№ 255
гр. Плевен, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. В.А
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20244430200416 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 23-0938-004194/10.01.2024г. на *** на
ГРУПА в СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР-ПЛЕВЕН, на О. В. П. ЕГН:
********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона
за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по
чл.6 т.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното
лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Оспорва фактическата обстановка,
приета в хода на административнонаказателното производство като изтъква, че в
действителност, управлявания от негова страна лек автомобил е навлязъл в процесното
кръстовище на зелен сигнал, след превозно средство от обществения транспорт /тролейбус/,
чието движение в кръстовището било затруднено от неправилно спряло МПС – джип;
отделно от това, при напускане на кръстовището, П. трябвало веднага да спре, за да може
детето му да ползва тоалетна в близост. На тази основа, моли за отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят се
явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея
съображения и пледират за отмяна на Наказателното постановление.
За ответната страна – *** на ГРУПА в СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“–
представител не се явява; в придружителното писмо за изпращане на
административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за
неоснователност на подадената жалба.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали - поотделно и в тяхната
1
съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
1126328/18.12.2023г. от страна на П. Х. М. – мл.*** при ОДМВР-ПЛЕВЕН, в
присъствието на свидетеля Д. А. Х. и нарушителя – О. В. П.. Съставен е за
това, че на 18.12.2023г. около 17:45 часа в гр. ПЛЕВЕН, на кръстовище,
образувано от ул.“Д. К***“ и бул. „**В“, с посока на движение към ул. „***“,
управлява лек автомобил „***“с регистрационен № ***, като движейки се по
ул. „Д. К***“, не спира при светещ, неразрешаващ, червен сигнал на
светофарната уредба, работеща в нормален режим, навлиза в горепосоченото
кръстовище, извършва десен завой, след което продължава движението си по
бул. „**В“ - нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП. Актосъставителят отбелязал, че
водачът заявил, че е преминал на жълто, тъй като превозва дете, което трябва
да посети санитарен възел. Нарушителят не се ползвал от правото на
възражения при съставяне на АУАН. Такива е депозирал по реда и в срока по
чл.44 ал.1 ЗАНН, като е оспорил гореизложената фактическа обстановка на
случая, вкл. – отбелязал, че е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал, който
се сменил на жълт, както и че поведението му изцяло е било продиктувано от
необходимостта неговия син да посети тоалетната на пицария „**“.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението,
респ. – преценил като неоснователно направеното от нарушителя възражение.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на О.
В. П. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100
/сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.15 – 16 от делото/. Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява
допуснати в хода на административнонаказателното производство,
нарушения на процесуалните правила. Поради това Съдът приема, че
издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно.
По неговата правилност, се събраха гласни доказателствени
средства - показания на свидетелите П. Х. М., Д. А. Х., обяснения на
нарушителя О. В. П., както и писмени доказателства /л.10 - 14, л.43 от
делото/. В гласните доказателствени средства се оформят условно две групи:
от една страна – показанията на свидетелите П. Х. М., Д. А. Х., които са с
преимуществено „обвинителен“ характер, а от друга – обяснения на
нарушителя О. П., които са с преимуществено „оправдателен“ характер.
Според дадените от страна на П. обяснения, същият навлязъл в
кръстовището на жълт сигнал на светофарната уредба, тъй като неговото дете
2
имало разстройство и се налагало да посети тоалетната на пицария „**“;
преди това обаче сигналът на светофарната уредба бил зелен, но в
кръстовището имало задръстване заради неправилно спрял джип с
неустановена идентичност /“шеста серия“/, след който имало тролейбус. В
крайна сметка, според жалбоподателя се създало задръдстване, наложило се
да изчака и преминаването на пешеходците, с което се забавил за около 30-40
секунди; изразява недоумение защо по отношение на споменатия по-горе
джип, не били взети мерки от страна на контролните органи. П. подчертава,
че в цялата ситуация е бил воден от належащата нужда на своето дете да
посети тоалетна /„… вика „тате…“ – ще се *** детето – и аз затова минах,
и веднага спрях, и то отиде с моята, обясних и на органите на реда“/.
От друга страна, в показанията на свидетелите П. Х. М., Д. А. Х.
се излага версията, отразена в съставения АУАН/издаденото НП, като
свидетелите наред с това са категорични, че патрулният полицейски
автомобил е бил непосредствено след управляваното от страна на П. превозно
средство, както и че същото превозно средство е преминало през процесното
кръстовище на неразрешаващ – червен – сигнал, на светофарната уредба,
дори – че на практика отнело предимството на пешеходци, готвещи се да
предприемат пресичане на пътното платно, включително – че непосредствено
преди преминаване през кръстовището, автомобилът осезаемо увеличил
скоростта си.
Съдът намира, че не се събраха доказателства в подкрепа на
заявената от страна на жалбоподателя версия и по-конкретно – че в резултат
на затруднения в движението /задръстване/ в процесното кръстовище, вкл. –
движение на тролейбус и джип с неустановена идентичност, П. е бил
поставен в положение да премине на жълт сигнал на светофарната уредба,
през същото кръстовище. Впрочем, обясненията на жалбоподателя са и
вътрешно противоречиви, защото твърди едновременно преминаване през
кръстовището на зелен и на жълт сигнал на светофарната уредба.
Същевременно, макар да е ноторно известно, че полицейските служители -
бидейки човешки същества преди всичко - не са безгрешни, но е твърде
неуместно мотивиране на собствено /евентуално/ неправомерно поведение
при управление на МПС, с въпроса защо не са предприети мерки спрямо друг
участник в движението /водач на джип с неустановена идентичност/,
предполагаемо нарушаващ правилата за движение по пътищата. В този
смисъл, обясненията на нарушителя се явяват неубедителни и Съдът не им
отдава вяра. От друга страна, показанията на свидетелите М. и Х. са
подробни, убедителни и непораждащи съмнение в тяхната достоверност.
Поради това, Съдът им отдава вяра, приема фактическата обстановка,
изложена в АУАН/НП и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията
по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява оборена.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.6 т.1 ЗДвП,
„Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
3
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали,
с пътните знаци и с пътната маркировка“. Видно е, че е налице въведено
задължение, наред с другото, участниците да съобразяват поведението си със
светлинните сигнали – и също така е видно, че при описаните и приети по-
горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това
свое задължение, а е навлязъл в процесното кръстовище на неразрешаващ –
червен – сигнал на светофарната уредба. Тук са необходими две уточнения.
От една страна, дори да би била кредитирана недостоверната версия на
жалбоподателя, че е навлязъл в кръстовището на жълт сигнал – това не би
променило извода, че е извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП, тъй като
чл.31 ал.7 т.4 от ППЗДвП предвижда, че „Светлинните сигнали имат
следното значение: жълта светлина - означава "Внимание, спри!". Това не се
отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този
сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до
светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението.
При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или
се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.“. Видно е, че
жълтият сигнал на светофарната уредба, по същество въвежда задължение
водачът да преустанови движението на превозното средство, както също така
е видно, че в процесния случай, не се събраха доказателства за някое от
изключенията, предвидени в горецитираната правна разпоредба, позволяващи
движението на ППС след подаване на жълт светлинен сигнал. От друга
страна, соченото от жалбоподателя обяснение за причините, поради което е
навлязъл /по негови думи/ в кръстовището на жълт светлинен сигнал,
свеждащо се до належаща нужда на неговото дете да посети тоалетна /“… ще
се *** детето…“/, само по себе си, несъмнено представлява важен момент,
но нито е в състояние да дерогира правилата за движение по пътищата, нито
– може да служи за своеобразно извинително основание, тъй като спазването
на същите правила е от първостепенно значение за обезпечаване нормалното
и безопасно осъществяване на транспортната дейност.
Следователно, нарушението по чл.6 т.1 ЗДвП, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, се
явява доказано по несъмнен начин и правилно, административнонаказващият
орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание
чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата - „ Наказва се с глоба
100 лв. водач, който: преминава при сигнал на светофара, който не
разрешава преминаването…“. Размерът на наложеното административно
наказание не подлежи на обсъждане, тъй като административнонаказващият
орган коректно е съобразил размера на абсолютно определената санкция. Не
на последно място, случаят не може да се разглежда като „маловажен“ по
смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН. В случая се касае за нарушение от
категорията на формалните - такова, което не предвижда настъпването на
конкретен противоправен резултат, т.е. липсата на вредни последици е част от
правната характеристика на деянието. Същевременно, не са налице
4
доказателства в подкрепа на това, че нарушението представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП, напротив – обществената му опасност е типична.
Тук няма как да не бъде отбелязано и това, че жалбоподателят е осъждан, а и
административно наказван за други нарушения по ЗДвП, при това,
многократно, т.е. жалбоподателят и в други ситуации е демонстрирал
недостатъчно зачитане на законите в страната и в частност - на правилата за
движение по пътищата, което е принципно несъвместимо с преценката на
случая като „маловажен“.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0938-
004194/10.01.2024г. на *** на ГРУПА в СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при
ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с което на О. В. П. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено
нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5