Р Е Ш Е Н И Е 

№.....                                        21.03.2013 г.                                 гр.Пловдив,

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                            ХХVІ наказателен състав

На двадесет и шести февруари                 две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА ПЕЧИЛКОВА

                         

Секретар ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Печилкова НАХД №134  по       описа на ПРС за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Е.И.Н. *** против Наказателно постановление №*-*-***/11.12.2012 г. на Директора на РЗИ гр.Пловдив, с което на осн. чл.218 ал.1 от  Закона за здравето /ЗЗ/ й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗ. Не е доволна от наложеното й административно наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят Е.Н., редовно и своевременно призован, се явява лично и поддържа жалбата.

Въззиваемият РЗИ гр. Пловдив, редовно и своевременно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.Г. *** и от главен юрисконсулт Г., редовно упълномощени, оспорват жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на жалбоподателя и на процесуалните представители на въззиваемата страна в съдебно заседание и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 12.10.2012 г. в ресторант „Д. *”, намиращ се в гр.П., ул.Д. №*, е извършена проверка от П.Ч., държавен здравен инспектор в РЗИ гр.Пловдив. В хода на същата е установено, че в обектът, представляващ закрито обществено място по смисъла на параграф 1а от ДР на ЗЗ, седем от клиентите на същия, сред които и Е.И.Н., пушат. В този смисъл е изготвеният протокол за извършена проверка /л.21/. Във връзка с констатациите при последната, на Н. е връчена срещу подпис покана /л.20/ да се яви на 15.10.2012 г. в РЗИ-Пловдив.

За установеното в хода на извършената проверка нарушение, на 05.11.2012 г. на Е.И.Н. *** е съставен АУАН №****** *-*-***/05.11.2012 г. в отсъствие на същата и в присъствието на отбелязаните в акта свидетели. Актосъставителят квалифицира нарушението по чл.56 ал.1 от ЗЗ. Препис от акта е изпратен за предявяване и връчване на нарушителя чрез сектор „Общинска полиция” при ОД на МВР-Пловдив, съгласно представените писма /л.22-23, л.25-26/. Видно от представената разписка /л.24/ съставеният АУАН е предявен и връчен срещу подпис на Н. на 09.11.2012 г.

В съдебно заседание свидетелят П.Ч., актосъставител, посочва, че на 12.10.2012 г. около 03:00 часа  съвместно с представители на Второ РУП гр.П. извършват проверка в заведение „Д. *”, намиращо се на ул.Д. № * в гр.П.. Обектът е огледан отвън, като при влизане в същия е огледан отново. Установено е, че на масите в залата за консумация има поставени пепелници, както и че има седем лица, които пушат. Въз основа на изисканите от служител при Второ РУП гр.П. лични карти на лицата, които пушат в заведението, е констатирано, че сред  същите е Е.Н.. В момента на проверката последната пуши, като пепелира цигарата си - фабрично произведена с кафяв филтър, фабрично свита, в пепелника. С оглед установеното нарушение на Н. е връчена покана за явяване в РЗИ за съставяне на акт, на която покана не се явява, поради което в нейно отсъствие и в присъствие на двамата свидетели й е съставен АУАН. След това актът е изпратен по пощата за връчване на нарушителя. По време на проверката Н. не пуши електронна цигара и при подписване на поканата за явяване в РЗИ не прави възражение в този смисъл.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля П.Ч. като обективни и незаинтересовани.

От показанията на свидетеля И. В. се установява, че е колега на Е.Н. в ресторант “Д.”. На 12.10.2012 г. вечерта двамата се разбират да изпият по едно питие в малките часове. При консумиране на същото Н. изважда цигара от табакерата си, в която на В. е известно, че Н. държи саморъчно свити ментови цигари. Запалва същата и след изпушването й и изгасяването й в пепелника, в заведението влизат проверяващи от РЗИ. Съставят акт на Н., че пуши. Не е обърнато внимание на посочването й, че не пуши тютюн, а - чай.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля И. В. единствено в частта относно извършената проверка в ресторант „Д.” от служители на РЗИ като кореспондиращи на доказателствения материал по делото. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в останалата им част предвид заинтересоваността на същия като колега на жалбоподателя, от една страна, а от друга, тъй като не кореспондират на доказателствения материал по делото. От показанията на свид.Ч., които съдът кредитира, безспорно се установява, че в хода на осъществената на 12.10.2012 г. проверка Е.Н. не прави каквото и да е възражение относно извършената от проверяващите констатация, че същата пуши в заведението. От друга страна, от доказателствения материал по делото е видно, че АУАН не е съставен в деня на проверката в обекта на същата, а няколко дни по-късно в РЗИ-Пловдив.

Въз основа на съставения акт и след като е взето предвид депозираното възражение е издадено обжалваното НП.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съгласно приложената към НП разписка, препис от НП е връчен на жалбоподателя на 22.12.2012 година. Срещу НП на 28.12.2012 г. е подадена жалба до Районен съд-Пловдив чрез наказващия орган, видно от поставения й входящ номер. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна /лице, което е санкционирано/ в рамките на преклузивния 7-дневен срок за обжалване, предвиден в чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не по изложената в същата доводи. Съображенията за това са следните:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и е съобразено с целта на закона. Същото е издадено в нарушение на материалноправните разпоредби.          

Както в АУАН, така и в НП нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на Е.Н., е описано като свеждащо се до това, че последната като клиент на заведението пуши. В разпоредбата на чл.56 ал.1 от ЗЗ, посочена като нарушена такава в акта и в НП, е установена забрана за тютюнопушене в закритите обществени места. В този смисъл описаното в АУАН и в НП само по себе си не съставлява административно нарушение, тъй като от същото по никакъв начин не става ясно какво съответното лице-нарушител пуши /тютюново изделие или друго такова/. Единствено пушенето на тютюнево изделие в закрито обществено място е административно нарушение на указаната по-горе правна разпоредба. В нарушение на материалните правила е ангажирана административно наказателната отговорност на Е.Н. за деяние, което по начина на описването му в съставения акт и издаденото въз основа на същия НП не представлява административно нарушение с правна квалификация по чл.56 ал.1 от ЗЗ, поради което и Наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                            Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №*-*-***/11.12.2012 г. на Директора на РЗИ гр.Пловдив, с което на Е.И.Н.,*** на осн. чл.218 ал.1 от  Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.56 ал.1 от Закона за здравето като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Пловдив в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

               

                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: Г.П.