Р
Е Ш Е
Н И Е
№..................../27.05.2020г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на седемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря
Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6210 по описа на съда
за 2019 год., съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от М.Г.А. от гр.
Пловдив, подадена чрез пълномощника й – адв. Т.Б. ***, срещу П.И. ***, с която
е предявен иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 30 000лв., представляваща част от
60 000лв. – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 12.09.2018г., до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 12.09.2018г. около 14,30 часа в гр.
Банкя, на ул.”*******, ищцата била нападната, блъсната, съборена на земята и
нахапана от кучето, отглеждано и стопанисвано от ответника, вследствие на което
й били причинени значителни вреди. Неимуществените вреди, изразяващи се в
нанесените й телесни травматични увреждания: счупване на дясната лъчева кост,
причинило трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за период
повече от 30 дни, разкъсно-контузна рана на лявата
мишница, разкъсно-контузни рани в дясната поясна
област, довели до продължителна нетрудоспособност, интензивни болки и страдания
за продължителен период от време, стрес и уплах. Първа медицинска помощ й била
оказана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” – София, Секция по ортопедична травматология,
Клиника по хирургия на ръката, след което й били предписани режим на домашно
лечение и рехабилитация. Твърди се, че ищцата претърпяла и продължава да търпи
множество болки и страдания, като й били причинени и имуществени вреди. Излага
се, че била под стрес продължително време след инцидента, като оттогава тя
изпитвала голям страх и търсела придружител когато преминавала покрай свободно
движещи се кучета. Прави се искане за уважаване на предявения иск и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения
му особен представител, като предявения иск се оспорва по основание и размер.
Излага се, че по делото няма данни за породата на кучето, което се твърди, че е
причинило уврежданията на ищцата, както и доказателства, че ответникът е негов
собственик или лице, под чийто надзор е то, липсват данни да е бил подаден
сигнал до полицията и такива за образувано административно наказателно
производство срещу ответника. Оспорва се наличието на причинна връзка между
нападението на кучето, за което се твърди от ищцата, че се отглежда от ответника,
и причинените й вреди. Поддържа се, че липсват доказателства ищцата да е
посетила личния си лекар и да е провеждала лечебни или физиопроцедури.
Поддържа се, че счупването на ръката не е вследствие ухапването от кучето, а в
резултат на падане. Възразява се за прекомерност на размера на претендираното
обезщетение. В последното по делото съдебно заседание ответникът лично се явява
и оспорва иска като неоснователен.
Съдът, като взе предвид твърденията в исковата молба и възраженията в
отговора на същата, след запознаване с доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа страна, следното:
От показанията на свид. П., които съдът изцяло кредитира, поради липсата на
заинтересованост по делото, се установява, че същият познава ищцата от дете и
че е нейн съсед. В средата на месец септември 2018г.
същата претърпяла инцидент с куче, за което разбрал, когато в дома му, където
била и приятелката му, дошло едно от
внучетата на ищцата и ги повикало на помощ, защото баба му била ухапана от
куче. Двамата веднага излезли на улицата и видели кучето, което обикаляло
наоколо, а насъбралите се хора го гонели. Свидетелят също се страхувал да не
бъде нахапан от кучето, порода алабай – сиво, с
рязани уши, около 50 кг, с дебела козина. Свидетелят знаел, че грижи за кучето
полага съседът му П.. Когато отишъл на място свидетелят видял, че около ищцата
се били струпали хора, а тя седяла пред портата на П.. Свидетелят с личния си
автомобил транспортирал ищцата, чиято лява ръка била обляна в кръв, до УМБАЛ „Пирогов“,
като там разбрал, че тя има разкъсване на лявата ръка, а дясната й ръка била
счупена, може би при падането. Стоял с нея докато я изпишат. Свидетелят е
напълно убеден, че П. бил стопанин на кучето, защото се грижел за него още
когато било мъничко, а и след това, разхождал го, а след инцидента ответникът се
обаждал на свидетеля, за да разбере какво точно се е случило и бил притеснен.
Известно време след това кучето го нямало, но към момента пак било там. Вече не
излизало от двора на къщата, защото той бил по-добре заграден. Преди това имало
и други случаи кучето да бъде виждано да се движи безнадзорно.
От показанията на свид. А.– син на ищцата, които
съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК, се установява, че за инцидента
научил от свид. П. който откарал ищцата в УМБАЛ „Пирогов“.
Лечението на майка му продължило около три месеца. Тя била изпаднала в шок от
случилото се, като и досега отказвала да ходи сама на вилата, защото се
страхувала. Преди това, от около 15 години, живеела там от края на месец март
до късна есен. Кучето на съседа им след инцидента било махнато, а от няколко
месеца отново било там. Ищцата все още имала болежки от счупването на ръката.
Трудно се възстановила след инцидента, тъй като вследствие на бактерии, намиращи
се по зъбите на кучето, настъпили усложнения в състоянието й.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-медицинска експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се
установява, че същото е изготвено въз основа на приложените по делото
медицински документи: епикриза от история на заболяването № 3381/2018г. на
Клиниката по хирургия на ръката при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, амбулаторен картон № 184624/
12.09.2018г. издаден от и-т „Пирогов“ и съдебно-медицинско удостоверение № С-З04/14.09.2018г.,
издадено от д-р Н.С.- съдебен лекар, както и след извършен преглед на ищцата от
експерта.
Видно от същото заключение е, че вследствие на внезапно нападение, блъскане и събаряне на
земята от куче на 12.09.2018г., ищцата получила следните телесни увреждания:
„Ухапване от куче на лявата мишница, палеца и показалеца на лявата ръка. Две разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания на предната коремна стена и
дясната поясна област. Счупване на дясната лъчева кост над китковата
става.“ Докато най-вероятния механизъм за получаване на фрактурата при ищцата е
„падането” на уличното платно, мекотъканните
увреждания по крайниците й били с характеристиката и определени от лекуващите
лекари като на рани от ухапване от куче - т.е. разкъсно-контузни
рани с девитализирани ръбове, каквито са описани още
при първия медицински преглед. Вещото лице е заключило, че предвид описанието
на вида, размера и локализацията на установените рани при ищцата, определено
може да се приеме, че те са причинени по време и начин, по който са данните,
дадени от пострадалата.
Спешна медицинска помощ,
болнично и оперативно лечение ищцата получила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, като
била настанена в Клиниката по хирургия на ръката. Извършени били хематологични
и рентгенови изследвания и консултации с хирург на ръката, интернист и
анестезиолог. По спешност било извършено наместване на счупената лъчева кост и
обездвижване на фрактурата на дясната лъчева кост с гипсова лонгета. Установените рани от ухапване от куче били с
разкъсани ръбове и били хирургично обработени и затворени с отсрочен шев /т.е.
затягането на конците става от 3-5 ден след операцията/. Поставена била противо-тетанична ваксинация, включена била инфузионна, антибиотична и обезболяваща терапия.
След гладко проведеното
оперативно лечение ищцата била изписана и лечението й продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи, периодични превръзки на раните, поддържащо антибиотично
и обезболяващо лечение. Назначени й били контролни прегледи на 5-ия, 15-тия ден
и контролна рентгенография на 20.09.2018г.
Във връзка с процесните
наранявания и получената фрактура, ищцата била прегледана и освидетелствана от
съдебен лекар на 14.09.2018г. Издадено било съдебномедицинско удостоверение, в
което по местоположение и размери били описани телесни увреждания: на лявата
мишница в долната трета и левия лакът е установена наложена марлена
превръзка; подобна е поставена и на палеца на лявата ръка; на горната
повърхност на показалеца на лява ръка на средната фаланга са установени оток и
хирургично обработена рана - 1,5см; на дясната мишница в долната трета част
поставена гипсова имобилизация; на предната коремна
стена в горната половина било установено моравозеленикаво
кръвонасядане около 10 на 4 см. Подобно било
установено и на дясната поясна област - 10 на 8 см. и три червеникави
охлузвания, вертикално разположени по около 0,8 см.
