Р Е Ш Е Н И Е
№ 276
гр. Русе, 24.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, V-ти състав, в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при участието на секретаря Бисерка Василева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 385 по
описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на
Директора на Териториална дирекция Митница Варна, чрез процесуалния
представител А. Ш. – главен юрисконсулт, против Решение
№ 118/09.06.2023 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите гр. Варна, с което е оставена без уважение
жалба вх. № 12763/02.06.2023г. подадена от Териториална дирекция
Митница Русе срещу действията на публичен
изпълнител, обективирани в разпореждане
по принудително изпълнение изх.№С230018-035-0256605/30.05.2023г. касателно прекратяване на
производството по принудително изпълнение по изп.д. № *********/2021 г. срещу „АПМ Консулт“
ЕООД, на основание чл.225, ал.1, т.4 ДОПК, за непогасени публични задължения, произтичащи от данъчна декларация по ЗДДС №
18002063477/14.05.2021г. за период 01.04.2021г.-30.04.2021 г. и мито по
Решение № 32-280936/28.09.2020 г. на Агенция Митници, ТД Варна в размер на 48367,19
лв. в това число главница в размер на 39239,24 лв. и лихва в размер на
9127,95 лв. на
публичен изпълнител при ТД Варна. Развиват се доводи, че не са били налице
предпоставките за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като не са
изчерпани всички способи за събиране на вземанията по изпълнителното
производство. Иска се отмяна на решението и връщане на делото на публичния
изпълнител за продължаване на изпълнителните действия.
В
жалбата се твърди, че при прекратяване на производството по принудително
изпълнение, административният орган е издал незаконосъобразно, неправилно и
немотивирано разпореждане, при недостатъчно доказателства за несъбираемост на
дължимите вземания и при несъобразяване с активния статут на дружеството, а
именно, че същото не е в производство по ликвидация или несъстоятелност,без да
са изчерпани всички способи за принудително изпълнение. В допълнение представя становище с вх. № 3938/25.09.2023 г.
Не се правят доказателствени искания. По изложените съображения се иска отмяна на
решението на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите Варна.
Ответникът
по жалбата – Директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите Варна, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде
оставена без уважение. Счита, че решението е законосъобразно и правилно
публичният изпълнител е прекратил изпълнителното дело на посоченото основание. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в предвидения минимум.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Агенция "Митници", ТД „Митница“ Варна има качеството на взискател по
изпълнително дело *********/2021 г. срещу „АПМ Консулт“ ЕООД, за непогасени публични задължения, произтичащи от данъчна декларация по ЗДДС №
18002063477/14.05.2021г. за период 01.04.2021г.-30.04.2021 г. и мито по
Решение № 32-280936/28.09.2020 г. на Агенция Митници, ТД Варна в размер на
48367,19 лв. в това число
главница в размер на 39239,24 лв. и
лихва в размер на 9127,95 лв. След извършени
действия по производството по събиране на всички публични задължения по
посоченото изпълнително дело, главен публичен изпълнител от Дирекция
"Събиране" при ТД на НАП гр. Варна издал Разпореждане № С230018-035-0256605/30.05.2023г.
за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 225, ал.
1, т. 4 от ДОПК,
публичните вземания на ТД Митница Варна по Решение № 32-280936/28.09.2020 г. в
размер на 45859,00 лв. в това число главница в размер на 37171,74 лв. и лихва в
размер на 8687,26 лв. вкл. и по декларация по ЗДДС № 18002063477/14.05.2021 г.
в размер на 2508,19 лв в това число главница в размер на 2067,50 лв. и лихва в
размер на 440,69 лв. При постановяване на разпореждането си главният публичен
изпълнител е приел, че цялото вземане от „АПМ Консулт“ ЕООД е несъбираемо,
поради липса на данни за авоари по банкови сметки и имущество на дружеството, липса
на имущество, с оглед данните от извършеното подробно проучване, които да
послужат за обезпечаване на публичните му вземания. По изпълнителното дело не са постъпвали суми за погасяване на
публични задължения, които да са разпоредени от публичния изпълнител по
титулите на изпълнителното дело. Посочено е, че е извършено проучване, както
следва: Община – Русе, сектор „МДТ“ за декларирано движимо и недвижимо
имущество; Агенция по вписванията „Служба вписвания“ за наличие на вещни права
върху недвижими имоти; Сектор
"Пътна полиция", електронен регистър за притежавани МПС - като към
момента не притежава МПС, има регистрирана продажба на 4 броя МПС през м.
януари 2019 г.; Централен регистър на особените залози – за наличие на заложено
имущество; Справка в регистър "Кораби" на Изпълнителна агенция
"Морска администрация" – за притежавани плавателни съдове; Справка в
Търговския регистър – за притежавани от длъжника дялове и акции в други
дружества; Централен депозитар за безналични ценни книжа на името на
задълженото лице; Справка в Министерство на земеделието за притежавани
земеделски земи; Областна дирекция „Земеделие“ Русе – за притежаване земеделска
и горска техника; Гражданска въздухоплавателна администрация – за притежаване
на въздухоплавателни средства; Справка в търгоския регистър за притежавани
дялове и акции в други дружества; Справка от ОД на МВР за притежаване на оръжие
и боеприпаси за тях, взривни вещества и пиротехнически изделия; Справки в
програмите продукти на НАП за предоставени заеми от задълженото лице; Проверка
в регистър на банковите сметки и сейфове към БНБ – към 27.01.2023 г. от която
се установява, че дружеството има открита банкова сметка ***, върху която е
наложен запор с ПНОМ № С210018-022-**********.06.2021 г., като няма други
претенции, няма авоар, няма извършвани превод, както и няма данни за банков
сейф. Изпратено е искане до „АПМ Консулт“ ЕООД за предоставяне на информация
относно притежавано имущество, кореспонденцията е връчена по реда на чл. 32 от ДОПК, като няма представен отговор. Няма данни за подадени уведомления по чл.
77 и чл. 78 от ДОПК. Няма данни за издавани удостоверения по чл. 191 от ДОПК. В
Агенцията за приватизация и следприватизационен
контрол липсват данни за вписвания. В регистъра на производствата по
несъстоятелност липсват данни за вписани обстоятелства. От справка в Агенция по
геодезия, картография няма данни за недвижими имоти, земеделски земи и гори.
Установено е, че „АПМ Консулт“ ЕООД е служебно дерегистриран по ЗДДС от
31.12.2021 г. Основната икономическа дейност на дружеството е транспорт в
страната и чужбина със собствени и наети превозни средства на плодове,
зеленчуци, цветя и всякакви другис токи, търговско представителство и
посредничество, извършване на комисионни сделки,покупка на стоки или други
вещив страната и чужбина и др. Последния финансов отчет за 2019 г. е подаден и
обявен в Търговския регистър чрез подадена декларация от управителя на
дружеството, като е установено че през 2019 г. „АПМ Консулт“ ЕООД не е
осъществявало и развивало търговска дейност. Единствените непогасени публични
задължения, проитичат от данъчна декларация по ЗДДС № 18002063477/14.05.2021г. за период 01.04.2021г.-30.04.2021 г. и
мито по Решение № 32-280936/28.09.2020 г. на Агенция Митници, ТД Варна. Други
данъчни декларации няма подавани. Съгласно справка дружеството няма
регистрирани фискални устройства и няма регистрирани действащи трудови
договори. Не са установени основания за ангажиране на отговорност на
дружеството по чл. 19 от ДОПК, както и предпоставки за завеждане на исково
производство по чл. 216 от с.з. При извършване на продажбата на 4 броя МПС през
месец януари 2019 г. дружеството не е имало непогасени задължения. С протокол
Изх. № С230018-026-0027862/26-05-2023 г. са установени предпоставки за
неуведомяване на прокуратурата. Документите по изпълнителното дело са връчени
по реда на чл. 32 от ДОПК, не са връчени надлежно лично на управител или
упълномощено лице на дружеството. Преписката по решение № 32-280936/28.09.2020
е връчена съгласно чл. 19а, ал.7 от Закона за митниците, т.к. задълженото лице
не е намерено на декларирания адрес. Прието е, че съгласно указание от ЦУ на
НАП, ако лицето не е било реално уведомено за наличието на публичното си
задължение, липсва основание за сезиране на прокуратурата за извършено
престъпление по чл. 227б от НК, тъй като се приема, че деецът не знаел за задлъжнялостта
на дружеството, което представлява. Разпореждане
№ С230018-035-0256605/30.05.2023г. за прекратяване на принудителното изпълнение
е било оспорено от Териториална дирекция Митница Варна с жалба рег. № 12763 от 02.06.2023г.
пред директора на Териториална дирекция Варна на НАП, който с Решение № 118/09.06.2023
г. е оставил жалбата без уважение. В обжалваното решение е посочено, че
публичният изпълнител е предприел съответните действия за установяване на
имуществото и финансово състояние на длъжника, извършвайки необходимата пълнота
от справки в съответните публични регистри относно осъществявана икономическа
дейност, притежавани доходи, движимо и недвижимо имущество, включително и
банкови сметки, притежавани от длъжника на територията на Република България, с
оглед прилагане изпълнителните способи за събиране на публичните вземания,
регламентирани в ДОПК. Въз основа на приложените справки административният
орган е достигнал до извода, че е налице невъзможност да се приложат
изпълнителните способи за събиране на публичните вземания и дългът е
несъбираем.
При така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима като подадена в законоустановения срок от взискателя, който е
легитимиран съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК да обжалва решения на директора на
съответната ТД на НАП с правно основание чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 от ДОПК по жалби срещу действия на публичен
изпълнител.
Административното
производство по постановяване на оспореното решение е осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК от материално компетентен орган,
като актът е издаден в предписаната от закона форма. Не се констатират
нарушения на процесуалните правила. Фактическите констатации са съобразени с
представените доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са
съответни на материалния закон, спазена е и целта на закона. Спор между
страните относно установените факти няма. Спорът е от правен характер, като
основния въпрос е налице ли са предпоставките за прилагане на чл. 225, ал.
1, т. 4 от ДОПК за
прекратяване на производството по принудително изпълнение на публични вземания
спрямо длъжника.
Разпоредбата на чл. 225, ал.
1, т. 4 от ДОПК
предвижда прекратяване на производството по принудително изпълнение на
публичните вземания, когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е
несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани. От приложените
по делото доказателства се установява, че публичният изпълнител е предприел
съответните действия за установяване на имуществото и финансово състояние на
длъжника, извършвайки необходимата пълнота от справки в съответните публични
регистри относно осъществявана икономическа дейност, притежавани доходи,
движимо и недвижимо имущество, включително и банкови сметки, притежавани от
длъжника на територията на Република България, с оглед прилагане изпълнителните
способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК. Установено
е, че длъжникът „АПМ Консулт“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес за кореспонденция гр. Русе, ул. „Църковна
независимост „ № 3, ет. 6, офис 2, представлявано от В.С. не притежава движимо или недвижимо
имущество или доходи, банкови авоари, поради което в случая е налице обективна
невъзможност да се приложат изпълнителните способи за събиране на публичните
вземания, регламентирани в ДОПК спрямо длъжника.
Оплакванията на
жалбоподателя, че събраните доказателства с оглед на които вземанията са
обявени за несъбираеми са недостатъчни, се явяват неоснователни. В случая
жалбоподателят като взискател не ангажира доказателства, които да подлагат на
съмнение възприетите от органите по
приходите
изводи. По делото липсват данни да са налице доходи или имущество на длъжника,
върху които да е възможно да се насочи принудителното изпълнение на публичните
вземания, а и самият взискател не сочи такива.
Неоснователно
е и твърдението в жалбата, че не са ясни критериите, въз основа на които
вземането е категоризирано като несъбираемо, преди да изтече давностният срок
за него съгласно разпоредбата на чл. 171 от ДОПК. Между страните няма спор, че към
настоящия момент вземането не е погасено по давност и подлежи на принудително
събиране. Несъбираемостта на едно вземане не настъпва само и единствено при
изтичане на давността за събирането му, тя е обективен факт, който се свързва с
невъзможността вземането да бъде погасено поради липса на имущество на длъжника
от което вземането да бъде удовлетворено. Хипотетичната
възможност, че в някакъв момент дружеството може да придобие активи, от които
взискателят да бъде удовлетворен, не е възведено като обстоятелство,
препятстващо приложението на разпоредбата на чл.
225, ал. 1, т. 4 ДОПК. В
случая обективният критерий при категоризирането на вземането като несъбираемо
е липсата на доходи и имущество, както и че длъжникът не извършва никаква
дейност, от която да се генерират приходи, съответно да бъдат придобити активи
и имущество, от които да се удовлетворят взискателите по изпълнителното дело
Предвид
изложеното, Решение № 118/09.06.2023 г.
на Директора на Териториална дирекция на НАП гр. Варна е постановено в
съответствие със закона. Решението е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила, а депозираната срещу него жалба, като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора
на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 във връзка чл. 144, ал. 1 от ДОПК, на НАП гр. София се дължат
извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита в размер на 500лв. съгласно
чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, които следва да се присъдят
за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела
без определен материален интерес
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Териториална дирекция
Митница Варна при Агенция "Митници" против решение № 118 от 09.06.2023
г. на директора на ТД на НАП – Варна Търново, с което е оставена без уважение
жалба с вх. № 12736/02.06.2023 г. срещу
Разпореждане изх. № С230018-035-0256605/ 30.05.23г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП Варна за прекратяване по принудително изпълнение по
изп.д.*********/2021 г. срещу „АПМ Консулт“ ЕООД, на основание чл.225, ал.1,
т.4 ДОПК за
непогасени публични задължения, произтичащи
от данъчна декларация по ЗДДС № 18002063477/14.05.2021г. за период
01.04.2021г.-30.04.2021 г. и мито по Решение № 32-280936/28.09.2020 г.
на Агенция Митници, ТД Варна в размер на 48367,19 лв. в това число главница в размер
на 39239,24 лв. и лихва в размер на 9127,95 лв.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Национална агенция за приходите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/лева възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: