№ 273
гр. София , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000502629 по описа за 2020 година
Производството се разглежда по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.11.2018г. по гр.д. № 9965/2015г. на Софийски градски съд е прието за
установено на осн. чл.422 ГПК, че Д. Й. Б. дължи на „Банка Пиреос България“ АД, като
поръчител и солидарно с кредитополучателя, сумата 100 000 евра – част от обща дължима
главница по договор за инвестиционен кредит № 1330/2007 г. от 12.10.2007 г., сключен
между ищеца и трето лице - „Еко Грийн“ ЕООД, изменен с анекси: А1 – 1330/29.06.2009 г.,
А2–1330/2010/13.07.2010 г., A3–1330/2011/31.03.2011 г., А4– 1330/2011/20.04.2011 г., А5–
1330/2011/31.05.2011 г., А6–1330/2011/23.06.2011 г., А7–1330/2011/29.09.2011г.,А8–
1330/2011/25.10.2011г.,А9 – 1330/2011/21.11.2011 г.,А10–1330/2011/12.01.2012г.,А11–
1330/2012/10.02.2012г.,А120/2012/27.04.2012 г., А13-1330/2012/27.07.2012г., А14–
1330/2012/31.10.2012г. и А15– 1330/2013/24.01.2013 г. и за изпълнение на които задължения
ответниците са встъпили в дълг по силата на анекс А2 – 1330/2010/13.07.2010 г. и отговарят
солидарно, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2014 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№6775/2014г. на РС Перник.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от „Банка Пиреос България” АД,
установителен иск по чл. 422 от ГПК срещу „Клинър” ООД, за признаване, че „Клинър”
ООД дължи на ищеца „Банка Пиреос България” АД, като солидарен длъжник, сумата от 100
000 евро от изискуема и непогасена главница по договор за кредит № 1330/2007 г. от
1
12.10.2007 г. сключен между ищеца и трето лице - „Еко Грийн“ ЕООД, изменен с Анекс А1
до А15, последният от 24.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 26.11.2014 г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 6775/2014г., по описа на PC-Перник, ГО, 8 състав, като неоснователен.
С определение от 24.04.2019г. по същото дело, неразделна част от решението е
отхвърлена молбата на «Банка Пиреос България»АД за изменение на решението в частта за
разноските, присъдени на ответното дружество „Клинър“ООД, и в частта относно
претендираните допълнителни разноски, дължими от ответника Д.Б..
Със следващо определение от 22.07.2019г съставът е допълнил предходното си
определение по чл.248 ГПК и присъдил допълнително по молбата на „Банка Пиреос
България“АД сумата от 4511,66лв, представляваща разноски в заповедното производство.
Решението е обжалвано в установителната му част от ответника Д. Й. Б., в която на
осн. чл.422 ГПК е признато за установено в отношенията на страните, че жалбоподателят –
ответник Д.Б. дължи на Банка Пиреос България АД като поръчител и солидарно с
кредитополучателя сумата от 100 000лв-част от общо дължима главница по договор за
инвестиционен кредит № 1330/2007г., сключен между банката-кредитор и трето лице „Еко
Грийн“ЕООД, изменен с допълнителни анекси, за изпълнение на които задължения
ответниците „Клинтър“ООД и Д.Б. солидарно са встъпили в дълг по силата на Анекс № 2-
1330/13.07.2010г. Поддържат се оплаквания за недопустимост на иска по чл.422
ГПК против жалбоподателя –ответник Д.Б., като в тази връзка се изтъкват доводи, че към
момента на издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, за същото вземане и на
същото основание вече е имало издадена заповед за изпълнение о ч.гр.д. № 5553/2013г. на
РС Перник. Поддържа се недопустимост на иска, респ. на постановеното по него решение и
с доводи, че кредиторът не е упражнил надлежно правото си на предсрочна изискуемост
преди подаване на заповед за незабавно изпълнение. На следващо място евентуално се
поддържат оплаквания за неправилност на решението, като в тази връзка се изтъква, че
договорът за поръчителство с Д.Б. е нищожен и съответно липсва правно основание да
отговаря за чужд дълг. Евентуално, ако съдът не възприеме тези доводи, се твърди, че няма
основание да се ангажира отговорността му поради изтичане на предвидения в чл.147 ал.1
ЗЗД преклузивен срок. В тази връзка се изтъква, че ищецът е твърдял предсрочна
изискуемост на целия кредит от 31.01.2013г., но не е представил доказателства кога е
платена последната вноска и коя е датата, от която главният длъжник е спрял плащанията си
по договора. Твърди се още необоснованост на решението, което било изградено на
неубедителни доказателства – заключения на съдебно-почеркови експертизи, които не
давали категоричен извод на поставените задачи, независимо от което съдът изградил
безрезервно на тях фактическите си и правни изводи. В тази връзка се твърди процесуално
нарушение на съда, който необосновано отхвърлил искането за изслушване на петорна
2
експертиза и се иска допускането й пред въззивната инстанция. Поради изложеното
жалбоподателят –ответник Д. Й. Б. иска обезсилване на решението в обжалваната част,
респ. отмяна и вместо това постановяване на ново по същество, с което се прекрати
производството или се отхвърли като неоснователен предявения от „Банка Пиреос
България“АД против него установителен иск по чл.422 ГПК за съществуването на
задължение към банката в размер на 100 000лв, представляваща част от общо дължимата
сума по договор за инвестиционен кредит.