Поставената диагноза,
съгласно представената медицинска документация от И-т „Пирогов” е: „Ухапване от
куче. Счупване на Дясната лъчева кост. Разкъсно-контузна рана на лявата мишница, палеца и показалеца на лявата
ръка. Две разкъсно-контузни рани, кръвонасядания
и охлузвания на предната коремна стена и дясната поясна област.“
Разкъсно-контузните рани от кучето при
ищцата са зараснали вторично с остатъчни белези за срок от 18-20 дни. Счупената
дясна лъчева кост е зараснала за срок от 35 дни, след което е последвало
раздвижване на дясната киткова става, който период е
бил по-дълъг поради това, че счупването е било вътреставно.
Общо лечебният и възстановителен период при пострадалата М.А. е приключил за
срок до 2 месеца.
През посочения период
ищцата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни те са били около
първите 2 седмици непосредствено след злополуката и извършените операции, както
и в началото на проведеното начално натоварване на дясната киткова
става по време на рехабилитацията. Извън посочените периоди, ищцата е търпяла
само периодично явяващи се болки най-вече в зоната на фрактурата - при
претоварване на дясната ръка и особено при настъпване на рязка промяна на
климата /при студено и влажно време/, когато е била принудена да приема седативни и обезболяващи средства.
Вещото лице е извършило преглед на ищцата на
25.11.2019г. и е дало заключение за обективното състояние на ищцата: На прегледа пострадалата М.А. е контактна, адекватна, помни
случилото се. На лявата мишница има остатъчен звездовиден по вид кожен белег от
прободна рана от зъби, която рана е зараснала
вторично и е покрита с бледа кожа с размери - 4 на 5 см. На показалеца и палеца
на лявата ръка няма остатъчни белези. Липсват белези и от повърхностните
обширни рани на предната коремна стена и дясната поясна област. Счупената дясна
лъчева кост в долната част вече е зараснала с малка „девиация”
/изкривяване/ навътре. Дясната киткова става е леко оточна и палпаторно болезнена.
Движенията при флексия /свиване/ и екстензия /разгъване/ вече са в норма.
Силата на захват на дясната ръка е намалена спрямо захвата на другата ръка. Към момента, според експерта, може
да се счита, че състоянието на ищцата е възстановено с описаните по-горе
остатъчни явления.
По време на лечението
си, ищцата е била временно нетрудоспособна за срок около 3 месеца, но в
процесния случай уврежданията й не са довели трайна загуба на работоспособност,
т.е. трайна инвалидност.
Наред с претърпените
болки, в продължение на първите 35-40 дни ищцата не е можела да си служи с
дясната ръка, тъй като тя е била гипсирана, а още за 30 дни тя е имала
значителни затруднения при обслужването и в ежедневието.
Видно от представената от ответника декларация № 15/18.01.2019г. по чл.47
ал.2 от Закона за защита на животните е, че той е декларирал в Столична община
– ОП „Екоравновесие”, че взема за отглеждане като компаньон куче, с посочен в
декларацията номер на чип, цвят кафяво, пол мъжко, но доколкото същият е поел
грижи за посоченото в декларацията животно около три месеца след инцидента и
поради това, че няма доказателства да е бил негов собственик преди това, съдът
счита, че това доказателство е неотносимо към спора
по делото.
От показанията на свид. Т. се установява, че
ответникът има куче, кафяво на цвят с бял корем, помияр,
като същото свидетелят е виждал преди около година/разпитан е в съдебно
заседание на 17.02.2020г./. Доколкото този свидетел нито е бил очевидец, нито е
дал показания дали към датата на инцидента – 12.09.2018г. ответникът е имал куче
и какво е било то, показанията му не следва да бъдат кредитирани от съда.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Всеки собственик или лице, упражняващо надзор върху
животно, дължи обезщетение за вредите, причинени от последното. Отговорността
по чл.50 от ЗЗД е обективна и безвиновна отговорност,
която се носи солидарно от собственика и лицето, под чийто надзор се намира
вещта/животното.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че на 12.09.2018г. в гр. Банкя ищцата била ухапана и
съборена на земята от куче, за което грижи били полагани от ответника, като
вследствие на инцидента й били причинени травматични увреждания, подробно
описани от експерта, изготвил съдебно-медицинската експертиза, както и душевни
страдания.
В случая ответникът оспорва, че кучето, което ухапало и съборило на земята
ищцата, е негова собственост и че по време на инцидента животното било под негов
надзор, но от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свид. П., се установява, че именно
ответникът е полагал грижи, още от малко за кучето, описано от свидетеля, като
сиво, с рязани уши, около 50кг с дебела козина, порода алабай,
поради което и именно ответникът следва да носи отговорност за причинените на
ищцата вреди. Свидетелят, чиито показания съдът изцяло кредитира, е
категоричен, че за кучето, което нанесло травматичните увреждания на ищцата се
грижел ответникът, който преди това разхождал същото куче. Обстоятелството, че
ответникът бил притеснен и се обаждал на свидетеля, за да разбере какво точно
се е случило, също навежда на извода, че именно кучето, за което се грижел
ответникът, е причинило уврежданията на ищцата. При отиването си на мястото,
където ищцата седяла на земята, свидетелят видял, че същото куче, за което
разбрал, че е съборило на земята и е ухапало ищцата, обикаля наоколо.
Безспорно се установи по делото, посредством
събраните гласни и писмени доказателства, че вследствие на нападението, блъскането
и събарянето на земята от кучето, грижи за което полагал ответникът, на
12.09.2018г., ищцата получила следните телесни увреждания: ухапване от куче на
лявата мишница, палеца и показалеца на лявата ръка, две разкъсно-контузни
рани, кръвонасядания и охлузвания на предната коремна
стена и дясната поясна област, както и счупване на дясната лъчева кост над китковата става. Според експерта, докато най-вероятния
механизъм за получаване на фрактурата при ищцата е „падането” на уличното
платно, което съдът счита, че е в резултат именно от нападението на кучето, мекотъканните увреждания по крайниците й били с
характеристиката и определени от лекуващите лекари като на рани от ухапване от
куче, т.е. разкъсно-контузни рани с девитализирани ръбове, каквито са описани още при първия
медицински преглед. Вещото лице е категорично, че предвид описанието на вида.
размера и локализацията на установените рани при ищцата, определено може да се
приеме, че те са причинени по време и начин, по който са данните, дадени от пострадалата.
Оказана й била спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ“Н. И. Пирогов“, като в
Клиниката по хирургия на ръката било проведено и оперативно лечение. По
спешност било извършено наместване на счупената лъчева кост и обездвижване на
фрактурата на дясната лъчева кост с гипсова лонгета.
Установените рани от ухапване от куче били с разкъсани ръбове и са били
хирургично обработени и затворени с отсрочен шев /т.е. затягането на конците
става от 3-5 ден след операцията/. Поставена й била противо-тетанична
ваксинация, включена била инфузионна, антибиотична и
обезболяваща терапия. След изписване от болничното заведение лечението на
ищцата продължило амбулаторно. Тя провеждала антибиотично
и обезболяващо лечение. Установи се по делото, че разкъсно-контузните
рани от кучето при ищцата са зараснали вторично с остатъчни белези за срок от
18-20 дни. Счупената дясна лъчева кост зараснала за срок от 35 дни, след което
е последвало раздвижване на дясната киткова става,
който период е бил по-дълъг поради това, че счупването било вътреставно,
а общо лечебния и възстановителен период при пострадалата М.А. е приключил за
срок до два месеца. През посочения период ищцата е търпяла болки и страдания,
като най-интензивни те са били около първите две седмици непосредствено след
злополуката и извършените операции, както и в началото на проведеното начално
натоварване на дясната киткова става по време на
рехабилитацията. Извън посочените периоди, ищцата е търпяла само периодично
явяващи се болки най-вече в зоната на фрактурата - при претоварване на дясната
ръка и особено при настъпване на рязка промяна на климата /при студено и влажно
време/, когато е била принудена да приема седативни и
обезболяващи средства. По време на лечението си, ищцата била временно
нетрудоспособна за срок около три месеца, но уврежданията й не са довели трайна
загуба на работоспособност. Наред с претърпените болки, в продължение на
първите 35-40 дни ищцата не е можела да си служи с дясната ръка, тъй като тя е била
гипсирана, а още за 30 дни тя е имала значителни затруднения при обслужването и
в ежедневието.
