№ 62
гр. Дулово, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря Христина М. Стоева
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно
наказателно дело № 20243410200169 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на земеделския производител Л. Л. К. (ЕГН: **********) срещу
Наказателно постановление № ******** г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Силистра.
С обжалваното наказателно постановление на Жалбоподателката, в качеството на
работодател, е наложена глоба в размер на 2 000 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) за административно нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ – несключване на
трудов договор в изискуемата писмена форма преди допускане на работник до работа.
Жалбоподателката не е доволна от наказателното постановление и го оспорва изцяло като
неправилно и незаконосъобразно. В жалбата си ЗП Л. К. твърди, че между нея и лицето Ф.И.Х. не е
било налице трудово правоотношение, а граждански договор за извършване на определена работа,
поради което не е било необходимо сключване на трудов договор. Позовава се на липса на
съществени елементи на трудово правоотношение – уговорено било постигане на конкретен
резултат (натоварване на пилета) в определен срок срещу възнаграждение, без трудова функция по
длъжност, без регламентирано работно време и място в смисъла на КТ. Изтъква, че тежестта на
доказване в административнонаказателния процес е върху наказващия орган и че не е доказано по
несъмнен начин наличие на прикрито трудово правоотношение. Алтернативно, Жалбоподателката
счита, че дори да се приеме извършено нарушение, наложената санкция от 2 000 лв. е явно
несправедлива и несъразмерна – близка до минималния размер, предвид че това е първо нарушение
на трудовото законодателство за нея и в наказателното постановление не са изложени достатъчно
мотиви защо е определена над минималната глоба. Моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление, а при условията на евентуалност – да намали размера на наказанието до законовия
минимум (1 500 лв.). Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата
като неоснователна. В съдебно заседание ответникът поддържа, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно. Счита, че представеният граждански договор прикрива възникнало между
страните по своя характер трудово правоотношение. Посочва, че са налице основните признаци на
трудово правоотношение – определено работно място, изпълнение на работа в определено работно
време, наличие на подчиненост на наетото лице към разпорежданията на работодателя, спазване на
1
трудова дисциплина, заплащане на положения труд с възнаграждение, имащо характер на трудово
възнаграждение. Позовава се на императивната разпоредба на чл. 1, ал. 2 КТ, според която
отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови. Изтъква също, че в
хода of проверката контролният орган е издал постановление по чл. 405а, ал. 1 КТ за обявяване на
съществуването на трудово правоотношение (т.е. признаване, че лицето е фактически наето без
трудов договор), което обстоятелство и последвалото сключване на трудов договор потвърждават,
че реално е съществувало трудово, а не гражданско правоотношение. Моли съда да остави
наказателното постановление в сила като законосъобразно и да присъди в полза на
административния орган разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
жалбата за подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество – частично основателна, по следните мотиви:
По делото не се спори относно релевантните факти, установени в хода на
административната проверка и отразени в акта за установяване на нарушение (АУАН) и
наказателното постановление (НП). От приобщените писмени доказателства – АУАН № *** г.,
протокол за проверка № **** г., писмени обяснения на Жалбоподателката и на работилото лице,
копие от граждански договор от *** г., постановление по чл. 405а КТ от *** г., трудов договор №
*** г. и справка за уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ – съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На *** г. около *** ч. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра
извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на обект – птицеферма в *** местност „***“, стопанисвана от ЗП Л. Л.
К. (седалище и адрес на управление: ******, ЕИК ***). Повод за проверката бил постъпил по-рано
същия ден (около *** ч.) сигнал за настъпила трудова злополука с лицето Ф.И.Х. (ЕГН:
**********), която работела на територията на посочената птицеферма. Установено било, че около
** ч. на *** г. въпросното лице е пострадало вследствие на удар от телескопичен челен товарач, в
резултат на което получило фрактура на левия глезен и на лявата раменна става.
При проверката на място и въз основа на последващо изискани обяснения, контролните
органи констатирали, че Ф.И.Х. е извършвала трудова дейност на *** г. по указания на
земеделската производителка (Жалбоподателката), свързана с товарене на пилета в пластмасови
каси. От писмените обяснения на самата Ф. Х. от *** г. е видно, че тя е започнала да извършва тази
дейност (товарене на пилета) в *** ч. на *** г. и е работила до настъпване на злополуката около **
ч.. От писмените обяснения на работодателя (К.) от **** г. се установява, че работата по товарене
на пилета е продължила и след *** ч. на *** г. (т.е. след инцидента). На *** г. земеделската
производителка е представила пред инспекцията граждански договор с Ф.И.Х., сключен на *** г. за
извършване на дейност „товарене на птици от птицеферма в ***“ за периода *** г. – ***. срещу
договорено възнаграждение от 300 лв.
Установено е също, че на *** г. Жалбоподателката осигурила на Ф. Х. работно облекло –
работен гащеризон с яке (червени на цвят), гумени ботуши, работни ръкавици и маска. Предвид
констатираното при проверката, на *** г. Дирекция „ИТ“ – Силистра издала постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение по реда на чл. 405а, ал. 1 КТ (с което
административно е признато, че между К. и Х. е съществувало трудово правоотношение през
проверявания период). Впоследствие, на *** г., между ЗП Л. К. и Ф. Х. бил подписан и трудов
договор № *** г., за което инспекцията по труда е уведомена (справка за приети уведомления по чл.
62, ал. 5 КТ от *** г.). Към момента на извършване на проверката (*** г.) обаче лицето Ф. Х. е
полагало труд (изпълнявало е трудови задължения) без да има сключен с работодателя писмен
трудов договор.
Горните факти се потвърждават от всички събрани доказателства и не се оспорват от
Жалбоподателката. Видно е, че Жалбоподателката е наела лицето Ф. Х. за кратък период (една
седмица) с писмен граждански договор, по силата на който Х. е трябвало да извърши определена
работа – товарене на пилета – срещу възнаграждение от 300 лв., платимо след изпълнение на
2
работата. Ф. Х. действително е извършвала тази работа на територията на стопанисваната от
Жалбоподателката птицеферма, лично и с предоставени от работодателката пособия (оборудване
и работно облекло), като е започнала работа рано сутринта по указания на Жалбоподателката. На
*** г. преди обяд работничката е пострадала при трудова злополука, а работата по товарене е
продължила и след инцидента (вероятно от други лица). Веднага след проверката, на *** г.,
контролният орган е задължил работодателката по административен ред да признае
съществуването на трудово правоотношение със същото лице (със задна дата), и на *** г. между
страните действително е сключен трудов договор, с който взаимоотношенията им са приведени във
форма, изисквана от Кодекса на труда.
Относно процесуалната законосъобразност на административното производство
В хода на производството по издаване на АУАН и НП не се констатират съществени
процесуални нарушения, които да опорочават административнонаказателния акт.
Жалбоподателката в жалбата си твърди наличието на нарушения на процесуалните правила, но не
конкретизира такива – не се сочат пропуски при съставяне на акта или постановлението, нито
неспазване на срокове или некомпетентност на органа. Съдът служебно проверява дали актът и
постановлението отговарят на изискванията на закона и намира, че са спазени всички релевантни
разпоредби на ЗАНН и КТ: АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице (главен инспектор
по труда) в рамките на законовия срок, съдържа пълно описание на нарушението, обстоятелствата и
доказателствата, посочени са точно нарушената разпоредба (чл. 62, ал. 1 КТ) и приложимата
санкционна норма. Наказателното постановление е издадено от оправомощения за това орган
(директора на дирекция „ИТ“ – Силистра) и също съдържа всички реквизити по чл. 57 ЗАНН –
описание на нарушението, дата и място, обясненията на нарушителя, правна квалификация и
размер на санкцията. Несъответствие между фактическите констатации в акта и в постановлението
не се установява – и двата документа описват по сходен начин проверката на *** г. в птицефермата
и констатираното положение (работещо лице без трудов договор, наличен граждански договор).
Следователно не са налице процесуални пороци, които да водят до отмяна на наказателното
постановление на самостоятелно основание. Делото е надлежно разгледано и от настоящия съдебен
състав след отстраняване на допуснатите в първоначалното разглеждане нарушения: С решение №
*** г. по канд № *** г. (АНД № *** г.) Административен съд – Силистра е обезсилил предходното
решение на РС – Дулово по спора и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав, като е
указал, че в първоинстанционното производство неправилно като страна е конституирана
териториалната дирекция „Инспекция по труда“ вместо наказващия орган (директора на Д „ИТ“),
което е процесуално нарушение. Настоящият състав съобрази тези указания – прекрати
производството спрямо ненадлежната страна и конституира Директора на Д „ИТ“ – Силистра като
надлежен ответник. По този начин пороците в първоначалното съдебно производство са отстранени
и делото следва да се реши по същество.
Относно материалната законосъобразност – има ли трудово правоотношение?
Основният спорен въпрос по съществото на казуса е дали отношенията между
Жалбоподателката (работодател) и наетото от нея лице Ф. Х. е трябвало да бъдат уредени като
трудови, т.е. дали е налице фактически състав на нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ. Тази норма изисква
работодателят да сключи писмен трудов договор с работника/служителя преди постъпването му на
работа. Същевременно, чл. 1, ал. 2 КТ императивно постановява, че “отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения“. Законодателят по
този начин забранява сключването на граждански договори вместо трудови, когато по съществото
си едно отношение представлява предоставяне на работна сила (полагане на труд) за определен
работодател. В практиката постоянно се приема, че съществува обективна разлика между трудов
договор и граждански договор. Докато при гражданския договор предметът е постигане на
определен краен резултат (работа върху определена задача или изработка на нещо завършено), то
при трудовия договор работникът се задължава да предоставя самия трудов процес (работна сила)
за определено работно време, на определено място, под ръководството на работодателя. С други
думи, трудовото правоотношение се характеризира от наличието на предварително уговорени
3
основни условия: конкретна трудова функция (длъжност, характер на работата), работно място,
работно време (работен режим, почивки), трудово възнаграждение (обикновено изплащано
периодично), както и елемент на власт и подчинение – работникът изпълнява работата под
указанията и контрола на работодателя, спазвайки трудова дисциплина. Обратно, при
гражданските договори (напр. договор за изработка, услуга, поръчка по ЗЗД) липсва режим на
работно време и подчиненост; важно е насрещната престация като краен продукт – изпълнителят
дължи постигането на определен резултат (който може да включва полагане на труд, но трудът е
средство за резултата), срещу което възложителят заплаща определено възнаграждение
(обикновено еднократно, след завършване на работата).
Съдът отчита, че не всяко полагане на труд представлява “предоставяне на работна сила” по
смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ и основание отношенията да се квалифицират като трудови. При
единични и краткотрайни ангажименти, възложени еднократно за определена задача, би могло
законно да се ползва граждански договор, стига да липсват белезите на трайна трудова обвързаност
между страните. В този дух е и съдебната практика – например, когато е договорено еднократно
извършване на конкретна работа (напр. еднодневно почистване на обор срещу еднократно платено
възнаграждение), съдилищата приемат, че няма достатъчно данни за възникване на трудово
правоотношение – липсва продължителност и системност на труда, липсват уговорени работно
време, почивки и присъща на трудов договор дисциплинарна подчиненост. В такъв случай
наказващият орган би следвало да квалифицира деянието именно като нарушаване на забраната на
чл. 1, ал. 2 КТ (уреждане на отношение по предоставяне на работна сила чрез граждански вместо
трудов договор) и да докаже наличието на съществени елементи на трудово правоотношение, ако
претендира, че договорът е бил прикрит трудов договор. При липса на доказателства за такива
елементи, наказателното постановление подлежи на отмяна.