Подадена е и приета за разглеждане частна въззивна жалба от ищеца „Банка
Пиреос България“АД против определение от 24.04.2019г. по същото дело, с което е оставена
без уважение молбата на банката за изменение на решението в частта, касаеща присъдените
разноски.
Подадена е и приета за разглеждане частна въззивна жалба от Д. Й. Б. против
определение от 22.07.2019г по същото дело, с което е изменено решението в частта му за
разноските /в заповедното производство/, които жалбоподателят е осъден допълнително да
заплати на ищеца.
В срок са постъпили отговори на жалбите от насрещните по тях страни.
Софийският апелативен съд, при служебната си проверка по чл. 269 ГПК
констатира, че обжалвания акт е валиден и допустим, поради това ще следва да извърши
контрол относно правилността му в рамките на доводите и възраженията на страните.
Производството пред първата инстанция е образувано от „Банка Пиреос България”
АД, която е предявила установителни искове по чл. 422 от ГПК срещу „Клинър”ООД и Д. Й.
Б. за признаване съществуването в полза на ищеца на вземане, по което ответниците са
солидарни длъжници в размер на 100 000 евро от дължимата, изискуема и непогасена
главница по договор за инвестиционен кредит № 1330/2007 г. от 12.10.2007 г., изменен с
Анекс А1 до А15, последният от 24.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 26.11.2014 г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 6775/2014г., по описа на PC-Перник, ГО, 8 състав.
Като правопораждащи спорното притезание факти в исковата молба са посочени
предоставянето на кредит на трето лице „Еко Грийн“ ЕООД в размер на 1 357 103 евро
с целево предназначение – строеж на жилищна сграда с РЗП 4 788.66кв.м. в гр.Банско,
изменен с цитирани анекси. С анекс 9 – 1330/2011/21.11.2011 г. /чл.5 от анекса/ е уговорена
солидарна отговорност по смисъла на чл.121-123 от ЗЗД на „Клинър” ООД /с предходно
наименование „Титан Клинър”ООД/ към банката, в качеството на солидарен длъжник, и че
с анекс 9 – 1330/2011/21.11.2011 г., за обезпечаване на вземанията по кредита е
предоставено поръчителството на ответника Д. Й. Б. в качеството на поръчител и съгласно
договор за поръчителство №1330-1/2011г.
3
Поддържа се в исковата молба, че с посочените анекси, подписани и от ответниците
като солидарни длъжници е уговорен падежа на задължението за връщане на кредита, и че с
последният анекс А15 процесният договор е изменен, като крайният срок за връщане на
главницата по кредита е уговорен на дата 31.01.2013 г., който срок е настъпил към датата на
подаване на заявление по чл. 417 ГПК. Твърди се, че кредита е усвоен, като към уговорения
краен срок за 31.01.2013г. е останала непогасена изискуема главница от 1 331 716.21 евро.
С процесната сума от 100 000 евро, като част от общ размер 1 873 347, 85 евро, на банката -
ищец е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 6775/2014г. по описа
на PC-Перник, ГО, 8 състав, като подаването на възражения обуславяло и предявяване на
иск по чл.422 ГПК.
В срока за отговор ответниците и в частност жалбоподателя Д. Й. Б. са подали
отговор, с в който излага съображения за недопустимост и евентуално за неоснователност на
иска. Поддържа възражение за прекратяване на поръчителството, поради изтичане на
преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, тъй като заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено пред Районен съд - Перник на 26.11.2014г., т.е. повече от година и
половина след падежната дата по договор за инвестиционен кредит № 1330/2007 от
12.10.2007 г. и анексите към него. Отделно е оспорил автентичността на договор за
поръчителство №1330-1/2011г. с твърдения, че не е давал съгласие за неговото сключване.