Към момента на изготвяне на заключението на съдебно-медицинската
експертиза, пострадалата М.А. е контактна, адекватна, помни случилото се. На
лявата мишница има остатъчен звездовиден по вид кожен белег от прободна рана от зъби, която рана е зараснала вторично и е
покрита с бледа кожа с размери - 4 на 5 см. На показалеца и палеца на лявата
ръка няма остатъчни белези. Липсват белези и от повърхностните обширни рани на
предната коремна стена и дясната поясна област. Счупената дясна лъчева кост в
долната част вече е зараснала с малка „девиация” /изкривяване/ навътре. Дясната
киткова става е леко оточна
и палпаторно болезнена, но движенията при флексия
/свиване/ и екстензия /разгъване/ вече са в норма. Силата на захват на дясната ръка е намалена спрямо захвата на другата ръка, но според експерта, към момента
може да се счита, че състоянието на ищцата е възстановено с описаните по-горе
остатъчни явления, като съгласно показанията на свид.
А.– син на
ищцата, същата след инцидента, както и към момента изпитва страх да преминава
сама покрай свободно разхождащи се кучета.
Като съобрази горното, установено въз основа на
доказателствата по делото, съдът намира, че е доказано, че инцидентът с кучето, отглеждано от ответника е предизвикал описаните
по-горе травматични увреждания, както и негативни душевни изживявания у ищцата,
които вреди са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, а съгласно задължителното
тълкуване, дадено в ППВС № 4/1968 г., "справедливост" по смисъла на
закона не е абстрактно понятие, а то е свързано с преценката на конкретни
обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства.
Преценявайки по справедливост, в съответствие с
чл.52 от ЗЗД, характера и размера на причинените на ищцата морални болки и
страдания, от кучето, намиращо се под
надзора на ответника, за които по-горе се прие, че са доказани, както и че са налице
остатъчни явления - счупената дясна лъчева кост в долната част вече е зараснала с малка „девиация” /изкривяване/ навътре, съдът намира, че
сумата, необходима и достатъчна за обезщетяване на причинените неимуществени
вреди на ищцата възлиза на 10 000лв., поради което до тази сума предявеният иск
се явява доказан по размер, като за разликата над 10 000лв. до 30 000 лв., като
недоказан, искът следва да бъде отхвърлен. Сумата от 10 000лв. е дължима, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането - 12.09.2018г.
Доколкото ищцата е освободена от внасянето на
държавна такса, а предявеният от нея иск се явява частично основателен, като
съобрази разпоредбата на чл.78 ал.6 от ГПК, съдът намира, че ответникът следва
да заплати в полза на Софийски градски съд сумата от 400лв., представляваща
дължимата държавна такса върху уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.И.И.,
ЕГН ********** ***, да заплати на М.Г.А., ЕГН **********,***, на основание
чл.50 от ЗЗД, сумата от 10 000лв./десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени й вследствие
нападението й от куче, намиращо се под надзора на ответника, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 12.09.2018г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 10 000лв. до 30 000лв., предявен като частичен от
общо претендираната сума от 60 000лв.
ОСЪЖДА П.И.И.,
ЕГН ********** от г
р.
София, ж.к.”********, да заплати в полза на Софийски градски съд сумата от 400лв./четиристотин
лева/, представляваща дължимата държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: