доказателства, като такова искане не е
правено от страните. В съдебно заседание пред въззивна инстанция се явява СГП-
подддържа протеста, пледира за осъдителна присъда. Подсъдимият Л. К. М. и защитника му
адв. Н. И. – редовно призовани – не се явяват.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в
протеста и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и
след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира следното.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Въззивният състав се солидаризира с изводите на първостепенния съд досежно
следните обстоятелства, установени от фактическа страна, а именно:
Подсъдимият Л. К. М., ЕГН: **********, е роден на ****г. в гр. София, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работещ, с постоянен
адрес гр. София, пл. ****. Свидетелят М.А. И. - управител на „М.г.“ ЕООД с предмет на
дейност търговия ел.материали се познавал с подсъдимия Л. К. М. преди датата на
инкриминираното деяние. На 29.03.2007 г. от склад на фирма „М.г.“ ЕООД, находящ се в гр.
София, на ул. **** била издадена фактура № 014 от 29.03.2007 за продажба на ел.кабели с
различни технически параметри на обща стойност 1874,66 лв., с получател на стоката ТД
„Х.К.“ ЕАД. На същата дата, 29.03.2007г. подсъдимият Л. К. М. като управител на „И.“ АД
фактурирал на „Х.К.“ ЕАД стока , като издал за това фактура № **********. Посочената
сума в издадената от подсъдимия фактура била изплатена от „Х.К.“ ЕАД по банков път на
02.04.2007 г. Свидетелят И., който в хода на ДП твърдял, че е предал стоката на подсъдимия
Л. К. М. посетил офиса на фирма „Х.К.“ ЕАД, където му заявили че са заплатили получена
от фирмата на подсъдимия - „И.“ АД стока.
На 03.07.2007г. св. И. депозирал жалба до СРП срещу подсъдимия Л. К. М. ,като заявил, че е
предал стоката на М. и че последният не му я е заплатил.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Въззивният съд намира за установена посочената по- горе фактическа обстановка,
която се установи от събраните по делото: гласни доказателствени средства — обяснения на
подсъдимия М., показанията на свидетелите: М. И., В.Г., А.Х. и Н.М.-Я., от изготвеното в
хода на ДП експертно заключение - заключението на съдебно-графическа експетиза; както и
останалите писмени доказателства по делото, които съдът е приобщил към доказателствения
материал по делото, по реда на чл. 283 от НПК. При анализ на показанията на свидетеля М.
И. въззивната инстанция не приема аргументите на СРС , като намира показанията на
свидетеля , дадени в хода на ДП, за противоречиви и неподкрепени от доказателствата по
делото. Същите са недостоверни в частта за предаването на инкриминираните вещи на
инкриминираната дата. В хода на съдебното следствие, проведено пред първостепенния съд
се установява, че подсъдимият М. и св. И. се познават много преди въпросната дата, както и
че са имали взаимоотношения във връзка с извършена от подсъдимия М. строителна
дейност,както и са имали спор и неуредени финансови взаимоотношения. По делото е
приложен извършен на 30.07.2007г. банков превод / л. 51 от съдебното производство по
НОХД № 13139/2009 г./, в подкрепа на изложеното. Като основание за паричния превод
подсъдимият е заявил, че парите не са електроматериали, предмет на делото, а за претенции
на свидетеля И.. В изявление дадено пред първостепенния съд, в заседание проведено на
2
05.02.2015 г., св. М. И. е заявил, че е няма финансови претенции към подсъдимия, тъй като
през 2013 г. пред нотариус му е заплатена цялата дължима сума, за което И. е подписал
декларация, че няма повече финансови претенции към Л. К. М.. Допълва, че не желае да
встъпва в производството като страна. Поради горното въззивният съд не установи да е
налице описаната в ОА фактическа обстановка . Въззивната инстанция се солидаризира със
правния анализ на СРС за свидетелите В.Г., А.Х., Н.М.-Я.. По отношение на показанията на
свидетеля Г. за закупени кабели от подсъдимия М. изобщо не може да се направи извод, че
това са същите кабели, които свидетеля И. твърди, че е предал на Л. К. М./ ако такива
кабели изобщо са предавани/, тъй като се касае за родово заместими вещи. Въпросното е
относимо и до показанията на свидетелите Х. и Н.М.-Я.- служители в „Х.К.“ ЕАД.
Въззивната инстанция се солидаризира със СРС и кредитира заключението на съдебно -
графическата експертиза, приета в хода на съдебното производство, като намира същото за
пълно, обективно, обосновано и компетентно изготвено. Въззивният съд се съгласява с
първостепенния досежно обективността на показанията на свидетелите В.Г., А.Х. и Н.М.-Я.,
като единствено намира за недостоверни и необективни показанията на свидетеля М. И.
относно твърденията му, че на инкриминираната дата и място подсъдимият Л. К. М. е
получил инкриминираните вещи. Въпросното обстоятелство не се установи по безспорен и
категоричен начин, като са налице категорични данни за финансови спорове между този
свидетел и подсъдимия. Липсва логично, ясно и категорично доказателство в подкрепа на
обвинението. В този смисъл въззивният състав не споделя извода на СРС, че показанията на
М. И. са последователни и вътрешно непротиворечиви. Напротив тези показания са до
такава степен неясни и противоречиви, че не става ясно какво точно е извършил подсъдимия
Л. К. М..
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно
е обсъдил правната страна на извършеното деяние, както следва, че от обективна страна
подсъдимият Л. К. М. не е извършил изпълнителното деяние „ измама“, тъй като по делото
не се установява у свидетеля И. да е възбудена или поддържана неправилна представа от
страна на М., която да го мотивира да извърши имуществено разпореждане. Деянието е
несъставомерно от обективна страна. Дори свидетелят И. да е продал или предал
инкриминираните вещи на подсъдимия М. на инкриминираната дата, то елемент от състава
на деянието липсва, а именно възбудена у И. невярна представа за действителността, която
да го мотивира да извърши имуществено разпореждане. Следва да се отбележи, че никой не
съставя фактура на непознат човек, без същия да представи доказателства за представителна
власт на търговското дружество, чийто управител е. Поради горното е безпредметно и
обсъждането на субективната страна на деянието.
След обобщаване на резултатите от извършената, на основание чл. 314 НПК,
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което
и с оглед посочените съображения, постанови своето решение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 14.10.2016г. по НОХД. №
19158/2013г. , СРС, НО ,122 с – в.
3
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4