№ 307
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
Членове:Екатерина Ст. Роглекова
Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Въззивно частно
наказателно дело № 20225300600733 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на частната тъжителка Н. В. В.
против Разпореждане № 8071 / 07.12.2021 година по НЧХД № 6850 / 2021
година на Районен съд - Пловдив, ХVІ наказателен състав, с което на
основание чл. 247а, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 250, ал. 1, т. 1 във връзка чл. 24,
ал. 5, т. 2 във връзка с чл. 81, ал. 1 от НПК е прекратено наказателното
производство.
С жалбата се правят бланкетни оплаквания срещу постановения съдебен
акт, като се оспорва изцяло прекратяването на наказателното производство по
делото, образувано по тъжба на Н. В. срещу Й. С. С. с обвинение за
извършено престъпление по чл. 148 от НК.
Срещу подадената въззивна частна жалба от защитника на Й. С. адвокат
Л. В. Л., постъпва становище, в което се излагат съображения за нейната
неоснователност и се иска оставянето й без уважение с потвърждаване на
първоинстанционното съдебно разпореждане.
С жалбата и със становището не са направени искания за събиране на
доказателства пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание Н. В. представя писмено становище като
допълнение към депозираната частна жалба, с което сочи че е изпълнила в
срок указанията на Районния съд за отстраняване на недостатъците по
1
тъжбата си и е следвало да бъде насрочено съдебно заседание, в което да се
установи дали е основателно повдигнатото обвинение. В хода по същество
частната тъжителка моли да бъде уважена жалбата й и да бъде върнато делото
на първата инстанция за разглеждането му от друг състав на Районен съд -
Пловдив, като намира прекратителния акт за неоснователен, защото при
разглеждане на документите на съдията докладчик не е станало ясно как може
на една и съща дата, но в различни години тя да науча за въпросното деяние
на С., а това, според нея, не може да е основание за прекратяване на делото.
Сочи, че законът дава право шест месеца след извършване на деянието да се
подаде тъжба и тя го е направила в срок и изтъква, че Й. С. не спира с атаките
си спрямо нея вече три години и в продължение на тези три години той иска
да почерни нея и семейството й. Моли за обективност и връщане на делото на
първа инстанция, за да й се даде възможност да докаже със свидетели и с
други доказателства не само датата на извършване на деянието и датата на
научаване, но и вредите, които търпи от престъплението, което подсъдимият
извършва, а то вече било и множествено.
Й. С. чрез защитника си адвокат Л. Л. моли да бъде оставена без
уважение въззивната жалба на Н. В. срещу разпореждането по НЧХД № 6850
/ 2021 година на Районен съд - Пловдив, с което е прекратено наказателното
производство. Намира за логични и последователни мотивите на
първоинстанционния съд, приложил правилно материалния закон и спазил
съдопроизводствените правила, като навежда доводи за обоснованост на
Разпореждане № 8071 / 07.12.2021 година, защото, след дадени на
тъжителката и неизпълнени от нея указания на съда, правилно е прието, че
тъжбата не отговаря на законовите изисквания съгласно чл. 81 от НПК.
Изтъква, че между Н. В. и Й. С. се водят няколко дела, но те са по нейна
инициатива, като голяма част от делата са прекратени, а в жалбата си, въз
основа на която е образувано настоящото въззивно частно наказателно дело,
тъжителката сочи, че ще представи документи, но депозира единствено
становище, което е по същество и което показва, че тя не притежава
необходимите документи и доказателства, както е написала. Отново изтъква,
че всички дела, които Н. В. завежда, са прекратени или има оправдателни
присъди по тях, и всички те са свързани с чат във фейсбук за това, че някой
нещо е написал за нея не по нейните разбирания. Претендира разноски.
Тъжителката жалбоподател репликира, че посоченото от нея представяне
на доказателства и свидетелски показания би трябвало да бъде на етап
следствие, каквото още няма, а деянията на С. не са просто от чатове, а са
свързани с лепнат й без основание от него прякор „***“, защото тя притежава
документи от психиатър, че е абсолютно здрава и тези деяния не са само в
мрежата, не само в страницата на село Ц., а и в самото село – пациентите на
Й. С. са жители на селото и когато я срещнат по улицата я питат защо той я
мрази толкова, че я нарича „***“, и сочи, че той дори не изпълнява съвестно
задълженията си като лекар, а се занимава с клюки. За претендираните
разноски моли да бъдат отхвърлени, тъй като ги намира за печалбарство.
2
От своя страна Й. С. репликира, че работата му е да лекува хора, а не да
се занимава с интриги, няма направена фейсбук страница, за разлика от Н. В.,
чиято цел, според него, е само да плюе кметицата и сочи, че коментарите му
са единствено във връзка с неверни данни срещу кметицата, както и че не
обича по време на работа да коментира каквото и да било друго, защото
медицината е сериозна наука и всички допълнителни неща са във вреда на
лекаря и пациента. При последна дума моли жалбата на частната тъжителка
да бъде отхвърлена.
След анализ на материалите, доводите на страните и служебна проверка
на първоинстанционният съдебен акт съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК Съдът намира частната въззивна жалба за процесуално
допустима – подадена в срок от легитимирано лице, но разгледана по
същество – за неоснователна.
Споделят се от настоящия състав мотивите на Районен съд - Пловдив, че
тъжбата не е приведена според изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК досежно
посочването на обстоятелства на престъплението, и в частност датата, на
която е извършено деянието и кога е узнато за обидата – основни елементи от
обстоятелствената част на обвинението.
В Тъжбата си от 20.10.2021 година, въз основа на която е образувано
НЧХД № 6850 / 2021 година на Районен съд - Пловдив, Н. В. сочи, че на
20.04.2021 година под формата на коментар във фейсбук Й. С. пише и
разпространява злонамерено обидни квалификации, подигравки, присмех и
насаждане на омраза спрямо личността й, като обидите са публикувани в
интернет пространството на 20.06.2020 година. На 25.10.2021 година от
съдията докладчик е разпоредено на частната тъжителка в 7-дневен да уточни
населеното място, в което е извършено престъплението, кога е извършено
деянието и кога тъжителката узнава за него, както и да изправи други
нередовности с предупреждение за прекратяване на производството при
неизпълнение на съдебните указания.
На 19.11.2021 година от Н. В. е депозирано „Изпълнение на
РАЗПОРЕЖДАНЕ“ за изпълнение на указанията на Районен съд - Пловдив,
като в документа за дата на престъплението е посочена 20.06.2020 година, а за
дата на узнаване: „същата дата 20.06.2021“.
Тази неизясненост e и поводът ХVІ наказателен състав на Районен съд -
Пловдив да прекрати наказателното производство по НЧХД № 6850 / 2021
година.
По силата на чл. 81 от НПК тъжбата, за да е годен да послужи за
иницииране на наказателно производство от частен характер процесуален
документ, трябва да съдържа освен данни за подателя и лицето, срещу което
се подава, и за обстоятелствата на престъплението, т.е. за фактическите
данни, на които се основава обвинението, включващо дата на извършване на
деянието и дата на узнаване от частния тъжител за извършването му, в
случаите когато те са различни, както и други фактически данни, на базата, на
3
които е възможно да се прецени допустимостта на тъжбата. Описаните в
тъжбата обстоятелства на престъплението очертават фактическата рамка на
наказателното преследване – по формулираното в тъжбата обвинение с
посочване на конкретни факти се определя предметът на доказване от гледна
точка на извършеното престъпление и участието на дееца в него и така се
гарантира осъществяване правото на защита на подсъдимия (вж. Решение №
173 / 21.01.2021 година по н. д. № 626 / 2020 година на ВКС, III н. о.).
В случая от представените от Н. В. документи от 20.10.2021 година и
19.11.2021 година е неясно дали престъплението е извършено на 20.06.2020
година, на 20.04.2021 година, или на 20.06.2021 година, което е пречка както
да се установи спазването на преклузивния 6-месечен срок по чл. 81, ал. 3 от
НПК за подаване на тъжба, така и кога е извършено престъплението, което се
вменява с повдигнатото на Й. С. частно обвинение. Нещо повече – в тъжбата
си В. сочи, че нанасяните й от С. обиди „не са еднократни, а системни и
продължаващи повече от три месеца“, което, изказано по този начин, създава
допълнително объркване и погледнато назад във времето от момента на
депозиране на тъжбата, за инкриминиран период би могъл да се счете и
промеждутък между месец август 2021 година и месец октомври 2021 година.
Непротиворечиво е разбирането в теорията и в съдебна практика и преди
изменението на НПК от 2017 година, и след това, че правната квалификация
на твърдените обстоятелства е изцяло задължение на съда и се дава от него,
но за точната формулировка на фактите задължението е на тъжителя, защото
от тях зависи правилното очертаване на предмета на доказване и
законосъобразното произнасяне от съда именно в тези рамки, като така се
гарантират правата на страните – отговор на обвинението от тъжителя и
възможност за упражняване в пълен обем правото си на защита от
подсъдимия.
Така, след като частната тъжителка Н. В. В., въпреки изрично дадените й
указания в тази насока, не е детайлизирала съществен елемент от
престъплението, за което е повдигнато обвинение, прави тъжбата й
несъответстваща на изискванията по чл. 81, ал. 1 от НПК и обосновава
извода, че атакуваното разпореждане е постановено в пълно съответствие със
закона, което обуславя потвърждаването му от настоящата инстанция.
В съответствие с изхода на делото и на основание чл. 317 във връзка с чл.
190, ал. 1 от НПК частната тъжителка Н. В. В. дължи на Й. С. С. разноски за
защита във въззивното производство в размер на сумата по представения
договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
Потвърждава Разпореждане № 8071 / 07.12.2021 година по НЧХД №
6850 / 2021 година на Районен съд - Пловдив, ХVІ наказателен състав, с което
4
на основание чл. 247а, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 250, ал. 1, т. 1 във връзка чл.
24, ал. 5, т. 2 във връзка с чл. 81, ал. 1 от НПК е прекратено наказателното
производство.
Осъжда Н. В. В. да заплати на Й. С. С. сумата от 1000 (хиляда) лева –
адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5