О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №3239/30.11.2018г.
Номер 30.11.2018 г.
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 16-ти граждански състав
На тридесети тоември две
хиляди и осемнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гр.д.№ 3076 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано
по искова молба, предявена от „Банка ДСК“ ЕАД против Я.М.Я., с която
се иска да се приеме
за установено по отношение на ответника, че същия дължи солидарно с длъжниците Адриян Яворов Янкулов и Теньо Минчев Боев на
ищеца, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1841/2018 г. по описа на
ЯРС, а именно: сумата от 168,73 евро
главница , сумата от 16,25 евро –
договорна лихва за периода от 08.07.2015 г. до 10.05.2018 г., сумата от 5,74 евро – лихва за забава
за периода от 09.07.2017 г. до 10.05.2018 г.,сумата от 80,00 евро-дължими заемни такси и разноски, ведно със законната лихва върху
главницата от 11.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Представят
се писмени доказателства, правят се доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника, в
който искът се оспорва като недопустим /като не подаден в срока по чл.415,ал.4 ГПК/, както и като неоснователен по основание и размер. Не се представят
доказателства, правят се искания.
Съдът, след като се запозна с
настоящото производство и ч.гр.дело № 1841/2018 г. по описа на ЯРС, намира
възраженията на особения представител на ответника за недопустимост на
производството за неоснователни.Съгласно разпоредбата на чл.415,ал.4 ГПК искът
се предявява в едномесечен срок от съобщението. Разпореждане № 2527 от
20.06.2018 г. с което е указано на длъжника да предяви настоящия установителен иск по чл.422 ГПК е връчено на ищеца на
05.07.2018 г.,като иска е следвало да бъде предявен до 05.08.2018 г.,но с оглед
на това,че 05.08.2018 г. е неделен неприсъствен ден,същия следвало да бъде
предявен до 06.08.2018 г. Исковата молба
е заведена с вх.№ 13433 от 07.08.2018 г. в деловодството на ЯРС,но същата е
изпратена по пощата,като видно от пощенско клеймо на плик приложен по ч.гр.дело
се установява,че е изпратена от пощенския клон в гр.Бургас на 06.08.2017
г.,т.е. в срока по чл.415,ал.4 ГПК,както и сам е отбелязал особения
представител на ответника.
Ето защо, съдът, като взе предвид,
че исковата молба е редовна и предявените обективно съединени искове са
допустими, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните.
Представените от ищеца писмени доказателства
са относими и необходими и следва да бъдат допуснати.
Основателно е искането на ищеца за прилагане
на ч.гр.д. № 1841/2018 г. по описа на ЯРС, поради което същото следва да се
уважи.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-икономическа
експертиза с поставените в исковата молба въпроси е основателно и следва да се
уважи.
Основателно е искането на особения представител на
ответника за задължаване на ищеца на основание чл.190 ГПК да представи в
оригинал договор за текущо потребление от 25.04.2008 г. и общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление,както и да представи извлечение
от разплащателната сметка,която служи за погасяване на кредита-№ 15494066 с
титуляр Я.М.Я. за периода от датата на усвояване на кредита до датата на
подаване на процесната искова молба и като такова
следва да се уважи.
С оглед на горното и на основание
чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 31.01.2019 г. от 10.00 часа,
за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 1841/2018 г. по описа
на ЯРС.
ДОПУСКА
извършването на СИЕ, в.л. по която след справка да отговори на поставените в
исковата молба въпроси, след депозит в размер на 130 лв., вносим
от ищеца в тридневен срок от съобщението.
Експертизата да се извърши от в.л. Йорданка Касидова, която да се уведоми след внасяне на депозита.
УКАЗВА на ищеца в тридневен срок от съобщението да представи в оригинал
договор за текущо потребление от 25.04.2008 г. и общите условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление,както и да представи извлечение от
разплащателната сметка,която служи за погасяване на кредита-№ 15494066 с
титуляр Я.М.Я. за периода от датата на усвояване на кредита до датата на
подаване на процесната искова молба,като на основание
чл.183 ГПК указва на ищеца,че ако не стори това,представените преписи ще бъдат
изключени от доказателствата по делото.
ДОПУСКА
представените от ищеца писмени доказателства.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:
Твърди се в исковата молба, че между
ищеца, в качеството на кредитор и ответника Я.М.Я. и Джавиде
Али Якубова, в качеството на кредитополучатели, бил сключен договор за банков
кредит за текущо потребление от 25.04.2008 г., по силата на който ищецът предоставил
на кредитополучателите потребителски кредит в размер на 1350,00 евро, със срок
за издължаване 120 месеца по погасителен план, неразделна част от договора,
като месечните вноски е следвало да бъдат заплащани на 8-мо число от месеца,
чрез разплащателната сметка на ответника Я.М.Я.. Кредитът бил обезпечен с
поръчителството на Теньо Минчев Боев
съгласно сключен на 25.04.2008 г. договор за поръчителство. Съгласно последния,
поръчителят отговарял солидарно с кредитополучателя за изпълнението на
задълженията при условията на договора за кредит. Кредитополучателят Джавиде Али Якубова е починала на 19.03.2015 г. и след тази
дата се твърди, че на 30.04.2015 г. нейните наследници Я.М.Я.,който е и
кредитополучател и сина й Адриян Яворов Янкулов са депозирали пред „Банка ДСК“
АД молба с вх.№ 2508,с която заявили,че желаят да поемат изплащането на
задължението на починалата кредитополучателка.
Кредита бил с краен падеж 25.04.2018 г. и станал изискуем на краен падеж с дата
на настъпване на изискуемостта 26.04.2018 г.,с брой,размер и падеж на непогасени/частично
погасени вноски по лихва и /или главница до датата на изискуемостта на 10
бр.,видно от приложеното извлечение от счетоводните книги от 11.05.2018 г. за
периода от 08.07.2017 г. до 25.04.2018 г.,като първата вноска е в размер на
3,34 евро,осем вноски всяка от тях по 18,40 евро и последната вноска в размер
на 33,62 евро и дни на забава 306. Сочи се, че кредита бил усвоен на 25.04.2008
г.,като след усвояването му кредитополучателите са заплащали дължимите месечни
вноски по кредита до месец юли 2017 г.,след което преустановили плащанията
си.Съгласно т.19.1 от ОУ при забава на плащането на месечна вноска от
деня,следващ падежната дата,определена в договора,частта от
вноската,представляваща главница се олихвявала с договорна лихва,увеличена с надбавка
за забава в размер на 10 процетни пункта. Ако кредитопучателя погаси дължимата месечна вноска до седмия
ден след падежната дата,наказателната надбавка не се прилагала. Предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 26.04.2018 г.,като на осн.чл.19.2
от Общите условия на договора за кредит, при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни,челият остатък от кредита ставал предсрочно
изискуем и се отнасял в просрочение. До предявяване
на молбата за събирането му по съдебен ред остатъка от кредита се олихвявал с
договорения лихвен процент,увеличен с наказателна надбавка в размер на 10
процентни пункта.Поради липсата на доброволно плащане от страна на длъжниците,
ищецът подал за дължимите сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било
образувано ч.гр.д. № 1841/2018 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за
изпълнение срещу тях. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК наследника на Джавиде Али Якубова-сина й Адриян Яворов Янкулов и
солидарния длъжник Теньо Минчев Боев в
качеството му на поръчител по посочения по-горе договор не са възразили, като
единствено на длъжника Я.М.Я. заповедта
била връчена по реда и условията на чл.47,ал.4 ГПК, поради което на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК се предявява
настоящият установителен иск срещу него. Уточнява се
също, че неплатената говорна лихва в
размер на 16,25 евро се претендира въз основа на уговореното в чл.19.1 от
Общите условия, а вземането за заемни такси – въз основа на т.23 от Общите
условия.
Правното основание на предявените обективно
съединени искове е чл. 422 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ответника,чрез особения си представител е депозирал в срока по чл. 131
от ГПК отговор на исковата молба, в който е оспорила иска. Не оспорва наличието
на цитирания в исковата молба договор за кредит от 25.04.2008 г. при посочените
в исковата молба условия, но твърди, че оспорва началната дата,от която
ответника е изпаднал в забава,поради вътрешнопротиворечие в твърденията на ищеца за тази начална
дата на забава. Ищеца твърдял,че кредитополучателя изпаднал в забава за 306
дни,започваща от 08.07.2017 г.,като не заплатил съответната дължима месечна
вноска,а кредита станал предсрочно изискуем след забава в плащанията на
главница и/или лихва в продължение на 90 дни,като не бил установен по безспорен начин периода на
изпадане в забава. Не бил установен по безспорен начин и размера на възнаградителната лихва по договора,като счита,че същата е
дължима само до датата на изпадане в забава,като в случай,че кредита бил обявен
за предсрочно изискуем,такава не се дължала. Също така се твърди,че сключения
между страните договор бил в нарушение на чл.12 от Закона за потребителски
кредит,като на ответника е наложено с договора приемане на клаузи с които
последния не е имал възможност да се запознае преди сключването му,като в чл.7
от договора не бил определен колко е базовия лихвен процент и стандартната
надбавка,като същите не били разпечатани с целия текст на договора,а били
дописвани след отпечатването текста на
договора , в чл.8 от договора годишния процент на разходите бил записан като
нула,но в последствие и на ръка след този знак било дописано 12,87.Също така
клаузите били в нарушение на чл.58 ЗКИ,като клаузата в чл.9.3 от ОУ към
договора считал за неравноправна. С оглед на това предявения иск се явявал
неоснователен и недоказан. Не се оспорват претенциите по размер, както и това,
че посочените в исковата молба суми не са заплатени.
Страните не спорят относно сключването на
посочените в исковата молба договор за банков кредит за текущо потребление и
договор за поръчителство към него. Не спорят и че исковите суми, които не са
оспорени и по размер, не са заплатени. Спорят относно това дали сумите се
дължат от ответника, дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем от страна на
ищеца и кога е настъпила предсрочната изискуемост; спорят и относно,че договора
бил сключен в нарушение на ЗПК,както и че някой от клаузите на договора и ОУ
към него противоречат на ЗКИ.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже следните факти: наличие на валидно
облигационно правоотношение по договора за банков кредит,; че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 26.04.2018 г., че при сключването на
договора банката е спазила разпоредбите на ЗПК и ЗКИ .
В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията
си и възраженията си.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна
спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация,
извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на
страните, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ищеца се връчи и
препис от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: