№ ***8
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110149174 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че Б. П. М. не дължи на
/ФИРМА/, сумите, както следва: сумата от 1250,00 лева,
представляваща част от обща сума в размер на 25599,12
лева, за която е издаден изпълнителен лист по гр.д. №
15418/2012 г. по описа на СРС, 62-ри състав, и за което
вземане е образувано изп. дело № 2024***0401122 по описа
на ЧСИ С.Я., поради обстоятелството, че вземането е
погасено по давност. Претендира разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на
изпълнителен лист от 06.04.2012 г. по гр. д. № 15418/2012 г.
на СРС, 62-ри състав, по молба на ответника, като цесионер
по договор за цесия с първоначалния взискател - /ФИРМА/,
1
е образувано изп.д.№ 2024***0401122 по описа на ЧСИ С.Я.
на 12.04.2024г. Твърди, че първото изпълнително действие, с
което е прекъсната погасителната давност е изпращането
на 17.05.2024 г. на запорно съобщение до работодателя на
ищеца - /ФИРМА/. Посочва, че тъй като не са били
предприети действия от издаването на изпълнителния лист
до първото действие с което се прекъсва давността – на
17.05.2024г. е изминал период от дванадесет години, един
месец и единадесет дни, който надхвърля значително срока
по чл. 110 ЗЗД. По изложеното счита, че вземането по
изпълнителния лист е погасено по давност. Моли за
уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска. Счита за
неоснователно твърдението за изтекла погасителна давност,
тъй като не е съобразена правилно фактическата
обстановка. Сочи, че преди да бъде образувано изп.дело №
1122/2024 по описа на ЧСИ С.Я., въз основа на по-горе
цитирания изпълнителен лист, е било образувано изп.дело
№ 01367/2012 по описа на ЧСИ С.Я., по което регулярно са
поисквани и предприемани изпълнителни действия, годни
да прекъснат давността. Ответникът се позовава на
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. №
3/2020 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което, докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани
преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
2
изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За
тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато
е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Твърди, че за
процесното вземане нова давност е започнала да тече от
дата 26.06.2015 г. Новото изпълнително дело под номер
1122/2024 отново по описа на ЧСИ С.Я. е образувано преди
да изтече установения давностен срок като още с молбата са
поискани от взискателя изпълнителни действия, които да
обезпечат и удовлетворят вземането на кредитора, за които
са заплатени и съответните такси. До предявяване на
настоящия иск са предприемани регулярни действия по
образуваното производство като не са настъпили
последиците на погасителната давност. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност.
В съдебно заседание ищецът Б. П. М., редовно
призован, не се явява лично, представлява се от адвокат П.,
който поддържа исковата молба и моли за уважаване на
иска, както и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
3
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз
основа на които като годно изпълнително основание по чл.
404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на
факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност,
юридически факт, настъпил след влизане в сила на
изпълнителното основание /заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 15418/2012г. по описа на СРС, 62-ри
състав, при висящо изпълнително производство към датата
на предявяване на иска, поради и което исковите
претенции с правно основание чл. 439 от ГПК са
допустими.
Изпълнителен лист от 06.04.2012г. е издаден по ч.гр.д.
№ 15418/2012г. по описа на СРС, 62-ри състав срещу ищеца
и в полза на кредитора /ФИРМА/, за сумата в размер на
21310,00 лева, представляваща главница, ведно със
законната лихва, считано от 28.03.2012г. до окончателно
изплащане на вземането, за сумата от 2748,75 лева,
представляваща договорна лихва, за периода от 30.10.2010г.
до 22.03.2012г., за сумата в размер на 357,87 лева,
представляваща наказателна лихва, за периода от
30.10.2010г. до 22.03.2012г. и за сумата в размер на 11825,50
4
лева за разноски по делото.
Въз основа на изпълнителния лист по молба на
взискателя от доказателствата по делото се установява, че е
образувано изп.д. № 1122/2024г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег.
№ ***, с район на действие, районна на СГС. По делото бе
задължен ЧСИ да представи за целите на производството и
твърдяното от ответника за по-рано образувано изп.д. №
01367/2012г. по описа на ЧСИ Я., образувано по твърдения
на ответника също въз основа на процесния изпълнителен
лист. Това дело не бе предоставено за целите на
производството, поради което съдът се произнася само въз
основа на приобщеното по настоящото производство изп.д.
№ 1122/2024г. по описа на ЧСИ С.Я.. Дело № 1122/2024г. се
установява, че е образувано по молба на взискателя
/ФИРМА/ с вх. № 30867/15.04.2024г., на когото вземането по
процесния изпълнителен лист е прехвърлено по силата на
договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. В
молбата е направено искане за извършване на същински
изпълнителни действия. Видно е че с разпореждане от
15.04.2024г. е образувано изпълнителното производство,
като на 17.05.2024г. е наложен запор върху всички бъдещи
вземания на ищеца в /ФИРМА/, както и е наложено
възбрана от същата дата върху имот, собственост на
длъжника. От същата дата датира и наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца във /ФИРМА/.
Съдът кредитира приетия по делото доказателствен
5
материал, като извежда следните правни изводи:
При съобразяване на събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира от правна страна, че давността е изтичане
на определен период от време, като според приетото ТР №
2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на
такива действия, от категорията да прекъснат давността,
като в решението тези действия са подробно
конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Съдът приема, че давността за погасяване
вземането на ответника е общата петгодишна давност,
предвид спецификата на материалното правоотношение.
Давността е започнала да тече от датата на влизане на
заповедта за незабавно изпълнение, като по ч.гр.д. №
15418/2012г. няма данни кога е връчена заповедта за
изпълнение от ЧСИ на длъжника, а по приетото изп.д. №
1122/2024г. на ищеца е съобщено, че срещу него е
образувано изпълнително дело на 06.08.2024г., а по
изпълнителнтото дело са налични данни, че му е връчено
съобщение на 09.08.2024г. Няма данни на ищеца да е
6
връчена заповедта от ЧСИ по по-рано образувано дело,
съгласно възражението на ответника.
По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по
отношение на това спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение
с обратно действие или действа занапред единствено за
периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то. Тази
колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с
оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се
приеме, че на последваща промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно
действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
7
tunc. С оглед даденото разрешение в цитираното
постановление, погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а
докато трае изпълнителното производство същата се спира.
Следователно доколкото по делото не се установиха
възраженията на ответника, че е било налично по-рано
образувано изп.д. № 01367/2012г., то не може да се приеме,
че са приложими трактовките на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и
давността да е прикъсната с подаване на молба за
образуване на изпълнително производството. С оглед
приетия доказателствен материал, че по процесния
изпълнителен лист е образувано изп.д. № 1122/2024г. по
описа на ЧСИ С.Я., то приложими в конкретната хипотеза
са постановките на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС и давността е прекъсната с налагането на
запор на 17.05.2024г. В производството не се установи кога е
връчена заповедта за незабавно изпълнение на ищеца, като
длъжник, а давността по смисъла на чл. 439 от ГПК започва
да тече от датата на влизане в сила на заповедта за
незабавно изпълнение, като в тази връзка и в този смисъл е
и Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г.
на ВКС, ІV ГО). Следователно в производството на
изследване подлежат само онези факти, които са настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Защитата на длъжника чрез позоваване на погасителна
давност срещу заповедта за незабавно изпълнение и
8
изпълнителния лист, с които се е снабдил кредиторът се
свежда до: 1/ с възражението, подадено в срока по чл. 414
ГПК; 2/ с отговора на исковата молба по чл. 422 ГПК –
когато подаденото в срок възражение е необосновано, и 3/ с
отрицателен установителен иск. С отрицателния
установителен иск длъжникът оспорва вземането и когато
искът е предявен до изтичане на срока за възражение по чл.
414, ал. 2 ГПК, заповедта за изпълнение не влиза в сила.
Нито едно от горепосочените предпоставки не е налице в
настоящият случай.
При наличния по делото доказателствен материал
съдът приема, че давността е започнала да тече от датата на
издаване на изпълнителния лист на 06.04.2012г. При
наличен доказателствен материал за значително
бездействие от страна на кредитора, не може да се даде
превес защита правата на кредитора и съдът да приеме, че
давността тече от датата на която на ищеца – длъжник е
връчена заповедта за изпълнение, в случая едва на
09.08.2024г. Длъжникът не може да се защитава срещу нещо
за което не знае и не е уведомен. Предвид конкретиката на
настоящата хипотеза, съдът приема, че след като
кредиторът е бездействал в значителен период от време,
давността не тече от уведомяването за издадената заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, издаден
въз основа на нея като изпълнително основание, а от датата
на издаване на заповедта и изпълнителния лист – в тази
връзка е налична и съдебна практика /Решение №
9
112/12.12.2019г. по гр.д. № 2277/2018г. на ВКС, II ТО/. При
така наличния по делото даказателствен материал от
датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение –
06.04.2012г. до дата 17.05.2024г. е изтекъл предвидения в
закона давностен срок.
Гореизложените мотиви налагат извод за основателност
на така предявения иск.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. На
ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в
размер на 50,00 лева. Ищецът претендира присъждане на
разноски на адвокатско възнаграждение в размер на 550,00
лева, за реалното заплащане на които съобразно
постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са
налице доказателства на л.27 от досието по делото. Така на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 600,00
лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от Б. П. М., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК ***************, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че Б.
П. М. не дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 1250,00
лева, представляваща част от обща сума в размер на
25599,12 лева, за която е издаден изпълнителен лист по гр.д.
№ 15418/2012 г. по описа на СРС, 62-ри състав, и за което
вземане е образувано изп. дело № 2024***0401122 по описа
на ЧСИ С.Я., поради обстоятелството, че вземането е
погасено по давност.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *************** ДА
ЗАПЛАТИ на Б. П. М., ЕГН **********, сумата в размер на
600,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11