№ 104
гр. Търговище, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500184 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 366 от 06.07.2023 г., постановено по гр. дело № 1431/2022
година по описа на Търговищкия районен съд, съдът е отхвърлил предявения
от В. К. Х., ЕГН ********** от гр.София, ул.“И.В.“ № 34, вх. Б, ет. 3, ап. 32,
действащ чрез пълномощник адв. А. С. от ТАК, със съдебен адрес:
гр.Търговище, ул.“Б.М.“ № 31, ет. 2, офис 8 против Г. З. Г., ЕГН ********** и
М. М. Г., ЕГН **********, двамата от гр.Търговище, кв.“З.“, бл. 41, вх. Д, ет.
5, ап. 15, действащи чрез пълномощник адв.Р. Р. от ТАК, със съдебен адрес:
гр.Търговище, бул.“М.А.“ № 43, ет.1 иск за установяване право на
собственост върху 1/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 73626.508.121.2.15 по КК и КР на
гр.Търговище, с административен адрес: гр.Търговище, кв.“З.“, бл. 41, вх. Д,
ет. 5, ап. 15, намиращ се в сграда с идентификатор 73626.508.121.2, с площ
82.14 кв.м., с прилежащо избено помещение № 2, с площ от 5.17 кв.м., ведно с
1.11% от общите части на сградата, на осн. чл.124 , ал.1 от ГПК, като
неоснователен. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от В. К.
Х., ЕГН ********** от гр.София, против Г. З. Г., ЕГН ********** и М. М. Г.,
ЕГН **********, двамата от гр.Търговище, иск за отмяна на нотариален акт
1
№ 54, том XV, дело № 2940 на СВ-Търговище, на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК,
като неоснователен. Отхвърлен е и предявеният от В. К. Х. против Е. А. М.,
ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.“З.“, бл. 60, вх. Д, ет. 7, ап. 20, действащ
чрез пълномощник адв. Р. Р. от ТАК, иск с правно основание чл.108 от ЗС, за
предаване собствеността и владението върху 1/3 ид.ч. от недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73626.508.121.2.15 по КК и КР на гр.Търговище, с административен адрес:
гр.Търговище, кв.“З.“, бл. 41, вх. Д, ет. 5, ап. 15, намиращ се в сграда с
идентификатор 73626.508.121.2, с площ 82.14 кв.м., с прилежащо избено
помещение № 2, с площ от 5.17 кв.м., ведно с 1.11% от общите части на
сградата, като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от В. К. Х.,
с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. А. С. - ТАК, адрес: гр.
Търговище, ул. Бр. Миладинови" №31, ет.2 оф.8, в която се излага основно
следното:
Съдът е допуснал процесуално нарушение, като е приел в своите мотиви,
че чрез показанията на св. П. и А. било доказано, че средствата за плащане на
продажната цена били дадени от първия ответник. Съдът е приел, че е налице
симулативна сделка, с поставено лице /друг купувач/, като законът изисква за
доказване на този факт писмено начало, което не се предоставило по делото.
Отделно от горното, не ставало ясно, ако имотът е бил на ответника, както
твърди същият, защо П.Й. не му го е прехвърлила, при положение, че
свидетелите на ответниците заявяват, че през 2007 г. Г. и М. Г.и са живели в
апартамента, следователно са си били в България и е била възможна сделка по
прехвърляне на собствеността.
Според въззивника, не е верен изводът на съда, че от показанията на св. П.
и А. се установило, че както наследодателката, така и брата и сестрата на
първия ответник - А. и Р. са били на ясно, че процесният имот се купува за
първия ответник, с негови средства, както и че уговорката била
наследодателката да му го прехвърли. В тази връзка не е верен и
последващият извод на съда, че от показанията на св. П. и св. А. се
установило, че наследниците А. и Р. никога не били предявявали претенции
към имота, защото знаели, че той е закупен със средства на първия ответник и
фактически не го били считали за наследствен, като били имали уговорка да
2
прехвърлят своите наследствени части на първия ответник. Никъде в
показанията на свидетелят П. не се разчитат тези твърдения, никъде по делото
той не е заявявал тези обстоятелства. Съдът е допуснал съществено
нарушение като е приел за доказани факти, които всъщност не са доказани.
Съдът е счел, че свидетелят П. правел ремонт на апартамента през 2007 г. по
поръчка на Г. и М., като това обстоятелство е анализирано като действие на
владеене на имота. Съгласно константната съдебна практика, ремонтът на
наследствено жилище не е действие, което представлява завладяването на
целия имот, чрез своене на идеалните части на останалите наследници.
Според въззивника, Г. и М. никога не са демонстрирали пред ищеца и
неговите наследодатели - синът му и бившата му съпруга, собственически
намерения по отношение на целия имот, както и че го владеят целия само за
себе си. Неправилни са изводите на съда, че ответниците са владели имота
явно и необезпокоявано, тъй като това не е елемент от фактическия състав на
придобивна давност по отношение на наследници. Този който се позовава на
придобивната давност трябва да докаже, че е осъществявал такива действия,
който са отблъсквали претенциите на останалите съсобственици, явни
демонстративни действия, който да са достигали до всички. Подобен факт не
се доказал по делото. Ищецът и ответниците винаги са били във влошени
отношения, а В. заявява своята претенция пред съда през 2022 г., тъй като
тогава установява, че наследствената му идеална част от апартамента е
неоснователно присвоена и дори продадена на трето лице. Съдът неправилно
не е кредитирал показанията на свидетеля Д. с мотива, че същите не се
отнасяли до процесния апартамент, което не отговаря на фактите по делото,
напротив св. Д. свидетелства, че Р. и С. са имали ключ точно за процесния
апартамент и са ходели да го наглеждат.
Предвид всичко изложено, въззивникът моли съда да отмени изцяло
атакуваното съдебно решение и да уважи предявените искове.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от първите двама
ответници чрез адвокат Р., в който се акцентира на следното:
Не считат за верни твърденията за процесуално нарушение, отбелязани във
въззивната жалба. В случая, от показанията на свидетелите не се доказва
симулативна сделка. Дори средствата да са дадени от друго лице, показанията
в тази насока касаят вътрешните отношения както между наследодателя, така
3
и между наследниците и психологическото им отношение към имота, касаещи
втория признак на владението - да се държи вещта като своя. От показанията
на св. П. и св. А. се установява защо апартаментът не е бил прехвърлен
приживе. Относно другите оплаквания във въззивната жалба се излагат
твърдения, че е невярно това, че Г. е разбивал ключалки на други имоти.
Видно от доказателствата, представени от самия ищец, това обстоятелство не
се отнася до Г., а до другия брат - А.. Според въззиваемата страна, най-
важният свидетел - св. М., заявява, че до 2014 г. е бил домоуправител, като е
бил такъв повече от 15 години, т.е. преди датата на закупуване на апартамента
от майката на Г.. Същият заявява, че единствено познава Г. и М. като
собственици на апартамента. Показанията на св. П., св. А. и св. М.
кореспондират както помежду си, така и с представените писмени
доказателства. Според въззиваемата страна, в случая считат за ключов
момента на предаване на владението - приживе на общия наследодател.
Практиката на ВКС, според тях, гласи, че когато владението е установено по
този начин /чрез предаване от предишния собственик или владелец/ или чрез
предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа
презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС - приема се, че имотът се владее от
владелеца за себе си и без прекъсване - ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСТК на ВКС
по тълк.д. №1/2012 г.
Молят за потвърждаване на постановеното съдебно решение.
Отговор на така постъпилата въззивна жалба не е депозиран от третия
ответник.
В съдебно заседание въззивникът чрез адвокат А. С. поддържа въззивната
жалба и моли съда да я уважи.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от адвокат Р. Е. Р. –
АК - Търговище, който моли съда да потвърди съдебния акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното с оглед предмета на
въззивното производство:
Пред ТРС В. К. Х. е предявил срещу Г. З. Г. и М. М. Г. в качеството им на
бивши собственици на процесния апартамент установителен иск, касаещ
4
собственост върху 1/3 идеална част от имота, съединен с иск по чл. 537, ал. 2
от ГПК, и срещу Е. А. М. иск по чл. 108 от ЗС за 1/3 идеална част от
процесния недвижим имот, представляващ апартамент в гр. Търговище.
Фактите по така изложения спор са следните:
1. На 23.07.2004 година с нотариален акт за покупко-продажба П. П.а Й. е
придобила чрез договор за покупко-продажба недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда - жилище № 15, находящ се в гр.Търговище,
кв.“З.“ бл. 41, вх. Д, ет. 5, състоящо се от две стаи, столова с кухненски бокс и
сервизни помещения, със застроена площ от 82,14 кв.м., ведно с избено
помещение № 2, със светла площ от 5.17 кв.м., ведно с 1.11 % от общите
части на 10 кв.м., за сумата от 6 050 лева.
2. На 12.08.2008 година П. П.а Й. умира и оставя за свои законни
наследници трите си деца – А. З. Г. с ЕГН **********, Г. З. Г. с ЕГН
********** и Р. З.а Г. с ЕГН **********.
3. На 09.10.2019 година Р. З.а Г. и нейният син С. В.ов К. с ЕГН
********** умират. Ищецът В. К. Х. с ЕГН ********** е бивш съпруг на Р. и
баща и законен наследник на сина си С. В.ов К..
4. На 29.10.2019 година ответниците Г. З. Г. и съпругата му М. М. Г. с ЕГН
********** са признати за собственици въз основа на давностно владение
върху 2/3 идеални части от посочения по-горе апартамент в гр. Търговище
съгласно нотариален акт № 164, том I, рег. № 1347, дело № 126 от 2019
година на нотариус № 735 на Нотариалната камера.
5. На 23.09.2021 година Г. З. Г. и М. М. Г. продават на Е. А. М.
апартамента, предмет на спора по съответния нотариален ред.
По така предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК защитната теза на
ответниците по този иск е, че процесният апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73626.508.121.2.15 по КК и КР
на гр.Търговище, с административен адрес: гр.Търговище, кв.“З.“, бл. 41, вх.
Д, ет. 5, ап. 15, намиращ се в сграда с идентификатор 73626.508.121.2, с площ
82.14 кв.м., с прилежащо избено помещение № 2, с площ от 5.17 кв.м., ведно с
1.11% от общите части на сградата, формално е закупен от П. П.а Й. – майка
на ответника. Според тях, апартаментът е закупен с техни средства и за
техните нужди, но поради факта, че са били към него момент в Италия,
купувач на апартамента е майката на ответника. Поради стечение на
5
обстоятелствата не успели да го прехвърлят на свое име преди нейната смърт,
но винаги са считали, че това е техен апартамент и са го владеели с това
съзнание повече от 10 години изначално и след смъртта на приобретателката.
По делото са разпитани свидетели, чиито показания, според настоящия
състав, са изключително важни за решаване на спора по същество.
Според показанията на свидетеля П., първи братовчед на Г., се установява
следното: „Работиха и живееха в Италия цялото семейство, включително с
майката на Г.. Г. събра парички и майка му се прибра в България и купи
апартамента с парите на Г.. Имаха уговорка между тях, когато се приберат в
България, това, което купи бабата, да се прехвърли на Г., но стана така, че
преди да се върнат, леля ми почина в Италия.“ Свидетелят установява, че
след закупуването на апартамента П. се е върнала в Италия и там е починала.
Свидетелят има непосредствени впечатления от процесния апартамент, тъй
като Г. и М. са му възложили ремонт на апартамента и са му плащали с техни
средства за този ремонт. Изкъртил банята и направил нова баня. Ремонтът е
приключил през 2007 година и Г. и М. са се нанесли в жилището. От близо 10
години живеят в Германия и като се прибират в България, отседят в
апартамента. Майката на Г. /П./, според показанията на този свидетел, не е
живяла в този апартамент, тъй като има друг апартамент в кв. З. - бл. 31. За
апартамента ключове са имали само Г. и М., както и майката на М. на име Р..
Свидетелят П. е категоричен, че след смъртта на П. не е имало спорове между
децата й за този апартамент.
Свидетелят М. е бил дълги години домоуправител в блока, в който се
намира процесният апартамент. Същият заявява: „Повече от 15 години бях
домоуправител на този вход и познавах всички, които живеят във входа.
Освен Г. и М. не съм виждал други хора да живеят в този апартамент. Не ми е
известно някой друг да е живял там. Таксите за общите части за входа, които
аз събирах, ги плащаше или Г., или съпругата му. След като престанах да
бъда домоуправител аз продължавам да живея в този блок и в този вход. Не
съм забелязал някой друг да посещава този апартамент. Никой от техните
роднини не ме е търсил. Не съм виждал друг да наглежда или да ползва
апартамента освен тях.“
Св. А., майка на М., заявява, че Г. и М. са семейство от 2007 година и
заедно са „стягали“ апартамента, за да живеят там. Дори са ползвали банков
6
кредит за ремонта. След като заминали на Германия през 2014 година, те
оставили ключовете от апартамента на нея и съпруга й. Месечно по 2-3 пъти
тази свидетелка и съпруга й са ходили да проверят апартамента да не го
разбие някой. От 2014 година насам свидетелката се грижи за апартамента, а
Г. и М. й пращат пари, за да плаща данъците. Според тази свидетелката
апартаментът е бил в окаяно състояние, когато е бил купен като Г. и М. са го
ремонтирали изцяло. Същата заявява, че след смъртта на П. е имала уговорка
между нейните наследници апартаментът да се прехвърли изцяло на Г., но
тона не е станало поради една или друга причина. Свидетелката заявява:
„Дори с починалата сестра на Г. бяхме на курс за компютърна грамотност и
бяхме в добри отношения с нея. Тя не е изявявала никакви претенции за този
апартамент. Те /А. и Р./ си знаеха, че апартаментът е притежание на Г.,
защото е закупен с негови пари.“
Показанията на свидетеля на ищеца и негов първи братовчед, живущ в град
Разград – св. Д., не могат да доведат до никакъв извод, който съдът може да
направи, защото са неясни, колебливи и в известна степен - нелогични. С. е
роден на 12.11.1991 година и към момента на смъртта на баба си П. е бил на
16-17 години. Показанията на този свидетел, че П. е живяла при внука си в
процесния апартамент и е обгрижвана от него, следва да се възприемат
критично. Още повече, че е безспорно, че тя е починала в Италия, където е
живеела преди смъртта си. Възможно е свидетелят да се е объркал поради
това, че П. е притежавала друг апартамент в кв. З., който също е „до
болницата“, тъй като е бил в бл. 31 на кв. З., а процесният апартамент е в блок
41 на същия квартал като блоковете се намират в близост, както заявява и
свидетелката А..
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
В настоящото производство основният въпрос е дали 1/3 идеална част от
процесния имот е включена в наследството, което С. е оставил на баща си.
Несъмнено е, че ищецът е законен наследник на сина си С., поради което
съдът следва да прецени дали към 09.10.2019 година С. е бил собственик на
1/3 идеална част о този апартамент по наследство от майка си Р., която е
дъщеря на П.. Респективно, с оглед защитната теза на първите двама
ответници, следва да се прецени дали в настоящото производство е доказано,
че те са доказали всички елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от
7
ЗС по отношение на 2/3 идеални части от имота - упражняване на явно,
несъмнено и непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години,
като владелецът е демонстрирал по отношение на собственика на вещта, че
упражнява собственически правомощия само за себе си. Общият принцип на
справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не
могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият
собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани.
За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е
необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години.
Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му
елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху
веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено
манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика.
Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно
доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят
установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за
другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които
фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика. В
отношенията между съсобственици не е изключено приложението на
презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки
от съсобствениците има право да ползва вещта /чл. 31, ал.1 ЗС/. Когато след
възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ,
той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите
съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е
необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите
съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си.
Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт
/макар, че може да съществува и такъв/. За да се осъществи фактическият
състав на чл. 79, ал.1 ЗС е нужно още владението да е несъмнително
/осъществявано по начин, който да разкрива желанието на владелеца да
държи вещта като своя/ и явно – т.е. намерението на владелеца да свои вещта
за себе си да е противопоставено на собствениците; това намерение да се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като
тежестта на доказване на тези признаци на владението е на лицето, което се
8
позовава на придобивна давност. В мотивите на ТР № 1/2012 г. на Общото
събрание на Гражданска колегия на ВКС изрично е отбелязано: „Тези
действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е
т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени
до знанието на останалите съсобственици. Не е необходимо отношенията
между съсобствениците или сънаследниците, /които често са близки роднини/
да са се влошили, да са преустановени контактите между тях, за да се приеме,
че е променено държането на идеалните части на другите във владение за
себе си. Съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на
правото на собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да
могат да разберат, че имота се свои изцяло от този, който упражнява и
фактическа власт върху него. Заключването на имота и преустановяване на
достъпа на другия съсобственик в него може да бъде действие на отблъскване
на владението.
Когато фактическата власт върху имот или идеална част от него е
установена чрез предаване на владението от собственика, не е
необходимо да се манифестира намерение за своене, за да се осъществи
фактическия състав на придобивната давност. В цитирания смисъл са
решение № 32/08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г. на ВКС, първо г. о.,
решение № 60/07.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г. на ВКС, първо г. о.,
решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на ВКС, първо г. о. и
решение № 60123/16.11.2021 г. по гр. д. № 50/2021 г. на ВКС, второ г. о.,
които се възприемат от настоящия съдебен състав. В посочената съдебна
практика е дадено тълкуване, че ако приживе едно лице е предало
владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че
последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с
намерението да придобие собствеността от този момент.
В настоящия случай е установено, че П. формално се е водила собственик
на апартамента като тя е предала владението върху него на своя син Г..
9
Същият е извършил основен ремонт на апартамента /Определението за основен
ремонт е дадено в § 5, т. 42 от Закона за устройство на територията. Съгласно дефиницията
основният ремонт представлява дейност за частично възстановяване и/или частична замяна
на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и
строително- монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали,
конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови
видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се
удължава срокът на тяхната експлоатация./. Поредица от действия са осъществени
от Г., впоследствие от Г. и М. след сватбата им, които обосновават извода за
своене на апартамента както преди смъртта на П. през август 2008 година,
така и след нейната смърт. Останалите наследници на П., а именно – синът й
А. и дъщеря й Р. , са приемали апартамента като жилище на техния брат Г..
Нямали са искания за делба, за ползване, за отдаване на апартамента под
наем. Нямали са и ангажименти към този апартамент за поддръжка или
плащане на данъци.
В практиката на ВКС по чл.290 ГПК е разгледана подобна хипотеза на
установяване на самостоятелно владение – когато собственикът на вещта
предава владението на един от бъдещите си наследници чрез изрична
уговорка или чрез конклудентни действия – решение № 3 от 19.01.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 3973/2015 г., I г. о.; решение № 32 от 8.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 4591/2015 г., I г. о., решение № 20 от 23.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1377/2017 г., II г. о. В случая след закупуването на имота П. преживе отстъпва
на сина си Г. владението върху имота. В такава ситуация се прилага
презумпцията на чл. 69 от ЗС - счита се, че Г. е започнал да владее имота за
себе си. Афиширал е действията си по владение на имота спрямо своя брат А.
и сестра си Р.. Те са били наясно, че макар имотът да се води като
собственост на майка им, то това е жилището на техния брат.
Осъществяваните от него действия на фактическо въздействие върху имота се
изразяват в следната насока: Г. е започнал да прави основен ремонт на
апартамента веднага след закупуването му и още преди смъртта на майка му.
Ремонтът е продължил в рамките на около 3 години, след което Г. и М. са
живели в него като в тяхното собствено жилище в България. Никой друг не е
имал достъп до имота. Подобни действия са обичайно присъщи на
собственика на вещта. Единствено след заминаването на Г. и М. за Германия
през 2014 година ключове е имала майка й и то с цел да наглежда имота. Със
своите действия по основен ремонт, обзавеждане, ползване като единствено
10
жилище и липсата на достъп до имота на други лица Г. е демонстрирал явно
спрямо брат си А. и сестра си Р., че се счита за собственик на този
апартамент. Това владение е било явно, спокойно и упражнявано като такова
още от 2004 година и към смъртта на Р., чийто наследник е В., наследодател
на ищеца, този апартамент вече е придобит от Г. и М. по давностно владение.
Към момента на своята смърт С. не е бил собственик на 1/3 ид. част от
процесния апартамент поради това, че е вече е придобит от други лица.
Предявеният иск срещу Г. и М. на основание чл. 124 от ГПК се явява
неоснователен. С оглед неговата неоснователност такъв е и предявеният иск
по чл. 108 от ГПК против приобретателя на жилището Е. А. М.. Последният е
придобил изцяло имота чрез покупко-продажба от неговите собственици по
съответния нотариален ред и го владее на законно основание.
Като е стигнал до същия правен извод районен съд – Търговище е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва изцяло да се
потвърди. На въззиваемата страна Г. З. Г., ЕГН ********** и М. М. Г., ЕГН
**********, двамата от гр.Търговище, кв.“З.“, бл. 41, вх. Д, ет. 5, ап. 15,
действащи чрез пълномощник адв.Р. Р. от ТАК, със съдебен адрес:
гр.Търговище, бул.“М.А.“ № 43, ет.1, следва да се присъдят направените от
тях разноски в настоящото производство в размер на 800 лева за заплатено от
тях адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 366 от 06.07.2023 г., постановено по гр.
дело № 1431/2022 година по описа на Търговищкия районен съд, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА В. К. Х., ЕГН ********** от гр.София, ул.“И.В.“ № 34, вх. Б, ет.
3, ап. 32, действащ чрез пълномощник адв. А. С. от ТАК, със съдебен адрес:
гр.Търговище, ул.“Б.М.“ № 31, ет. 2, офис 8, да заплати на Г. З. Г., ЕГН
********** и М. М. Г., ЕГН **********, двамата от гр.Търговище, кв.“З.“,
бл. 41, вх. Д, ет. 5, ап. 15, действащи чрез пълномощник адв. Р. Р. от ТАК, със
съдебен адрес: гр.Търговище, бул.“М.А.“ № 43, ет.1, направените по делото
разноски в размер на 800 /осемстотин/ лева.
11
Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд – София само
при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12