М О Т И В И :
Производството
е по реда на глава 27 от НПК.
Обвинението срещу подс.Е.М.Ш. е по
чл.195 ал.1 т.7, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.28 ал.1, във връзка
с чл.20 ал.2, във връзка с чл.20 ал.1 от НК, за това, че на 10.03.2009г. в с.С.общ.П.Б. обл.С.З., в съучастие като
съизвършител с Д.А.Д., Г.А.Ю.
и А.Г.Щ., в условията на повторност при немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи- 2(два)
броя мъжки коне на обща стойност 1200(хиляда и двеста) лева, от владението на собственика З.Ю.С., без
негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Обвинението срещу подс.А.Г.Щ. е по чл.195 ал.1 т.7, във
връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.28 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във
връзка с чл.20 ал.1 от НК, за това,че на 10.03.2009г. в с.С., общ.П.Б.,
обл.С.З., в съучастие като съизвършител с Д.А.Д., Г.А.Ю. и Е.М.Ш., в условията на
повторност при немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи- 2(два) броя мъжки коне на обща стойност
1200(хиляда и двеста)
лева, от владението на собственика З.Ю.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Обвинението срещу подсъдимия Д.А.Д.
е по чл.194 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с чл.20 ал.1 от НК, за
това,че на 10.03.2009год. в с.С.,
общ. П.Б. обл.С.З., в
съучастие като съизвършител с Г.А.Ю., А.Г.Щ. и Е.М.Ш., е отнел чужди движими
вещи- 2(два) броя мъжки коне на обща стойност 1200(хиляда и двеста) лева, от владението на
собственика З.Ю.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Обвинението срещу подсъдимия Г.А.Ю.
е по чл.194 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с чл.20 ал.1 от НК, за
това, че на 10.03.2009год. в с.С.,
общ.П.Б., обл. С.З., в
съучастие като съизвършител с Д.А.Д., А.Г.Щ. и Е.М.Ш., е отнел чужди движими вещи- 2(два) броя
мъжки коне на обща
стойност 1200(хиляда и двеста) лева, от владението на собственика З.Ю.С., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
В с.з. подсъдимите се признават за
виновни, а представителят на РП поддържа обвиненията срещу тях.
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
От събраните по
делото доказателства, установени с доказателствени средства: заключението на
назначената по делото съдебно- оценъчна зоотехническа експертиза, показанията
на свидетелите С., М., А., В.Ж., М.Ж. и А., кореспондиращи изцяло помежду си, с
обясненията, дадени от подсъдимите на досъдебното производство и с изявленията
им в с.з., че се признават за виновни, съдът намира за установена следната
фактическа обстановка: Подсъдимите Е.М.Ш., Г.А.Ю. и Д.А.Д., на 10.03.2009г. рано сутринта,
тръгнА.пеш в посока с.С. и с.А.. Между двете села откъм розов масив чули
звънци, като малко по- късно видели, че звъна идва от конете, които били
вързани с въже за предните крака за да не бягат. Тримата подсъдими отвели
конете в посока към с.Г.С., като отишли в дома на подсъдимия А.Г.Щ. и го извикА.да
помогне за придвижването им, тъй като той можел да язди кон. Ш. и Щ. възседнА.двата
коня и тръгнали в посока към град М. Яздели до отбивката за село Ч., където
спрели да чакат подсъдимите Ю. и Д. да пристигнат на мястото. В това време последните
двама отишли със свидетеля
А. и лекия му автомобил в гр.М., където уговорили продажбата на конете на св.М.М.
,Г.А.Ю. поискал 600лв. за
двата коня, като в момента получил от св.М. 400лв. и се разбрали впоследствие
да получи и получил още 200 лева. Четиримата подсъдими разделили получената
сума. След известно време, св.В.Ж. от гр.С.закупил конете от св.М..
Двата откраднати коня са
собственост на св.З.С. *** Д., който преди кражбата ги бил оставил в района на
стопанския двор на с.С., като им завързал предните крака с въже да не бягат.