В настоящия случай обаче, след анализ на доказателствата, съдът приема, че отношенията
между Жалбоподателката и наетото от нея лице Ф. Х. са имали характер на трудови, въпреки
формалното им обличане в гражданскоправна форма. За разлика от горепосочения пример с
еднократна услуга, тук констатираните факти сочат на реализиране на съществени белези на
трудово правоотношение: На първо място, работата по “товарене на пилета” е интегрална част от
обичайната дейност на стопанството (птицефермата) и не представлява отделен резултат външен за
дейността на работодателя – напротив, това е производствена дейност, свързана с основния бизнес
на Жалбоподателката (отглеждане/продажба на птици). На второ място, работничката е била
ангажирана лично да полага труд на място в стопанството – тя е присъствала в птицефермата и е
извършвала физическа работа на територията на обекта на Жалбоподателката, с нейни
инструменти и оборудване (предоставено работно облекло и предпазни средства). На трето място,
макар формално да няма разписано работно време в гражданския договор, по същество е бил
установен режим на работа – Ф. Х. е започнала в точен час (** ч. рано сутринта) по нареждане на
работодателката и се е трудила в рамките на определен период от деня, като дори е планирано
работата да продължи следобед. Това показва наличие на организация на труда, присъща за
работно правоотношение (определяне на кога да започне и свърши работа, колко време да се
работи и т.н.). Четвърто, налице е елемент на подчиненост – самата Х. заявява, че е изпълнявала
работата "по указания на земеделската производителка" (цитат от обясненията), което
недвусмислено сочи, че работодателката е разпореждала и контролирала какво да прави лицето, т.е.
упражнявала е работодателска власт. Ф. Х. е била длъжна да следва инструкциите на
Жалбоподателката при изпълнение на задачите (товарене на пилета) и очевидно е била част от
организационния трудов процес във фермата (още повече, че след нейното трудоустрояване след
злополуката, работата е продължила – явно с други работници, което говори, че тази дейност е
регулярна трудова функция в рамките на стопанството).
Що се отнася до уговореното възнаграждение – в гражданския договор е предвидено
заплащане от 300 лв. след приключване на работата (т.е. не почасово или месечно, а на парче). Това
обстоятелство само по себе си не изключва трудово правоотношение – има случаи, при които и по
трудов договор може да се договори заплащане в зависимост от извършена работа (акордно
заплащане), или пък заплата, изплатена еднократно за кратък срок. Договарянето на заплащане е
характерно за всяка възмездна сделка и начинът на заплащане (еднократно или периодично) не е
единствен критерий за разграничение. По-важно е дали възнаграждението се дължи за присъствие
4
и трудово усилие под контрола на работодателя, или за самостоятелно постигнат резултат. В случая
Ф. Х. е получила задачата да натовари пилета през дадения период, което на практика изисква от
нея ежедневен физически труд на терен – това е предоставяне на работна сила, а не предоставяне на
завършен външен резултат. Резултатът („натоварени пилета“) е неразривно свързан с процеса на
труд, който тя полага в стопанството на Жалбоподателката, под нейно ръководство. Следователно,
налице е предоставяне на работна сила, което по силата на чл. 1, ал. 2 КТ задължително изисква
оформяне на трудово правоотношение. Не се доказва гражданският договор да е обхващал някаква
самостоятелна услуга, извършвана независимо от работодателя – напротив, доказателствата сочат
класически случай на наемане на работник за краткотрайна сезонна работа (сходно на наемане на
берач, товарач и др.), което трудово законодателство не изключва от обхвата си само поради
краткия срок.
Жалбоподателката акцентира, че отношенията не включвали „характер на длъжност, точна
дата за плащане всеки месец, продължителен период“ и пр. Вярно е, че в случая трудовото
правоотношение е краткосрочно (една седмица) и не е било формализирано с длъжностна
характеристика или фиксирано работно време в договор – но тези особености не пречат да се
приеме, че съществените елементи на трудово правоотношение са били налице фактически.
