№ 546
гр. Дупница, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20221510101455 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от В. Х. Ч., ЕГН
**********, адрес за призоваване: гр.*** срещу МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕООД, ЕИК
*********, адрес: гр. Дупница, ул. „Свети Георги“ № 2, представлявано от М*** Ж*** –
прокурист.
Ищцата сочи, че по силата на трудов договор № 56/29.11.2019 година е в
трудовоправни отношения с ответника МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕООД, със съдебен
адрес град Дупница, ул. „Свети Георги“ №2 (общинска болница, бившата Военна болница),
където заема длъжността „юрисконсулт“ от 02.12.2019 година до настоящия момент. На
28.06.2022 година й била връчена Заповед № 77/28.07.2022 г., с която на основание чл. 195,
ал. 1, във връзка с чл. 188, ал. 2 от Кодекса на труда, работодателят й наложил наказание
„Предупреждение за уволнение“. Счита процесната Заповед № 77/28.06.2022 г. за
неоснователна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалният и процесуален
закон, намирайки, че работодателят е посочил допуснати нарушения на трудовата
дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на законните нареждания на работодателя, както
и на основни задължения на работника или служителя предвидени в Кодекса на труда,
Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред в Многопрофилна болница за
активно лечение „Свети Иван Рилски“ ЕООД - град Дупница и длъжностната
характеристика на служителката. Видно от приложените към исковата молба Правилник за
устройството, дейността и вътрешния ред в МБЛЛ „Свети Иван Рилски“ ЕООД - гр.
Дупница и длъжностната й характеристика, задълженията й като служител не включват
представяне на „ежедневни доклади – „time sheet“. В КТ също не е посочено такова
изискване. В Заповед № 150/13.12.2021 г. на М*** Ж*** е посочено правно основание чл.
69, ал. 2, т. 5 от Закона за лечебните заведения - чл. 69, ал. (2) - Управителите, съответно
изпълнителните директори на лечебното заведение: т. 5 Извършват структурни и
организационни промени в лечебното заведение (нищо общо с цифрово изражение и
обстоятелствената част на заповедта); и чл. 6 от Договор № РД- 9-22 от 03.02.2021 г. за
търговско управление (прокура) на МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕООД - гр. Дупница, като
никъде конкретно не е посочено в какъв вид и как точно да бъдат представяни „ежедневните
1
доклади“- time sheet, не е посочено и на кого да се представят или предават. Твърди, че
поводът за издаване на Заповед № 150/13.12.2021 г. и последващото наказание е конфликтът
между нея и Прокуриста на болницата, поради отказът й да класира и обяви за изпълнител
по Обществена поръчка, посочени от Прокуриста фирми, както и други противоправни
действия. От връчване на Заповед № 150/13.12.2021 г. до настоящия момент, всеки работен
ден (с изключение на почивните дни и дните, в които била в законоустановен отпуск)
изпращала на Прокуриста на лечебното заведение поисканата от нея справка с подробно
почасово изброяване на извършените от нея дейности (time sheet), свързани с изпълнение на
трудовите й задължения. Тъй като във визираната заповед, няма конкретно посочен начин,
срок и обем, който трябва да съдържа изисканата справка, ги изпращала на електронната
поща на Прокуриста на МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕООД, а именно: e-mail
************@***.**, в табличен вид. По неясни за ищцата причини, с писмо от 07.06.2022
г. й било поискано да даде писмени обяснения, без да е посочено за какво са поискани, на
какво основание и целта за даване на тези, обяснения. Не е маловажен и факта, че се визират
писмени обяснения, които не са й искани икоито не е давала (вх. № 2409-1/07.06.2022
година) и именно тези писмени обяснения и Заповед № 150/13.12.2021 г. са основание за
издаването на Заповед №77/28.06.2022 г. за наложеното й дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“. Процесната заповед намира, че съдържа противоречиви и
непълни данни относно конкретното нарушение на трудовата дисциплина, залегнали в чл.
187 от КТ, не е посочен момента на извършване на твърдяното нарушение. Посочено е, че:
„От момента на издаване на Заповед № 150/13.12.2021 г. до издаване на настоящата заповед
служителката е изпълнявала само частично вмененото й задължение....“, а задълженията й са
свързани с безброй много справки, проверки, съпоставки, телефонни разговори и изготвяне
на документация, договори, доклади и други, за което е необходимо различно време, в
зависимост от поръчката и поставените от Прокуриста задачи. Процедурата от
задълженията й не е фиксирана по нормативно определено време, затова и изпращаните от
нея справки/отчети/информация с подробно почасово изброяване на извършените от
дейности (time sheet) до Прокуриста на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ е за различно време и
касае различен часови диапазон и дейности. Намира, че при издаване на атакуваната заповед
не са спазени и разпоредбите на чл. 189 от КТ, за съответствието между извършеното
нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, в частност относно критериите при
преценка тежестта на нарушението, както и има ли работникът/служителят предходни
нарушения. Така наложеното й дисциплинарно наказание повлияло на цялостното й
психоемоционално състояние - липса на сън, напрегнатост, тревожност, главоболие. Това
довело и до усещането за понижен авторитет и засегнато достойнство сред колегите от
Администрацията на лечебното заведение. Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, с което да отмени Заповед № 77/28.06.2022 г., като неоснователна,
незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния
закон и на основание чл. 45 от ЗЗД да й заплати сумата от 3 000, 00 (три хиляди) лева,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди - липса на сън,
напрегнатост, тревожност, усещане за понижен авторитет и засегнато достойнство, ведно
със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата претенция до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, ответникът депозирал
такъв, в който отговор се изразява становище за допустимост и неоснователност на
предявените искове срещу него по подробно изложени в отговора съображения.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 01.11.2022г., ищцата е
оттеглила предявените искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и съдът на основание чл. 232 ГПК
с протоколно определение от тази дата е прекратил производството по делото в тази му част
– по предявените искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,по отделно и в тяхна
2
съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
Ответникът не оспорва фактите, че с ищцата са в трудовоправни отношения, по
силата на които ищцата заема длъжността „юрисконсулт“ при ответника и че с оспорваната
в настоящото производство заповед й е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, които факти се установяват от приетите по делото
писмени доказателства - Заповед № 77/28.06.2022 година за наложено наказание на ищцата
„предупреждение за уволнение“; Искане за писмени обяснения с изх. № 1409/07.06.2022
година; Трудов договор № 56/29.11.2019 година; Писмени обяснения с вх. №
1409/07.06.2022 година; Длъжностни характеристика на работник В. Ч. – юрисконсулт;
Заповед № 150/13.12.2021 година; Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в
МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕООД град Дупница.
Със Заповед № 130 от 02.12.2021 година, издадена от прокуриста на ответното
дружество, на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за същото
нарушение на трудовата дисциплина – чл. 187, т. 3 и т . 7 КТ – непредставяне на справки за
извършените от нея за деня трудови дейности от момента на нареждането за това –
06.10.2021г. до датата на издаване на заповедта.
Приета е по делото разпечатка от сайта на МБАЛ „Свети Иван Рилски“ с отразени
координати, в частност посочен електронен адрес за кореспонденция.
Приети са три броя справки /time sheet/ за 09.05.2022 година, 13.05.2022 година,
07.06.2022 година, в които аналогично са отразени от ищцата описание на изпълнение на
трудовите й задължения общо като „Изпълнение на поставените от работодателя задачи.
Изпълнения на текущи задължения – проверка и проследяване движението на обществените
поръчки, проследяване на практиката в КЗК, проверка и проследяване движението на
съдебните и изпълнителните дела, проучване на съдебната практика“ за времето от 07.30 до
12. 30 часа, както и посочване на същото описание на извършена дейност за времето от
13.00 до 16.00 часа.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите К*** Б***
Б*** - Директор „медицински дейности“ на МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕООД и С***
Н*** Д*** - Ръководител административно-стопански сектор в ответното дружество.
От показанията на свидетеля Б*** се установява, че прокуриста на ответното
дружество работел в посока намаляване задълженията на дружеството чрез намаляване на
разходите за консумативи, преструктуриране на звената и същевременно намаляване на
персонала там, където е необходимо, поради което стъпка в тази насока било да се поиска
от всички от персонала в администрацията да правят отчети. При участието на свидетеля
Б*** в комисиите за обществени поръчки, той изслушвал съответния специалист, ако са
лекарства – фармацевт, ако са консумативи – главна сестра или някой друг, после изслушвал
юриста и накрая се подписвал, след като се запознае с мнението на специалистите, когато е
необходимо се занимавал и с документацията.
От показанията на свидетеля Д*** се установява, че след нареждането на Ж*** през
есента на 2021 да се изпращат справки за извършените дейности от служителите в
администрацията, служителите предавали справките с изключение на ищцата В. Ч. и на друг
служител при ответника - Гергана Александрова. И двете били наказани със „забележка“,
поради това си неизпълнение на дадените от работодателя указания във връзка с трудовите
дейности на служителите в ответното дружество. Справките се изпращали на имейла на
лечебното заведение. Преди около две - три седмици имало нареждане да спре изпращане на
справките. Справките, които е давала ищцата били еднотипни, общи, абстрактни, без да се
уточнява какво в действителност е извършила през деня. Прокуриста многократно е
говорила с ищцата, че не става ясно какви дейности върши и я молила справките да са по-
подробни. На някои от тези разговори свидетелят Д*** присъствала. Април и май месец
3
тази година (2022) ищцата не е давала справки и не ги изпращала на официалния имейл на
лечебното заведение. Устно на работниците се казало да изпращат справките на имейла, тя /
Ж***/ лично го дала това разпореждане като свикала събрание, а самата бланка св. Д*** я
разпратила по имейлите на всички служители. Не било уточнено по какъв начин трябва да
се представят справките. Не е отменена заповедта от 13.12.2021 година на прокуриста на
ответника, но всички служители са уведомени устно, само В. Ч. продължава да изпраща
тайм шийтове. Служителката Александрова също била наказана със „забележка“ и тя
започнала да представя шийтовете след това й наказание.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. с чл. 195, ал. 1, вр. с чл.
188, т. 2, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 от КТ.
Съгласно нормата на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. По предявения иск за отмяна на заповедта
за налагане на посоченото дисциплинарното наказание като незаконосъобразна, доколкото
ответникът не оспорва фактите, че с ищцата са в трудовоправни отношения, по силата на
които ищцата заема длъжността „юрисконсулт“ при него и че с оспорваната в настоящото
производство заповед й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, в тежест на ответника е да установи, че дисциплинарното наказание е
законосъобразно наложено, а именно: че заповедта е издадена от лице, носител на
работодателската власт, респ. на дисциплинарната власт, че същата притежава изискуемите
от закона реквизити, че ищецът е извършил посоченото в оспорената заповед нарушение на
трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че ищецът е имал конкретни
задължения при изпълнение на трудовите му функции, които виновно е нарушил, че
тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание е спазена - че на ищеца са били искани обяснения
във връзка с нарушението преди налагане на наказанието, и че наказанието е наложено в
предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Ответникът следва да докаже направените в отговора на исковата молба възражения –
правоунищожаващи, правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи и
правопогасяващи.
Процесната оспорвана заповед е издадена от лице, носител на работодателската власт
по отношение ищцата, процесната заповед притежава изискуемите от закона реквизити -
описание на нарушението с обективните и субективни признаци, времето на извършването
му, вида на наказанието и правното основание, процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание е спазена – предвид обстоятелството, че работникът е поканен
да даде обяснения и наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ
срокове, които са двумесечен срок от откриване на нарушението и едногодишен от
извършването му и са преклузивни, пропускането им погасява правото на работодателя да
наложи дисциплинарно наказание - Решение № 1506 по гр.д. № 408/99г., ІІІ г.о. на ВКС,
Решение № 420 от 21.05.2009г. по гр.д. № 2619/2004г. ІV г.о. на ВКС. Моментът на налагане
на дисциплинарното наказание е този на връчване на заповедта, към този момент се
преценява спазен ли е преклузивният срок по чл. 194 КТ. Обяснения са поискани на ищцата
по смисъла на чл. 193 КТ с писмо от 07.006.2022г., на същата дата са входирани такива – на
07.06.2022г., , като съдът счита, че е спазена и процедурата по чл. 193 КТ, при което следва
да се посочи, че ако обяснения са поискани само за част от нарушенията, за които е
наложено наказанието, законността на наказанието следва да се прецени спрямо тези
нарушения, за които изискванията на чл. 193 КТ са изпълнени – Решение № 1431 от 18.10.
2004г. по гр.д. № 2460/2002г. ІІІ г.о., Решение № 392/22.06.2010г. по гр.д. № 843/2009г. ІV
г.о. ВКС, Решение № 379 от 24.06.2010г. по гр.д. № 410/2009г. ІV г.о. ВКС, поради което
4
съдът счита за неоснователно възражението на ищцата в тази насока и ще преценява
законността на наказанието именно за нарушенията, за които са поискани обясненията.
При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание, какъвто спор
е именно настоящият такъв, съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за
съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното
дисциплинарно наказание, респ. относно това дали работодателят преди да наложи
дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189, ал. 1 КТ, като е взел предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя – Решение № 461/17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г. на ВКС, III
г. о.; Решение № 305/1.06.2010 г. по гр. д. № 620/2009 г. на ВКС, III г. о.; Решение №
372/1.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. на ВКС, IV г. о., всички постановени по реда на чл.
290 ГПК. Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число
характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици
за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. При
преценката на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможни неблагоприятни последици за работодателя - Решение № 227 от 29.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1417/2011 г., III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Тежестта на
допуснатото нарушение се определя и с оглед характера на изпълняваната работа, от това
дали на служителя са възложени и трудови функции по управление и контрол при
изпълнение на работата, т.е. трудови функции, сочещи за оказано от работодателя по-високо
доверие и същевременно функции, свързани с по-висока степен на отговорност при
изпълнение на работата. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение
и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на
работодателя - Решение № 163 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 564/2011 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. При избора на наказание работодателят е длъжен да се
ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението
(определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината),
обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя.
Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е
изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание и в случаите когато са
извършени няколко нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време,
независимо от относителната тежест на всяко едно от тях. Във всички случаи наложеното
наказание трябва да съответства на извършеното нарушение - Решение № 117 от 5.04.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 1306/2011 г., IV г. о., ГК. Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за
наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното
дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от
съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. В случай, че при
съобразяване на тези обстоятелства, съдът констатира несъответствие на наложеното
дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени -
Решение № 293 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 238/2011 г., III г. о., ГК. Възможно е с
оглед характера на работата, някои дисциплинарни нарушения да са описани с посочване на
периода на извършването им, какъвто е именно настоящият казус – ищцата в период от
време не е изпълнявала дадени й указания във връзка с работата й от прекият й ръководител.
В тези случаи изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на
извършване на поредицата от нарушения – Решение № 1685/05г. по гр.д. № 3106/03г. ВКС,
ІІІ г.о., Решение № 857/25.01.2011г. по гр.д. № 1068/2009г. ІV г.о. ВКС.
Обсъждането на горното при съотнасянето му към фактическата обстановка в
5
настоящия правен спор, води до извода на настоящата инстанция, че наложеното
дисциплинарно наказание на ищцата с атакуваната в настоящото производство заповед е
незаконосъобразно, но не по изложени от ищцата съображения, на основание чл. 189, ал. 2
КТ, по следните съображения:
Общият правен принцип „за едно нарушение – едно наказание“ в трудовото
законодателство е уреден в нормата на чл. 189, ал. 2 КТ. В съдебната практика и в правната
теория никога не е имало съмнение, че за едно и също нарушение на трудовата дисциплина
работодателят може да наложи само едно дисциплинарно наказание. Тъй като основание на
дисциплинарната отговорност е конкретното нарушение на трудовата дисциплина, с
налагането на съответното дисциплинарно наказание това основание се изчерпва.
Недопустимо е за едно и също нарушение да се налага повече от едно наказание ( решение
№ 1718/09.12.2002 г. по гр. д. № 2050/2001 г., III г. о., решение № 162/18.05.2010 г. по гр. д.
№ 299/2009 г., IV г. о. на ВКС). Съгласно чл. 195, ал. 3 КТ дисциплинарното наказание се
смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя, или от
деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. С
връчването на заповедта се реализира налагането на дисциплинарното наказание, респ. от
този момент тя произвежда правно действие и поради това след този момент работодателят
не разполага с правомощие да преразглежда въпроса за тежестта на нарушението и вида на
наложеното наказание. До съобщаването на заповедта на работника или служителя, тя може
без ограничения да бъде изменявана, уточнявана, анулирана и пр. от субекта на
дисциплинарната власт. След съобщаването й, наказанието се счита наложено и за същото
нарушение второ наказание не може да се налага. Освен това, наказанията „забележка“ и
„предупреждение за уволнение“ се изтърпяват със самото им налагане (т.е. с връчването на
заповедта), поради което дори при отмяната им, второ наказване на работника или
служителя не е възможно, поради което и доколкото ищцата е била вече наказана за това си
нарушение със „забележка“ със заповед от 02.12.2021г., издадена от прокуриста на
ответното дружество, оспорената заповед в настоящото производство е издадена от
работодателя в нарушение на установения в нормата на чл. 189, ал. 2 КТ принцип „за едно
нарушение – едно наказание“ - с връчването на тази първа заповед на работодателя (от
02.12.2021г.)– ответник на служителя – случило се на 13.12.2021 г. - наказанието
„забележка“ се счита не само наложено, но и изтърпяно, поради което работодателят не е
могъл и не е имал право да издава втората заповед, с която да санкционира отново ищцата за
същото нарушение. Всяко последващо наказание за нарушение, което вече е санкционирано
в хода на завършила дисциплинарна процедура, влиза в противоречие със забраната по чл.
189, ал. 2 КТ и е незаконно – в този смисъл Решение № 67 от 16.05.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 2635/2018 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Предвид извода на съда за незаконосъобразност на атакуваната в рамките на
настоящото производство заповед, искът по чл. 357, ал. 1, вр. с чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 188, т.
2, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 от КТ следва да се уважи и атакуваната заповед следва
да бъде отменена.
По разноските:
С оглед изхода от спора и предмета на същия, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на
50, 00 лева, представляваща държавна такса за предявения и разгледан от съда иск. Ищцата
не е претендирала, не е и направила разноски по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Заповед № 77/28.07.2022 г., издадена от М*** Ж*** – прокурист на МБАЛ
„Свети Иван Рилски“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Дупница, ул. „Свети Георги“ № 2, с
която на основание чл. 195, ал. 1, във връзка с чл. 188, ал. 2 от Кодекса на труда на ищцата
В. Х. Ч., ЕГН **********, адрес за призоваване: гр.*** е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна на основание чл. 189,
ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Дупница,
ул. „Свети Георги“ № 2, представлявано от М*** Ж*** – прокурист на основание чл. 78, ал.
6 ГПК да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 50, 00 лева, представляваща
държавна такса за предявения и разгледан от съда иск.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Кюстендил с въззивна жалба в
двуседмичен срок, считано от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7