Установил кражбата на същите на 10.03.2009год. рано сутринта. Стопанският двор
не е ограден. Единият кон е чисто бял, на 10 години, местна порода, със
свидетелство за собственост № 068640, а другия- червен, с бяло петно, със
свидетелство за собственост №068641, 10 годишен.
От заключението на назначената
съдебно- оценъчна зоотехническа експертиза е видно, че стойността на двата отнети
коня е в размер на 1 200лева.
Предвид изложените фактически
обстоятелства се налага правният извод, че с деянията си, от обективна и
субективна страна, подсъдимите Ш. и Щ. са осъществили престъпния състав на престъплението
по чл.195 ал.1 т.7, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.28 ал.1, във
връзка с чл.20 ал.2, във връзка с чл.20 ал.1 от НК, а подсъдимите Ю. и Д. са
осъществили престъпния състав на престъплението по чл.194 ал.1, във връзка с чл.20
ал.2, във връзка с чл.20 ал.1 от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
Преустановявайки фактическата
власт на собственика върху вещите, предмет на престъпленията и установявайки
своя трайна такава върху тях, подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние
„отнемане”. Налице е съставът на чл.194 ал.1 от НК.
Подсъдимият
Ш. е осъждан по НОХД№
414/ 2008г., по описа на Казанлъшкия районен съд, за извършено престъпление в
периода 01- 05.12.2006год. по чл.195 ал.1 т.5 от НК. Присъдата е влязла в сила
на 17.06.2008год. Съгласно чл.30 ал.1 от НК не са изминали 5 години от
изтърпяване на
наказанието по посочената присъда, поради което настоящата му престъпна дейност е извършена
при условията на повторност, с оглед разпоредбата на чл.28 ал.1 от НК. По
отношение на подс.Ш. е налице квалифицираният състав на чл.195 ал.1 т.7 от НК.
Подсъдимият Щ. е осъждан по НОХД№
414/ 2008г., по описа на Казанлъшкия районен съд, за извършено престъпление в
периода 01- 05.12.2006год. по чл.195 ал.1 т.5 НК. Присъдата е влязла в сила на
17.06.2008год. Съгласно чл.30 ал.1 от НК не са изминали 5 години от изтърпяване на наказанието по посочената
присъда, поради което
настоящата му престъпна дейност е извършена при условията на повторност, с
оглед разпоредбата на чл.28 ал.1 от НК. По отношение на подс.Щ. е налице
квалифицираният състав на чл.195 ал.1 т.7 от НК.
Случаят не е маловажен по смисъла
на чл.93 т.9 от НК, тъй като обществената опасност на конкретното деяние е по- висока
от степента на обществена опасност на обикновените случаи на престъплението
кражба. В подкрепа на този извод е и стойността на противозаконно отнетите вещи-
1200лв., надвишаваща петкратно размера на минималната работна заплата за
страната, към момента на извършване на деянието.
От субективна страна подсъдимите
са извършили деянията виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на
чл.11 ал.2 хип.1 от НК. Същите са съзнавали общественоопасния характер на деянията,
предвиждали са общественоопасните им последици и са искали настъпването им.
Налице е и допълнителният субективен признак- специалната цел да се своят
вещите.
Следователно А.Г.Щ. и Е.М.Ш. следва да бъдат признати за
виновни по повдигнатото им обвинение по чл.195 ал.1 т.7, във връзка с чл.194
ал.1, във връзка с чл.28 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с чл.20 ал.1
от НК, Д.А.Д. и Г.Али Ю. следва да бъдат
признати за виновни по повдигнатото им обвинение по чл.194 ал.1, във връзка с чл.20
ал.2, във връзка с чл.20 ал.1 от НК и четиримата подсъдими да бъдат наказани.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА:
При определяне вида и размера на
наказанието на Е.М.Ш. съдът
отчита като смекчаващи вината му обстоятелства: тежкото му материално състояние
и критичното отношение към извършеното деяние, а като отегчаващи вината му
такива: лошите характеристични данни, упоритостта при преследване на престъпните
цели и обремененото му съдебно минало. При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът счита, че наказателната отговорност на този подсъдим следва
да се реализира при превес на смекчаващите над отегчаващите вината му
обстоятелства като, на основание чл.373 ал.2 от НПК, му бъде определено
наказание, с приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно- единадесет месеца лишаване
от свобода, при първоначален строг режим.
