Решение по дело №596/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр.чл.40, ал.1 от ЗДОИ.

Образувано е по жалба на Н. А. Н., [ЕГН], от [населено място], против Решение № 90/18.03.2024г. на Председателя на Районен съд [община], с което е отхвърлено искането му по Заявление вх.№ 2/05.03.2024г., а именно: да му се предостави информация за „Качеството на съдебните актове за 2023г. на всеки съдия поотделно в РС-*** в табличен вид. Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата. Моли съда да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът – Административен ръководител - Председател на Районен съд *** редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано по повод подадено от Н. Н. З. заявление вх.№ 2/05.03.2024г., с която е поискал достъп до обществена информация, а именно: да му се предостави информация за „Качеството на съдебните актове за 2023г. на всеки съдия поотделно в РС-*** в табличен вид.

С Решение № 90/18.03.2024г. на Председателя на Районен съд *** е отказан достъп до исканата информация, по съображения, че същата не е обществено такава по смисъла на ЗДОИ. Поисканата информация, касае правораздавателната дейност на съда, която е публична, като всички съдебни актове се публикуват.

При така установеното от фактическа страна, като взе предвид доводите на страните и действащата нормативна уредба, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт, пред надлежния съд, от лице с правен интерес – адресат на акта. Последният е с дата на постановяване 18.03.2024г., а жалбата е подадена на 18.03.2024г. т.е. в законоустановения 14-дневен срок. Предвид изложеното, същата се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Обжалваното решение е издадено в изискуемата от закона писмена форма и от компетентен орган по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗДОИ. Поради това съдът намира, че оспореното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

При извършване на задължителната проверка по реда на чл.168, ал.1 от АПК съдът не констатира в проведеното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения – оспореният акт е постановен в срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ и има съдържанието по чл.38 от ЗДОИ, включително фактически и правни основания. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени в ЗДОИ. Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти /чл.2 ал.1 от ЗДОИ/. Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на закона. В процесния случай е налице подадено заявление за достъп до обществена информация, адресирано до Председателя на РС – [община], отнасящо се до информация, касаеща правораздавателната дейност на съда.

Съгласно разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗДОИ, всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация".

Понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В чл.10 и чл.11 от ЗДОИ са дефинирани видовете обществена информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации –„официална" и "служебна". Официална е информацията, която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи при осъществяване на техните правомощия /чл.10/. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации /чл.11/.

Основание за предоставяне на исканата информация е тя да представлява обществена такава по смисъла на ЗДОИ. Съгласно българското национално законодателство достъпът до информация относно правораздавателната дейност на съдилищата е регламентиран в Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Съгласно чл.5, ал.1 от ЗСВ, гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт, като в ал.2 е предвидено задължение на органите на съдебната власт да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони. Освен това за съдилищата, в това число за Районен съд - [община], съществува задължение по чл. 64, ал.1 от ЗСВ да публикуват актовете си незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Наред с това съдилищата публикуват и доклади за дейността си. В тази връзка Районен съд – Свиленград е публикувал в интернет-страницата си отчетните доклади за дейността си, включително и този за 2023г., като по този начин е направил достъпна статистическата информация, която събира. Същият е общодостъпен, като по този начин принципът на откритост, достъпност и прозрачност е гарантиран и всеки, който има интерес, може да се запознае с обобщените данни, в т.ч. и заявителят, доколкото докладът съдържа търсената от него информация.

Горното от своя страна изключва достъпът до исканата информация по реда на ЗДОИ, по аргумент на чл.4 ал.1 от същия закон. Цитираната разпоредба изрично изключва прилагането му при съществуването на друг специален ред за получаване на съответната информация, какъвто в случая, както е описано и по-горе, е регламентиран в ЗСВ.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е правилен и законосъобразен. Жалбата против него се явява неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал. 2 пр. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. А. Н., [ЕГН], от [населено място], против Решение № 90/18.03.2024г. на Председателя на Районен съд [община], с което е отхвърлено искането му по Заявление вх.№ 2/05.03.2024г., а именно: да му се предостави информация за „Качеството на съдебните актове за 2023г. на всеки съдия поотделно в РС-Свиленград в табличен вид.

 

Решението съгласно чл.40, ал.3 от ЗДОИ не подлежи на касационно обжалване.