Р Е Ш Е Н И Е

 

№                          27.02. 2019 г.                     гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На осемнадесети февруари                                   2019 година

в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

                          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                                      ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Ирина Василева,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

Възз.гр.дело № 32,  по описа за 2019  година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по жалба на М.С. от гр. Търговище, представлявана от адвокат Д.С. ***, против  Решение № 5898 от 26.11. 2018 година, постановено по гр.дело № 1273/18 г. по описа на РС Търговище, с което са били отхвърлени предявените от жалбоподателката искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, по чл. 225, ал. 2 от КТ и по чл. 226, ал. 2 от КТ и ищцата е осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски.

Излагат се съображения за необоснованост на  решението, защото по делото било установено, че не е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ. Работодателят не бил спазил дадения от него срок за писмени обяснения. Моли решението да се отмени и исковете да бъдат уважени, както и да се присъдят направените разноски.Пред съда жалбата беше поддържана от пълномощника.

Въззиваемата страна в подадения, чрез пълномощника адв. К. ***, отговор в законния срок,  счита решението за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено, като се присъдят направените разноски. Пред съда това становище беше поддържано от адвокат Димитров.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: Решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на РС Търговище по отношение на установените факти и правните изводи. В допълнение съдът посочва следното:

Предявените искове, във вида, в който са били поддържани след първото по делото заседание, касаят оспорване законността на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 442 от 04.07. 2018 г., издадена от управителя на дружеството ответник, където е изпълнявала длъжността „Регионален мениджър“ от месец октомври 2016 г. Искано е и възстановяване на работа, заплащане на обезщетение за оставане без работа, за задържане на трудовата книжка. Основният довод в исковата молба касае нарушаването на нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ – не са били искани обяснения преди налагане на наказанието дисциплинарно уволнение.

Задълженията на ищцата на заеманата длъжност са били да отговаря за планирането, ръководството и  координацията на  търговската политика на работодателя в региона, контролира и подпомага работата  на управителите на зали, игрални  автомати, поддържа постоянен контакт със същите, консултира ги, координира работата им.  Контролира разходите на работодателя в региона и полага усилия за оптимизирането им, участва в подбор на персонала в региона. Мястото на работа на служителя е обекти на дружеството в регион  Северна централна България и игрални зали на работодателя в градовете  Търговище, Велико Търново , Русе, Ямбол, Сливен, Дулово.

Със заповед за дисциплинарно наказание № 442/04.07. 2018 г., връчена на 11.07. 2018 г., ответникът е наложил на ищцата дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 от КТ –дисциплинарно уволнение. Заповедта е мотивирана  с извършване на нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1-во от КТ – извършено в нощта на 08.06. 2018 г. срещу  09.06. 2018 г.  и  с извършване на нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ – извършено в периода  25-26.06. 2018 г. и в следващите дни до  датата на издаване на заповедта.  В заповедта е посочено, че в нощта  на 08.06. 2018 г., срещу 09.06. 2018 г. ищцата е посетила игрална зала на работодателя в гр. Търговище и взела от касата сума в общ размер 22 000 лв., от които 10 000 от касата на управителя и 12 000 лв. от касата на крупиетата, като затова съставила РКО, подписани от нея, в които като основание  записала „допълване работни  депозити и .з.“ На 09.06. 2018 г. около 7.00 часа посетила игрална зала в гр. Дулово, където получила от касата  на крупиетата сума от 13000 лв. и подписала РКО с аналогично съдържание. На 09.06. 2018 г. били извършени ревизии на двете игрални зали от страна на работодателя и липсите на сумите били потвърдени. Сумата от общо 35 000 лв. не е внесена  и не е върната  на дружеството. По-късно ищцата представила  болничен лист, че е в отпуск поради временна неработоспособност от 11.06. 2018 г., до 24.06. 2018 г., след което не се явила на работа на 25.06. 2018г., нито на 26.06. 2018г. /понеделник и вторник/, нито представила  продължение на болничен лист или друг такъв, нито информирала  работодателя  за причините, поради които не се явява на работа. Така посочените в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения се установяват и от приложените по делото писмени доказателства – разходни ордери и протоколи за ревизии и други.

Още на 09.06. 2018 г., при установяване на липсата на парични средства, които ищцата е взела от касите на дружеството, от нея са поискани обяснения за случая. В своя писмена декларация ищцата е заявила, че взетите с РКО на 09.06. 2018 г. в гр. Дулово 13 000 лв. са взети от нея за лични нужди, без знанието на крупието и управителя за какво ги взема. Сумата искала да използва като личен заем. 

След неявяването на ищцата на работа след 24-ти юни, от нея отново са поискани обяснения този път за всички нарушения, с писмена покана от 27.06. 2018 г., получена лично на 30.06. 2018 г.  Тя е поканена да се яви на 03.07. 2019 г., в 11.00 часа, в офиса на работодателя в София и да  даде устни или писмени обяснения, като  за деня на явяването й в София ще се счита, че е в редовна командировка. С поканата  същата е предупредена, че ако не се яви  и/или  не даде обяснения, работодателят ще приложи чл. 193, ал. 3 от КТ.  На 03.07. 2018 г. ищцата не се е явила лично в  офиса на работодателя в София за даване на устни или писмени обяснения, не е правила каквито и да било опити да направи това в изминалия период след уволнението.

Със заповедта за дисциплинарно наказание, получена от ищцата на 11.07. 2018г., тя е  била поканена да представи в 3-дневен срок трудовата си книжка за оформяне. Трудовата книжка е предадена   от работодателя на ищцата на 18.07. 2018г. и там е отразено, че трудовото  правоотношение е прекратено на 11.07. 2018 г. Няма каквито и да било доказателства, че трудовата книжка е била задържана без съгласието на ищцата до деня на предаването й.

От разпита на всички свидетели се установява, че от 25 юни 2018 година ищцата не се е явявала на работа.

От писменото заключение по  съдебна счетоводната експертиза се установява, че всички обезщетения и трудови възнаграждения на ищцата са били изплатени навреме.

На базата на тези факти, съдът прави следните изводи: основният довод в исковата молба по повод главния иск касае неспазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, преди налагане на дисциплинарното наказания работникът да бъде изслушан, като му се поискат обяснения. Набляга се на това, че е даден срок до месец юли на следващата година за даване на обяснения.

Въззивният съд счита, че в случая процедурата по искане на обяснения от работника е била изпълнена. Действително посочването на  2019 г. като крайна дата е печатна и техническа грешка от страна на работодателя. Извън нормалната и житейска логика е това, работодателят да чака обяснения от работника в продължение на една година, още повече той има срок от 2 месеца да наложи дисциплинарното наказание. Нормално и логично е работникът от своя страна веднага да даде обяснения и да посочи уважителни причини за нарушенията, ако ги признава или веднага да опровергае всички  отправени му обвинения. Искането на обяснения от работника не е формална процедура, а цели да бъдат събрани и изслушани всички гледни точки, преди да се вземе окончателно решение относно дисциплинарните мерки. Никой не е пречил на ищцата да даде обясненията си веднага, след като са поискани, но тя не го прави дори и в настоящия процес. Т.е. липсата на обяснения е изцяло по нейно предпочитание и решение.

Освен това, изобщо не се коментира от защитата фактът, че непосредствено след установяване на паричната липса в касите на дружеството, работодателят веднага е изискал обяснение за това, още в същия ден, на 9-ти юни 2018 г. и ищцата го е дала. Тя нито е отрекла фактите, нито е посочила уважителни причини за поведението си. Напротив, сама признава всичко и казва, че считала това за заем. Парите обаче не е възстановила.    

Т.е. за най-голямото й нарушение – злоупотреба с доверието на работодателя и присвояване на голяма сума пари от касите на дружеството, процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ е изпълнена веднага.

Нарушението е безспорно установено и е толкова тежко, че дори само за него наложеното наказание дисциплинарно уволнение е абсолютно съразмерно. Т.е., дори и да е валидна тезата на ищцата относно сбърканата цифра в годината, то това не касае едно от нарушенията. Т.е., налага се извод, че са налице тежки нарушения на трудовата дисциплина, те са безспорно установени от доказателствата по делото и наложеното наказание съответства на тежестта на нарушенията.

Въззивният съд подкрепя всички останали правни изводи на РС Търговище и отново препраща към тях, включително и към цитираната съдебна практика по този въпрос.

Оплакванията в жалбата са неоснователни и отговор на поставените въпроси се съдържа в мотивите.

По останалите искове. Неоснователността на главния иск предпоставя  и неоснователността на  акцесорните, обективно съединени искове, поради което и  искът за възстановяване на ищцата на предишната  работа, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, за обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, по чл. 344, ал. 1,  т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1  от КТ, както и за обезщетение, равняващо се на разликата в заплатите, по чл. 225, ал. 2 от КТ, следва да се отхвърлят като неоснователни. Що се касае до  обезщетението по чл. 226, ал. 2 от КТ, не се доказа  незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата от страна на ответника.    Напротив, установи се от представените от ответника писмени доказателства, че е поканил на 11.07. 2018 г. със заповедта за дисциплинарно наказание ищцата да получи трудовата си книжка, надлежно  е предал същата на 18.07. 2018 г., като междувременно тя, по нейни данни  е започнала работа при нов работодател на 16.07. 2018 г.

В заключение: решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Относно разноските. Предвид изхода от делото, на работодателя се дължат направените разноски. Налице са доказателства за тях – съставена е фактура и е налице плащане за сумата от 1173,50 лв. от 07.02. 2019 г. Ищцата следва да ги заплати.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5898 от 26.11. 2018 година, постановено по гр.дело № 1273/2018 г. по описа на РС Търговище, ИЗЦЯЛО КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА М.Е.С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ   на „ВИЛОКС ГРУП“, ЕИК *********, гр. София-1618, бул. „Цар Борис Трети“ № 136, ет. 12, пълномощник- гр. София-1303, ул. „Марко Балабанов“ № 4, адв. В.К.,  сумата от 1173,50 лв.  разноски по делото за втора инстанция.

Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                      

                                               2.