РЕШЕНИЕ
№ 977
гр. Перник, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720101793 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. С. И. срещу Община Перник, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумите в
размер на 1160,09 лева, представляваща обезщетение за 19 дни неизползван платен годишен
отпуск за 2021 г., както и сумата от 549,99 лева – обезщетение за 9 работни дни неизползван
платен годишен отпуск за 2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане – след допуснато
при условията на чл. 214 ГПК намаляване размера на исковете.
Ищецът твърди, че със Заповед на Кмета трудовото й правоотношение с Община
Перник било прекратено, считано от 14.04.2021 г., като ищцата инициирала производство за
отмяна на уволнението. В хода на гражданското производство по силата на трудов договор
№ 9/04.05.2022 г., считано от 05.05.2022 г. ищцата постъпила на работа в Областна
администрация-Перник. В последствие с влязло в сила на 06.12.2022 г. уволнението било
отменено и ищцата била възстановена на заеманата при ответника позиция –
****************. В хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ трудовото правоотношение с
Община Перник било прекратено със Заповед № 5/02.02.2023 г.
Изложени са съображения, че с оглед отмяната на уволнението периодът от
14.04.2021 г. до 02.02.2023 г. се счита за трудов стаж по арг. чл. 351, ал. 1, т. 1 КТ.
Същевременно в периода от 14.04.2021 г. до 05.05.2022 г. (началото на изпълнението на
трудовия договор с новия работодател Областна администрация) ищцата не е имала
възможност да полага труд, както и да ползва платен годишен отпуск за 2021 г. (19 работни
дни) и за 2022 г. (9 работни дни, след изменението на иска), като счита, че за същите й се
дължи обезщетение с оглед практиката на СЕС – Решение от 25.06.2020 г. по съединени
дела С-762/18 и С-37/19.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал.1
1
ГПК, моли исковете са бъдат отхвърлени. Изложени са съображения досежно правните
въпроси, застъпени в цитираната от ищеца практика на СЕС, както и доводи, че същата не
намира приложение при конкретната фактология на настоящата хипотеза, в която към
датата на влизане в сила на решението за отмяна на уволнението ищецът вече имал друго
трудово правоотношение с друг работодател на пълно работно време и не се е възстановил
на работа, поради неявяването му на работа в определения от закона срок.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ.
За да възникне парично вземане за заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва да са проявени в обективната действителност
две материални предпоставки – 1. да е прекратено трудовото правоотношение и 2.
работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години.
Императивната разпоредба на чл. 178 КТ забранява компенсирането на платения
годишен отпуск с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото
правоотношение. Следователно, основната цел на платения годишен отпуск за работниците
и служителите е да се възстанови тяхната работна сила. Поради тази причина
компенсирането на платения годишен отпуск с парично обезщетение се допуска по
изключение само при прекратяване на трудовото правоотношение. Този отпуск е платен, тъй
като по време на ползването му работодателят, при когото работникът или служителят
полага труд по трудово правоотношение, му дължи определено възнаграждение. Правото на
парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е субективно право на
работника или служителя, което представлява парично вземане, заместващо реалното
ползване на отпуска, което не може да бъде осъществено поради прекратяване на
трудовото правоотношение.
Не се спори, а от представените писмени доказателства се установява, съществувало
между страните трудово правоотношение, описано в исковата молба, прекратено
едностранно от работодателя, считано от 14.04.2021 г., признаването му незаконно, отмяната
и въз-становяването на работа на ищцата при Община Перник със съдебно решение, влязло
в сила на 06.12.2022 г., което време с оглед отмяната на уволнението се зачита за трудов
стаж, по арг. чл. 351, ал. 1, т. 1 КТ. Безспорно е и обстоятелството, че междувременно
ищцата е сключила трудов договор с нов работодател – Областна администрация Перник, на
04.05.2022 г. и е постъпила на работа на 05.05.2022 г., като същото се установява и от
приетото като доказателство по делото лично трудово досие на ищцата и копия от трудови
книжки, което е наложило прекратяване на 02.02.2023 г. на трудовото правоотношение с
Община Перник в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, след постановеното по съдебен ред
възстановяване на предходно заеманата длъжност при Общината.
Същевременно в с.з. съдът е констатирал, че представените копия на трудова книжка
№ 64, серия Р, № 318595, както и продължение на трудова книжка № 64, серия 3, № 758867,
съответстват на оригинала, представен в с.з. От същите се установява и фактът, че в периода
от датата на прекратяване на трудовия договор между ищцата и Община Перник -
14.04.2021г., до датата, на която тя е започнала работа по трудов договор в Областна
администрация Перник – 05.05.2023г., ищцата не е сключвала и не е полагала труд по друго,
различно трудово правоотношение, респ. не е бил ползван платен годишен отпуск.
От приложеното трудово досие на ищцата при Областна администрация – Перник се
установява, че с трудовия договор е уговорен платен годишен отпуск – основен 20 работни
дни и допълнителен 10 работни дни. Видно от заповедите на Областния управител – л. 103-
2
104, от 18 полагаеми дни платен годишен отпуск за 2022 г., ищцата е ползвала 2 дни, като по
този начин са й останали 16 работни дни платен годишен отпуск за 2022 г., за което ищцата
е била уведомена с уведомление от Областна администрация /л. 99/. Видно от искането по
чл. 176, ал. 1, . 2 КТ /л. 100/, ищцата е поискала от новия си работодател да бъде отложено
ползването на 16 дни неизползван отпуск за 2022 г. за следващата календарна година,
поради служебна ангажираност, което е уважено /л.102/
С Решение от 25.06.2020г. по съединени дела С-762/18 и С-37/19 по описа на Съда на
Европейския съюз, I състав, по преюдициално запитване от Районен съд Хасково (С-762/18)
и Върховен касационен съд Италия (С-37/19), е дадено разрешение по въпроса за
реализиране на равото на платен годишен отпуск, съответно на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за времето, което се признава за трудов стаж при незаконно
уволнение и възстановяване на работа с влязло в сила съдебно решение. Съдът приема, че
чл. 7, § 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003
година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на която работник, който е
уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в съответствие с националното право
вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, няма право на платен
годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на
работа, поради това че през този период не е полагал действително труд за работодателя, а
чл. 7, § 2 от Директива 2003/88/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална
съдебна практика, по силата на която при последващо прекратяване на трудовото
правоотношение — след като работникът е бил уволнен незаконно, а по-късно възстановен
на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му
със съдебно решение, този работник няма право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение до датата на
възстановяването му на работа.
Мотивите на СЕС в цитираното решение почиват на първо място на нормата на чл. 2
от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и
промените в Учредителните договори на ЕС, разпоредбите на учредителните договори и
актовете, които са приети от институциите, в това число и Директива 2003/88,
задължителни за Република България от датата на присъединяването й, поради което и
според СЕС следва да се прилагат към бъдещите последици на положенията, възникнали
преди присъединяването (препращайки по аналогия към Решение от 14.02.2019 г.,
Milivojevic C-630/17 и цитираната съдебна практика). В решението се подчертава, че чл. 7 от
Директива 2003/88 се прилага ratione temporis към последиците от отмяната на
уволнението и възстановяването на заинтересованата на работа, доколкото тези последици
са настъпили след 1 януари 2007 г. Работник който е уволнен незаконно, а по-късно е
възстановен на работа в съответствие с националното право в следствие на отмяната на
уволнението му със съдебно решение, има право да иска платен годишен отпуск в целия
полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на
възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна.
Същевременно, ако работникът е работил на друга работа пред периода от датата на
незаконното уволнение до датата на възстановяването му на първата работа, не може да
претендира по отношение на първия си работодател право на годишен отпуск за периода,
през който е работил на друго място, а следва да предяви правото си на платен годишен
отпуск за последно посочения период при новия си работодател. В случая обаче липсват
такива данни, съобразно обсъдените доказателства, доколкото в периода от 14.04.2021 г. до
05.05.2022 г. (началото на изпълнението на трудовия договор с новия работодател Областна
администрация) ищцата не е имала възможност да полага труд, както и да ползва платен
годишен отпуск за 2021 г. (19 работни дни) и за 2022 г. (9 работни дни).
3
Съгласно чл. 633 от ГПК решението на Съда на Европейския съюз е задължително за
всички съдилища и учреждения в Република България. Следователно, съобразно Решението
на СЕС по съединени дела С-762/18 и С-37/2019 г., съдът намира, че правото на ищцата да
претендира обезщетение за неползван отпуск освен в нормата на чл. 224 КТ, за периода от
датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването на работа е безспорно
признато и на общностно равнище. В случая правно релевантните факти, относими
възникване на материалното право по чл. 224 КТ, се установяват пълно и главно от
писмените доказателства, вкл. влязлото в законна сила съдебно решение за възстановяване
на работа, трудовата книжка и трудовото досие на ищцата при новия работодател.
Съгласно заключението на ССчЕ, кредитирано от съда като изготвено компетентно и
изчерпателно, брутното трудово възнаграждение с постоянен характер за месец май 2020 г.
за отработени 18 дни е в размер на 1100,00 лева. Средно дневното брутно трудово
възнаграждение за последния пълен отработен календарен месец, през който ищеца е
отработил 18 работни дни м. май 2020г. е в размер на 61,11 лева. Уговорения между ищцата
и ответника Община Перник размер на платения годишен отпуск за 2021 г. е в размер на 26
дни. След прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 224 КТ на служителя е било
изплатено обезщетение за 7 дни неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., като за
периода от 14.04.2021 г. до 31.12.2021 г. на ищцата се полагат 19 дни платен годишен
отпуск, чийто размер възлиза на 1161,09 лева. Същевременно съгласно уговореното в
трудовия договор, доколкото платеният годишен отпуск е в размер на 26 дни, за периода
01.01.2022 г. до 05.05.2022 г. на ищцата пропорционално се полагат 9 дни платен годишен
отпуск, обезщетението за неползването на които възлиза в размер на 549,99 лева.
При тези данни исковете са установени както по основание, така и по размер, поради
което следва да бъдат уважени така, както са предявени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски в размер на 530 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски, пропорционално на
частта, в която производството е прекратено (след частичен отказ от исковете и
прекратяване на делото в съответната част при условията на чл. 214, вр. чл. 233 ГПК).
Ответникът е сторил разноски в размер на 965 лв. (960 лв. платен АХ с ДДС и 5 лв. за
съдебно удостоверение, съгласно списък), от които пропорционално следва да му бъдат
присъдени 247,09 лева.
Така при компенсация на двете насрещни вземания за разноски ответникът следва
да заплати на ищеца сумата от 282,91 лева – разноски в процеса.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати и държавната такса в
производството, както и разноските за ССчЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********, гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“
№ 1А, със съдебен адресат адв. А. А., да заплати на С. С. И., ЕГН **********, рг. *******,
със съдебен адресат адв. С. В. – САК, на осн. чл. 224 КТ сумата в размер на 1160,09 лева,
представляваща обезщетение за 19 дни неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., както
и сумата от 549,99 лева – обезщетение за 9 работни дни неизползван платен годишен отпуск
за 2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от депозиране на
исковата молба на 26.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията.
4
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК ********* да заплати на С. С. И., ЕГН
**********на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 282,91 лева – разноски пред Районен
съд Перник – по компенсация.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-Перник на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал.
1, т. 1 ГПК сумата от 268,40 лева – разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5