Налице са основанията на чл.25 ал.1, във връзка с
чл.23 ал.1 от НК за кумулиране на така определеното наказание на Е.М.Ш. с наказанието, наложено
му с присъда по НОХД №23/ 2010год. по описа на Районен съд Казанлък, като
следва да му бъде определено едно общо такова, до размера на по- тежкото от
тях, а именно- единадесет месеца лишаване от свобода, при първоначален строг
режим.
Налице са основанията на чл.25
ал.2 от НК за зачитане на изтърпяното до момента наказание от подсъдимия Ш..
Налице са основанията на чл.68
ал.1 от НК за отделното изтърпяване от Е.М.Ш. на наказанието- шест месеца
лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД №414/ 2008год. по описа на
Районен съд Казанлък, при първоначален строг режим.
При определяне вида и размера на
наказанието на А.Г.Щ. съдът
отчита като смекчаващи вината му обстоятелства: тежкото му материално състояние
и критичното отношение към извършеното деяние, а като отегчаващи вината му такива:
лошите характеристични данни, упоритостта при преследване на престъпните цели и
обремененото му съдебно минало. При съвкупната преценка на тези обстоятелства
съдът счита, че наказателната отговорност на този подсъдим следва да се
реализира при превес на смекчаващите над отегчаващите вината му обстоятелства
като, на основание чл.373 ал.2 от НПК, му бъде определено наказание, с
приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно- единадесет месеца лишаване от
свобода, при първоначален строг режим.
Налице са основанията на чл.68 ал.1 от НК за отделното
изтърпяване от А.Г.Щ. на наказанието- шест месеца лишаване от свобода, наложено
му с присъда по НОХД №414/ 2008год. по описа на Районен съд Казанлък, при
първоначален строг режим.
При определяне вида и размера на
наказанието на Д.А.Д. съдът отчита като смекчаващи
вината му обстоятелства: тежкото му материално състояние, чистото съдебно
минало и критичното отношение към извършеното деяние, а като отегчаващи вината
му такива- лошите характеристични данни и упоритостта при преследване на
престъпните цели. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът счита, че
наказателната отговорност на този подсъдим следва да се реализира при превес на
смекчаващите над отегчаващите вината му обстоятелства като, на основание
чл.373 ал.2 от НПК, му бъде определено наказание, с приложение на чл.55 ал.1 т.2
б.„б” от НК, а именно- пробация, със следните пробационни мерки:
1.Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година- четири пъти седмично,
2.Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и
3.Безвъзмезден труд в полза на обществото 200
часа, в рамките на една година.
При определяне вида и размера на
наказанието на Г.А.Ю. съдът отчита като смекчаващи
вината му обстоятелства: тежкото му материално състояние, чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни, заплащане на част от стойността на
отнетите вещи на собственика/в размер на 300 лева/ и критичното отношение към
извършеното деяние, а като отегчаващо вината му такова- упоритостта при
преследване на престъпните цели. При съвкупната преценка на тези обстоятелства
съдът счита, че наказателната отговорност на този подсъдим следва да се
реализира при превес на смекчаващите над отегчаващите вината му обстоятелства
като, на основание чл.373 ал.2 от НПК, му бъде определено наказание, с
приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.„б” от НК, а именно- пробация, със следните пробационни мерки:
1.Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от осем месеца- два пъти седмично,
2.Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от осем месеца и
3.Безвъзмезден труд в полза на обществото 100
часа, в рамките на една година.
Налице са основанията на чл.189
ал.3, във връзка с чл.189 ал.1 от НПК за съразмерното заплащане, от страна на
подсъдимите, на направените по делото разноски в размер на 63 лева, по сметка
на Казанлъшкия районен съд.
Причините за извършване на деянието са ниската
правна култура на подсъдимите и стремежът им към противоправно облагодетелстване.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: