Определение по дело №2035/2008 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                 / 13.05.2009г, гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти състав, в закрито заседание, проведено на тринадесети май  през две хиляди и деветата година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Н.Н.

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2035 по описа за 2008г. на ВОС, съобрази следното:

Производството е образувано по иск на М.Т.С., ЕГН:**********,***„Георги Бенковски" №50, ет. 4 срещу С.Г.С., ЕГН-**********,***, област Варненска, ул. „Осемнадесета" №4,  Н.К.Н., ЕГН-********** и Ж.К.Н., ЕГН: **********,***„Лозенград", бл. 3, вх. Б, ет. 7, ап. 38 с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 23 СК Ищцата излага, че първият ответник С.С. е нейн съпруг по силата на сключен през 1966 година граждански брак. След сключването на брака заживели в къща, находяща се в гр. Варна, ул. "Царевец", като в периода 1983 - 1984 г. притежаваното от тях дворно място било отчуждено за изграждането на жилищна кооперация, а чрез доплащане и заем получили като обезщетение друг недвижим имот, представляващ ап. №38, с обща застроена площ 89,33 кв. м., находящо се ет.7, вх. „Б", бл. 3 в  гр. Варна, ул. "Лозенград", състоящ се от входно антре, три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, дрешник-пералня и два балкона ведно с принадлежащо Избено помещение №38, със застроена площ 7,11 кв.м., както и 1,3017 % идеални части от сградата и от правото на строеж върху държавна земя. В така описания имот живели до 1994 г. Тогава ищцата се изнесла заедно с децата от семейното жилище поради състемно упражняван от страна на съпруга и тормоз. През годините постепенно се очтуждили. Преди няколко месеца била уведомена за подадена искова молба за развод от страна на съпруга и. В тази връзка ангажирала адвокат, и по повод искането му за установяване на обема на семейното имущество, направила справка - извлечение от Имотния регистър към Агенцията по вписвания. Тогава с недоумение установила, че още през 1994 г. съпругът и е продал семейното жилище, находящо се на описания по-горе адрес, и представляващо СИО. Продажбата е обективирана в Нотариален акт №100, том XXVII, дело №9935 от 29.06.1994 година по описа на Варненския нотариус. Прехвърлител по сделката е бил съпругът и С.Г.С., който и до момента се намира в законен граждански брак с ищцата. С този договор той е прехврърлил на втория ответник Н.К.Н. имот, който е представлявал семейно жилище по смисъла на закона, което обстоятеслвто според ищцата води до нищожност на горепосочената сделка, поради нарушение на императивни законови норми и по специално на член 23 от СК, който предвижда, че за валидно разпореждане със семейното жилище, съгласието на другия съпруг е задължително. С оглед изложеното, ищцата моли, след като  съдът съобрази, че тази сделка е  недействителна, то да прогласи нейната нищожност и да отмени нотариален акт №100, том XXVII, дело №9935 от 29.06.1994 година по описа на Варненския нотариус. С исковата молба са представени писмени доказателства, които ищецът моли да бъдат приети по делото, като са направени и доказателствени искания

Ответникът С.Г.С. в срока по чл. 131 ГПК оспорва така предявения иск. Твърди, че процесното жилище не е семейно по смисъла на закона тъй като много преди изповядването на сделката те не са живеели заедно в него. Излага, че искът е недопустим, тъй като това жилище не е било семейно към датата на изповядване на сделката. В условията на евентуалност твърди, че искът е неоснователен. Изразено е становище по доказателствените искания на ищцата като са направени и доказателствени искания от страна на ответника.

Ответниците Н.К.Н. и Ж.К.Н., не са депозирали писмен отговор в определения от съда срок. Предвид което и съобразно разпоредбата на чл. 133 ГПК, след като не са взели становище, не са направили възражения, не са оспорили истинността на представен документ, не са посочили доказателства, не са представили писмени доказателства и не са упражнили правата си по чл. 211, ал. 1 , чл. 212 и чл. 219 ГПК, те губят възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Правната квалификация на предявения в настоящото производство иск е чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД вр. Чл. 23 СК.

Разпоредбата на чл. 23 СК е специална по отношение на общата-чл.26, ал.2 ЗЗД, досежно обекта и субекта на разпореждане.

Съдът намира, че искът е допустим, тъй като е заведен от единия съпруг – несобственик  срещу другия - извършил разпореждането, като е наведено твърдение, че имотът е бил семейно жилище.

 

По иска с правна квалификация чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД вр. Чл. 23 СК, а именно за прогласяване нищожността на покупко-прадажбата на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 100, том XXVII, дело №9935 от 29.06.1994 година по описа на Варненския нотариус подлежащите на установяване факти са: имотът, предмет на разпореждане да е имал характер на семейно жилище по смисъла на закона към датата на прехвърлянето; ищецът да не е дал своето съгласие за това.

Съобразно принципа за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес определен в чл.154, ал.1 от ГПК, тежестта за установяване на първото  обстоятелство, а именно, че имотът е бил семейно жилище е за ищеца.

 В исковата молба са направени доказателствени искания в тази връзка.

В тежест на ответника е да установи, че ищецът е изразил съгласие за сключване на посочената разпоредителна сделка, или да установи, че имотът не е имал характер на семейно жилище. В отговора се съдържат доказателствени искания в тази връзка.

Съдът намира, че приложените към исковата молба и уточняващите такива, писмени доказателства са относими и допустими към предмета на спора, поради което искането за прилагането им следва да бъде уважено.

            Съдържащите се в исковата молба и отговора доказателствени искания са относими и допустими, поради което следва да се уважат. На ищеца следва да бъдат издадени : 1. съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от Община Врана, относно постоянния му адрес към 1994 г. и 2. съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдя от Дирекция “Местни данъци” при Община Варна  с препис от подадена данъчна декларация през 1998 година за подадена декларация за лично имущество.

 

По искането за събиране на гласни доказателства, съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание с оглед необходмостта от уточняване на обстоятелствата, които ще бъдат установявани с техните показания За процесуална икономия, ищецът може да води същите в съдебно заседание, като при евентуалното им допускане, съдът ще присъпи към изслушването им.

            Искането за служебно изискване и прилагане на заверен препис от нотариално дело №9935 по описа на Варненския нотариус за 1994 година включващо Нотариален акт №100, том XXVII, от 29.06.1994 година, следва да бъде оставено без уважение. Ищецът би могъл да се снабди със същото по реда на чл. 192 ГПК.

Искането на ответника С., съдържащо се в писмения отговор следва да се уважи като му се даде възможност да води в съдебно заседание двама свидете­ли, с показанията на които ще се установяват твърдените обстоятелства досежно фак­тическата ни раздяла.

Искането за даване на възможност да се ползва от обстоятелства, установени по бракоразводното дело следва да се остави без уважение. Ако ответникът счита, че са на лице обстоятелства, релевантни за настоящия спор, то следва да ги установи пред настоящия състав с оглед установения принцип за непосредственост и задължението на съда да издири обективната истина посредством събирането на всички относими и допустими по ГПК доказателства.

 Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На страните по делото следва да бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищцовото дружество се връчи препис от писмения отговор на ответниците. 

 

         С оглед на горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

              ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени копия от: Удостоверение за граждански брак; Нотариален акт № 135 том IX, дело №3931 от 16.08.1984 година; Нотариален акт №100, том XXVII, дело №9935 от 29.06.1994 година по описа на Варненския нотариус; пълномощно; удостоверение на семейно положение, удостоверение за постоянен адрес; удостоверение за местонахождение на имот; декларация по чл.14 ЗМДТ; писмо от Община Варна, на осн. чл. 146, ал.4 ГПК.

На ищцата, след представяне на доказателства за внесен ДТ в размер на 10.00 лв. да СЕ ИЗДАДАТ:  1. съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от Община Врана, относно постоянния му адрес към 1994 г. и 2. съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдя от Дирекция “Местни данъци” при Община Варна  с препис от подадена данъчна декларация през 1998 година за подадена декларация за лично имущество. на осн. чл. 146, ал.4 ГПК.

На осн.чл. 140, ал.2 ГПК, съдът ще се произнесе в първото по делото заседание по искането на ищцата за разпит на свидетели, след като уточни обстоятелставата, които ще бъдат установявани с техните показания. За процесуална икономия, ищецът може да води същите в съдебно заседание, като при евентуалното им допускане, съдът ще присъпи към изслушването им.

На осн. чл. 146, ал.4 ГПК допуска до разпит  в съдебно заседание двама свидете­ли, водени от ответника С.С. с показанията на които ще се установяват твърдените обстоятелства досежно фактическата раздяла между страните и нейната начална дата.

            ОСТАВЯ без уважение искането за служебно изискване и прилагане на заверен препис от нотариално дело №9935 по описа на Варненския нотариус за 1994 година включващо Нотариален акт №100, том XXVII, от 29.06.1994 година. При необходимост, ищцата би могла да се снабди със същото по реда на чл. 192 ГПК.

ОСТАВЯ без уважение искантео на ответника за даване на възможност да се ползва от обстоятелства, установени по бракоразводното дело. Ако ответникът счита, че са на лице обстоятелства, релевантни за настоящия спор, то следва да ги установи пред настоящия състав с оглед установения принцип на непосредственост и задълеението на съда да издири обективната истина посредстом събирането на всички относими и допустими по ГПК доказателства.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.06.2009г. от 09.00 часа, за която дата и час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от настоящото определение, което съдържа проекта за доклад, като на ищеца се връчат и преписи от писмените отговори на ответниците.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска. 

УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал.3 ГПК, че съществуват възможности за извънсъдебно разрешаване на възникналия спор - медиация или друг способ за доброволно уреждане.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: