№ 16432
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110168938 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Н. Н.ова, чрез пълномощника адв. Д. М.,
срещу „В БГ“ ЕООД, ЕИК ххх, с която са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата в сключен между страните
договор за паричен заем №********** от 02.02.2023г., предвиждаща такса за
експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави, и като неравноправна, както и осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платената въз основа на посочената клауза,
сума в размер на 123,15 лв. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна „В БГ“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Д, с който
предявените искове се оспорват изцяло. Поддържа се, че наведените
основания за нищожност на клаузата, предвиждаща такса за експресно
разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, не са налице в настоящата
хипотеза, като се излагат подробни съображения за неоснователност на
предявените искови претенции. Отправя се искане за присъждане на разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по настоящото производство не спорят, че помежду им е било
налице валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит, със съдържанието посочено в исковата молба. Не е спорно и че сумата
по кредита е била усвоена от ищцата, както и че на същата е заплатила изцяло
дължимата сума по договора на ответника, в т.ч. и сумата от 123,15 лв. -
1
дължима такса за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на
кредит.
Основният спорен въпрос по настоящото производство е свързан с
основателността на твърденията на ищеца за нищожност на клаузата от
договора, предвиждаща допълнително заплащане на такса за експресно
разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, на посочените в исковата
молба, основания. От представените и приети като писмени доказателства по
делото - формуляр, съдържащ договорна информация, както и от общите
условия към договора за потребителски кредит и по -конкретно от т.4.1 на
същите, е видно, че искането/заявлението за отпускане на кредит се разглежда
в рамките на седем календарни дни от датата на получаването им, като в
посочения срок кредиторът се задължава да предостави отговор на заявителя.
В т.4.1. от ОУ е предвидено още, че заявителят разполага с възможността да
заяви допълнителна услуга за бързо разглеждане на заявлението, при която
заявлението за отпускане на кредит се разглежда и заявителят получава
отговор от кредитора в рамките на до 15 минути от подаване на заявлението.
По -нататък в т.4.4 от ОУ, изрично е посочено как се формира таксата за бързо
разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, като в т.4.5. е изрично
посочено, че заявяването на същата услуга няма отношение към преценката
по отпускане на кредита /оценката на кредитоспособността на заявителя/, като
използването на същата не е задължително условие за отпускане на кредит.
Конкретният размер на таксата, а именно сумата от 123,15 лв., е изрично
посочена като дължима, както и на какво правно основание се дължи както в
самия договор за кредит, както и във формуляра, съдържащ преддоговорна
информация.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в
настоящата хипотеза неприложимо се явява изискването на §1, т.1 от ЗПК -
към общия разход по кредита за потребителя да се включват и всички видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита. Това е така, тъй като видно от събраните по делото писмени
доказателства се установи, че заявяването на допълнителна услуга, каквато се
явява и процесната, не представлява условие за сключването на договора и
отпускането на заявената сума от кредитора, а е предвидена допълнителна
възможност в полза на кредитополучателя, за относително кратко по своята
продължителност време, да получи отговор на заявлението си от кредитора. В
допълнение, ОУ - неразделна част от процесния договор за потребителски
кредит, предвиждат и начина, по който се формира размера на тази такса, като
в конкретната хипотеза е посочен и конкретния й размер. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесната клауза не се
явява нищожна на нито едно от посочените в исковата молба основания, като
същата е заявена от ищеца съобразно принципа на чл.9 ЗЗД, респ. заплатена
2
ведно с дължимата главница по договора за потребителски кредит, с оглед на
което исковата претенция с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
По отношение на исковата претенция с правно основание чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД, съдът намира, че с оглед извода за неоснователност на иска с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, е налице годно правно основание, на което
ответника е получил процесната сума от 123,15 лв., поради което искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 и ал.8
ГПК, в полза на ответната страна, с оглед изрично отправеното изявление за
присъждане на разноски, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от Н. Н. Н.ова с ЕГН
**********, чрез пълномощника адв. Д. М., срещу „В БГ“ ЕООД, ЕИК ххх,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата в сключен между страните
договор за паричен заем №********** от 02.02.2023г., предвиждаща такса за
експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави, и като неравноправна, както и осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платената въз основа на посочената клауза,
сума в размер на 123,15 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, Н. Н. Н.ова с ЕГН **********
да заплати на „В БГ“ ЕООД, ЕИК ххх, сумата в размер на 100 лв. за разноски
по производството /юрисконсултско възнаграждение/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3