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява от фактическа
страна, че по ч.гр.д.№ 06775/2014г. по описа на РС Перник в полза на ищеца като кредитор
„Банка Пиреос България“ АД /вместо която пред въззивната инстанция е конституирана
„Юробанк България“АД като универсален правоприемник на осн. чл.227 ГПК/ е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК срещу длъжниците Н. Ф., П. П., „Стил Трейд“ЕООД, „Клинър“ООД и Д. Й.
Б. /последните двама ответници пред първата инстанция/ за плащането на сума от 100 000
евра, представляваща част от падежирала, изискуема и усвоена главница /от общ размер
1 873 347, 85 евро/ по договор за инвестиционен кредит № 1330/2007 г. от 12.10.2007 г.,
изменен с Анекс А1 до А15 от 24.01.2013г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 26.11.2014г. Видно от писмените доказателства е, че на 28.11.2014г. въз
основа на заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на „Юробанк България“АД е
издаден изпълнителен лист за сумата от 100 000 евро срещу длъжниците, всеки от които
подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. На заявителя е връчено съобщение на
03.07.2015г. и последният е подал искова молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в
предвидения месечен срок на 31.07.2015г.
Не е спорно и от писмените доказателства се установява, че с договор за инвестиционен
кредит № 1330/2007г. от 12.10.2007 г. ищецът „Юробанк България“АД /като универсален
правоприемник на „Банка Пиреос България“АД/ се е задължил да предостави на трето за
делото лице „Еко Грийн“ ЕООД като кредитополучател паричната сума в размер на
1 357 103 евро /договор за кредит на л.11- л.14 по номерацията на СГС/. От приетата
4
счетоводна експертиза се установява, че в периода 28.12.2007г.– 31.10.2008г. сумата по
кредита в посочения размер е предоставена на кредитополучателя „Еко Грийн“
ЕООД. С анекс А1–1330/2009/29.06.2009 г. към посочения договор за кредит, сключен
между банката –ищец, кредитополучателят „Еко Грийн“ ЕООД и Н. Ф. и П. П. /последните
двама в качеството на поръчители/ са се задължили да отговарят за изпълнението на
задълженията на кредитополучателя по договор за кредит № 1330/12.10.2007 г., вкл. за
всички дължими суми до окончателното му погасяване. Със следващ анекс А3–
1330/2011/31.03.2011г. страните по договора за кредит, както и ответниците включително Д.
Й. Б. като поръчител, а в анекс А3 – като солидарен длъжник са постигнали съгласие, че към
31.03.2011 г. общият размер на просрочените задължения по договора за кредит е
429 253,95 евро, и е постигнато съгласие за отсрочване плащането на просрочените лихви. С
последващи анекси, съответно A3–1330/2011/31.03.2011 г., А4–1330/2011/20.04.2011г., А5–
1330/2011/31.05.2011 г., А6–1330/2011/23.06.2011г., А7–1330/2011/29.09.2011г., А8–
1330/2011/25.10.2011 г., са договорени изменения на договора за кредит, касаещи промяна
на падежа за погасяване на главницата по договора, както и за падежиралите и станали
изискуеми вземания за възнаградителна лихва и за неустойки. /л.15-л.25 от номерацията на
СГС/. В Анекс 9–1330/2011/21.11.2011 г., чиято автентичност е оспорена в процеса, като
солидарни длъжници наред с „Еко Грийн“ЕООД, Н. Ф. П. П. са посочени „Стийл Трейд”
ЕООД и „Титан Клинър” ООД, и от трета страна като поръчител ответникът Д. Й. Б. /л.26-
л.27/. Поемането на задължения за поръчителство от ответника Д. Й. Б. е обективирано и в
приетия договор за поръчителство №1330-1/21.11.2011г., с който поръчителят е гарантирал
навременно и пълно издължаване на всички задължения на „Еко Грийн“ ЕООД възникнали
на основание договор за инвестиционен кредит № 1330/2007 г. и сключените към него
анекси, независимо от другите обезпечения до пълното и окончателно погасяване на
задълженията на длъжника по този кредит /л.42/. В анекс №10–1330/2011/12.01.2012г.,чиято
автентичност също е оспорена процеса, е уговорено удължаване на срока за издължаване на
кредита до 31.01.2012г./л.29-л.30/.
С анекси А11–1330/2012/10.02.2012г.,А12–1330/2012/27.04.2012г., А13-
1330/2012/27.07.2012г., А14–1330/2012/31.10.2012г. и А15 – 1330/2013/24.01.2013 г. е
изменян договора за кредит, като тези изменения касаят най – вече промяна на падежа за
погасяване на главницата по договора, както и за на падежиралите и станали изискуеми
вземания за възнаградителна лихва и за неустойки. Страни по посочените анекси са и
ответниците ”Клинър” ООД, посочен като солидарен длъжник и Д. Й. Б. като поръчител.
С последният подписан между страните анекс А15–1330/2013 от 24.01.2013
г. страните са приели, че към 24.01.2013 г. общият размер на всички просрочени по
договора за кредит задължения е 1 553 150,67 евро, от които просрочената главница възлиза
на 1 331 716,21 евро, като със същият са постигнали съгласие за отсрочване на задълженията
по кредит до датата 31.01.2013 г. /л.40/.
Пред първата инстанция не е било спорно, че преди процесната заповед за
5
изпълнение по чл.417 ГПК от 28.11.2014г., е било проведено друго заповедно производство
по заявление на банката –ищец на 29.07.2013г. против кредитополучателя „Еко
Грийн”ЕООД и съдлъжниците Н. Ф. и П. П., „Клинър” ООД и Д. Й. Б. за сумата от общо 1
688 555.58 евро. По повод на това заявление е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№ 5553/2013г. на PC Перник по чл.417 ГПК и изпълнителен лист
сумата от 1 331 716, 21 евро - просрочена главница по договор за инвестиционен кредит №
1330/2007, ведно със законна лихва от 29.07.2013г., 5 687 евро - договорна лихва и
351 151,81 евра - наказателна лихва /л.43-л.45 от приложеното ч.гр.д.№ 06775/2014г. на
ПРС/. Поради постъпили възражения от длъжниците банката- заявител е предявила искове
за установяване на вземането по реда на чл.422 ГПК и образувано т.д.№3637/2014г. на СГС,
ТО, VI- 15 състав, прекратено с определение от 28.10.2014г. в частта по исковете срещу Н.
Ф., „Стил Трейд”ЕООД, „Клинър” ООД и Д. Й. Б., поради оттегляне на исковете срещу
посочените лица. Срещу съдлъжниците „Клинър” ООД и Д.Й.Б. заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист издадени по ч.гр.д.№ 5553/2013г. на PC Перник са обезсилени с
прекратяване на т.д.№3637/2014г. на СГС, ТО, VI- 15 състав. Исковото производството по
реда на чл.422 ГПК е продължило само срещу кредитополучателя „Еко Грийн”ЕООД и
приключило с решение от 09.05.2016г. по т.д.№3637/2014г. на СГС, ТО, VI- 15 състав, по
реда на чл.422 ГПК, с което е признато за установено, че дружеството „Еко Грийн”ЕООД
дължи на банката сумата 1 331 716, 21 евро просрочена главница договор за инвестиционен
кредит № 1330/2007, ведно със законна лихва от 29.07.2013г., 5 687 евро договорна
лихва, 351 151, 81 евро наказателна лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 5553/2013г. на PC – Перник.
Във връзка откритото производство по чл.154 ГПК по повод автентичността на
подписите, положени от представителя на юридическото лице „Клинър“ и физическото
лице- длъжник Д.Б. са изслушани графически експертизи. Първата експертиза на в.л. Д.Ц. е
достигнала до извод, че подписите в графа „поръчител” в Анекс А12-1330/2012 от
27.04.2012 г.; А13-1330/2012 от 27.07.2012 г.; на стр.2 в Анекс А14-1330/2012 от 31.10.2012
г.; в Анекс А15-1330/2012 от 24.01.2013 г. и в Договор за поръчителство №1330- 1/2011 от
21.11.2011г. с категоричност са изпълнени от Д.Б., докато подписът за „поръчител” в
долната част на стр.1 в Анекс А14-1330/2012 от 31.10.2012 г. вероятно е положен от него
/л.297-л.298 от делото/. Тези изводи се потвърждават и от приетата повторна графична
експертиза в разширен състав на вещите лица Х. и С., които достигат до идентични
констатации, че подписите за „поръчител” в Анекс А12-1330/2012 от 27.04.2012 г.; А13-
1330/2012 от 27.07.2012 г.; на стр.2 в Анекс А14-1330/2012 от 31.10.2012 г.; в Анекс А15-
1330/2012 от 24.01.2013 г. и в Договор за поръчителство №1330- 1/2011 от 21.11.2011г. са
изпълнени от Д. Й. Б..
От заключението на счетоводната експертиза на в.л. Г. се установява, че
договорената сума е била предоставена на кредитополучателя в периода 28.12.2007г. –
31.10.2008г, и че последният я е усвоил по договор за инвестиционен кредит №
1330/12.10.2007 г. в размер на 1 357 103 евро за целево финансиране до 69% от стойността
6
на проект за строителни разходи в жилищна сграда, апартаментен тип с РЗП 4 788,66 кв.м. в
гр. Банско, УПИ- IX, с пл. № 2109 а и пл. 2110, КВ. 239а, целият с площ от 2 073 кв.м.,
възлизаща общо 1 357 103,00 евро., а към датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК
на 26.11.2014 год., неиздължената част от главницата е в размер на 1 331 716,21 евро.
Въз основа на идентично установените като първата инстанция факти настоящият
въззивен състав достига до извод за неоснователност на жалбата на ответника Д.Б. против
решението в положителната му установителна част.
Безспорно от фактическа страна е, че банката-кредитор е подала заявление за
издаване заповед за изпълнение, въз основа на което по ч.гр.д.№ 5553/2013г. на PC Перник
се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист спрямо
кредитополучателя, солидарните длъжници и поръчителя Д.Б., и че поради постъпили
възражения е подала искове по чл.422 ГПК. Исковото производство обаче е частично
прекратено по отношение на солидарните длъжници и поръчителя Д.Б. и въз основа на
влязлото в сила прекратително определение по т.д. № 3637/2014г. на СГС, ТО, VI- 15
състав, са обезсилени заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист против
няколко от солидарно отговорните лица, включително и поръчителят Д.Б.. При обезсилена
заповед за изпълнение, когато основанието за обезсилване не е установената с влязло в сила
решение недължимост на сумите в развило се исково производство по чл.422 от ГПК,
правата на кредитора да инициира ново заповедно производство не се преклудират.
Неоснователни и фактически неточни са доводите в жалбата на ответника Д.Б. за наличие на
повече от една заповед за изпълнение и повече от един изпълнителни листи против него за
същото вземане за периода 28.11.2014г-18.02.2015г, което прави недопустима процесната
/следваща/ заповед по чл.417 ГПК и развилото се след подаване на възражението исково
производство. Ищецът е подал ново заявление по чл.417 ГПК против солидарните
длъжници и в частност поръчителя на 26.11.2014г., когато издадената по този ред заповед и
изпълнителен лист против същите лица са били обезсилени с влязло в сила определение от
28.10.2014г. Погасителният ефект на цитираното определение е настъпил с влизането му в
сила и независимо от допуснатата очевидна фактическа грешка /във фамилията на
ответника Д.Б./ и извършената в по-късен момент поправка. Трайна и последователна е
съдебната практика, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка и
първоначално постановеното решение съставляват единен съдебен акт / пр. №
168/02.08.2013 г. по гр. д. № 580/2012 г. на ВКС, IV-то г. о./. Посоченото се отнася и за
другите съдебни актове, поправени по реда на чл.247 ГПК именно поради несамостоятелния
характер на акта, с който е поправена очевидната фактическа грешка, затова и същият се
инкорпорира в поправения и става неразделна негова част. Оттук следва изводът, че двете
определения /поправеното прекратително определение и това по чл.247 ГПК съставляват и
следва да се разглеждат като едно цяло/ - съответно с влизане в сила на прекратителното
определение настъпва и погасителният ефект и не съществуват отрицателни процесуални
предпоставки кредиторът да реализира правата си отново по същия ред.
7
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба и поддържаните в тази връзка
доводи за неоснователност на иска, предвид че кредиторът не е упражнил надлежно правото
си на предсрочна изискуемост преди подаване на заповед за незабавно изпълнение.
Сключеният на 12.01.2007г. между банката- ищец и „Еко Грийн“ЕООД договор за
инвестиционен кредит № 1330/2007г е бил изменян и допълван с поредица анекси относно
падежа за погасяване на главницата по договора, както и за падежиралите и станали
изискуеми вземания за възнаградителна лихва и за неустойки. В чл.4 от анекс А-15-
1330/2013г от 24.01.2013г. изрично е посочено, че крайният срок за издължаване на сумите
по целия кредит е 31.01.2013г., поради това към посочената дата в споразумението
/подписано и от ответника Д.Б. в качеството на поръчител/ всички вноски са с настъпил
падеж и съответно изискуеми към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК на
26.11.2014г. Правилно поради това е прието, че в този случай не е налице предсрочна
изискуемост на кредита, условие за настъпване на която е достигнало уведомление до
длъжника, преди подаване на заявлението /т.18 от тълк.дело № 482013г на ОСТГК на ВКС/.
От представените доказателства и конкретно последният анекс между страните А15-
1330/2013 изрично е посочено, че крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 31.10.2013г. и уговореният падежът е настъпил преди подаване на заявление по
чл.417 ГПК. Съществуването на дълга в общ размер на 1 331 716, 21 евро /част от които са
процесните 100 000евра/ е установено в полза на кредитора против главния длъжник „Еко
Грийн“ЕООД с влязло в сила решение по т.д. № 3637/2014г. на СГС, ТО, 6-15 състав по
чл.422 ГПК, поради това неоснователни се явяват възраженията против редовността на
документа по чл.417 т.2 ГПК. Изводите на първоинстанционния съд относно размера на
дълга и неговата изискуемост извън посоченото са направени въз основа на приетата по
делото счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните. Първоинстанционният съд е
анализирал всички сключени между страните анекси в тяхната последователност и правилно
е приел, че крайният срок за издължаване на кредита е 31.03.2013, както е уговорен в
последният анекс А 15-1330/2013г, като действието на визирания в предходен анекс А-11-
1330/2012г текст, предвиждащ различен падеж /чл.4/ е поставено в зависимост изпълнение
на определени условия /плащане на просрочени наказателни лихви и такси/, за които няма
твърдения, нито доказателства да са изпълнени от въззивника –ответник.
Неоснователни също са поддържаните в отговора на исковата молба и във въззивната
жалба доводи за неправилност на решението, поради нищожност на договора за
поръчителство с Д.Б. и съответно липсата правно основание той да отговаря за чужд дълг.
Категорично и убедително този въпрос е изяснен в производството по чл.194 ГПК, в което
основната и разширена графически експертизи са извършили детайлно изследване на
общите и частни признаци в почерка и подписа на ответника Д.Б. и са достигнали до
еднозначен извод, че са изпълнени лично от него както в договора за поръчителство, така и в
оспорените анекси към договора за инвестиционен кредит. Правилно поради това
първоинстанционният съд е приел, че няма основание да се отрече формалната
доказателствена стойност на оспорените документи, и че същите удостоверяват валидно
8
волята на лицето да отговаря за чужд дълг по силата на договора за поръчителство,
гарантиращ изпълнението на дълга по инвестиционния кредит при допълнително
договорените условия с цитираните анекси. Неоснователни са и доводите за неправилност
на решението, поради съществено процесуално нарушение на съда при отказа му да
допусне нова разширена експертиза. Несъгласието на една от страните с мнението на един
или група експерти и формалното оспорване в срок не поражда винаги и безусловно
задължение за съда да назначи нова експертиза, ако няма конкретни изтъкнати и
аргументирани съображения. В случая са приети две експертизи, които са извършили
детайлно изследване и са дали еднозначни отговори на поставените въпроси относно
истинността на оспорените документи, поради това няма основание да се събират
допълнителни доказателства по въпрос, който е бил изяснен по категоричен начин в
процеса.
Неоснователни накрая са и доводите в жалбата на Д.Б., че няма основание да се
ангажира отговорността му поради изтичане на предвидения в чл.147 ал.1 ЗЗД преклузивен
срок предвид, че крайният срок за погасяване на задълженията по кредита е 31.01.2013г., а
заявлението депозирано в деловодството на РС Перник на 26.11.2014г. Предвиденият в
чл.147 ал.1 ЗЗД 6-месечен преклузивен срок за завеждане на иск против длъжника започва
да тече от изрично предвидения краен срок за издължаване на кредитната експозиция в
последния подписан между страните анекс А15-1330/2013г от 24.01.2013г. на 31.01.2013г. и
съответно изтича на 31.07.2013г. Разпоредбата на чл.147 ЗЗД регламентира отговорността
на поръчителя и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
главния длъжник в течение на предвидения шест месечен срок. Не е било спорно от
фактическа страна и се установява от данните по делото, че на 29.07.2013г банката-ищец е
подала заявление по чл.417 ГПК срещу главните длъжници „Еко Грийн“ ЕООД –
кредитополучател и солидарните с него длъжници Н.Ф., П.П., „Стийл Трейд“ЕООД, „Титан
–Клинър“ООД за сума в размер на 1 688 555,58 евра, част от която е процесната сума.
Действително заповедта за изпълнение и изпълнителните листи са обезсилени след частично
прекратяване на исковото производство против изброените солидарно отговорни лица, но не
и против главния длъжник и кредитополучател „Еко Грийн“ООД спрямо когото има влязло
в сила съдебно решение по т.д. № 3637/2014г. на СГС. Следователно, правилно е прието, че
банката не е загубила възможност за съдебна защита срещу поръчителя и солидарен
длъжник Д.Б. на посоченото основание, тъй като обезсилването на заповедта за изпълнение
няма за предмет вземането срещу главния длъжник и кредитополучател.
В обобщение поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението в
обжалваната му установителна част, в която на осн. чл.422 ГПК е признато за установено в
отношенията на страните, че жалбоподателят –ответник Д.Б. дължи на „Юробанк
България“АД /универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“/ като поръчител и
солидарно с кредитополучателя сумата от 100 000лв - част от общо дължима главница по
договор за инвестиционен кредит № 1330/2007г.
9
По отношение на постъпилата частна жалба от ищеца „Юробанк
България“АД вх. 67037/22.05.2019г. против определение от 24.04.2019г, с което е
оставена без уважение молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските. Същата е допустима като подадена в срок, а разгледана по същество- частично
основателна. В частната въззивна жалба се поддържат доводи за неправилност на
обжалваното определение и се изтъква, че не са доказани по категоричен и несъмнен начин
сторените от „Клинър“ООД разноски за адвокатско възнаграждение, евентуално, че са
прекомерни по размер, и че са неправилни изводите на съда, с които е отказал допълнително
да присъди в тежест на ответника Д.Б. сторените от жалбоподателя-ищец разноски в общ
размер на 6858лв.
В срок насрещните по жалбата страни са заели становище за неоснователност.
С обжалваното определение съставът на СГС е изложил мотиви, че присъдените в
полза на „Клинър“ООД разноски за адвокатско възнаграждение са доказани по основание и
размер с представените фактура и преводно нареждане /л.363-л.364/, които не се споделят от
настоящата инстанция. Предявеният от „Юробанк България“АД установителен иск по
чл.422 ГПК против „Клинър“ООД е бил отхвърлен, при който изход на материално
правния спор на осн. чл.78, ал.3 ГПК безспорно на ответника се следват разноски.
Основателни обаче са доводите в молбата по чл.248 ГПК, възпроизведени в частната жалба
против изводите на съда, че разноските на дружеството- ответник „Клинър“ООД са
доказани в процеса. Ответното дружество е предоставило пълномощия в полза на
Адвокатско дружество „Х., Т. и И.“ и на адв.И. М. за процесуално представителство по
делото, но липсва приложен договор за правна защита, който да установява какъв е размера
на договореното възнаграждение и съответно дали този размер е общо за ангажираните
адвокати. Когато са повече от един /както е в настоящия случай/, това се явява от значение за
правилото по чл.78, ал.1 ГПК, че се дължи възнаграждение само за един адвокат /в този см.
опр. № 314/26.07.2016г по ч.гр.д. № 2048/2016г ВКС, III г.о./ Отделно от посоченото липсата
представен по делото договор за правна защита води до неяснота дали адвокатското
възнаграждение, което се претендира пред първа инстанция и за което е представена
фактура и платежно нареждане е заплатено по конкретното дело, доколкото нареждането
препраща към фактура 50/06.04.2017г, а в същата се цитира договор за правна защита от
същата дата, който обаче не е представен по делото. По изложените съображения
настоящата инстанция счита, че ответникът „Клинър“ООД не е удостоверил по надлежния
ред направените в производството пред първата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение и определението в обжалваната част за сумата от 6516лв, представляваща
разликата между дължимите разноски за експертиза от 300лв и присъдените от 6816лв
следва се отмени.
Неоснователни са оплакванията в частната жалба на „Юробанк България“АД против
изводите на съда, с които е отхвърлил искането за присъждане на допълнителни разноски
над присъдените размери от 5386,66лв на Д.Б. до претендираните от банката –ищец от
10
6858лв. Независимо, че отговорността на двамата длъжници е солидарна по смисъла на
чл.121 от ЗЗД, тоест всеки един от двамата отговаря до размера на цялото задължение, което
имат към съответния кредитор по силата на сключения договор, то в случая длъжникът –
ответник Д.Б. би следвало да дължи половината от половината от сумата, представляваща
сторени от банката разноски. Отговорността за разноски е разделна, а не солидарна, като
всеки ответник отговаря самостоятелно към ищеца и съобразно процесуалното си
поведение. Тази отговорност като правна категория е различна от материалното
правоотношение по иска и се обуславя от различни предпоставки регламентирани в чл. 78 и
следващите от ГПК. Доколкото против определението не е подадена жалба от ответника
Д.Б., то съдът няма право да влошава положението на жалбоподателя и съответно ще следва
да потвърди определението в тази му обжалвана част.
По отношение на постъпилата частна жалба от ответника Д.Б. вх. 114931/20.09.2019г.
против определение от 22.07.2019г, с което е изменено решението в частта за разноските и
допълнително в негова тежест са присъдени сторените такива от ищеца в заповедното
производство в размер на 4511,66лв. Същата е допустима, но разгледана по същество
неоснователна.
В жалбата като доводи за неправилност на обжалваното определение се поддържа, че
съдът се е произнесъл служебно, тъй като никъде в исковата молба, в хода на
производството или в списъка по чл.80 ГПК ищецът не е претендирал разноските в
заповедното производство. Тези доводи са фактически неточни и съответно неоснователни.
Вярно е, че в списъка по чл.80 ГПК ищецът е посочил само разноските сторени в исковото
производство, но изрично още с исковата молба е заявил искане за присъждане на всички
сторени разноски в исковото и заповедното производство. С оглед изхода на правния спор
в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените,
както в настоящото исково производство разноски /за които се отнася списъка по чл.80
ГПК/, така и тези в заповедното производство по арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението
по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
изхода на спора, който в случая е приключил с уважаване на иска в пълен размер. Поради
това правилно съдът е присъдил сторените в заповедното производство разноски и
обжалваното определение ще подлежи на потвърждаване.
По въпроса за разноските във въззивното производство: При този изход на спора
потвърждаване на решението в обжалваната му установителна част, право на разноски ще
има само въззиваемият ищец „Юробанк България“АД, която е претендирала и доказала
такива за адвокатско възнаграждение в размер на 2347лв, против които е направено в срок
възражение за прекомерност. Разгледано по същество възражението е неоснователно, тъй
като договореният и платен адвокатски хонорар не превишава минималните размери в
НМРАВ № 1/2004г. в действащата и редакция.
11
Предвид изложените съображения, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.11.2018г. по гр.д. № 9965/2015г. на Софийски
градски съд I – 7 състав в обжалваната му част, в която е прието за установено на осн.
чл.422 ГПК, че Д. Й. Б. дължи на „Банка Пиреос България“ АД /чиито универсален
правоприемник е „Юробанк България“АД/ като поръчител и солидарно с
кредитополучателя, сумата 100 000 евра – част от обща дължима главница по договор за
инвестиционен кредит № 1330/2007 г. от 12.10.2007 г., сключен между ищеца и „Еко Грийн“
ЕООД, изменен с цитирани анекси.
Отменя определение от 24.04.2019г. по гр.д. № 9965/2015г. на Софийски градски
съд I – 7 състав по чл.248 ГПК в частта, в която е отхвърлена молбата на „Банка Пиреос
България“АД /чиито универсален правоприемник е „Юробанк България“АД/ за изменение
на решението в частта за присъдените в тежест на банката разноски на „Клинър“ООД за
сумата от 6516лв, представляваща разликата между дължимите разноски за експертиза от
300лв и присъдените от 6816лв.
Потвърждава определение от 24.04.2019г. по гр.д. № 9965/2015г. на Софийски
градски съд I – 7 състав в останалата обжалвана част, в която се отхвърля молбата за
допълнително присъждане на разноски в исковото производство в тежест на Д. Й. Б..
Потвърждава определение от 22.07.2019г. по гр.д. № 9965/2015г. на Софийски
градски съд I – 7 състав по чл.248 ГПК, с което е изменено решението в частта за разноските
и допълнително в тежест на Д. Й. Б. са присъдени разноски в заповедното производство в
размер на 4 511,66лв.
ОСЪЖДА Д. Й. Б. ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България“АД
сумата от 2347лв, представляваща дължими разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчване
препис на страните с касационна жалба при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК, а в
частта, в която се потвърждава/отменя определение по чл.248 ГПК с частна касационна
жалба в 1-седмичен срок.
Председател: Членове:
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13