Кодексът на труда допуска срочни трудови договори за кратки срокове, включително за сезонни или
краткотрайни работи. Липсата на дългосрочност не превръща автоматично труда в гражданска
услуга. Решаващо е присъствието или отсъствието на гореизброените белези (работно място,
работно време, подчиненост, характер на работата и пр.), които тук – предвид изложеното – са
налични.
Не може да се приеме аргументът на защитата, че щом страните формално са подписали
граждански договор, това изключва трудовото правоотношение. Именно сключването на
граждански договор за предоставяне на работна сила е забранено от чл. 1, ал. 2 КТ. В случая
безспорно е подписан граждански договор, но съдът намира, че той е привиден – използван е да
заобиколи изискването за трудов договор. Заетото лице е изпълнявало по този договор фактически
ролята на работник в стопанството (товарач на пилета), а не на независим изпълнител на
самостоятелна услуга. Поради това, нарушението по чл. 62, ал. 1 КТ е осъществено –
Жалбоподателката в качеството си на работодател е допуснала работник до работа, без преди това
да сключи с него трудов договор в писмена форма. След като е налице трудово правоотношение (по
смисъла на материалния закон), непредставянето на писмен трудов договор при проверката на *** г.
установява формалния състав на нарушението. Обстоятелството, че по-късно (след проверката) с
лицето е бил подписан трудов договор със задна дата, не освобождава от отговорност – към
момента на проверката писмен договор не е съществувал, а обявяването със задна дата на трудово
правоотношение по чл. 405а КТ не заличава вече извършеното нарушение (то по-скоро
потвърждава, че е имало основание за такъв договор). Съгласно трайната съдебна практика,
последващото оформяне на трудов договор не доказва, че преди това отношенията са били законно
граждански – напротив, счита се за ирелевантно за характера на правоотношенията към момента на
проверката. Ето защо доводите на Жалбоподателката за липса на нарушение не се споделят от
съда. Материалният закон (Кодексът на труда) е бил правилно приложен от наказващия орган –
установеното деяние съставлява нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, за което
отговорността е предвидена в чл. 414, ал. 3 КТ.
Следователно наказателното постановление в своята обжалвана по същество част
(установяване на нарушението) е законосъобразно и обосновано.
Относно вида и размера на наложеното наказание
За извършеното нарушение (член 414, ал. 3 КТ) законът предвижда имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15000 лв. Тъй като Жалбоподателката е физическо лице – земеделски
производител, правилно наказващият орган е определил санкцията като “глоба” (а не имуществена
санкция). Размерът на наложената глоба е 2 000 лв., т. е. близък до минималния. В НП са
отбелязани следните съображения за този размер: посочено е, че при определяне вида и размера на
наказанието над минималния, като отегчаващо обстоятелство се отчита настъпилата трудова
злополука, както и фактът, че пострадалото лице е изпълнявало трудовата функция без сключен
5
договор. На практика инспекционният орган е приел, че самото наличие на злополука на работното
място при работник без договор оправдава санкция над минимума (2 000 вместо 1 500 лв.).
Съдът намира, че наложеното наказание следва да се намали до минималния размер,
поради следните съображения. От една страна, действително е налице отегчаващо обстоятелство –
по време на нарушението е настъпила трудова злополука с пострадал работник, което придава
допълнителна тежест на случая (не само че е работено без договор, а и се е стигнало до инцидент).
Този фактор не може да бъде пренебрегнат. От друга страна обаче, следва да се отчетат и всички
смекчаващи обстоятелства.
На първо място, нарушението е извършено за първи път – по делото няма данни
Жалбоподателката да е наказвана преди за подобно или друго нарушение на трудовото
законодателство. Това обстоятелство по аргумент от чл. 27 ЗАНН обичайно обуславя определяне на
санкцията към минималния праг, освен ако не са налице изключителни утежняващи фактори.
На второ място, Жалбоподателката е съдействала след разкрИ.е на нарушението –
представила е изисканите документи, изпълнила е указанията на инспекцията (сключила е трудов
договор със задна дата), т.е. направила е опит за поправяне на последиците от нарушението. Това
демонстрира до известна степен добронамереност и разбиране на допуснатата грешка. На трето
място, самият наказващ орган не е счел случая за толкова тежък – той е завишил глобата съвсем
минимално (с 500 лв. над минимума), което подсказва, че не са установени други значими
утежняващи фактори (напр. системност, голям брой нерегистрирани работници, умисъл за укрИ.е
на труд и осигуровки и пр.). Степента на обществена опасност на нарушението в конкретния казус
не изглежда висока – макар трудовата злополука да е сериозно събитие, няма данни тя да е
причинена от липсата на договор сама по себе си. По-скоро нарушението се свежда до формално
неспазване на трудовоправната форма, без пряко отрицателно въздействие върху трудовите права
на работничката (тъй като впоследствие отношенията са оформени). В този смисъл наказанието от
2000 лв. се явява несъразмерно тежко в сравнение с минимално предвиденото и не напълно
съответстващо на конкретната тежест на нарушението. Съдът напомня, че целите на
административното наказание (чл. 12 ЗАНН) могат да бъдат постигнати и с по-леката санкция от
1500 лв., която ще въздейства възпитателно и предупреждаващо върху нарушителя. Липсата на
други нарушения в миналото е сериозен аргумент в полза на по-лекото наказание, като в подобни
случаи съдебната практика подкрепя налагането на минималния размер санкция. Вярно е, че е
налице трудова злополука, но инспекцията по труда има отделни правомощия и производства
относно разследване на злополуки и евентуални нарушения на правилата за безопасност. В рамките
на настоящото производство, което е за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, съдът отчита злополуката
като отегчаващо обстоятелство, но при баланс с останалите обстоятелства намира, че не е
необходимо санкцията да надхвърля минимума.
Поради изложените причини съдът преценява, че наказателното постановление следва да се
измени в санкционната му част, като размерът на наложената глоба бъде намален от 2 000 лв. на 1
500 лв.. Тази промяна ще внесе по-голяма справедливост, без да обезсмисля санкцията –
нарушението ще бъде санкционирано със строгостта, която законът признава за минимално
достатъчна при такива случаи.
Разноски по делото
С оглед изхода на делото (частично уважаване на жалбата в частта за размера на
наказанието, но отхвърляне в останалата част), разноските се присъждат частично.
Жалбоподателката е претендирала присъждане на сторените от нея разноски, но тъй като нейната
жалба не е изцяло уважена (наказателното постановление не се отменя изцяло, а само се изменя),
съдът намира, че не се следват разноски в полза на жалбоподателя. В същото време,
административно-наказващият орган е направил разходи за процесуално представителство чрез
юрисконсулт. Неговият представител е заявил претенция за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120 лв. (сто и двадесет лева), като Жалбоподателката не е възразила по размер. Съдът
счита тази сума за съобразена с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, поради което следва да бъде присъдена. Във връзка с указанията на горестоящия
6
съд относно пасивната легитимация за разноски, следва да се посочи, че нормативно право на
юрисконсултско възнаграждение има юридическото лице Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ (чл. 63д, ал. 4 ЗАНН). Затова присъждането на сумата ще се осъществи
именно в полза на тази агенция, чрез директора на Д „ИТ“ – Силистра.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 384, ал.1 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ******** г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Силистра, в частта му относно наложеното наказание,
като НАМАЛЯВА размера на наложената на ЗП Л. Л. К. глоба от 2 000 (две хиляди) лева на
1 500 (хиляда и петстотин) лева..
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, с която
Жалбоподателката е призната за виновна за нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА Жалбоподателката ЗП Л. Л. К. (ЕГН: **********) да заплати в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата 120 (сто и двадесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение на административно-
наказващия орган в настоящото производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд –
Силистра в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, чрез Районен
съд – Дулово.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
7